№ 261
гр. Силистра, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500333 по описа за 2021 година
Предявена е частна въззивна жалба от Г.С. Георгиев, с ЕГН **********, от гр.
Дулово, обл. Силистра, чрез адвокат Д.Ч., от СсАК, против определение № 260062/15.06.21
г.,постановено по молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските по гр.д. № 758/2019 г. по описа на Дуловския районен съд, с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата му, за изменение на решение №260011/18.01.2021 г.
, постановено гр.дело № 758 по описа за 2019г. по описа на Районен съд - Дулово, по реда на
чл. 248 от ГПК в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, като неоснователна.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от процесуалния
представител на ответника в първоинстанционното производство Областна дирекция на
МВР, Силистра, представлявана от Мартин Веселинов Недялков, ВИД Директор, който
оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е съобразена с разпоредбите на чл. 274 и сл. ГПК, поради
което е допустима.
Гр. дело № 758/2019 г. на ДРС е образувано по искова молба, предявена от
настоящия жалбоподател против ОД на МВР гр. Силистра, с искане да бъде осъдена да му
заплати сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,
вследствие на преобразуване на нощния към дневен труд за периода от 19.12.2016 г. до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателно плащане на сумата, както и на основание чл.86 от ЗЗД
претендира за сумата от 180 лева представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощния
към дневен такъв за периода от 19.12.2016 г. до 31.12.2018 г. В с. з пред първата инстанция,
проведено на 11.08.2020г. въз основа на представена от ищеца писмена молба с оглед
приетата по делото СИО е допуснато изменение на предявения иск за главница по размер от
1 000 лв. на 1 349.28 лв. и на иска за обезщетение за забава от 180 лева на 125.21 лв., като за
процесния период, изменението е съобразено с приложение № 1 от приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, като исковете са уважени изцяло. За процесуално
представителство по делото е било представено адвокатско пълномощно и договор за правна
1
защита и съдействие, на който е отбелязано, че е безплатно на основание чл. 38 ЗА.
Оставяйки без уважение искането на адвоката на ищеца да му бъде присъдено
възнаграждение от 350 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА, районният съд в мотивите на
постановеното по делото в първоинстанционния съд решение № 260011/18.01.2021 г. е
посочил, че такова не се дължи, тъй като в пълномощното не е посочено коя от трите
хипотези на чл. 38, ал.1/ безплатна помощ на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист/ е послужила за
основание за предоставяне на правната помощ. Освен това, съдът е счел, че от данните по
делото е видно, че ищецът по делото не е материално затруднено лице, искът не е и относно
присъждане на издръжка, не са налице и данни за роднинска или друга близка връзка с
адвоката, осъществил безплатната правна помощ, или пък да е юрист.
В развилото се производство по чл. 248 ГПК по молба на ищеца, районният съд е
постановил обжалваното определение, като е препратил към мотивите от решението.
В случая, както и в много други казуси е налице разнопосочна съдебна практика,
като в мотивите си районният съд се е спрял на две решения на ВКС, в които е възприето, че
следва да се укаже в пълномощното, освен че правната помощ е безплатна, и на кое от
основанията по чл. 38, ал.1 е предоставена.
В отговор настоящият въззивник, опирайки се на съдебна практика / определение
№ 515/2.10.2015 з. по ч. т. д. № 2340/2015 г., I ТО, Определение № 29 от 14.01.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. Определение № 95/2015 г. на ВСК по ч.т.д. №
1451/2014 г. на II то, ТК /защитава тезата, че заплащане на адвокатски хонорар се дължи
дори и в договора да не е описано точното основание по чл. 38. ал. 1 ЗА, както и че другата
страна, която по правилата на чл. 78 от ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, би могла да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в
производство по чл. 248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, а това не е сторено в случая ,
както и че адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва
безплатна адвокатска помощ и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък приятел на адвоката.
Съдът, изхождайки от понятието „близки“, напълно споделя застъпеното
становище, че не е необходимо да се доказва наличието на предпоставки по чл. 38, ал.1 ЗА.
Включвайки в кръга на лицата, които могат да получат правна помощ доста голяма група
хора с разнородни белези, законодателят сам е дал неограничени възможности за
приложение на текста. Нито е уточнено, нито може да се измери колко да са близки
близките и по какви белези се определя, че имат това качество. Ето защо , напълно резонни
са становищата, че съдът не трябва да изследва връзката, в която се намират страните по
договора за безплатна адвокатска помощ, защото адвокатът сам определя кои лица са от
кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката. Важен е и аргумента,
че противната страна не е повдигнала въпроса, а съдът по своя инициатива се е ангажирал с
преценка на обстоятелствата по чл. 38 ЗА. Тази съдебна практика е по – нова в сравнение
със сочената от съда и по – адекватна на действителния смисъл на разпоредбата на чл. 38
ЗА. Що се касае до решенията, на които РС се позовава - Решение № 97 от 6.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 122 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5185/2016 г., III г. о., ГК, в които е посочено, че следва да е видно от договора на кое от
основанията на чл. 38, ал.1 ЗА се предоставя правната помощ, следва да се отбележи, че в
тези решения този въпрос е само бегло и незадълбочено маркиран, а в гореизброената
съдебна практика има по – обстоен анализ на разпоредбата на чл .38 ЗА и направените
изводи са по – задълбочени.
2
На последно място, не без значение е и факта, че адв . Ч. е дългогодишен
служител в МВР - Силистра и да има близки отношения с голям кръг служители на
Министерството на територията на Силистренския регион не е необяснимо.
Предвид гореизложеното, налице са основанията на чл. 38, ал.2 ЗА ОД на МВР
гр. Силистра да заплати на адвокат Д.Ч. от АК Силистра, за осъщественото от него
представителство и защита на ищеца пред първата инстанция, адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, конкретизирано в приложения по делото списък на разноските по чл. 80
ГПК, определено към минимума, указан в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят претендира разноски по чл.38 ЗА във вр с чл. 11 и чл. 7, ал. 1, т.
7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения за настоящото
производство. Това искане е неоснователно. В производството по чл. 248 от ГПК не се
дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора ( включително и разноски за
адвокатско възнаграждение), както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство. В този см. вж . Определение № 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. №
4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч. гр. д. № 5089/
2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г.
на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/ 20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро
гр. отд. на ВКС . ВКС счита, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски
на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с
производството по съществото на спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК
нормата на чл. 81 от ГПК не се прилага.Ето защо независимо от уважаване на частната
жалба, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за настоящото производство имащо за
предмет претенция по чл.248 ГПК.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че следва да отмени обжалваното
определение и да постанови ново, като осъди ОД на МВР, гр. Силистра да заплати на
адвокат Д.Ч. от АК Силистра, за осъщественото от него представителство и защита на
Бурчин Гюнай Акиф, с ЕГН *********, от гр.Дулово, обл.Силистра, пред първата
инстанция, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260062/15.06.21 г. постановено по гр. дело № 758/2019
г. по описа на Дуловския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“ №
144, да заплати на адв. Д.Ч. от АК, гр. Силистра, сумата от 350 /триста и петдесет лева/, за
осъщественото от него представителство и защита на Г.С. Георгиев, с ЕГН **********, от
гр. Дулово, обл. Силистра, пред първата инстанция .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4