О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 2612

13.12.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                 ХРИСТО  ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2813  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  „Уникредит  Булбанк“  АД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. София,  пл.  „Света Неделя“  №7,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. Я.  Д.- К., против разпореждане  от  10.10.2019г.,  включено  в Заповед  №894/10.10.2019г.  за изпълнение  на   парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК, постановено  по ч. гр. д. №16187/2019г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХII  гр.с.,  с което  е  отхвърлено  заявлението  на  жалбоподателя  за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  Х.С.И.,  ЕГН  **********.  В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането,  като  се  иска отмяната му и  издаване  на  поисканата  заповед  за  изпълнение  и  срещу  посоченото  лице.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд  е  бил  сезиран  със  заявление  подадено  от „Уникредит  Булбанк“  АД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. София,  пл.  „Света Неделя“  №7,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. Я.  Д.- К., за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  „Крафка  агро“  ЕООД,  ЕИК  *********,  Д.К.С.,  ЕГН  **********,  и  Х.С.И.,  ЕГН  **********.  Съдът  е  уважил  частично  заявлението  и е издал поисканата  заповед  за  изпълнение  срещу  длъжниците „Крафка  агро“  ЕООД,  ЕИК  *********, и  Д.К.С.,  ЕГН  **********,  но  с  обжалваното  разпореждане, включено  в издадената  заповед за  изпълнение,  е  отхвърлил  заявлението  по отношение  на длъжника  Х.С.И.,  ЕГН  **********.  За  да  постанови  този резултат, първоинстанционният съд  е  изложил   съображения,  че  посоченото  лице  няма постоянно  местопребиваване  на територията  на  Република  България,  тъй като  настоящият  му адрес  е  във Великобритания,  което  съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.4  от  ГПК  съставлява  пречка  за провеждане  на заповедно  производство  спрямо него.  

Частната  жалба  срещу така постановеното  разпореждане  е  основателна.  

Действително  съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.4  от  ГПК  не  може  да  се  издаде  заповед  за  изпълнение  срещу длъжник,  който  няма   постоянно  местопребиваване  на територията  на  Република  България. Съгласно  легалната дефиниция  на  понятието  „обичайно местопребиваване“,  дадена  в  чл.48, ал.7  от  КМЧП, под  обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване,  като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.  От  посочената  дефиниция  на понятието  е  видно,  че  същото  не  е свързано  с  необходимост  от  регистрация  или  разрешение  за пребиваване  или  установяване,  поради  което  само  от  обстоятелството,  че  лицето   е  регистрирало  през  2006г.  настоящ адрес  във  Великобритания,  не може да се направи  извод,  че  обичайното му  местопребиваване към  датата  на подаване  на заявлението- 08.10.2019г. е  извън  територията  на  България.      Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.3б  от  Тълкувателно  решение  №4/2013г. на ОСГТК  на  ВКС   обичайното  местопребиваване на лицето  и наличието  на  пречката по  чл.411, ал.2, т.4  от  ГПК  за  издаване  на заповед  за изпълнение  спрямо него  не могат  да  бъдат установено  от  първоинстанционния  съд,  а  се  установяват  в производството  по  чл.423  от  ГПК.   Само  за  пълнота  на изложението  следва  да  се  посочи,  че   видно  от  приложените  към заявлението  писмени доказателства  договорът  за кредит  от  18.09.2015г.  и  анексите  към него  от  23.08.2016г.,  16.09.2016г.,  18.10.2016г.,  18.10.2017г., 16.11.2017г.  и 20.12.2017г.  са подписани  в  гр. Пловдив  лично от  лицето.

Предвид  горното  обжалваното  разпореждане,  с което  заявлението  спрямо  лицето  Х.С.И.  е  било отхвърлено,  е  неправилно  и  следва  да  бъде отменено,  като     делото  се  върне  на  първоинстанционния  съд  за   издаване  на  заповед  за  изпълнение  спрямо  посоченото  лице. 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане  от  10.10.2019г.,  включено  в Заповед  №894/10.10.2019г.  за изпълнение  на   парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК, постановено  по ч. гр. д. №16187/2019г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХII  гр.с.,  с което  е  отхвърлено  заявлението  на  „Уникредит  Булбанк“  АД  за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  въз основа  на  документ по  чл.417  от  ГПК  и  изпълнителен  лист  против  Х.С.И.,  ЕГН  **********.

ВРЪЩА  делото на РС- Пловдив за  издаване  на  заповед  за  изпълнение  спрямо  посоченото  лице. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: