Р Е
Ш Е Н
И Е № 945
гр. Пловдив,05.06.2012г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, в открито заседание на петнадесети май
две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Анна
Иванова
и при участието на секретаря Г.З., след като разгледа докладваното от
председателя в.гр. дело № 732/2012г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 45440/29.12.2011г.
чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, до Окръжен съд – Пловдив ЖАЛБА с вх. №
5654/06 март 2012г. от Т.Х.К., управител на фирма „Унифиш” ЕООД, *********, с
адрес: гр. София, бул. „Ал.Стамболийски” № 49, ет. 2, трето лице по изп. дело,
с която обжалва действията по опис от
01.11.2010г. по изп. дело № 20108210401463 като незаконосъобразни и неправилни
на ЧСИ Петко Илиев, в частта, касаеща нейна движима собственост, за която
жалбоподателката счита, че е надлежно доказана с всички договори и документи за
придобиване, които са с дата преди момента на извършването на въпросния опис,
много преди дори ТД „Булсат” ООД да придобие собствеността на въпросното
предприятие. Моли да бъдат отменени всички действия на принудително изпълнение
насочени спрямо имуществото й на трето лице, изразяващи се в налагане на запор
върху описаните движими вещи, вкл. да бъде прогласен за нищожен описът от 01.11.2010г. по изп.
дело № 1463/2010г. в частта, с която е описано нейно движимо имущество. Моли да
бъде постановено спиране на изпълнението с оборудването, нейна собственост, по
смисъла на чл. 438 от ГПК. Прилага писмени документи. В с.з. Т.К. заявява, че
била допуснала грешка като писала в жалбата, че е подадена от нея като
управител на „Унифиш” ЕООД, но всъщност твърди, че е подала жалбата като
физическо лице.
С писмено възражение ответната на жалбата
страна „Обединена българска банка” АД гр. София, взискател по изп. дело №
1463/2010г., чрез пълномощник юрисконсулт П. К. П. оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява, че приложените към жалбата доказателства се отнасят
до договор сключен с г-жа Т.К. като физическо лице, а не като управител на
„Унифиш” ЕООД, в каквото качество е подадена жалбата. Към датата на приложения
договор и приемо - предавателен протокол от 09.09.2005г. не би могло и
движимите вещи да се придобият от „Унифиш” ЕООД чрез дарение, тъй като към тази
дата 09.09.2005г. такова дружество не е съществувало, което се установявало от
справка в отдалечения достъп до търговския регистър; то е създадено през 2010г.
Изказва се съмнение относно описаните в приложените към жалбата договор за
дарение и приемо - предавателен протокол движими вещи, тъй като поредността им
следвала точно поредността на описаните вещи в процесния протокол за опис от
01.11.2010г. /първите шест точки съвпадали изцяло/; което съвпадение се явявало
„невероятно” предвид разликата в годините на съставяне на документите, както и
предвид обстоятелството, че при извършване на описа ЧСИ П. Илиев не е
разполагал нито с договора за дарение на хладилно оборудване, нито с
приемо-предавателен протокол, и двата – от 09.09.2005г.. Излагат се възражения
и относно несъответствие в съдържанието на приложения договор за дарение от
09.09.05г. и на Протокола на ОС на съдружниците в „Т. и синове” ООД; както и
възражение относно липсата на надлежна форма на договора за дарение на хладилно
оборудване от 09.09.2005г. При извършване на описа на движимо имущество на
0.11.2010г. длъжникът по изпълнителното дело „Булсат” ООД не е посочил кои от
движимите вещи не са собственост на длъжника, нито е посочил чия собственост
са, не са представени и документи относно твърденията за собствеността. Те е
ясно защо след като управителят на длъжника е знаел, че част от описаните
движими вещи са собственост на г-жа Т.К., той не й е и изпратил веднага
съобщение за извършения от ЧСИ п. Илиев опис, а такова съобщение е изпратено едва
една година по-късно – описът е извършен на 01.11.2010г., а писмото до г-жа Т.К.
е с дата 27.12.2011г.
Ответникът по жалбата „Булсат” ООД гр.
София, длъжник по изп. дело № чрез
управителите Й. Б. Т. и С. Б. Т. изразяват в с.з. становище, че жалбата е
основателна и че следвало да се приеме жалбата на Т.К.; както и че
те-управителите били свидетели на всичко, което се е случило и жалбата се
явявала основателна.
Ответникът по жалбата Б.Й.Т. не взема
становище по жалбата.
С писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК
ЧСИ Петко Илиев се изразява становище по жалбата.
ПОС констатира, че с оглед изложените
твърдения в жалбата относно узнаване на обжалваното действие – опис от
01.11.2010г., узнат от страна на жалбоподателя на 27.12.11г., който твърди, че
се е намирал във владение на описаните движими вещи, описани в процесния опис,
по отношение на които твърди, че се явява собственик, следва да се приеме, че жалбата
се явява допустима за разглеждане от съда съгласно чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложено копие на изп. дело №
20108210401463 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, рег. № 821, е видно, че делото е образувано от взискателя „ОББ” АД гр.
София против длъжниците „Булсат” ООД гр. София и Б.Й.Т. с ЕГН **********, на
основание издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно
изпълнение от 05.07.2010г. по гр.д. № 29102 по описа за 2010г. на СРС, І г.о.
От гореизложени обстоятелства ПОС
констатира, че жалбата е подадена от трето лице за изпълнителното дело - от Т.Х.К.,
в качеството й на управител на ТД с фирма „Унифиш” ЕООД, с посочен в жалбата
номер представляващ ЕИК *********, с адрес: град София, бул. „Ал.Стамболийски”
49, ет. 2. От друга страна ПОС констатира, че приложените към жалбата
документи, в т.ч. договор за дарение на хладилно оборудване от 09.09.2005г., приемо
– предавателен протокол от 09.09.2005г. са с участие на Т.Х.К., като физическо
лице. Тези несъответствия между констатираното, че жалбоподателят е юридическо
лице, а приложените към жалбата документи се отнасят до Т.К., в качеството й на
физическо лице, са достатъчни за да се приеме, че подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В с.з. не
може да се смени името на жалбоподателя, така както е изложила становище в с.з.
Т.К., че е допуснала грешка в жалбата си, тъй като в случая не е налице
уточнение в наименованието на жалбоподателя, а е налице посочване на съвсем
друг жалбоподател, вместо юридическо лице, се твърди, че жалбоподателят е
физическото лице, подало жалбата. Жалбата против действия на СИ, поначало, се
администрира от самия СИ по реда на чл. 436 от ГПК, поради което е и
недопустимо промяната на един жалбоподател с друг жалбоподател да бъде
извършено в с.з. пред съда сезиран с жалбата.
Следва да се спомене, че приложените към
жалбата документи, в т.ч. горецитирани договор за дарение за хладилно
оборудване и приемо-предавателен протокол и двата от 09.09.2005г. са частни
документи, които нямат достоверна дата за страната, която не е участвала в
тяхното създаване, в случая за взискателя „ОББ”, като е налице и изрично
оспорване в тази насока на тези документи, в т.ч. и на съдържанието им.
В
т.н. ПОС приема, че съгласно чл. 193 ал. 3 изречение второ от ГПК, при
доказателствена тежест за страната, представила тези документи, по делото не са
налице доказателства, от които да се направи извод, че тези документи са с достоверни
дати по смисъла на чл. 181 ал. 1 от ГПК, както и че тези документи не са с
невярно съдържание. Предвид което дори и жалбоподателят да би бил самото физическо
лице Т.К., отново, приложените към жалбата документи не следва да обосноват
твърдението й, че тя е собственик на движими вещи, предмет на Опис по
изпълнителното дело извършен на 01.11.2010г. За пълнота на изложението следва
да се посочи и че неубедително е становището на жалбоподателя за късното му
уведомяване за извършения опис, включващ и негови собствени вещи, поради
безспорното обстоятелство за свързаност на лица – длъжникът „Булсат” ООД с
третото лице „Т. и синове” ООД, с което са били сключени и договори и
споразумения с Т.К., като от страна на последното дружество е следвало да бъдат
узнати извършените изпълнителни действия по описа на движимо имущество, тъй
като собствениците и управители на „Т. и синове” ООД – М. С. Т. и Б.Й.Т. са
родители на управителите и собственици на длъжника „Булсат” ООД – С. Б. Т. и Й.
Б. Т., а Б.Й.Т. и сам е солидарен длъжник с „Булсат” ООД по настоящето
изпълнително дело № 1463/2010г.
Поради изложените съображения ПОС приема,
че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. В т.н. се
явява безпредметно искането за спиране на изпълнението, тъй като то се обуславя
от основателност на жалбата.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила
с вх. № 45440/29.12.2011г. чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, до Окръжен
съд – Пловдив ЖАЛБА с вх. № 5654/06 март 2012г. от Т.Х.К., управител на фирма
„Унифиш” ЕООД, *********, с адрес: гр. София, бул. „Ал.Стамболийски” № 49, ет.
2, трето лице по изп. дело, с която обжалва действията по Опис от 01.11.2010г. по изп. дело № 20108210401463 като
незаконосъобразни и неправилни в частта, касаеща нейна движима собственост.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/