Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..07.2022г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №12052 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№144658/08.07.2020г., постановено по гр.д. №74539/2018г. по описа на СРС, 63
състав, е осъдено „С.Д.– 1“ ЕООД да заплати на А.И.И. следните суми: 348,58
лева – обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума и
11,76 лева – мораторна лихва за периода от 01.02.2016г. до 21.01.2019г.,
дължима върху задължение за трудово възнаграждение по чл.128 от КТ, както и
сторените по делото разноски, а именно 761,45 лева – адвокатско възнаграждение.
Отхвърлени са предявените от А.И.И. срещу „С.Д.– 1“ ЕООД искове за обезщетение
по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за разликата над уважения
размер от 348,58 лева до пълния предявен размер от 1448,58 лева, иска по чл.86
от ЗЗД за сумата от 413,31 лева – мораторна лихва върху обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за периода от 01.02.2016г. до 23.11.2018г., както и иска за
сумата от 1412 лева – мораторна лихва върху главницата по чл.222, ал.3 от КТ за
периода от 01.02.2016г. до 21.01.2019г. Осъдена е А.И.И. да заплати на „С.Д.–
1“ ЕООД сумата от 365,45 лева – адвокатско възнаграждение. Осъдено е „С.Д.– 1“
ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 203,17 лева – държавна такса и 190,36 лева – разноски за
експертиза.
Постъпила е
въззивна жалба от ищцата срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените от нея претенции за неизползван платен годишен отпуск за
разликата над уважения размер от 348,58 лева до пълния предявен размер от
1448,58 лева, искът за сумата от 413,31 лева на основание чл.86 от ЗЗД върху
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 01.02.2016г. до 23.11.2018г.,
както и 1412 лева – мораторна лихва върху главницата по чл.222, ал.3 от КТ за
периода от 01.02.2016г. до 21.01.2019г. Излагат се оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се по отношение на
представения от ответника разходно-касов ордер за получаване на сумата от 1100
лева от страна на А.И. на 23.12.2015г., че същата е заемала длъжността „главен
счетоводител“ в дружеството и същата е изготвяла РКО за получаване на сумите по
заплати на всички служители в дружеството. Поради това РКО не удостоверявал
действително получена от нея сума в размер на 1100 лева като обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ. Твърди се, че останалото съдържание на документа е
попълнено на по-късен етап и не отговаря на действителната воля на ищцата. Навеждат
се доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал доказателствената
съвкупност и не е преценил дали представеният РКО се подкрепя от останалите
доказателства по делото или им противоречи. Не било съобразено, че РКО е с дата
23.12.2015г., или една седмица след прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата и било абсолютно нелогично, че същият е за сумата от 1100 лева, при
изрично посочване на сумата от 1448,58 лева като дължима на основание чл.224,
ал.1 от КТ в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В представения
РКО липсвало посочване на лицето, което е броило сумата, както и на съставителя
на ордера. По този начин било невъзможно да се прецени кое лице се твърди да е
изплатило сумата в брой на ищцата. Липсвали положен печат на дружеството и
неговата индивидуализация. Липсвали посочени данни и на лицето, което се твърди
да е получило сумата, като били посочени само имената А.И.. Липсвал и подпис в
графата за счетоводител. Било нелогично работодателят да изплати единствено
сумата от 1100 лева, при положение, че изрично признава дължимостта и на
останалите суми, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно 4680 лева – обезщетение за пенсиониране и 1448,58 лева
за неизползван платен годишен отпуск. Неоснователно се явявало и направеното с
писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност. Поради това счита
за неправилен извода на първоинстанционния съд за получаване на сумата от 1100
лева от ищцата. Представеният РКО не съдържал минимално необходимите изисквания
за съдържание на документа и не представлявал годно доказателствено средство за
доказване твърденията на ответника. Неправилен бил извода на съдебния състав за
неприложимост на разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. Оспорват се и изводите на
първоинстанционния съд за липса на получаване на покана от страна на ответника
за плащане на претендираните суми, като се излагат доводи, че в подадения
писмен отговор на исковата молба ответникът е признал получаване на молбата за
доброволно плащане. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „С.Д.–
1“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М.П.. Излагат се доводи, че жалбата е
неоснователна, а решението е допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно.
Поддържа се, че процесният РКО представлява частен документ, който съдържа
подписа на ищцата и като такъв съставлява доказателство за това, че изявлението
за получаване на сумата от 1100 лева принадлежи на нея. Поддържа се, че ищцата
не е доказала получаване на покана от работодателя, поради което същият не бил
в забава и не дължал плащане на лихвите в претендирания от ищцата размер. В
жалбата липсвали доводи защо следва да бъде приложена разпоредбата на чл.228,
ал.3 от КТ. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбите за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Спорно между
страните по делото е дали част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ е
погасено чрез плащане. В подкрепа на твърденията си, че на 23.12.2015г. е
изплатил на ищцата част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
1100 лева ответникът представя разходен касов ордер, издаден на същата дата, в
който е отразено, че на А.И. е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в
размер на 1100 лева, удостоверено с подписи на лицето съставило РКО, броило
сумата, и на лицето, получило сумата. Ищцата е оспорила
представения от ответника РКО в частта относно автентичността на
подписа си и в първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение
на съдебно-графическа експертиза, от което се установява, че подписът, положен
в графата за „получил сумата: ….“ На РКО от 23.12.2015г. за сумата от 1100 лева
– обект на експертизата, е изпълнен от А.И.И.. Поради това, предвид
кредитираното заключение на СГЕ, въззивната инстанция приема, че РКО е подписан
от ищцата и се ползва с доказателствена сила като частен документ, обективиращ
неизгодни за издателя си факти – ищцата А.И.. Поради това и съдът е обвързан от
доказателствената сила на представения документ и доколкото изявлението на ищцата
представлява признание на факти, които са неблагоприятни за нея, приема, че
същата е получила от ответника част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 1100 лева. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че РКО бил
подписан предварително от ищцата, а текстът – попълнен впоследствие, тъй като
ищцата изготвяла РКО за получаване на сумите по заплати на всички служители в
дружеството в качеството си на главен счетоводител. Дори да се възприеме
твърдението на въззивницата, че е изготвяла проекти на РКО за получаване на
заплатите от служителите в дружеството, положените от нея подписи би следвало
да са в графа „съставил“ или в графа „главен счетоводител“, като липсва правна
и житейска логика да полага подпис в графа „получил сумата“ на тези проекти,
нито е обосновано логически твърдението, че е подписвала празни бланки РКО с
полагане на подпис в графа „получил сумата“. Поради изложеното въззивната
инстанция намира, че вземането на ищцата за обезщетение на неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ е частично погасено от ответника чрез
плащане в размер на 1100 лева.
По иска с правна
квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ (нова – обн. ДВ, бр.
102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г.) към датата на прекратяване на процесното
трудово правоотношение не е била действащо право и е неприложима в отношенията
между страните, поради което е необходимо работодателят да бъде поставен в
забава чрез покана, каквото е изискването на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД. В случая ищцата твърди, че е отправила покана до
работодателя за изплащане на дължимите обезщетения на 03.09.2018г. По делото е
представена молба, в която е посочено, че изхожда от ищцата А.И. до
работодателя „С.Д.– 1“ ЕООД за изплащане на обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и
по чл.222, ал.3 от КТ, както и възнаграждение за един работен ден м.12.2015г.,
но същата не е подписана. Не са ангажирани и доказателства по делото, че същата
е достигнала до ответника. Неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи, че ответникът е признал получаването на поканата с писмения отговор,
тъй като в същия изрично се оспорва получаването на надлежна покана, като се
посочва, че е постъпила молба в дружеството без подпис на ищцата, поради което
не може да се приеме за установено по делото, че ищцата е връчила надлежна покана
на ответника за изплащане на дължимите обезщетения.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
въззиваемата страна е заплатила на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Насрещната страна е направила възражение
за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, което съдът приема за основателно, като с оглед фактическата и
правна сложност на делото, и обема на извършените от пълномощника на
въззиваемата страна процесуални действия, същото следва да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №144658/08.07.2020г., постановено по гр.д.
№74539/2018г. по описа на СРС, 63 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.И.И. да заплати на „С.Д.– 1“ ЕООД сумата от 300
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.