Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2164 Година 12.12.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1.Веселин ЕНЧЕВ
3.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
И. Л.
Прокурор:
Х.К.
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2196
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба на Държавна комисия по
хазарта гр.София (ДКХ) против решение № 491/18.04.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 259 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се
обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на
издаденото наказателно постановление, като счита, че АУАН е съставен в законоустановения
срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателно постановление.
Ответникът – „Темакс клуб“ ООД С
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Янко Сакъзов“ № 76, оспорва касационната жалба, като
неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е отменил наказателно постановление № 209/28.12.2018г. издадено от председателя
на ДКХ, с което на „Темакс клуб“ ООД за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона
за хазарта (ЗХ) и на основание чл.110, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000,00 лева. За да постанови решението си, съдът е приел,
че АУАН е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни
органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По
същество е приел, че нарушението, описано в АУАН и в НП е доказано и правилно квалифицирано, но е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, което налага отмяната на издаденото НП на самостоятелно
основание, а именно АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок, считано
от датата на откриване на нарушителя, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е неправилно.
Отговорността на „Темакс клуб“ ООД е
ангажирана за това , че допуснал на 01.08.2019г. в стопанисвания от него обект
– игрална зала с адрес: гр.Бургас, ул. „Хан Крум“№ 4 лице без документи,
удостоверяващи неговата самоличност. Нарушението е констатирано при извършена
проверка в обекта на 01.08.2018г., като впоследствие е съставен АУАН №
208/2018г. на 28.12.2018г. от старши инспектор в дирекция „Лицензионна и
контролна дейност“.
При напълно изяснена фактическа обстановка,
която изцяло се подкрепя от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е формирал неправилен извод, че АУАН е съставен в
нарушение на изискването усатновено в
чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба не е приложима. В случая е
приложима разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че за нарушение
на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност, срокът за съставяне на АУАН е
шест месеца от откриване на нарушителя, тъй като с наказателното постановление
е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от
ЗХ и му е наложена санкцията предвидена в чл.110, ал.1 от ЗХ, а не както твърди
процесуалния представител на дружеството - за нарушение на Закона за
българските документи за самоличност (ЗБДС). Дружеството е наказано за това, че
е допуснало да присъства в игралната зала лице без документи установяващи
неговата самоличност, а не е наказано лицето за това, че не представя български
личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, за което
нарушение е предвидена санкция в нормата на чл.80, т.5 от ЗБЛД. Срокът по
чл.34, ал.2 от ЗАНН е спазен, тъй като нарушението е извършено 01.08.2018г. и
на тази дата е открито при извършената проверка от контролните органи в
игралната зала, а АУАН е съставен на 28.12.2018г., тоест преди да са изтекли шест
месеца.
С оглед на изложеното, неправилно
първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, но делото не
следва да се връща за ново разглеждане, доколкото съдът е изложил и мотиви по
съществото на спора и произнасянето от настоящият съдебен състав не би лишило
страните от една инстанция по същество.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Изводите на районния съд по фактите са
формирани при правилна преценка на събраните доказателства, които са
анализирани по отделно и в тяхната съвкупност. Настоящият касационен състав
изцяло споделя мотивите, поради които съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите М. и Г., в частта, че са дали писмени обяснения в хода на
проверката под натиск и под диктовка на проверяващите. Доводите, наведени от
ответника по касация в писменото възражение, че служителите на ДКХ не са
установили липсата на документ за самоличност у лицето, а само констатирали, че
то е отказало проверка на документите, се опровергават както от сведенията,
дадени от свидетелите М. и Г. в момента на проверката, така и от показанията на
свидетеля М.. При разпита му в съдебно заседание той е потвърдил, че
установената в игралната зала жена е дала обяснение при проверката, че личната
и́ карта не се намира в нея, а в неин родственик, който бил извън залата.
Освен това, в тежест на санкционираното дружество е да докаже, че лицето е
имало документи за самоличност, а не административнонаказващия орган да доказва
отрицателен факт, че те са липсвали. Дружеството не е оборило с допустими доказателствените
средства, отрицателният факт, установен с АУАН и НП, а именно, че в игралната
зала е допуснато да присъства едно лице без документи за самоличност. Деянието е
правилно квалифицирано като нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, в която е
установена забрана за допускане в игралните зали на лица без документи,
удостоверяващи тяхната самоличност и за извършването му законосъобразно е
ангажирана отговорността на „Темакс клуб“ООД, на основание чл.110, ал.1 от ЗХ.
На следващо място, следва да се има в предвид,
че длъжностните лица от ДКХ са извършили проверка за наличието на документи за
самоличност на присъстващите лица в игралната зала, като самите документи са
поискани от служител на игралната зала, които от своя страна имат задължението
да не допускат в залата да присъстват лица без документи за самоличност. В
случая, лицето присъствало в залата е заявило, че няма документи и не е
извършвана проверка на тяхното съдържание, поради което са ирелевантни
направените възражения, че служителите на ДКХ нямат право да проверяват
съдържанието на документите за самоличност на лицата.
Неоснователни са и възраженията на санкционираното дружество
за приложение на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН.
Общото понятие на административното нарушение се
съдържа в чл.6 от ЗАНН, а в чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с
понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения.
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото не са
ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което
правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба. Също така, нарушението е
формално и е довършено, като настъпването или не на вредни последици не е
елемент от фактическия му състав, нито пък характеризира нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
нарушения от същия вид. В конкретния случай липсата на вредни последици е взета
предвид при индивидуализацията на наказанието, като при определяне вида и
размера на санкцията, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27
от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, преценил е
тежестта на нарушението, като е наложил наказанието в предвидения от закона
минимален размер – 5000 лева. Така
изложеното се отнася и до направеното възражение за приложение на чл.39, ал.1
от ЗАНН, като от събраните по делото доказателства не се установява че е налице
„явно маловажен случай“ на административно нарушение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 491/18.04.2019г.,
постановено по н.а.х.д. 259 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
209/2018 издадено на 28.12.2018г. от председателя на Държавната комисия по
хазарта, с което на „Темакс клуб“ ООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.45,
ал.2, т.4 от Закона за хазарта и на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.