Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря А. Георгиева като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1162/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145,
ал.1, вр. ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по
жалба от „Аквастрой“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Д.П.Ц.
срещу Решение №08/04/2/0/00212/04/01 за прекратяване на Договор, изх. № 02-2600/6369*15/26.02.2019
г. издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.
Жалбоподателят
сочи, че оспореното Решение е издадено от некомпетентен орган, поради липса на
доказателства за делегирани правомощия. Счита, че директорът на ДФЗ не е
разполагал с материална компетентност да постанови оспорения акт преди да
приключи започналата през 2018 г. проверка със становище на Дирекция
„Противодействие на измамите”. Релевира довод, че процедурата следва да бъде
спряна до приключване на проверката. Твърди, че е налице и нарушение на процесуалните
правила, тъй като административният орган не е посочил коя от двете хипотези на
чл. 49, ал.1, т.4 от Наредба №20 от 27.10.2015 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 “Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. /по – нататък Наредба №20/2015 г./, е нарушена. Счита, че жалбоподателят
е представил доказателства за започване на инвестицията в предвидения от
договора срок, предвид клаузата, че одобреният проект се изпълнява в срок до 24
месеца, а за проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи - в срок
до 36 месеца, считано от датата на подписването на договора за предоставяне на
финансова помощ с ДФЗ, а в конкретния случай са налице предвидени СМР.
Отправено е
искане за отмяна на решението в цялост по т.1 и т.2. Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски и възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
Ответната
страна – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмени
становища от 09.09.2019 г. и 24.01.2020 г. оспорва жалбата. Счита, че предвид
факта, че дружеството „Стил строй 2016“ ЕООД не е един заявените от ползвателя
изпълнители/доставчици и съответно одобрен от Фонда не следва представената с
писмо вх. №02-2600/6369*2 от 22.01.2018 г. от „Аквастрой“ ЕООД фактура да бъде
приета, като надлежно доказателство, удостоверяващо изпълнението на проекта.
Твърди, че директора на ДФЗ законосъобразно е прекратил Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г.,
сключен между ДФЗ и „Аквастрой” ЕООД за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ, тъй като последният е имал достатъчно дълъг срок - 15 месеца (12 месеца,
съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. + 3
месеца удължаване от страна на Фонда) за изпълнение на поетите от него
задължения, за които е бил наясно при подписване на договора. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и съдебни разноски за вещи
лица в размер на 300 лв.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за
установено следното:
На 16.12.2015 г. жалбоподателят „Аквастрой” ЕООД
е подал заявление за подпомагане с УИН: 08/161215/89403 по подмярка 4.2
Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по ПРСР 2014-2020
г. с наименование на проекта „Изграждане на млекопреработвателно предприятие”
/л. 62-69 от преп./. На 18.10.2016 г. е сключен Договор №08/04/2/0/00212 /по-нататък
Договора/ между ДФЗ и „Аквастрой” ЕООД за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
/л.1-59 от преп./ В Приложение №1 към Договора, което е неразделна част от него
са описани вида на дейностите по проекта, както и разходите свързани с него. В
приложението са отбелязани и изпълнителите и доставчиците, които са заявени от
кандидата и одобрени от ДФЗ, във връзка с изпълнението на одобрените разходи.
С писмо с вх. № 02-2600/6369 от 16.10.2017 г. на
ДФЗ /л. 257-278 от преп./, „Аквастрой“ ЕООД е представил документите за
изпълнените дейности - данъчни фактури и платежни нареждания с одобрените
изпълнители от ДФЗ. Със същото писмо е поискано и удължаване на срока по чл. 6,
ал.3, т.1 от договора.
С уведомително писмо изх. №02-2600/6369 от
19.10.2017г. /л.279-280 от преп./ ДФЗ-РА уведомява управителя на „Аквастрой“
ЕООД, че представените доказателства в размер на 4.19 % са приети, като
удостоверяващи предстоящо, реално стартиране изпълнението на инвестицията. В
писмото е направен и извод, че представените доказателства за започване на
реалното изпълнение на инвестицията са в размер на 4.19%, което е под минимума,
определен с договора, като ДФЗ дава възможност на ползвателя в срок до
18.01.2018 г. да представи надлежни доказателства за изпълнение на инвестицията
в размер не по-малък от 20% от размера на финансовата помощ по договора. В
случай на неизпълнение бенефициера е предупреден, че договорът ще бъде
прекратен и ще му бъде наложена санкция.
С уведомително писмо вх.№02-2600/6750 от 02.11.2017 г. /л.212-213 от
преп./ ползвателят е поискал от ДФЗ промяна на банковата сметка на дружеството,
описана в договора. След извършена проверка относно актуалното състояние на
дружеството с уведомително писмо от ДФЗ №75/подмярка 4.2, изх. №02-2600/6750 от
16.11.2017 г. /л.214-215 от преп./ от дружеството са поискани допълнителни
документи, касаещи новия едноличен собственик на капитала, управляващ
дружеството. Същите са представени с уведомление вх. №02-2600/6750 от
15.12.2017 г. /л. 216-225 от преп./. С уведомително писмо от ДФЗ изх. №02-2600/6750
от 04.01.2018 г. /л.227 от преп./ дружеството е уведомено, че следва да се яви
за подписване на анекс към договора за отпускане на финансова помощ. Същият ден
е подписан и анекс за промяна на договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. /л.
60 от преп./ в частта за банковата сметка и новото актуално състояние на
бенефициера. С писмо вх. №02-2600/6369*3 от 22.01.2018 г. /л.228 от преп./ „Аквастрой“
ЕООД е поискал от ДФЗ промяна на договора относно местонахождението на
инвестицията и преместването й от гр. Балчик в с. Левски, общ. Суворово, обл.
Варна. Същия ден с писмо вх. №02-7600/6369*4 /л. 229 от преп./ от ДФЗ е
поискано да се промени договора в частта за одобрения изпълнител на СМР и да се
впише нов изпълнител в лицето на „Стил Строй 2016“ ЕООД, ЕИК *********. Същия
ден с трето писмо с вх. №02-2600/6369 /л.281-285 от преп./ бенефициерът
уведомява ДФЗ за изпълнението на чл.6, ал.3, т.1 от Договора, като представя
дан. фактура №1 от 12.01.2018 г. за аванс по договор за строителство за
700 000 лв. с ДДС, издадена от „Стил строй 2016“ ЕООД , както и три
банкови бордера за преведени суми по нея. В периода от месец февруари до месец
април 2018 г. „Аквастрой“ ЕООД подава уведомителни писма, с които представя
допълнителни документи – Разрешение за строеж, нотариален акт, писма от РИОСВ и
др., касаещи обекта в с. Левски /л.234- 250 от преп./
С писмо-предизвестие №08/04/2/0/00212/22/01 от ДФЗ-РА, изх.
№02-2600/6369*9 от 22.06.2018г. /л. 301-302 от преп./ ползвателят е уведомен,
че по повод представената фактура от „Стил строй 2016“ ЕООД /неодобрен като изпълнител
от ДФЗ/ е извършена проверка и е установено, че дружеството не е регистрирано
по ЗДДС, а в представената фактура фигурира начислен ДДС. С оглед на това ДФЗ
не приема така представената фактура и дава 7-дневен срок на бенефициера за
представяне на надлежни доказателства за започнало реално изпълнение на
инвестицията по договора. Писмото е получено лично от управителя на „Аквастрой“
ЕООД, видно от обратна разписка на Булпост. /л. 303 от преп./ В отговор на това
писмо с придружително писмо вх. №02-031-2600/460 от 27.09.2018г. /л.308 от
преп./ управителят на ползвателя уведомява изпълнителния директор на ДФЗ-РА, че
при издаването на данъчната фактура е допусната техническа грешка, открита
навреме и към НАП е отчетена коригираната фактура без ДДС. Представена е и
фактура със същия номер и от същата дата без начислен ДДС. /л.293 от преп./,
както и справка – декларация по ЗДДС с вх. №03003117697/16.07.2018г. /л. 292 от
преп./ На 16.11.2018г. бенефициерът е подал жалба за неспазване на срокове по
обработка с вх. №02-2600/6369 /л. 73 от делото/.
На 13.12.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ издава уведомително писмо
за отказ да се сключи анекс №138 /подмярка 4.2 с изх. №02-2600/6369 /л.251 от
преп./, което е връчено по реда на чл.61, ал. 3 от АПК в приложимата редакция -
ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г. /л. 253-256 от преп./.
На 26.02.2019 г. е издадено оспореното Решение №08/04/2/0/00212/04/01 за
прекратяване на договор изх. №02-2600/6369*15 от изпълнителния директор на ДФЗ
/л.309-312 от преп./, което е съобщено на жалбоподателя на 16.04.2019 г., видно
от обратна разписка на л. 313 от преп.
В хода на производството по искане на страните е назначена комплексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентна, безпристрастна и кореспондираща
със събраните по делото писмени доказателства. От приетото заключение, се
установи, че към 18.01.2018 г. „Аквастрой” ЕООД е изпълнило следните инвестиции,
описани в Приложение № 1 към Договор № 08/04/2/0/00212: Разработен е Бизнес
план (№ 9 от Приложение № 1); Изпълнени са предпроектни проучвания (№ 11);
Разработен е инвестиционен проект за строеж: „Предприятие за преработка на
мляко и млечни продукти“, находящ се в ПИ 02508.55.156 по КК на гр. Балчик (№ 10);
Извършена е оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените
изисквания към строежите по чл. 142, ал.6, т.1 от ЗУТ от Консултант по ЗУТ,
послужила за одобряване на инвестиционните проекти (№ 11 - частично); Извършена е Оценката за съответствие по чл.
169, ал. 1, т. 6 на инвестиционните проекти във фази технически и работен
проект по отделен договор с възложителя от юридическо лице, което отговаря на
изискванията на Закона за енергийната ефективност, съгласно изискванията на чл.
142, ал.10 ЗУТ (№13).
При огледа на място вещото лице е установило
извършени СМР по вертикална планировка, описани подробно в задача 5 от
заключението, но експертизата не можа да посочи момента на изпълнение на тези
работи и изпълнителя. Доколкото не са представени пълни счетоводни регистри на
жалбоподателя за целите на експертизата, същата не можа да потвърди всички
изпълнени действия, описани по-горе.
По отношение на процентното
съотношение на изпълнените дейности, съгласно
Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. и размера на одобрената субсидия към
18.01.2018 г. вещото лице представя два варианта. В първия вариант при
признаване за изпълнени всички дейности по Приложение №1 на Договора, за
които има издадени фактури от доставчиците, включително от „Стил строй 2016“
ЕООД, които са на обща стойност 809 902,29 лв., при одобрена субсидия 2 917
231,63 лв. - процентът на изпълнени дейности спрямо одобрената субсидия е 27,76
%. Във втория вариант от изпълнените дейности, посочени във Вариант 1, се
изключват 700 000 лв. - по фактурата на „Стил строй 2016“ ЕООД, която не е включена
в дневниците на покупките на жалбоподателя до месец 01.2018 г., както и поради
непредставянето на счетоводни документи и регистри - процентът на изпълнени
дейности спрямо одобрената субсидия е определен в размер на 4,09 %.
По отношение на фактура № **********/12.01.2018
г., издадена от „Стил строй 2016“ ЕООД, с ЕИК *********, на „Аквастрой“ ЕООД на
стойност 700 000 лв., с включено ДДС - в размер 116 666,67 лв. вещото лице е направило
извод, че същата е издадена в нарушение на правилата на ЗДДС. „Стил строй 2016“
ЕООД е данъчно незадължено лице към 12.01.2018 г., тъй като не е регистрирано
по ЗДДС към момента на издаване на фактурата. Не са спазени изискванията на
чл.116 от ЗДДС относно поправките в данъчните документи. Тъй като експертизата
не е получила възможност за проверка в счетоводството на жалбоподателя, тя не
се произнесла за счетоводното отчитане на фактура № **********/12.01.2018 г. и
за редовността на счетоводството на жалбоподателя.
По отношение на дружеството „Стил строй 2016“ ЕООД,
с ЕИК *********, формулирания извод, е че същото не е от одобрените
изпълнители/доставчици по Договор № 08/04/2/0/00212, посочени в Приложение 1
към Договора.
Във втората част на експертизата вещото лице
установява, че на територията на имота е извършвано изравняване до нивото на
съществуващия терен пред лицето на ПИ, описани в Приложение 4 към Договор №
08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. в част „Вертикална планировка и Пътна“, Раздел
„Земни работи“, но експертизата не можа да посочи момента на изпълнение на тези
работи и изпълнителя, предвид частично представените проекти, свързани с
изпълнението на СМР.
От счетоводството на жалбоподателя не е
представена информация относно извършени плащания от жалбоподателя към
Община-Балчик и подизпълнители с оглед изпълнение на договора, поради което
експертизата не е отговорила на тази задача. В ТД на НАП също няма налична
информация за плащанията, извършени към Община Балчик. По отношение определяне стойността на всички договори с изпълнителите,
включително и част проекти, експертизата
не е могла да отговори на поставената задача, поради факта, че само три договора са обследвани - (два към делото,
като договорът със „Стил строй 2016“ ЕООД не е одобрен от ДФ „Земеделие“ и един
допълнително представен - с „Консултантска група София“ ЕООД); изпълнението на
СМР се установило при фактическа проверка на място, но експертизата няма документи,
които доказват изпълнението от конкретно лице и към определен момент; въз
основа на Приемо-предавателния протокол от 11.12.2015 г., приложен към Договора
с „Консултантска група София“ ЕООД, би могло да се допусне, че договорът е
изпълнен частично, в размер 140 000 лв., без ДДС.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по пощата на 24.04.2019
г., в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК, срещу индивидуален
административен акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящия спор е изпълнението
на Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. между ДФЗ и „Аквастрой” ЕООД за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 41, ал.3 от
Наредба №20 от 27.10.2015 г. в приложимата му редакция (ДВ, бр. 69 от 2016 г.,
в сила от 2.09.2016 г.).
Съгласно горната разпоредба „Договорът по ал.2
урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително
основанията за изискуемост на финансовата помощ и краен срок за започване
изпълнението на дейностите и инвестициите по проекта. Образецът на договор се
утвърждава от изпълнителния директор на РА след съгласуване с министъра на
земеделието и храните и се публикува на електронните страници на МЗХ и Държавен
фонд "Земеделие".“ А съобразно сега действащата разпоредба на чл.
41в, ал. 3 (ДВ, бр. 102 от 2017 г. , в сила от
22.12.2017 г.) - „Решението на изпълнителния директор на РА да предостави
безвъзмездна финансова помощ се обективира в договор с бенефициента, който
съдържа реквизитите на чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ.“
Следователно сключеният договор представлява
административен договор, чиято правна уредба се съдържа в чл. 19а и сл. от АПК.
Споровете във връзка с действителността, изпълнението, изменението или
прекратяването на административните договори са подчинени на разпоредбите на
дял ІІІ /Обжалване на индивидуални адм. актове пред първа инстанция/, т. е.
административният договор е приравнен на ИАА и като такъв, съдът следва да
съблюдава изпълнението на императивните изисквания за действителност на същия,
съобразно чл. 146 и сл. от АПК. Възможността на изменение на административния
договор е предвидена с чл.19д от АПК, съгласно която разпоредба ако след
сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително
изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да
поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените
обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може
да прекрати договора.
Процесният административен договор е валиден
административен акт, който е в сила и именно клаузите му определят правата и
задълженията на страните и неговото изпълнение, както и основания, въз основа
на които може да бъде изменяно това правоотношение и условията по неговото
изпълнение по отношение на получателя на безвъзмездната финансова помощ.
Наредба № 20/2015 г. е материалната
нормативна уредба, регулираща административното правоотношение, възникнало
между страните в производството. Съгласно §2 от Наредба №20/2015 г., същата се
издава на основание чл. 9а от ЗПЗП. Следователно всички относими параметри за
изпълнение по договора се регулират от тези материални норми, относими към
датата на сключване на административния договор, а оспореното Решение на
изпълнителния директор на ДФЗ, представлява административния акт, издаден в
резултат от неизпълнение на вече възникнало и валидно към датата на издаването
му административно правоотношение.
Съдът, в кръга на правомощията си по
чл. 168 от АПК, констатира, че атакуваното Решение е издадено от компетентен
административен орган - изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 49, ал.1,
т. 4 от Наредба №20 от 27.10.2015 г. РА
може да откаже плащането, когато инвестицията не е изпълнена, или нейното
изпълнение не е започнало в срока, посочен в договора за предоставяне на
финансова помощ. Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, РА е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, вкл. интервенция на пазарите на земеделски продукти
по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11а от
ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена РА за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС. В чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е
регламентирано, че изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
РА, който я представлява. Следователно Решението е
издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на
правомощията му.
Решението е изготвено в изискуемата
съобразно чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал.2
от посочения законов текст реквизити. В Решението е посочено фактическото
основание за издаването му, като същото кореспондира с правното такова. Прието
е, че извършено плащане в полза на изпълнител на дейности по проекта, който е
одобрен от ДФЗ би довело до недопустимост за финансиране на разходите за това
плащане на основание чл. 9, ал. 2, т. 2, б.„б” от договора, поради което не би
могло да обоснове валидно извършено плащане, представляващо надлежно
доказателство за започване изпълнението на инвестицията по смисъла на чл. 25,
б. „д” от договора. Това от своя страна обосновава извода, че ползвателят не е
изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 3, т. 1 от договора за започване
изпълнението на одобрения проект, в резултат на което ДФЗ използва правото си
да прекрати договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 2 от същия, като откаже
одобрената финансова помощ на осн. чл. 49, ал.1, т.4 от Наредба №20/2015 г.
Съдът не споделя доводите на оспорващото
дружество за липса на мотиви в оспореното Решение. Административният акт
съдържа фактически основания за издаването му. В случая не е налице отклонение
от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото посочените в оспорения
административен акт правни основания, както и данните от административната
преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде
упражнено правото на защита на ползвателя, както и осъществяването на съдебен
контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.
При издаването на оспореното Решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
срока от подаване на уведомлението за
спазване на срока за реално започване на инвестицията до постановяване на оспореното
Решение, административният орган, в изпълнение на правомощията си с
уведомителни писма е уведомил ползвателя за отстраняване на нередовностите, удължил
е срока за изпълнение на задължението, извършил е и допълнителни проверки. След
тяхното приключване и въз основа на изготвени докладни записки от зам.
изпълнителния директор на ДФЗ и служители в сектор „ОППМРСР“, на 26.02.2019 г.
е издадено оспореното Решение.
В т.1 от Решението, изпълнителния директор на ДФЗ
отказва изцяло одобрената финансова помощ по Договора на осн. чл. 49, ал.1, т.4
от Наредба №20/2015 г., предвид факта, че изпълнението на инвестицията не е
започнало в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ и в
т.2 от Решението е прекратен договора на основание чл. 24, ал.2, т.2 от същия,
поради незапочване изпълнението на инвестицията от страна на ползвателя на
финансовата помощ в изрично договорения за това срок, а именно: най – късно до
18.01.2018 г.
В чл. 13, ал. 2 от Договора е инкорпорирано
задължението на ползвателя да започне инвестицията в срока по чл. 6, ал. 3, т.
1 от Договора, като същият е задължен да уведоми писмено ДФЗ за това и да
представи доказателства. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договора, ползвателят
на финансова помощ е длъжен да започне реалното изпълнение на инвестицията в
срок не по- дълъг от 12 месеца, от сключването на договора, за което в същия
срок да уведоми ДФЗ, като представи доказателства за това. В разпоредбата е
предвидена и възможността този срок да бъде удължен по преценка на ДФЗ, но с не
повече от три месеца и при спазване на изискванията, съдържащи се в
разпоредбата. Според клаузата на чл. 25 т. „д“ от
Договора, „надлежни доказателства за започване на изпълнението“ по смисъла на чл. 6, ал. 3, т.
1 са: документ за извършено авансово или частично плащане в размер не по-малък
от 20 на сто от размера на помощта по чл. 3, ал. 1, издадена фактура за сума
над посочения размер, подписани приемо-предавателни протоколи за извършени
дейности по проекта на стойност не по-малка от посочената по договора или др.
подобни документи/действия, удостоверяващи, че ПОЛЗВАТЕЛЯТ е започнал
изпълнението по отношение на инвестиция на стойност не по - малка от 20 на сто
от размера на помощта по чл. 3, ал. 1, включително подадена от ПОЛЗВАТЕЛЯ и
приета от ФОНДА заявка за междинно плащане по този договор независимо от
стойността на заявените за плащане разходи.“ А в чл. 23,
ал.1 от Договора е предвидено, че „изменение и/или допълнение на договора може
да се извърши по искане на ПОЛЗВАТЕЛЯ, прието за основателно и допустимо от
ФОНДА, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на
неговата основателност.“
В случая административният орган е приел,
че изпълнителят е имал
достатъчно дълъг срок, а именно 15 месеца (12 месеца, съгласно чл. 6, ал. 3, т.
1 от Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г. + 3 месеца удължаване от страна
на ДФЗ) за изпълнение на поетите от него задължения, за които е бил наясно още при
подписване на договора. С подписване на договора ползвателят е бил запознат и с
клаузата на чл. 23, ал. 1 от Договора, която предвижда възможност същият да
подаде искане за промяна или допълнение на договора. Такова е подадено от
страна на „Аквастрой” ЕООД едва на 22.01.2018 г., т.е. след изтичане на срока -
18.01.2018 г., в който е следвало дружеството да е започнало изпълнението на
проекта и това да бъде удостоверено пред
ДФЗ.
Следващо основание за отказа на изцяло
одобрената инвестиция и прекратяване на договора е установения факт, че
дружеството „Стил строй 2016“ ЕООД не е един одобрените от ДФЗ доставчици и
предоставената фактура, издадена от него, не отговаря на изискванията на
националното законодателство, тъй като в същата е включен данък добавена
стойност /ДДС/ въпреки, че към датата на издаването й „Стил строй 2016“ ЕООД не
е регистрирано по ЗДДС. Този извод на ДФЗ е правилен предвид следното:
Съгласно чл. 8 от Закона за счетоводство
(ЗСч) поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат.
Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят
нови. Към писмото на ползвателя не са представени надлежни доказателства,
удостоверяващи, че сгрешената фактура № ********** от 12.01.2018 г. е анулирана
по надлежния ред и на нейно място е съставена нова. В противоречие с
изискванията на ЗСч пред ДФЗ се представя друга фактура със същия номер и дата,
а именно: № ********** от 12.01.2018 г., но с различно съдържание – сумата е без
начислен ДДС. Посочен е чл. 116 от ЗДДС като основание за това, че не се налага
анулиране на фактурата, но предвид установения факт, че към момента на издаване
на фактурата, както и към момента на представянето й пред ДФЗ, издателят - „Стил
строй 2016“ ЕООД не е регистриран по ЗДДС, правилно е изведен извода, че посоченият член от ЗДДС спрямо издателя не е
приложим.
На следващо място съгласно изискванията на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв.
или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7- дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът. Въпреки изричното изискване на
закона дружеството „Стил Строй 2016“ ЕООД се е регистрирало на 18.10.2018 г. по ЗДДС (9 месеца след
издаване на фактурата), макар че са били налице предпоставките на закона и е
било длъжно да стори това в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът. На 12.01.2019 г. „Стил Строй 2016“ ЕООД се е дерегистрирал по ЗДДС,
видно от справка елелктронни услуги на НАП. /л. 297 от преп./.
Подадената справка - декларация за ДДС до
НАП /л. 292 от преп./, е за данъчен период месец юни 2018 г. и е подадена на
16.07.2018 г., т.е. след като ДФЗ е издал уведомително писмо - предизвестие с
изх. № 02-2600/6369*9 от 22.06.2018 г., в което е описано, че фактурата не
отговаря на изискванията на националното законодателство и след като ДФЗ е
осъществил комуникация с НАП относно въпросната фактура. Представените
доказателства не съответстват на твърденията на дружеството, че техническата
грешка във фактура № ********** от 12.01.2018 г. е открита навреме и е
коригирана. Няма данни жалбоподателят да е уведомявал ДФЗ относно допусната грешка
във фактурата, а видно от справката - декларацията до НАП „коректната“ фактура
е отчетена 5 месеца след издаването на „сгрешената“, което не свидетелства за добросъвестност
и своевременност на действията на „Аквастрой“ ЕООД, в каквато насока са
твърденията му, а по-скоро е следствие от действията на проверяващите в ДФЗ.
С оглед на горепосочените факти и
обстоятелства, ДФЗ правилно приема, че представената към писмо с вх. №
02-031-2600/460 от 27.09.2018 г. фактура № ********** от 12.01.2018 г. отново
не отговаря на изискванията на националното законодателство в областта на
счетоводството и данъчното облагане, поради което същата не се приема за
надлежно доказателство за стартиране на изпълнението на инвестицията по смисъла
на чл. 25, б. „д” от договора.
Правилен е и извода на ответника, че „Стил
строй 2016“ ЕООД не е одобрен от ДФЗ за изпълнител на проекта, видно от
Приложение №1 от Договора, където са посочени дружествата одобрени за
изпълнители, сред които не е „Стил строй 2016“ ЕООД.
