Определение по дело №202/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. Д. В., [ЕГН], живущ в [населено място], община К., обл. Пловдив, [улица], против Решение № 18 от извънредно заседание на Общински съвет Калояново, прието с протокол № 3/21.12.2023г., с което е одобрен окончателен проект на Общ устройствен план на Община Калояново, ведно с правилата и нормативите за неговото прилагане.

Жалбоподателят сочи, че като гражданин на [населено място] за него възниква правен интерес да обжалва Общия устройствен план, приет с Решение № 18 от 21.12.2023г. на Общински съвет Калояново, с който е засегнат той и имота му с идентификатор 24000.10.4. Жалбоподателят се позовава и на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че в хода на производството по изготвяне, одобряване и приемане на решението са допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на акта в неговата цялост.

В с.з. от 20.06.2024г. жалбоподателят заявява, че имота му е с трайно насаждение лавандула, която е и част от инвестиционното му намерение. Иска в ОУП имотът му да е в зона Смф, като счита че сега има ограничения, тъй като е земеделска земя. Поддържа, че с ОУП се определят не само Смф, но и: електроснабдяването, канализацията и много други неща и счита, че ако след края на съдебното заседание се определи зона, би трябвало да има канализация, електричество, транспортен достъп до имота му и Агенция пътна инфраструктура да постави съответните знаци, за да определи скоростта на движение. В с.з. от 12.09.2024г. жалбоподателят заявява, че щом имотът е с трайно насаждение се установява ограничение на собствеността, тъй като се запазва земеделската територия.

Ответникът – Общински съвет - Калояново, чрез процесуалния си представител адв. Якова, изразява становище за недопустимост на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С Определение № 1899/27.02.2024 г. е определен обхвата на допустимия съдебен контрол на Решение № 18 от извънредно заседание на Общински съвет Калояново, взето с протокол № 3/21.12.2023г., с което е одобрен окончателен проект на Общ устройствен план на Община Калояново, ведно с правилата и нормативите за неговото прилагане, само в частта му касаеща ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], община Калояново, обл.Пловдив. Конкретната зона, в която попада този имот подлежи на определяне в хода на процеса по същество.

Оспорването е съобщено в ДВ бр. 23/19.03.2024 г., като в едномесечния срок не са постъпили заявления за конституиране на заинтересувани лица като ответници в съдебното производство.

Съдът констатира, че са налице основания за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата.

Няма спор по делото, че жалбоподателят В. Д. В. е собственик на ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], община К., обл.Пловдив. По делото са представени НА за дарение на недвижим имот № 45, том III, нот. дело № 403 от 2022г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том III, нот. дело № 471 от 2023г.

С молба от 26.02.2024г. (на лист 337 по делото) жалбоподателят В. изрично е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза по делото, а в съдебно заседание от 23.05.2024г. заявява, че не трябва да има експертиза. За установяване допустимостта на оспорването, по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. С. И. (приета само по 1, 2 и 3 въпрос). Според приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], няма действащ ПУП и имотът е с НТП – друг вид трайно насаждение и вид територия – земеделска. Според вещото лице в близост до имот с идентификатор 24000.10.4 има поземлен имот с одобрен ПУП за смяна на предназначението – за добив на електроенергия с фотоволтаични генератори (ПИ 24000.10.50), който отстои на около 125 м. от процесния имот (лист 197 по делото). В заключението е посочено, че според одобрения окончателен проект на Общ устройствен план на Община Калояново, ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], попада в обхвата на устройствена зона – земеделски територии със забрана за промяна на предназначението и не се предвижда изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината. Според експерта не се установява ограничение на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗУТ, тъй като имотът не е предвиден като територия с особена териториално устройствена защита.

В с.з. вещото лице подчертава, че всички имоти под имота на жалбоподателя също са със забрана за промяна на предназначението. Уточнява, че в приложение № 1 от заключението, кръгчето Смф не се отнася за имота на жалбоподателя, а за имотите над неговия колорирани в лилаво и в червен щрих. Експертът посочва, че тъй като имотът на жалбоподателя е за земеделско ползване и няма одобрен действащ ПУП за този имот, при него не се променя предназначението с ОУП и той си остава за земеделски нужди.

Нормата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ регламентира, че ОУП може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 се посочва, че непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.

За имота на жалбоподателя не са предвидени обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост и не са налице предпоставките на чл. 127, ал. 12 и 13 ЗУТ.

Според заключението на вещото лице за ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], няма действащ ПУП, а имотът е с НТП – друг вид трайно насаждение и вид територия – земеделска. Жалбоподателят в съдебно заседание от 20.06.2024г. посочва, че имота му е с трайни насаждения лавандула, а видно от представените по делото НА удостоверяващи правото на собственост на В., ПИ с идентификатор 24000.10.4 е с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, 4 категория на земята. Установи се чрез експертното заключение, че с ОУП за имота на жалбоподателя не се предвижда изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината.

Според настоящия съдебен състав отреждането за земеделски земи не попада под дефиницията на ограничение на собствеността по смисъла на чл. 127 от ЗУТ (идентично е възприето и от ВАС в Определение № 1761 от 14.02.2024г. по адм. дело № 1282/2024г. на ВАС, II о. по казус, при който с новия ОУП не е предвидена възможност за промяна на предназначението на земеделската земя, а преди това е съществувала такава възможност).

Предвиждането с процесния ОУП за имота на жалбоподателя, забрана за промяна на предназначението не е равнозначно на предвиждане изграждането на обекти публична собственост или на установяване на ограничения на собствеността.

Според правната теория правото на собственост се състои от три компонента: право на владение (правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща), право на ползване (правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта) и право на разпореждане (възможността на собственика да установява правоотношения по отношение на вещта – да учредява вещни права върху нея, да я ипотекира, да я отдава под наем и т.н.). В конкретния случай с предвижданията на ОУП за имота на жалбоподателя не се установява ограничение на правото му на владение, не се установява учредяване на ограничено право на ползване, нито ограничение на правото на жалбоподателя да се разпорежда с имота си.

Отделно от това, в чл.6, ал.7 от Правила и нормативи за прилагане на ОУПО Калояново е предвидено допускане промяна на предназначението на поземлени имоти в територии със забрана за промяна на предназначението само по изключение в конкретно изброени хипотези, въз основа на ПУП, без да се налага изменение на ОУПО (ал.8). А съгласно чл.2, ал.2 и ал. 3 на специално приложимия Закон за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, като промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.

По отношение на доводите на жалбоподателя, че има намерение за строителство в процесния имот и възражението му изложено в съдебно заседание от 23.05.2024г., че за имота му има забрана за строителство, тъй като е с трайни насасаждения, следва да се съобрази, че съгласно чл.12 ал.3 от ЗУТ, без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2 (земеделски територии), 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. Според чл.2, ал. 4 от ЗОЗЗ, строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята и за агрофотоволтаици - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.5 от същия закон, собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. Условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) за случаите, в които не се променя предназначението им са подробно определени в Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.

Следователно правото на собственост на жалбоподателя не се нарушава, а същото може да бъде упражнено в показатели съгласно предназначението на ПИ за земеделски нужди. Невъзможността за промяна на предназначението на процесния поземлен имот не обосновава правен интерес по смисъла на чл.127, ал.13 ЗУТ за оспорване на изменението на ОУП.

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗУТ, територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Според приетата по делото СТЕ, имотът на жалбоподателя не е предвиден като територия с особена териториално устройствена защита. Но дори и да попада в такава територия, според възприетото от ВАС с Определение № 1761 от 14.02.2024г. по адм. дело № 1282/2024г., фактът, че с ОУП е предвиден режим на превантивна защита за тази зона земеделски земи също не е равнозначен на ограничение на собствеността по смисъла на чл. 127, ал. 12 и 13 ЗУТ, доколкото земеделските земи не са в категорията на обекти публична държавна или общинска собственост.

Неоснователно е позоваването на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция/Конвенцията), която според жалбоподателя му предоставя право на оспорване на ОУП. При наличие на специална национална правна уредба, регламентираща правото на оспорване на ОУП от органичен кръг правни субекти, правният интерес за оспорване на ОУП за жалбоподателя не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция (в този смисъл Определение № 3672 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2023 г., II о., Определение № 5332 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4271/2023 г.). Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон (Обн. ДВ. бр. 91/14.10.2003 г.), поради което е част от вътрешното ни право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство спрямо националното право, което й противоречи. Според практиката на Съда на Европейския съюз разпоредбата 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза. (Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09). Според трайната практика на Върховния административен съд в производството по одобряване на устройствени планове, актът с решаващо значение за околната среда и постановен на най-ранен етап от процедурата, е издаденият по реда на чл. 82 и сл. от Закона за опазване на околната среда, който несъмнено подлежи на самостоятелен съдебен контрол, включително и от засегната общественост.

С оглед липсата на правен интерес от подаване на жалбата, съдът не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя за нищожност на Решение № 18 от извънредно заседание на Общински съвет Калояново, взето с протокол № 3/21.12.2023г. (в този смисъл Определение № 7422 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2024 г.).

От изложеното по-горе следва, че жалбата се явява подадена от лице без право на жалба, при липса на правен интерес, наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Жалбата да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, такива се дължат в полза на Община Калояново в размер на 511,20 лева – платено възнаграждение за вещо лице. Съдът съобрази разпоредбата на §1 т.6 от ДР на АПК, тъй като ответникът Общински съвет- Калояново е орган, издал оспорения административен акт и страна по административното правоотношение, който не разполага със самостоятелен бюджет, поради което разходите по делото са заплатени от юридическото лице Община Калояново, в чиято структура се намира този орган (видно от приложените 2 броя платежно нареждане на лист 1083 и лист 1119).

Водим от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ насроченото за 26.09.2024 г. от 11.50 часа открито съдебно заседание по административно дело № 202 по описа на Административен съд Пловдив за 2024 година.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Д. В., [ЕГН], живущ в [населено място], община К., обл. Пловдив, [улица], против Решение № 18 от извънредно заседание на Общински съвет Калояново, взето с протокол № 3/21.12.2023г., с което е одобрен окончателен проект на Общ устройствен план на Община Калояново, ведно с правилата и нормативите за неговото прилагане, в частта му касаеща ПИ с идентификатор 24000.10.4 по КККР на [населено място], община Калояново, обл. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 202/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА В. Д. В., [ЕГН], живущ в [населено място], община К., обл. Пловдив, [улица], да заплати на Община Калояново, разноски в размер на 511,20 лева /петстотин и единадесет лева и 20 ст./.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването.