Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141
гр. Габрово, 03.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. ГЕНЖОВА
Г. КОСЕВА
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№72 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
С
решение №366 от 21.10.2019г. по гр.д.№387/2018г.
Габровският районен съд е оставил без уважение предявения иск да
бъде признато за установено, че И.В.Д., с ЕГН **********,*** дължи на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7:
- сумата 473,00 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.06.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането;
- сумата 81,27
лева
– договорна лихва за периода от 01.06.2015г. до 08.05.2016 г.;
- сумата 95,78 лева - лихва за забава за
периода от 01.06.2015г. до 30.05.2017г.;
- сумата 358,84 лева - такси за периода от
01.06.2015г. до 08.05.2016г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2422/23.06.2017г. по ч. гр.
д. 1377/2017г. на РС Габрово, като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
В
законният срок решението е обжалвано от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че с
подаването на исковата молба била спазена разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за
уведомяване на длъжника- цесията се считала надлежно съобщена на длъжника с
изходящо от цедента уведомление връчено като
приложение на исковата молба. Връчването на представител на длъжника се смятало
за лично връчване. Неправилно първата инстанция приела, че не е налице аналогия
между уведомлението за предсрочна изискуемост и за прехвърлянето на вземане.
Следвало да се приложи възприетото от ВКС в Р. 198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС. Неправилно първата инстанция
приела, че особен представител нямал право да получава уведомление за цесия.
Длъжника можел да възрази за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването.
Особеният представител бил назначен от съда по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, поради
което следвало да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията с връчването
на съобщението за същата.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи предявеният иск с правно осн. чл. 422 ГПК за посочените суми, както и да се присъдят
разноските по делото.
За да отхвърли
предявените претенции районният съд е приел, че уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера, не съставлява
надлежно съобщаване за цесията, тъй като не е връчено на длъжника- ответник, а на
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това
положение цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника, доколкото връчването на особения представител не може да се смята за
надлежно уведомяване и предявеният
установителен иск е неоснователен и недоказан.
Въззивният съд,
като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира въззивната
жалба за частично основателна по следните съображения:
Безспорно е установено пред първоинстанционния съд,
че е сключен договор за потребителски паричен кредит №
********* от 13.03.2015г. между И.В.Д. - кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България" ООД – кредитодател за паричен заем в общ размер на 500.00 лева, който бил усвоен след
сключване на процесния договор. И.В.Д. се е задължил да ползва и върне заемната
сума, както и такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв.;
договорната лихва в размер на 98,62 лв.;
такса за услуга кредит у дома – 391,49 лв. Общия размер на задължението
е 1015,11 лева, дължими на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 16,92 лв. за периода от 31.05.2015г. до 08.05.2016г.
Ответникът е извършил плащания в размер на 102,00 лв.
С договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016г. и Приложение
№ 1 към него,
„Провидент Файненшъл
България" ООД прехвърля на ищеца вземанията по договора с
ответника.
„Провидент Файненшъл
България" ООД е упълномощнило ищцовото дружество
да уведоми от името на прехвърлителя по цесията всички длъжници, чиито
задължения са прехвърлени на ищеца. С исковата молба е приложено уведомление от
ищеца до ответника за извършената цесия,
за връчване заедно с исковата молба.
Исковата молба, с всички
приложения, е връчена на ответника при условията на чл.47ал.2 - 5 от ГПК.
Поради това на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен
представител, на когото са връчени исковата молба и всички останали книжа по
делото, включително и уведомлението за извършената цесия.
Първоинстанционният съд, за да отхвърли исковата
претенция на ищеца, се е обосновал
на констатацията си, че уведомлението не е достигнало до адресата си, поради което цесията не е
произвела действие по отношение на ответника.
Настоящият съдебен състав не
споделя изложените доводи на първоинстанционния съд, че не е налице валидно
уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по
делото и уведомлението за цесията са връчени на неговия особен представител, а
не лично на длъжника.
На практика, назначаването на особен
представител на ответника е резултат на това, че същият не е намерен, както на
известните му адреси, така и
по месторабота.
Фигурата на особения представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител
относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението
и т. н. И в двата случая, представителят има право да извършва всички
съдопроизводствени действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото, за който се изисква изрично упълномощаване- чл. 34, ал. 3
от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения
представител.
Съдът не възприема съдебната практика, според която връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материално правно изявление, което следва да бъде получено лично от длъжника.
Получаването на уведомление
от цедента, като приложение към исковата молба на
цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия
правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Към приложенията на исковата
молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за настъпило правоприемство на страната на кредитора
се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба
и приложенията по реда на чл. 47 ГПК.
Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесният
случай преписите от исковата молба с приложеното към нея уведомителното писмо
за извършената цесия, се презумира да са получени от
ответника, а не от назначения особен представител. Изходящото от кредитодателя- цедент уведомление,
представено с исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до
ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Следва да
се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е
извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и двойно плащане. В случая ответникът,
макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е
установено, че размерът на непогасената главница по процесния
договор за кредит възлиза на 457,79 лева, а незаплатената договорна лихва за периода на договора възлиза на 80,95 лева. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2015г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 64,54 лева,
Предвид изложеното съдът
намира, че предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни до изчислените от вещото лице
размери- заключението не е оспорено и е прието като доказателство по делото.
По предявените искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество начислени такси "оценка на
досие" и "кредит у дома", съдът намира следното:
В Закона за потребителския
кредит е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с
допълнителни услуги по договора. Част от претендираните
в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "кредит у дома" е
незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента
– разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходи за
събиране на седмичните вноски в дома на заемателя /чл. 25 от договора/. Таксата
за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а
заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в
ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по
предоставяне на заемната сума в дома на клиента, същата попада в забраната на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно – е свързана с основното задължение на заемодателя по
договора, да предостави заемната сума. Налице е нарушение на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на потребителя да бъде събирана такава такса.
Разпоредбата на договора за събиране на такса за предоставяне на договора за
кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което същата е недължима.
Съдът намира, че начислената
такса "оценка на досие" не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досие е уговорена в чл.
3 от процесния договор – същата е уговорена като
задължителна, но от съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят
на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да
доведат до дължимостта на таксата, от което следва,
че уговорката има неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и
се извършва преди сключване на договора, с оглед събиране предварителна
информация за доходите и материалните възможности на кредитополучателя, то
подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да сключи договора,
извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в тежест
на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след
сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и
управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Независимо от
обстоятелството, че съдът приема, че потребителят не дължи заплащане на
посочените вземания, той няма как да приспадне от дължимите суми платените
доброволно суми. Същите суми биха могли да бъдат приспаднати само при наведено
в срока за отговор възражение за прихващане на недължимо платени суми, каквото
в случая липсва.
При този изход на спора, съдът разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от вземанията. Направените от ищцовото дружество разноски в
заповедното производство възлизат общо на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, като ответника следва да заплати на
дружеството сумата в размер на 44,84 лева.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в настоящото
производство
пропорционално на уважената част от исковите претенции. Направените от ищцовото дружество в настоящото
производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на 645 лева / ДТ, юристконсултско
възнаграждение, депозит експертиза, депозит за особен представител/ от които ответникът следва да
заплати на дружеството сумата в размер на 380,55 лева, съобразно уважената част от претенциите.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 366/21.10.2019г., постановено по гр.д. № 387/2018г.
по описа на Районен съд Габрово в частта, с която е оставен без уважение
предявения иск да бъде признато за установено, че И.В.Д.,
с ЕГН **********,***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, сумата до размер на 457,79 лв. представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********
от 13.03.2015г., ведно със законната лихва от датата на получаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; сумата до размер на 80,95 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 01.06.2015г. до 08.05.2016г. и сумата до размер на 64,54 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.06.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда,
Вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.Д.,
с ЕГН **********,***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, сумата от 457,79
лв.
лева, представляваща непогасена главница по сключен с "ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ООД договор за потребителски кредит № ********* от
13.03.2015г., сумата от 80. 95 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2015г- 08.05.2016г., заедно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 21.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 64,54 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2015г.- 20.05.2017г., които вземания
са прехвърлени от "ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД на ищеца по
силата на договор за цесия и за които е издадена Заповед за изпълнение № 2422/23.06.2017г. по гр. д. № 1377/2017г. по описа
на Районен съд – гр. Габрово.
В останалата част
ПОТВЪРЖДАВА решението.
ОСЪЖДА И.В.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 44,84 лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА И.В.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 380,55 лв. направени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, да заплати
на адв. П.- особен представител на ответника, за настоящата съдебна инстанция, сумата 100
лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: