Решение по дело №1683/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260424
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 7 ноември 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330201683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260424

гр. Пловдив, 21.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД1683/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-000192/12.02.2020 г., издадено от ***** ГРУПА към ОДМВР гр. П. с-р Пътна Полиция П. с което на А.К.П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от нея нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 10 контролни точки.

          Жалбоподателката А.П., чрез процесуалния представител Й. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че жалбоподателката не била употребила алкохол, а отчетеното количество алкохол се дължало на обстоятелството, че е пила тинктура от валериан. Всички действия били инсцинирани от бившия съпруг на нарушителката

          Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител, като взеха отношение по съществото на спора с което оспорва подадената жалба.

          Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателлата е била санкционирана за това, че на 19.01.2020 г. около 22:40 часа в гр. П., на ул. ,,Д-р В.‘‘ кръстовището с ул. ,,С.‘‘ в посока бул. ,,И.‘‘, като водач на лек автомобил ,,Ауди А3‘‘ с рег. № *****, лична собственост‘‘ и извършва следното нарушение – управлява собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,07 промила в издишания въздух, което е било установено след тест с техническо средство ,,Дрегер Алкотест 7410+‘‘ с фабричен № ARSK 0272, като водачката е лъхала на алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0041143, като се е явила да даде кръвна проба, но такава не е била дадена. По този начин било извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.Б., който заяви, че си спомня за случая. Бил извикан от колегите си М. и Й., които били спрели жалбоподателката П., за оказване на съдействие за тестване на водач на лек автомобил за употреба на алкохол. Имало подаден сигнал за лице, което управлявало лек автомобил ,,Ауди‘‘ след като е било пияно. След установяване й нарушителката миришела на алкохол.

Също така бяха разпитани и полицейските служители Й.Й. и А.М., които заявиха, че бил получен сигнал за лице, което управлява лек автомобил ,,Ауди‘‘ под въздействието на алкохол. След установяването на същия те възприели А.П., която лъхала на алкохол.

Съдът кредитира изцяло депозираните показания на свидетелите Б., М. и Й., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установява, че А.П. е лицето, което е управлявало лекия автомобил ,,Ауди‘‘, както и какво е било нейното състояние, а именно, че е лъхала на алкохол. В случая без значение са обстоятелствата, че от нейния лек автомобил течала някаква течност, най-вероятно гориво, както и че бил пристигнал бившия й съпруг. Последните обстоятелства могат да послужат за житейско оправдание, но не биха могли да отклонят административно-наказателната отговорност по отношение на жалбоподателката.

По инициатива на процесуалния представител – адв. Й. беше разпитана свидетелката Р.Т., която заяви, че се е намирала с жалбоподателката в питейно заведение, когато дошъл бившият й съпруг, който започнал да я унижава. А.П. била изпила една бира, както и била отпила от едно шишенце с мента, глог и валериан, като последното довело до това свидетелката Тодорова да й се скара.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Тодорова, като въз основа на тях се установява, че в действителност А.П. е била употребила алкохол, а именно бира. Също, така че била отпила и от едно шишенце тинктура от валериан.

В случая дори и действията на А.П. да са били повлияни от поведението на бившия й съпруг това не я оправдава да употребява алкохол, както и да отпива от тинктура с валериан. Законът забранява управлението на МПС след употреба на алкохол, като е без значение обстоятелството по какъв начин е бил приет, дори и след изпиването на бира.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От АУАН с бл. № 403757 се установява, че същият е бил редовно връчен на жалбоподателката, като в графата възражения, тя е вписала, че е няма.

От копие от талон за медицинско изследване с № 0041143 се установява, че е бил издаден такъв на А.П., като й е бил връчен на 19.01.2020 г. в 23:30 часа и е следвало до 45 минути да се яви в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ гр. П.да даде кръвна проба. Също така в този талон жалбоподателката изрично е посочила, че приема показанията на техническото средство.

Видно от изискваната медицинска документация от горепосоченото лечебно заведение се установява, че А.П. се е явила на 20.01.2020 г. в 00:14 часа да даде кръвна проба, но не е дала такава, като това е било изрично отразено в съответния протокол.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач от 13.06.2017 г., като до преди настоящия случай няма други извършени нарушения по ЗДвП.

От копие от протокол за преминала последваща проверка на анализатори се установява, че техническото средство с което е била извършена проверката, а именно ARSK 0272 е било технически годно.

От представеното копие от Заповед за защита се установява, че е била издадена такава по отношение на бившия съпруг на жалбоподателката, който се задължава да не извършва домашно насилие по отношение на същата.

         Аксъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и време на извършване на нарушението.

Наредба № 1  от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда процедурата по установяването на това.

В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.

В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

В конкретния случай жалбоподателката е била тествана за наличието на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест № 7410+С с фабричен номер ARSK-0272.

В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното е отчело 1,07 промила алкохол в издишания от водача въздух, поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.

Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 1,07 промила, тъй като това са били показанията му.

Неоснователни се явяват наведените от страна на защитата възражения за влошени отношения между бивши съпрузи. До каквато и ескалация да са достигнали същите, това не извинява жалбоподателката, че е употребила бира, още повече, че показанията на полицейските служители и свидетелката Тодорова бяха в тази насока и след това се е качила да управлява МПС. Законът забранява управлението на МПС след употреба на алкохол, като в случая жалбоподателката е пила бира и е без значение дори и да се приеме обстоятелството, че тя е пила тинктура от валериан. А.П. е могла да даде кръвна проба в болничното заведението, където се е явила, но е отказала. От друга страна в процесните АУАН и талон за медицинско изследване, собственоръчно е изписала съответно, че няма възражения и че приема показанията. Ето защо, Съдът намира за защитна позицията, че техническото средство Дрегер е отчело наличието на алкохол, вследствие от употреба на тинктура от валериан.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна отмяна на атакувания акт.

Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., тоест се достигна до извод, че размерът на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е отчело 1,07 промила на хиляда то и наказващият орган правилно е определил размера на наложените наказания.

В случая отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно обжалване.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-000192/12.02.2020 г., издадено от **** ГРУПА към ОДМВР гр. П. с-р Пътна Полиция П. с което на А.К.П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от нея нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.    

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

М.Т.