РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Бургас, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120104249 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощника адвокат М. М. от АК – Сливен, против А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 317 лева, представляваща неизплатена наемна цена
за стопанската 2021/2022 г., дължима по силата на сключен между страните Договор за наем
на земеделска земя от 01.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на
Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото
производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за
наем на земеделска земя от 01.07.2021г., по силата на който ищецът като наемодател е отдал
под наем на ответника като наемател земеделска земя – ниви и ливада, с обща площ 21, 137
дка, находящи се в землището на ***, срещу задължението за заплащане на наемна цена за
единица площ, както следва: за стопанската 2021/2022 г. – 15 лева за декар или общо 317
лева, дължими в срок до 10.12.2022г. Твърди се, че към момента на подаване на исковата
молба наемната цена не е платена от ответника. Отбелязва се, че в процесния договор
адресът на наемодателя Х. И. Д. е погрешно изписан, а именно: ***, а верният адрес е***.
Правният си интерес ищецът обосновава с твърденията, че за процесното вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч. гр. д.
*** г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът в срок е подал възражение
по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А. С. А.,
чрез пълномощника адвокат А. от АК – Ямбол, която оспорва предявения иск като
неоснователен, като моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. Не оспорва
1
наличието на сключен между страните договор за наем на земеделска земя на 01.07.2021 г.
Поддържа се, че ищецът е неизправна страна по договора, както и че целта му е ответникът
да претърпи финасови загуби под формата на съдебни разноски за заплащане на адвокатски
хонорари и държавни такси. Оспорва се твърдението на ищеца, че в процесният договор за
наем адресът му е погрешно изписан. Счита, че ако ищецът е имал някакво възражение по
предложения му договор, е нямало да го подпише, а освен това е представил документ за
самоличност и лично е посочил адреса си. Твърди се, че като ищецът не е потърсил
наемното плащане за стопанската 2021/2022г. ответникът се е опитал да се свърже с него по
телефона, но той е отказал да говори с него. Сочи се, че на 26.05.2023г. ответникът е
извършил паричен превод на стойност 317 лева чрез „***“ ЕАД на посочения в договора
адрес, но същият не е получен от ищеца. Отбелязва се, служебният бон за приемане на
паричен превод от 26.05.2023г. е приложен с възражението по ч. гр. дело №***г., но ищецът
не е предприел никакви действия да получи наредената сума в размер на 317 лева. Посочва
се, че на постоянният адрес на ищеца, посочен в договора за наем от 01.07.2021 г., са
изпращани в продължение на времето четири известия за получаване, но до 07.09.2023г.
изпратеният паричен превод не е получен от него. Твърди се, че на 07.09.2023г. ответникът е
извършил плащане по посочената в исковата молба служебна адвокатска банкова сметка с
титуляр адв. М. Н. Н.-М. в размер на 317 лева, представляваща наемно плащане за
стопанската 2021/2022г.
В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е депозирал становище по
направеното от ответника възражение за плащане, с което се признава направеното на
07.09.2023 г. плащане от ответника в размер на 317 лева, но се поддържа, че ответникът
следва заплати и направените разноски в заповедното и в исковото производство в общ
размер на 1 167 лева. Счита, че при желание от страна на наемателя да заплати наема си по
договора, същият би намерил начин да го направи - по банкова сметка на наемодателя, чрез
пощенски запис или по друг подходящ начин. Отбелязва се, че наемното плащане по
договора е следвало да бъде направено в срок до 10.12.2022 г., като от този момент нататък
наемателят е изпаднал в забава. Подчертава, че това е принудило наемодателя да
предприеме съответните процесуални действия и да образува съдебни производства. Сочи,
че в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, е била
посочена и банкова сметка, по която същият може да направи плащането, но в законовия
срок длъжникът не е платил задължението, а е направил възражение, че не го дължи.
Правната квалификция на предявения положителен установителен иск е чл. 232, ал.
2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № *** от *** г. за сумата от 317 лева, представляваща наемна цена за стопанската
2021/2022 г. по договор за наем на земеделска земя, сключен на 01.07.2021 г., както и за
сумата от 425 лева, представляваща дължимите разноски по делото за платена държавна
такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Длъжникът е получил
препис от запвоедта на 07.06.2023 г. На 12.06.2023 г. по делото длъжникът е депозирал
възражения по образец по чл. 414 и чл. 414а ГПК, като е оспорил дължимостта на сумата по
заповедта с доводи, че я е превел с пощенски запис от 26.05.2023 г. С определение
заповедният съд е указал на длъжника възможността да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като настоящият положителен установителен иск е
предявен в указания срок.
За уважаването на предвения иск ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на действителен договор за наем между страните, по силата
на който ответникът дължи на ищеца сумата от 317 лева, представляваща неизплатена
наемна цена за стопанската 2021/2022 г. Ответникът следва да докаже правопогасяващото си
2
възражение за плащане.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата относно
наличието на действителен договор за наем между страните, по силата на който ответникът
дължи на ищеца сумата от 317 лева, представляваща неизплатена наемна цена за
стопанската 2021/2022 г., заплатена от ответника на 07.09.2023 г. по банкова сметка,
посочена в исковата молба. Съгласно уговорките на представения договор за наем на
земеделска земя от 01.07.2021 г. дължимата наемна цена за стопанската 2021/2022 г. в
размер на 317 лева е дължима в срок до 10.12.2022 г. От представената справка от „***“
ЕАД е видно, че на 26.05.2023 г. чрез „Български пощи“ ЕАД ответникът като подател е
извършил паричен превод на стойност 317 лева с посочено основание „наем земя 2021/2022
г.“ в полза на ищеца като получател на посочения в договора за наем от 01.07.2021 г.
постоянен адрес на ищеца – ***, където са били са изпратени покани за получаване на
27.05.2023 г., 30.05.2023 г. 05.06.2023 г. и 12.06.2023 г., но преводът не е бил потърсен от
получателя и по заявление на подателя от 07.09.2023 г. преводът му е бил изплатен обратно
на 12.09.2023 г.
Следователно към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело
между страните е безспорно, че сумата от 317 лева е заплатена от ответника в полза на
ищеца на 07.09.2023 г., т. е. след постъпване на исковата молба в съда на 17.07.2023 г. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Извършеното в хода на исковото производство
плащане е основание за отхвърляне на предявения иск за главница за сумата от 317 лева.
Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на разноските в исковото и
в заповедното производство. Съгласно т. 12 от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Основателно е искането на ищеца за присъждане на разноски заповедното
производство в общ размер на 425 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 400
лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По делото не се установява, а и не се
твърди ответникът да е изпълнил задължението си в уговорения срок до 10.12.2022 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на 15.05.2023 г. С
допуснатата забава за срок от 6 месеца ответникът е дал повод за завеждане на заповедното
производство, поради което дължи на ищеца сторените по него разноски, за които са
представени доказателства.
Основателно е и искането на ищеца за ищеца за присъждане на разноски исковото
производство в общ размер на 425 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 400
лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съответно неоснователно е искането
на ответника за присъждане на разноски за адвокатко възнагарждение в размер на 400 лева.
Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на
висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е
оттеглил предявения иск, и ответникът не може да претендира присъждането на разноски в
посочената хипотеза (Определение № 625 от 25.11.2015 г. по ч.т.д № 3056/2015 г., І т.о. на
ВКС). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски при отхвърляне на иска, но в процесния случай искът е
отхвърлен не защото е бил изначално неоснователен, а поради извършеното в хода на
производството плащане от ответника, с което той фактически е признал дължимостта на
процесното вземане, чието установяване със сила на пресъдено нещо е предмет на исковото
производство. Обстоятелството, че претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на
3
исковия процес не обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен, а за
отхвърлянето му като погасен чрез плащане, което води и до различни правни последици по
отношение на разноските. Не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която предвижда,
че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. Настощият положителен установителен иск е предявен в законовия едномесечен срок
от получаване на указанията за това от заповедния съд, поради което следва да се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е.
от 15.05.2023 г., към който момент длъжникът е бил в 6-месечна забава и не е предприел
никакви действия за плащане на дължимата сума, включително чрез изпращане на пощенски
запис на посочения в договора за наем адрес на кредитора. Щом извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, по което необходимостта от
съдебна намеса отпада с плащане на вземането, предмет на търсената с иска защита,
разноски на ответника не се следват. В този смисъл е поставена трайна и последователна
съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50403 от 07.11.2022 г. по ч. гр. д.
№ 3021/2022 г. по описа на ВКС, III г. и посочените там съдебни актове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против А. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 317 лева, представляваща
неизплатена наемна цена за стопанската 2021/2022 г., дължима по силата на сключен между
страните Договор за наем на земеделска земя от 01.07.2021 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 29.05.2023 г. по ч.
гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Бургас, поради извършено в хода на исковото
производство ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Х. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от общо 850 лева за разноски, от които 425 лева в
настоящото исково производство и 425 лева в заповедното производство по ч. гр. д. №*** г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
4