Установеното в съвкупност води до извода,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 3, т. 1 от
договора за започване изпълнението на одобрения проект, което дава право на ДФЗ
да прекрати договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 2 от същия и да откаже
одобрената финансова помощ – чл. 49, ал.1, т.4 от Наредба № 20/2015 г.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия, че поради непроизнасяне от страна на ДФЗ по подадена молба за анекс
с вх. № 02-2600/6369*2 от 22.01.2018 г., с която е поискана промяна на
изпълнителя и доставчика на СМР, дружеството е попаднало в невъзможност да
представи фактура от одобрен изпълнител. Подадената молба за анекс за смяна на изпълнителя
на СМР е след изтичане на удължения срок /18.01.2018 г./ за започване на
реалното изпълнение на инвестицията и представяне на доказателства за това,
изрично посочен с писмо с изх. №02-2600/6369*1 от 19.10.2017 г. При
подписването на Договора, ползвателят е приел условията на същия, включително и
срока и условията за първоначалната инвестиция и е следвало да ги съобрази при
започването на проекта. В писмото на дружеството ясно е посочено, че все още не
са започнати строително - монтажни дейности по проекта, което е още едно
доказателство, че реалното изпълнение на инвестицията не е започнало, каквото
задължение е заложено в чл. 6, ал. 3, т. 1 от договора.
На следващо място по същество искането на
ползвателя за изменение на договора за предоставяне на финансова помощ в частта
му, в която е одобрен изпълнителя на дейностите по СМР, съгласно Приложение № 1
към договора, обективирано в негова молба с вх. №02-2600/6369*4 от 22.01.2018
г., е оставено без уважение с уведомително писмо изх. № 02-2600/6369 от
13.12.2018 г., което е връчено на ползвателя при условията на чл. 61, ал. 3 от АПК и към датата на издаване на настоящото решение няма данни за постъпила
жалба срещу цитираното уведомително писмо за отказ от сключване на анекс,
следователно същото е влязло в сила.
Въз основа на горното следва, че в срока
по чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г., „Аквастрой“
ЕООД не е изпълнил задължението си предвидено в същия член, както и в
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договор №08/04/2/0/00212 от 18.10.2016 г., да
започне изпълнението на инвестицията и да представи документи, удостоверяващи
плащания в размер не по-малък от 20% от размера на помощта във връзка с
изпълнението на проекта. Въз основа на това правилно изпълнителния директор на
ДФЗ е издал и процесния акт.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че при издаване на процесния акт административният
орган неправилно е приложил нормативната уредба, предвид регламентираното в
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба №20/2015 г. Тази разпоредба регламентира
срока за изпълнението на цялата инвестиция, а не срока, в който следва същата
да стартира и да бъдат представени доказателства за това, тоест този срок не е приложим
в настоящия казус. Разпоредбата на чл. 49, ал.1, т. 4 от Наредба №20/2015 г. визира
основание, в случаите, когато инвестицията не е извършена или както е в
конкретния случай изпълнението й не е започнало в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ, ДФЗ да откаже плащането по договора или да
иска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Нещо повече с тази
разпоредба законодателят препраща към договора за предоставяне на финансова
помощ, в който следва да бъде определен срока за започване на реалното
изпълнение, като този срок в случая е разписан в чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договора.
Срокът за предоставяне на документи, удостоверяващи стартирането на
инвестицията е както договорно, така и нормативно уреден. Ползвателите на
помощта по подмярка 4.2 „Инвестиции и преработка/маркетинг
на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от ПРСР
за периода 2014 - 2020 г. са наясно за задължението си, че следва в този срок
да започнат изпълнението на определените в договорите си инвестиции. Разпоредбата
на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договора, не изисква ползвателят да е извършил
инвестицията, а единствено да е започнал изпълнението й, като същото следва да
бъде доказано в размер на 20 %. Въпреки, че ДФЗ е предоставил и допълнителен
срок за удостоверяване от страна на ползвателя на финансова помощ, че е започнал изпълнението на поетото от него задължение, за което
ще получи безвъзмездно финансиране, последният не е сторил това и в този срок.
Гореизложените твърдения в цялост се
потвърждават и от заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, която е приобщена,
като доказателство по делото. Експертизата беше оспорена от жалбоподателя в
частта на т. 6 и 7, но настоящата инстанция намира, че отговорите на цитираните
въпроси са ирелевантни към предмета на настоящия спор.
На
базата на гореизложеното, правилно изпълнителният директор на ДФЗ е издал
оспореното решение в частта на т.1 и т.2, с оглед наличие на доказателства за неосъществяването
на договорените дейности по проекта в предвидения обем и срок, което според
съда е установено по несъмнен начин и се явява достатъчно основание за отказване
изцяло на одобрената финансова помощ по договора и прекратяването му.
Относно
доводът на жалбоподателя за преюдициалност на неприключила проверка с вх.
№02-1700-287/19.02.2018 г., съдът приема, че такава връзка няма. За да е налице
преюдициалност, следва едното производство да е обусловено от другото. В случая
такава зависимост няма - касае се за две различни административни производства,
за които няма законова пречка да се движат успоредно, а не последователно. Видно
от Докладна записка с вх. №02-1700-287/19.02.2018 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ /л.286-289 от преп./
проверката е във връзка с издадени банкови гаранции за авансови плащания на
„Белева“ ЕООД и „Комфорт пласт Варна“ ЕООД и непотвърждаване на истинността на
промените към тях, както и съмнения за представяне на документи с невярно
съдържание при договор за поръчителство на „Зелено стопанство 2015“ ЕООД. В
тази докладна името на жалбоподателя не фигурира. То се посочва в докладна
записка вх. №02-1700/287*7/19.03.2018г. /л. 295-296 от преп./ относно извършени
допълнителни административни проверки във връзка с Докладна записка с вх.
№02-1700-287/19.02.2018 г. по повод извършена от него заявка за авансово
плащане №08/04/2/0/00212/1/01 от 09.01.2018 г. и приложени договори за
поръчителство с „Гранд Билд“ ЕООД, „Евро Балкан тур“ ЕООД и „Грийн агро трейд“
ЕООД, за които има съмнения за
свързаност с ФЛ и ЮЛ. В тази връзка видно от докладна записка с вх.
№03-0416/1855 от 26.04.2018 г. /л. 298-300 от преп./ е изготвено уведомително
писмо за отказ на авансово плащане с изх. №01-2600/1572 от 19.03.2018 г. по
подадената заявка от жалбоподателя, което производство е различно от настоящото
с предмет започване на реалното изпълнение на инвестицията в срока, предвиден в
договора. Горните изводи се потвърждават и от установеното по последваща
докладна записка с вх. №02-1700/287*22 от 21.10.2019 г. /л. 135-149 от делото/. Жалбоподателят след приключване на съдебното
дирене е представил Заповед № 03-030-РД/24/29.01.2020 г. на директора на ОД на
ДФЗ, с която е наредено да се спре обработката на заявление за подпомагане на
„Недко Недков – Овчарово“ ЕООД поради наличие на сигнал за нередност. Посочва,
че чрез тази заповед се установява, че производството по авансови плащания е преюдициално,
относно настоящия спор. Съдът приема, че за издаване на оспорения акт следва да
се съблюдава наличието на предпоставките по чл. 49, ал.1, т.4 от Наредба
№20/2015 г. и чл. 24, ал.2, т.2 от Договора,
а не наличие на предпоставки за авансови плащания, поради което не е налице
сочената преюдициалност.
Оспореното решение е в съответствие с целта на закона,
поради това, че с него се цели препятстване неправомерно изразходване на
средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни
фондове. Не са засегнати интереси, които да не оправдават целта. Чрез
волеизявлението за прекратяване на договора, включващо и разпореждане за отказ
на изцяло одобрена финансова помощ, биха били отстранени негативните последици
за обществения интерес и в частност за фиска. В този смисъл оспореното решение
не е в противоречие и с целта на закона.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че
административният орган в рамките на притежаваната от него компетентност и при
спазване на установената форма, е издал административен акт, съобразен с
материално правните разпоредби, в съответствие с целта на закона и без да е
допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, поради
което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл.
143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат в настоящото производство е неоснователно, поради
което се отхвърля от съда.
Ответникът претендира присъждане на съдебни разноски в
размер на 300 лв. - платен депозит за комплексната СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Искането е основателно на основание чл.143, ал.4 от АПК. Процесуално
представителство е извършено съобразно чл. 24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА, чрез
представяне на писмени становища. Делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер
на 100 лв., определен на основание чл. 144 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ДФЗ - администрацията към
която се числи ответника, сумата от 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аквастрой“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение №08/04/2/0/00212/04/01 за прекратяване на
Договор, изх. № 02-2600/6369*15/26.02.2019 г. издадено от изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Аквастрой“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени
разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: