№ 615
гр. Перник, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500309 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 256/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3673/2021 г., П. районен
съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 3 от ЗЗД
във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Ч. Й. П., ЕГН: **********
срещу С. Й. А., ЕГН: ********** и А. Т. А., ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр.
П., предявени като насрещни и отделени в настоящото производство, с която се иска
да бъде проглА.а нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № *** г. на Служба
по вписванията при П. районен съд и № ***г на нотариус Р. М., район на действие П.
районен съд, с който С. Й. А. и А. Т. А. са придобили в режим на СИО 4/6 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изп. директор на АГКК, който обект се намира в с града № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент. с площ
55.73 кв.м., представляващ апартамент № 26, находящ се в гр.
П., *** в жилищната сграда - блок № 4, на VII етаж, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с принадлежащите към този апартамент мазе № 28, с
обща площ от 3, 60 кв.м. и 2, 474 8 идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, като сключен при нарушение на нормата на чл. 579,
ал. 2 ГПК, евентуално сключен при липса на воля, липса на съгласие, при накърняване
на добрите нрави, евентуално да се унищожи двустранната сделка на осн. чл. 31, вр. с
чл. 32 ЗЗД като неоснователни и недоказани досежно наследствената квота на Ч. Й. П.
1
от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот и оставя без разглеждане
предявените искове досежно разликата над наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч.
от правото на собственост върху процесния имот до размера от 4/6 идеални части от
правото на собственост върху процесния имот като недопустими и прекратява
производството в тази част. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските
по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Ч. Й. П., чрез
адв. Д. М., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение само в
частта, с която е отхвърлил предявените искове на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД
във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК и чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД като неоснователни и
недоказани. Излагат се доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. За
неправилно се сочи приетото от първата инстанция, че предявеният на осн. чл. 26, ал.
1, т. 3 от ЗЗД иск е неоснователен, като се излагат съображения, че атакуваната сделка
противоречи на добрите нрави. Твърди се, че от свидетелските показания се
установява, че продавачът е бил с убеждението, че подписва пълномощно за
представителство пред ТЕЛК. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че
уговорената продажна цена е еквивалентна на прехвърлената собственост като се
излагат аргументи в тази насока. На следващо място за неправилно се сочи и
обстоятелството, че решаващият съд е отхвърлил като неоснователен и предявеният
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в разпитът си пред първата инстанция,
нотариусът не дава отговор на въпроса дали продавачът е разбрал съдържанието на
акта и дали изобщо акта е прочетен на продавача. Допълва, че видно от назначената по
делото експертиза продавачът е бил с намалено зрение до слепота и не би могъл да
положи ръкописен подпис, както и да постави палеца на дясната си ръка сам, освен
ако същият не е поставен пасивно с чужда намеса. Навеждат се твърдения, че
нотариалната процедура е опорочена. Въз основа на изложените съображения се
твърди, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД е основателен и доказан, а искът по чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД не е погА. по давност. За безспорно доказано се счита, че
продавачът не е могъл да формира собствена воля. Моли се съда за отмяна на
постановеното от районния съд решение, разглеждане на спора по същество и
постановяване на ново решение, с което предявените искови претенции да бъдат
уважени. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Й.
А. и А. Т. А., чрез адв. Б. В., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и
недоказана. Излагат се съображения, че сделката не е сключена в нарушение на
добрите нрави, като се навеждат твърдения, че решаващият съд не е допуснал грешка
като е приел, че продажната цена може и да е близка до данъчната оценка на имота,
както и, че това обстоятелство не води до несъмнен извод за сключване на сделка
противоречаща на добрите нрави. В продължение са твърди, че в практиката си ВКС е
2
провел разграничителен критерий в т.нар. „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на
воля“, като разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и
унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния
момент, като допълва, че в първия случай липсата на воля е съзнавана, а във втория
случай – неосъзнавана. Отбелязва, че в приложното поле на основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД попадат случаите в които лицето е
дееспособно, но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна
неспособност за разбиране или ръководене на действията. Допълва, че поради
съществуващи многобройни решения на ВКС с отразени противоречия в практиката е
образувано тълкувателно дело № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС, където е указано, че
договор сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние
на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си е унищожаем на
осн. чл. 31, ал. 2 ат ЗЗД. По подробно изложени аргументи се твърди, че за да е налице
нищожност на сделката на основание значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация, като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. На
следващо място се навеждат твърдения, че по делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че процедурата по изповядване на сделката е опорочена. За
правилно се сочи приетото от районния съд, че няма законово изискване нотариалният
акт да бъде приподписан от свидетели, както и обстоятелството, че съдът е кредитирал
показанията на разпитания в хода на производството нотариус, който е заявил, че
процедурата по изповядване на сделката пред него е формално спазена. С отговора се
оспорват изцяло изложените от страна на жалбоподателя доводи за неоснователност на
постановеното от Районен съд – П. решение. Въз основа на изложеното се моли съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.07.2025 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4