Решение по дело №441/2016 на Районен съд - Карнобат

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                      № 16 / 10.2.2017 г.

 

                                     град Карнобат,10.02.2017 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

   Карнобатският районен съд,колегия…………..,в публичното си заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 2.

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 441 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

   Производството по делото е образувано по повод предявен положителен установителен иск с правно основание, чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 във връзка с чл.124,ал.1от ГПК.

    Ищецът твърди в молбата си,че продал на длъжника М.В.Н.,ЕГН -**********,в качеството му на „ЗП М.В.Н.”***, стоки описани на обща стойност 24 341.70 лв., подробно описани във

фактура № 925/31.08.2011 година.Същата била предявена на длъжника по пощата,подписана от него и осчетоводена,като до натоящия момент не  било постъпило плащане.Поради тази причина ищецът предявил сумата по реда на чл.410от ГПК.В двуседмичния срок по смисъла на чл.414 от ГПК  постъпило възражение от ответника против издадената заповед за изпълнение,който обосновал правния интерес за водене на настоящия процес на основание чл.422 от ГПК,в който предявяват иск за установяване на вземането си.

    Изложеното по-горе породило правният интерес от страна на ищеца от предявяване на такъв иск,като същият е поискал от съда  да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника, че в негова полза съществува вземане в размер на 24341.70 /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и един лв.и 70 ст./ лева по фактура № 925/31.08.2011 година, предявено по ч.гр.дело № 213/2016 година по описа на Районен съд-град Карнобат,ведно със законната лихва,считано от 07.04.2016 година до изплащане на вземането,както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1381.83 /хиляда триста осемдесет и един лева и 83 ст/ лева по ч.гр.д.№ 213/2016 г.по описа на КРС.Молят съда да осъди ответното дружество да заплати направените в настоящото  производство съдебно-деловодни разноски.

    В съдебно заседание претенцията се поддържа.

    От своя страна ответникът М.В.Н.,е подал отговор в законния едномесечен срок съобразно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК.

Подаденият отговор съответства на изискванията за неговата редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на фактическа обоснованост.

    В отговора си ответната страна счита претенцията за неоснователна,тъй-като нямало доставки по процесната фактура и не отговаряла на извършваната от ЗП дейност.Липсвали и придружителни документи,а именно-лицето,което е извършвало доставките,пътни листи,приемо-предавателен протокол,както и обратна разписка с пощенско клеймо.Поради тези съображения ответникът счита,че фактурата е фиктивна.

    Искът по чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК  е обусловен от предхождащото го заповедно производство,като последното представлява негова процесуална предпоставка-същият може да включва установителна претенция за тези размери на дължимите суми - главници и лихви и само за тези периоди от време,които са били предмет на заповедното производство и то само ако са поискани от ищеца с неговата претенция.

    Предявеният пред първоинстанционния съд иск по своята правна същност е иск за съществуване на вземането, т. е. установителен - за дължимост на сума, начислена на ответника като стойност на получена и разходвана топлинна енергия на посочения по-горе адрес. Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид разпоредбата на чл. 415,във връзка с  чл. 422 от ГПК, за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

    При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума.

    Безспорно  установено от фактическа страна е,че ищецът,в качеството си на продавач доставил и предал на ответника стоки,подробно описани във

фактура № 925/31.08.2011 година на обща стойност 24 341.70 лева.Същата е била предявена на длъжника по пощата,подписана от него и осчетоводена,като не е постъпило плащане от страна на ответника по делото.Поради тази причина ищецът е предявил сумата по реда на чл.410от ГПК.В двуседмичния срок по смисъла на чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника против издадената заповед за изпълнение,който е обосновал правния интерес за водене на настоящия процес на основание чл.422 от ГПК.

     По делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза,заключението  на която като неоспорено от страните е прието като абсолютно доказателство по делото е видно,че от представената счетоводна справка от ищеца-задължения-вземания от партньори ответника не е извършвал плащания по процесната фактура и вземането е в размер на 24341.70 лева.Не се е установило посочената фактура дали е била осчетоводена при ответника,тъй-като той е обяснил,че няма контакти със счетоводителя си и не може да представи никакви счетоводни документи,но същия не е упражнил правото си на данъчен кредит,а размерът на дължимата мораторна лихва за периода 01.09.2011 година до 26.06.2016 година възлиза на 11982.53 лева. С оглед на обстоятелствата по делото съдът счете,че на основание нормата на чл.161 от ГПК следва  да приеме за доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки на вещото лице по допуснатата по делото експертиза за събирането на доказателства и по-конкретно- за точния размер на задължението й.

  Освен това основателно е и искането на ищеца  за приемане за установено,че също в негова полза против ответника съществува вземане за мораторна лихва върху главницата по процесната фактура предвид разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД.Нормата на чл.86,ал.І от ЗЗД е диспозитивна и тя се прилага само доколкото липсва друга изрична уговорка.Тя определя обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,независимо от това дали то произтича от договорно основание или от извъндоговорни парични задължения,но когато произлиза от забавено плащане на договорно парично задължение, тя се прилага само ако не е уговорено друго обезщетение за претърпените вреди.А в настоящия казус действително няма уговорена договорна неустойка като елемент от състава на двустранната сделка между страните.

    Предвид изложеното по-горе съдът прие,че и това искане е напълно основателно.

    Установено по несъмнен начин е и че ищеца има вземане спрямо ответника за мораторната лихва върху главницата за времето от 01.09.2011 година до 26.06.2016 година,ведно със законната лихва,считано от 27.06.2016 година до окончателното изплащане на задължението,както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1381.83 /хиляда триста осемдесет и един лева и 83 ст/ лева по ч.гр.д.№ 213/2016 г.по описа на КРС,а също така и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на1506.83(хиляда петстотин и шест лева  и осемдесет и три ст.) лева.

Мотивиран от гореизложените съображения,съдът

 

                                                 Р    Е    Ш    И   :

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че в полза на “ВИСТА АГРО” ЕООД,ЕИК -  *********,със седалище и адрес управление : град Айтос, ул. „Щерю Русев „№ l , представлявано от В.М.Н.,ЕГН – **********,***,чрез адвокат Д.И. от БАК,с адрес ***,със съдебен адрес за връчване и призоваване : град Айтос, ул. „Цар Освободител” № 9,чрез адвокат Д.И.,съществува вземане срещу„ЗП М.В.Н.”,ЕИК – 10290475,представляван от  М.В.Н.,ЕГН- **********,с адрес ***,за сумата 24 341.70 лева, представляваща стойността на неизплатени стоки, подробно описани във фактура № 925/31.08.2011 година,мораторната лихва върху главницата в размер на 11982.53 лева,считано от 01.09.2011 година до 26.06.2016 година,ведно със законната  считано от 27.06.2016 година до окончателното изплащане на задължението,а също така и относно направените по ч.гр.д. № 213/2016 година по описа на КРС разноски в размер на 1381.83 /хиляда триста осемдесет и един лева и 83 ст/ лева.

    ОСЪЖДА  „ЗП М.В.Н.”,ЕИК – 10290475, представляван от  М.В.Н.,ЕГН- **********,с адрес ***, да заплати на “ВИСТА АГРО” ЕООД,ЕИК -  *********,със седалище и адрес управление : град Айтос, ул. „Щерю Русев „№ l , представлявано от В.М.Н.,ЕГН – **********,***,чрез адвокат Д.И. от БАК,с адрес ***,със съдебен адрес за връчване и призоваване : град Айтос, ул. „Цар Освободител” № 9,чрез адвокат Д.И.,направените от същото дружество разноски по делото в размер на 1506.83(хиляда петстотин и шест лева  и осемдесет и три ст.) лева,а по сметката на РС-град Карнобат-сумата 5.00/пет/лева в случай на служебно издаване изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :