Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №1442/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Й.Г.Ц., чрез адв. Д.Ц. от САК, е предявила срещу З.......“-
в ликвидация, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за установяване на парично вземане, удостоверено в
Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 560/2018 г. по описа на РС-
Ихтиман, представляващо неплатено наемно възнаграждение за 2016г. и 2017г. общо
в размер на 1067,76 лв. по Договор за наем на земеделска земя от .....2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- .....2018г.,
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване недвижима вещ –
поземлени имоти с обща площ от .... дка при годишна наемна цена от 30 лв. на
декар или общо ....лв.. Поддържа, че договорът е сключен за една година
(2016г.), като е продължен за още една година, тъй като нито една от страните
не е изразила желание за прекратяването му.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска.
Твърди, че не е страна по договора за наем, че подписът в графата „наемател“ не
е положен от лице с представителна власт. Поддържа, че срокът на договора не се
продължава автоматично за още една година. Твърди, че чл. 44, ал. 1 от ЗК
предвижда специален ред за реализиране на претенцията на ищеца, поради което
искът е недопустим.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД.
По допустимостта:
В отговора на исковата молба се
прави възражение за недопустимост на производството, тъй като ответникът е
обявен в ликвидация и чл. 44, ал. 1 от ЗК предвижда специален ред за
предявяване на вземанията на кредиторите. Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за
кооперациите кредиторите на обявена в ликвидация кооперация предявяват
вземанията си, независимо от техния произход, обезпечение и изискуемост, пред
ликвидаторите в двумесечен срок от деня на вписването в търговския регистър на
решението по чл. 42, ал. 1. Посоченият ред за предявяване на вземанията при
открито производство по ликвидация не изключва възможността на кредиторите да
предявят вземанията си по общия исков ред. До момента на приключване на
производството по ликвидация и вписването на заличаването на кооперацията в
търговския регистър кредиторите ѝ могат да предявяват вземанията си както
пред ликвидатора, така и да предявяват искове по общия исков ред. Именно
кредиторът е този, който определя вида и обема на търсената защита, като
единствената последица от пропускането на двумесечния срок по чл. 44, ал. 1 ЗК
е загубването на предимството при поредността за удовлетворяването му в
ликвидационното производство (Решение № 155 от 25.04.2019 г. на ОС - София по
в. гр. д. № 149/2019 г.). С оглед гореизложеното производството е допустимо.
По основателността:
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да
предостави на наемателя за временно ползване обекта на договора за наем, а
ответникът – да заплаща наемни възнаграждения в уговорения размер и 2)
наемодателят да е предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно
за обичайното или уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и че
през процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на
обекта на договора от наемателя. Първата група обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца-наемодател, вкл. и по отношение на размера на
претендираните вземания. Ответникът трябва да установи, че е заплатил
уговореното наемно възнаграждение.
Договорът за наем представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора
и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение,
наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.
Основното задължение на
наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното
ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване.
От Договор за наем на земеделска
земя от .....2016г. се установява, че между ищеца и ответника е породено наемно
правоотношение, по силата на което ищецът предоставя на ответника за временно
възмездно ползване подробно описаните поземлени имоти срещу насрещната парична
престация, представляваща уговореното наемно възнаграждение в размер на 30лв.
на декар или общо ....лв., като договорът е сключен за една стопанска година-
от …..2016г. до ……2017г. и е уговорено, че при липса на писмено искане за
прекратяване от наемодателят договорът се счита за продължен с още една година.
Неоснователно е възражението на
ответника, че в договора не е посочено кой е наемателят. На първа страница на
договора като наемател е посочена именно З.......“, ЕИК ...., а на последната страница на договора е
положен и печат на З.......“, поради което страната по договора е достатъчно
ясно индивидуализирана.
Неоснователно е възражението, че
в договора липсва клауза за продължаване на срока. На последната страница на
договора се съдържа изрична клауза, че „Ако наемодателят не направи писмено
искане за прекратяване, Договорът се счита продължен с още една година“.
Ответникът, макар и в
преклузивния срок – в подадения отговор на исковата молба, да е оспорил
истинността, в частност автентичността на частния диспозитивен документ, в
който е обективиран процесният договор, не установи в откритото от съда по реда
на чл. 193, ал. 1 ГПК производство чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 193, ал. 3 ГПК,
че положеният подпис върху оспорения документ за наемател не изхожда от лице с
представителна власт. Отделянето за безспорно между страните на
обстоятелството, че подписът за наемател не е положен от М.... С....А....(председател
на ответника към момента на сключване на договора) не изключва възможността
друго лице с представителна власт (например пълномощник) да е положил подписа,
като индиция в тази посока е и положения върху същия подпис печат на ответника.
Независимо от гореизложеното,
дори да се приеме, че договорът от страна на ответника е подписан от лице без
представителна власт, то същият отново поражда правни последици за З.......“.
По арг. от чл. 1, ал. 2, т. 2 от ТЗ ответникът е търговец. С чл. 301 ТЗ е
въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е
потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното
узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на
представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или
изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените
без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако
той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват.
Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи
несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените
от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.
Договор за наем, сключен от името на търговец, но без представителна власт,
обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за противопоставяне от
негова страна веднага след узнаването на договора или са доказани негови
действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по
реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение (В
този смисъл Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т.
о. ).
От Договор за пренаемане на
земеделски земи от …….2016г. (т.е. сключен във времево отношение след процесния
Договор за наем на земеделска земя от .....2016г.) между ответника и „П....“
ЕООД се установява, че част от предмета на същия са и отдадените под наем с
Договор за наем на земеделска земя от .....2016г. между страните по делото
поземлени имоти.
С оглед на това настоящата
съдебна инстанция приема, че следва да се приложи необоримата презумпция,
уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и лицето, подписало Договор за
наем на земеделска земя от .....2016г., да е действало без надлежно учредена
представителна власт, ответникът не се е противопоставил на извършените от него
правни действия при узнаването на това обстоятелство, а напротив- в последващ
момент е преотдал под наем поземлените имоти предмет на договора. Следователно
дори договорът да е подписан от лице без представителна власт, то тези правни
действия са били нотифицирани (потвърдени) от ответника.
С оглед гореизложеното по делото
се установи наличието на действително правоотношение по договор за наем, по
силата на което ищецът се е задължил да предостави на наемателя за временно
ползване посочените в договора поземлени имоти, а ответникът – да заплаща
наемни възнаграждения в уговорения размер.
От Договор за пренаемане на
земеделски земи от …….2016г., както и от заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
до ОСЗ гр. И……, подадена от наемателя по Договора за пренаемане на земеделски
земи- П....“ ЕООД, се установява, че ищецът- наемодател по първия договор, е
предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за обичайното или
уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и че през процесния
период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора
от наемателя.
Както вече беше посочено, в
Договор за наем на земеделска земя от .....2016г. е уговорено, че „Ако
наемодателят не направи писмено искане за прекратяване, Договорът се счита
продължен с още една година“. По делото не се представиха доказателства за
волеизявление на наемодателя в този смисъл, поради което следва да се приеме,
че срокът на договора е продължен за още една година. Следователно договорът
обхваща стопанските 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г.
От чл. 3 на Договора се
установява, че е уговорено наемно възнаграждение в размер на 30лв. на декар или
общо ....лв за една стопанска година. Общото дължимо наемно възнаграждение за
стопанските 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г. възлиза на 1067,76лв. и съвпада с
претенцията на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
ѝ относно разноските отпада.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените
от него в настоящото производство разноски в размер на 25 лв. за държавна такса
и 330 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД по отношение на З.......“- в
ликвидация, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. Ч...., общ. И…..,
обл. С…………., представлявано от ликвидатора Б....Н.... П...., че Й.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, е носител на право на парично вземане, удостоверено в Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 560/2018 г. по описа на РС- И…………..,
представляващо неплатено наемно възнаграждение за 2016г. и 2017г. общо в размер
на 1067,76 лв. по Договор за наем на земеделска земя от .....2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- .....2018г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.......“- в ликвидация, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление с. Ч...., общ. И., обл. С., представлявано от ликвидатора Б....Н....
П...., да заплати на “ Й.Г.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от общо 380 лв.
- съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, извършени в производството
по чл. 410 ГПК и чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: