Определение по дело №1158/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260066
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510101158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      ГО,V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

15.09.

 

            2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            1158

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Районна потребителна кооперация „Паничище”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 26, с която са предявени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника. Налице са предпоставките на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.  

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 14.11.2019 г. е работила в ответната кооперация на длъжност „пекар“. На 01.01.2020 г., в 17.00 часа, в рамките на установеното по договора работно време, при изпълнение на трудовите й задължения, в момента на почистване и измиване на експедиционното помещение на фурната, се подхлъзнала и паднала, при което почувствала силна болка в областта на ръката и за момент загубила съзнание. Веднага била откарана от дъщеря си в болнично заведение в гр. Дупница за оказване на първа медицинска помощ. Лекуващите я лекари констатирали, че в резултат на падането е получила счупване на долната част на дясната ръка.

Реализирана била административната процедура по установяване на злополуката за трудова. Своевременно работодателят подал декларация за трудовата злополука, в изпълнение на задълженията си по чл. 57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. С Разпореждане № 1 от 22.01.2020 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил е прието, че декларираната злополука се приема за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. На 22.06.2020 г. ищцата била освидетелствана от ЛКК при МЦ „Свети Иван Рилски“ гр. Дупница с диагноза „Счупване на долния край на лъчевата кост“.

В резултат на злополуката ищцата преживяла изключително силни болки и страдания. Дълги месеци била подложена на рехабилитация и медикаментозно лечение, била неработоспособна и не можела да извършва елементарни действия с дясната си ръка. Променил се начинът й на живот, преживяла тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт и към настоящия момент има затруднения и болки при движение на дясната си ръка. Въпреки проведеното лечение е налице видима деформация на дясната й ръка, движението й е силно ограничено и болезнено; и досега е налице оток.

През целия оздравителен процес работодателят й по никакъв начин не се интересувал от лечението и не й е заплатил никакво парично обезщетение. На 13.05.2020 г. й била връчена заповед № 781 от 05.05.2020 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, т.3 от Кодекса на труда.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да й заплати сумата от 6000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки, страдания, тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт, в резултат на претърпяната на 01.01.2020г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Ответницата оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че въпреки издаденото разпореждане на НОИ, с което описаната в исковата молба злополука се приема за трудова, не е налице трудова злополука. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика, ищцата е следвало да следи единствено за почистването на пещта, а не и експедиционното помещение, което е различно от помещението, в което се намира пещта. Почиствайки експедиционното помещение с маркуч при силно налягане, при което са се образували локви, обута само с „джапанки“, ищцата е допринесла за настъпване на злополуката, като е проявила груба небрежност. Освен това, по данни на свидетели, ищцата редовно употребявала алкохол, като в деня на инцидента също миришела на алкохол.

Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Счита, че дори злополуката да се приеме за трудова, претендираното обезщетение е прекомерно завишено, понеже няма доказателства за твърдените от ищцата болки, страдания и дискомфорт, а освен това противоречи на чл. 52 от ЗЗД. Счита, също така, че от присъденото обезщетение следва да се приспадне полученото от ищцата обезщетение от НОИ.

Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

            Предявени са искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е направил възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ, а именно, че ищцата е предизвикала увреждането, за което претендира, като е допуснала груба небрежност в работата си и при изпълнението на трудовите си функции, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, за които надлежно е била уведомена, инструктирана и обучавана.  

3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обявява за безспорни между страните обстоятелствата, че по силата на трудов договор от 14.11.2019 г. ищцата е работила в ответната кооперация на длъжност „пекар“, както и че с Разпореждане № 1 от 22.01.2020 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил е прието, че декларираната от работодателя злополука, станала на 01.01.2020г. с ищцата, се приема за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищцата следва да докаже наличие на трудово правоотношение между страните, настъпилата трудова злополука и признаването ù за такава по предвидения административен ред, размера на претърпените вреди и наличие на причинна връзка между злополуката и претърпените вреди.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на злополуката от ищцата, поради проявена груба небрежност от нейна страна, при изпълнението на трудовите си функции, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, за които надлежно е била уведомена, инструктирана и обучавана, както и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът следва да укаже на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване на злополуката от ищцата, поради проявена груба небрежност от нейна страна, при изпълнението на трудовите си функции, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, за които надлежно е била уведомена, инструктирана и обучавана,

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на ответника документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се допуснат до разпит двама свидетели в режим на довеждане на ищцата, които да дадат показания относно изложените в исковата молба обстоятелства.

Основателно е искането на ищцата за допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

Следва да се остави без уважение искането на ответника за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност, тъй като същото е неотносимо към предмета на делото-претендира се обезщетение за неимуществени вреди, от които полученото обезщетение за неработоспособност е недопустимо да бъде приспаднато.

            На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2020г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора на ответника документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА до разпит на ищцата двама свидетели в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА и назначава съдебно-медицинска експертиза, изпълнима от вещото лице Васил Николчев, при депозит в размер на 200.00 лв. вносим от бюджета на съда, което, след запознаване с материалите по делото, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че не сочи доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване на злополуката от ищцата, поради проявена груба небрежност от нейна страна при изпълнението на трудовите си функции, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, за които надлежно е била уведомена, инструктирана и обучавана.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: