Решение по дело №842/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
„БЕТОНСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул.„Борис 1-ви“ № 15, ет.1, представлявано от управителя
********** с ЕГН: ********** е обжалвало НП 26-0000873, от 28.07.2023год. на
Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на дружеството жалбоподател е наложено на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвПр. административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАвПр. В жалбата, в
съдебно заседание и с писмена защита чрез процесуален представител адв. И. С. се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от
наказващият орган актове поради допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването им, за неправилно отразяване на фактическата обстановка като се иска
отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на направените разноски
по делото.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 11.07.2023г. служителите на ДАИ – Враца, св. С. В. Г. и Т. Д.
Г., инспектори в РД „АА“ - Враца извършили комплексна проверка за периода от
11.07.2022 г., до 11.07.2023 г., на дружеството превозвач „БЕТОНСТРОЙ“ ЕООД с
ЕИК: *********. Въз основа на представената документация проверяващите
констатирали, че фирмата превозвач притежава лиценз на Общността за превоз на
товари № 11278, както и че фирмата в качеството си на превозвач не е съхранила
тахогравските листа на автомобил марка „ДАФ“ модел “85Ц 380“, категория №3 с
рег.**********, който е оборудван с аналогов тахограф марка Сименс VDO№729357
за извършен обществен превоз на товари от гр.Враца до с.Чирен и обратно на
08.09.2022г., видно от Пътен лист №****************** и Товарителница
№**************Въз основа на посочените два документа било констатирано и че на
08.09. 2022г. автомобилът е бил управляван от водача ********** с ЕГН:
**********.Резултатите от проверката били обективирани в КП за извършената
тематична проверка.
За констатираното нарушение свидетеля Т. Д. Г. в присъствието на свид.С. В. Г.
съставил Акт за административно нарушение бланков №335631 от 11.07.2023г. за
извършено нарушение, за това че: Фирмата - „БЕТОНСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК:
*********, в качеството си на превозвач не е съхранила тахогравските листа, на
товарен автомобил марка „ДАФ“ модел “85Ц 380“, категория №3 с рег.**********,
който е бил оборудван с аналогов тахограф марка SIEMENS VDO№729357 за
извършен обществен превоз на товари от гр.Враца до с.Чирен и обратно на
08.09.2022г., видно от Пътен лист №****************** и Товарителница
№**************
Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата
жалбоподател на същата дата, без възражения. Деянието било квалифицирано от
актосъставителя, като нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно Постановление № 26-
1

0000873 от 28.07.2023год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАвПр. на дружеството
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, придружително писмо,
АУАН №335631 от 11.07.2023г. , НП № 26-0000873 от 28.07.2023год., Пътен лист
№********** и Товарителница №********, Заповед № РД-08-30/24.02.2020г.на
Министъра на ТИТС, пълномощно, Копие на Констативен Протокол от комплексна
проверка, Декларация, Справка за актуално състояние на Трудовите договори, Справка
за лицензии от системата на ИААА, Известие – покана, длъжностна характеристика,
Договор за правна защита и съдействие, списък на разноски, писмена защита, както и
показанията на свидетелите Т. Д. Г. и С. В. Г..
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС - компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка
за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично
посочване на коя дата, респ. в какъв период е извършено твърдяното нарушение,
така както нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
повеляват!
И в АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 11.07.2023г.,
11.07.2022г., 08.09.2022г., но по отношение на нито една от тях няма изрично
словесно посочване, че това е именно - датата или периода, които наказващият орган е
възприел като - дата/период на извършване на нарушение.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка -
11.07.2023г., е установено от контролните органи, че дружеството непредставя при
проверката, тъй като не е съхранило тахогравските листа, от аналогов тахограф марка
Сименс VDO№729357, с който е бил оборудван товарен автомобил марка „ДАФ“
модел “85Ц 380“, категория №3 с рег.**********. В случая обаче датата - 11.07.2023г.,
не е и неможе да бъде нищо друго освен дата на констатиране на нарушението. От
друга страна посоченото твърдение, сочи на това, че нито наказващият орган, нито
актосъставителя правят разлика между дата на констатиране на нарушението и
дата на извършване на нарушението.
Включително и в съставения КП от 11.07.2023г., липсва изрично посочване на
датата или периода на извършване на нарушението, записано, е че е направената
проверка за дейността на дружеството за „периода от 11.07.2022г. до 11.07.2023г.", но
и това отразяване, не спомага съществено за изясняване на действителната воля, на
наказващият орган, нито може да санира допуснатия порок в АУАН и НП.
При липсата на изрично посочване и до колкото датата (периода) на извършване
2

на нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа обстановка в
АУАН и НП, следва че твърдяното нарушение би могло да е извършено в периода на
извършената проверка от /11.07.2022г. до 11.07.2023г./,, такъв обаче изричен запис
в тях липсва.
При това и след като се твърди, че въпросният превоз се е състоял на дата -
08.09.2022г., то и следва, че вероятният период на извършване ще от тази дата до
датата на извършване на процесната проверката - 11.07.2023г., но и такова изрично
посочване липсва както в АУАН така и в НП.
При това положение следва, че в АУАН и НП в нарушение на чл.42 т.3 пр.1 от
ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсва изрично посочване на датата или
периода на извършване на нарушението.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата или период на извършване на
нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.
Липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво
нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН,както
правилно е посочено и от процесуалният представителна жалбоподателя. Датата на
извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42
т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава
фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на
нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.
На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване
на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен реквизит
по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и
НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че
НАРУШЕНИЕТО се изразява в това, че фирмата превозвач не е съхранила
тахогравските листа, то и би могло да се приеме, че нарушението е извършено
именно там - по место седалището на фирмата нарушител„БЕТОНСТРОЙ“ ЕООД - в
гр.Враца, ул.„Борис 1-ви“ №15, ет.1, където би могло да се осъществи бездействието
- по не съхраняване.
От друга страна доколкото самото нарушение посочено в чл.91в т.1 от ЗАПр. се
изразява във непредставяне на наказващият орган на изискуема за нуждите на
проверката информация би могло да се приеме, че нарушението е извършено и/или
довършено на мястото където изискуемата информация обективирана в
тахографските листове от аналогови тахографи не е била предадена, а именно в
местослуженето на наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и
следва, че деянието е извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство
отново не се изяснява от отразеното съдържание на АУАН и НП.
Очевидно, е че АНО е бил длъжен по силата на закона – ЗАНН да посочи в
съставените от него документи иницииращи отточването на
3

административнонаказателното производство - датата и място на извършване на
твърдяното нарушението - именно там където тези реквизити е било нужно
задължително да са вписани в АУАН и НП!!!
Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на жалбоподателя
нарушение?“ - изразило се в това че: „ПРЕВОЗВАЧЪТ НЕ Е СЪХРАНИЛ
тахографските листа“, - е въпрос с повишена трудност, чиито отговор е
неизвестени за самите актосъставител и наказващ орган тъй като и те не са наясно,
щом не са го отразили в АУАН и НП.
Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като основни елементи от
състава на административното нарушение и като задължителни реквизити на НП
следва да бъдат ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити
от същото, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е
нарушена императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по
пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а само
на конкретни факти, обстоятелства и данни.
На трето място – липсата на дата/период и място на извършване на
нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен
реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5
от ЗАНН, - непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата,
при който е извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по
делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка, тъй като не са посочени всички обстоятелства, а именно: в какъв период от
време превозвача е бил длъжен да съхранява процесните тахогравски листове, в кой
период от време и къде именно като място е извършено нарушението. По този начин
отново правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като то не
може да разбере в какво точно е обвинено и да организира правилно защитата си.При
това съдът констатира, че въпреки сравнително подробно изложената фактическа
обстановка то - нито в акта, нито в постановлението е посочено точно и ясно
описание на установеното нарушение, датата и мястото на осъществяване на
нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият
орган е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
На четвърто място – обжалваното НП незаконосъобразно и от
4

материално - правна страна.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл.91в, т.1, ЗАвтПр.
Съгласно чл.91в. Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи:т.1.тахографските листове от аналогови тахографи. "Видно от
изложеното, е че нарушението по чл.91в, т.1 от ЗАвтПр. има две форми на
изпълнително деяние.
Първата - въвежда задължение за превозвачите извършващи превози да -
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване тахографските
листове от аналогови тахографи.
Втората - въвежда задължение за превозвачите извършващи превози да
предоставят за проверка на контролните органи: тахографските листове от
аналогови тахографи.В конкретния случай словесното описание на нарушението
дадено в АУАН и в НП е съответно за извършено нарушение по чл.91в, т.1 пр.1 от
ЗАвтПр., но цифрово е повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл.91в, т.1
от ЗАвтПр.
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл.104, ал.7 от
ЗАвПр. предвижда административно наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява /пр.1/ тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или /пр. 2/ отказва да
ги предостави за проверка на контролните органи. Очевидно, е че посочената
правна норма съдържа в себе си, както диспозиция, така и санкция, както и че
нарушението по чл.104, ал.7 от ЗАвПр. има две форми на изпълнително деяние.
Първата е несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за срок от 1г.от извършване
на превоза, а втората е отказ за предоставянето им при проверка от контролните
органи.
В случая от обстоятелствените части на АУАН и НП става ясно, че
словесно/текстово/ на жалбоподателя е вменено нарушение изразило се в
несъхранение на тахографските листа, докато чрез цифрово посочената правна
норма - чл.104, ал.7 от ЗАвПр жалбоподателя нарушител е наказан както за -
несъхранение на тахографските листа, така и за отказ за предоставянето им при
проверка от контролните органи. Тоест посочвайки я по този начин за първи път едва
в НП наказващият орган повдига ново обвинение каквото не е повдигнато с АУАН/ за
отказ да се предоставят тахогр.листи/.Както бе посочено по-горе в мотивите обаче
нормата чл.104, ал.7 от ЗАвПр предвижда санкция за несъхранение на
тахографските листа, или за отказ да бъдат представени тахографските листа.
При това положение в НП е налице разминаване в словесно описаното
нарушение и посочената цифрово правна норма.
За да е осъществена от обективна страна обаче втората форма на
изпълнителното деяние /отказ да се представи/ следва информацията да е била
съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза на несъхранение на
информация. В края на краищата какво нарушение е приел АНО за извършено, при
какви приети за установени факти и за какво е наказан жалбоподателя в случая може
само да се предполага.
5

Освен това, ако АНО е приел, че жалбоподателя е следвало да носи
отговорност за двете форми на изпълнително деяние на чл.104, ал.7, а имено и за
пр.1 от ЗАвПр. Тоест за това, че „не съхранява тахографските листа“ и съответно за
това по пр.2 от ЗАвПр., че е „отказал предоставянето им при проверка от
контролните органи“, то е следвало да има две отделни административни обвинения,
за всяко от тях респективно две отделни административни наказания, така както чл.18
от ЗАНН предвижда - когато едно и също лице извърши няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко едно от тях.
Изводимо от изложеното е че, констатираните съществени процесуални
нарушения, водят до невъзможност на наказаното лице да разбере, какви точно
задължителни предписания на закона е нарушило, защо и при какви обстоятелства,
както кога и къде е извършено това нарушение и същите са засегнали с висок
интензитет правото на защита на дружеството-жалбоподател поради което и
санкционирането му за това, че не е съхранило или представило съответните
документи предпоставя отмяна на издаденото НП.
Предвид всичко гореизложено въззивната жалба се явява основателна и като
такава същата следва да бъде уважена, а издаденото НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото, АНО – Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя, съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и че защитата в настоящето производство се изразява в
участие в съдебното производство и изготвяне на жалба, и писмена защита по делото
относно законосъобразността на наказателното постановление, намира че в полза на
жалбоподателя „БЕТОНСТРОЙ“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лева.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000873, от 28.07.2023год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ - София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	353
Дата:	27 ноември 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200842
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 август 2023 г.

Решение по дело №842/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите