№ 3492
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110216438 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. З. З., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 005818 от 09.11.2022 г., издадено от директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) на П. З. З., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадена писмена жалба релевира
доводи за отмяната му. Сочи се, че не е установено мястото, на което е
извършено нарушението. Навежда се, че жалбоподателят не е собственик на
процесното превозно средство и няма данни в този ден да е управлявал
товарния автомобил, без да са заплатени дължимите пътни такси.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат С.,
който моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.
Акцентира се, че не е безспорно установен нарушителят. Претендира се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – директор на НТУ към АПИ - редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Д., който моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Изтъква се, че жалбоподателят е този, който има
1
задължението да обори констатациите изведени в наказателното
постановление, относно обстоятелството, че именно той е управлявал
превозното средство. Претендират се разноски.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е П. З. З., с ЕГН **********, с адрес: ***********.
На 16.05.2022 г., жалбоподателят З. управлявал пътно превозно средство
– влекач, модел/марка „МАН ТГХ“, с рег. № СВ **** НС, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 т. Около 08:40 часа на път I-8, ГКПП
Калотина (0+500 км), управляваният от жалбоподателя товарен автомобил бил
спрян за извършването на проверка.
В хода й било констатирано, че на 02.05.2022 г., в 6:48 часа, от
устройство с идентификатор № 10192, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, е засечено движението на товарен автомобил -
влекач, модел/марка „МАН ТГХ“, с рег. № СВ **** НС, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 т., по път А-6 км 60+705, с посока
намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за който нямало данни за заплатена пътна такса.
При тази хронология, свидетелят Й. С. – на длъжност „инспектор“ в
сектор „Контрол и правоприлагане – НТУ“ – София, съставила срещу
жалбоподателя З. акт за установяване на административно нарушение №
005818/02.05.2022 г., в който било прието за установено, че на 02.05.2022
г., в 6:48 часа е управлявал товарен автомобил - влекач, модел/марка „МАН
ТГХ“, с рег. № СВ **** НС, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 т., по път А-6 км 60+705, с посока намаляващ километър, пътен
участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатил
дължимите пътни такси – нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна)
квалификация – Г.Т., на длъжност „директор“ на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ издал оспореното наказателно
постановление № 005818/09.11.2022 г., с което на основание чл. 179, ал.3а, вр.
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП наложил на П. З. З., ЕГН **********, административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на: показанията на свидетелите Й. С., Д. М., както и писмените
доказателства и доказателствени средства – Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022
г., Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г.,
Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г., справка от информационната система на
АПИ за извършени нарушения, 2 броя фотоизображения.
От показанията на свидетелите С. и М. се извеждат данни относно
извършената спрямо жалбоподателя проверка, в хода на която са установили,
че за управлявания от него тежкотоварен автомобил не са били заплатени
дължимите пътни такси, което от своя страна намира потвърждение в
приложената справка от информационната система на АПИ.
2
Видно от приложената по делото справка от електронната система за
събиране на пътни такси, се доказва, пътният участък, в който се е движел
товарен автомобил с рег. № СВ **** НС, както и датата и часът, в който е
преминал - 02.05.2022 г., в 06:48 часа, която дата е приета и за дата на
нарушението. Така изведените факти се потвърждават и от приобщените
доказателствени записи за извършено нарушение, изразяващо се в липса на
заплатена такса за преминаване по платената пътна мрежа, касаеща товарен
автомобил с рег. № СВ **** НС.
Въпреки гореизложеното по делото не са налични данни, че на
посочената дата именно жалбоподателят Г. е управлявал процесното превозно
средства, от което следва, че не е доказано, че същият е имал задължение да
заплати дължимата тол такса. В тази насока са и показанията на разпитаните
свидетели, които потвърждават, че не са имали данни за това кой е управлявал
товарния автомобил на 02.05.2022 г., а са съставили процесния акт, тъй като в
деня на проверката – 16.05.2022 г., жалбоподателят го е управлявал.
Съжденията на наказващия орган за предварително определена
доказателствена сила на справките от електронната система за събиране на
пътни такси са неотносима за определяне на субекта на нарушението,
доколкото не следва да се ангажира отговорността на конкретен правен
субект, въз основа на предположения и житейска логика, а следва да са налице
конкретни доказателства, които да установяват съпричастността на
нарушителя към осъществяването на нарушението.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от лице с активна
процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от
материално и териториално компетентни органи. Съгласно чл. 189е, ал. 1, вр.
чл. 167а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. От своя страна актосъставителят Й. С., заемаща
длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол и правоприлагане“ – НТУ – гр.
София, е била оправомощена със Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ да
съставя и връчва актове за установени административни нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановление за посочения вид нарушения се издават от председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Видно от Заповед
№ РД-11-167/08.02.2021 г., I, т. 1 - на председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Г.А.Т., заемащ длъжността „началник
отдел“ в „Контрол и правоприлагане“ - НТУ е овластен да издава наказателни
постановления. Със Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г., Г.А.Т. е бил
преназначен на длъжността директор в отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ.
3
И двата акта са изготвени в писмена форма, при спазване на сроковете
по чл. 34 ЗАНН и са надлежно връчени. С оглед възраженията на
жалбоподателя, следва да бъде допълнено, че макар и кратко, описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено в достатъчна степен
позволява да се изведат основните елементи от състава му. Посочен е пътният
участък, неговите координати и обстоятелството, че е част от платената пътна
мрежа, а това, че не е изведен конкретният размер на дължимата от водача на
превозното средство пътна такса не опорочава така оспореното наказателно
постановление.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, то следва спорът да бъде
разгледан по същество.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя З. е
ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, изразило се в това, че на
02.05.2022 г., около 06:48 часа, превозно средство - влекач, модел/марка „МАН
ТГХ“, с рег. № СВ **** НС, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 т., се е движило по път А-6 км 60+705, с посока намаляващ километър,
пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да са
заплатени дължимите пътни такси.
Субект на нарушението според текста на сочената за нарушена
разпоредба е „водач на МПС“. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач на
МПС“ е „лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“ От така събрания доказателствен
материал обаче не бе доказано, че на 02.05.2022 г. – датата на извършване на
твърдяното нарушение, именно жалбоподателят З. е управлявал процесното
превозно средство, от което следва, че отговорността му е ангажирана
преждевременно, без наказващият орган да изпълни надлежно задълженията
си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Тежестта да бъде доказано нарушението и неговото авторство лежи
върху наказващия орган. Недопустимо е въз основа на предположения или
догадки, изведени от процесуалното поведение на жалбоподателя З. да се
достига до извод за осъществен от него състав на административно
нарушение. Още повече, че в момента на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, същият е бил поставен в ситуация, в която или е
следвало да му бъде съставен акт или да заплати компенсаторна такса в
абсолютно определен размер от 750 лева, за да може да премине границата на
страната ни.
Воден от горното, съдът прие, че поради това, че не може да се достигне
до категоричен извод, че от обективна и субективна страна, с конкретни свои
действия/бездействия жалбоподателят З. е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата - чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, то следва оспореното
наказателното постановление да бъде отменено в неговата цялост. В този
смисъл е и Решение № 2666 от 19.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
4
1448/2023 г.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят З. е
платил в брой на адвокат С., сумата в размер на 480 лв. с ДДС за
осъщественото от него процесуално представителство. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение. Липсва възражение за прекомерност от ответната
страна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 005818 от 09.11.2022 г.,
издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на П. З. З., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на П. З. З., ЕГН
**********, сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5