РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Монтана, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело №
20221600900045 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „С. Е.“ ЕООД ЕИК *, гр.*,
подадена чрез пълномощник адв. Г. Г., срещу „В. и к.“ ООД, ЕИК *, гр. *, с която се иска от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 24426,60 лева неустойка за забавено
изпълнение на парично задължение по фактура № **********/31.08.2021 г. и сумата
42115,20 лева неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по фактура №
**********/30.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателно плащане на сумата.
С молба с вх.№ 2514/2166 от 06.06.2022 г. се уточнява, че претендираната неустойка
по фактура № **********/30.09.2021 г. за периода от 01.12.2021 г. – 23.12.2021 г. е в размер
на 4852,17 лв., а не както посочената в исковата молба сума 5337,20 лв., поради което се
изменя иска за заплащане на неустойка за забава по горепосочената фактура от 42115,20 лв.
на 41630,17 лв.
Ищецът твърди, че между двете дружества е сключен Договор №*за доставка на
електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК“ ООД, гр.*.
Навежда доводи, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си за доставка на
електрическа енергия, а ответникът е извършил заплащане със забава на дължимите към
него суми по издадени фактури за месеците август и септември 2021 г. Твърди се, че
предвид изрично уговорената клауза в чл. IV, т.6 от процесния договор, ответникът дължи
неустойка за забава по двете фактури в размер 0,5% за всеки ден забава до размер не по-
голям от стойността на 10% от дължимата сума, считано от деня на забавата до пълното
погасяване на задължението. Въз основа на гореизложеното се иска от съда да осъди
1
ответника да заплати претендираните суми по посочените фактури. Също така, прави се и
искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор, с който ответника оспорва предявения
иск по съображения за неговата неоснователност. Навеждат се доводи, че неустойката е
неправилно изчислена, предвид написаната върху фактурите „дата на падеж“. В тази връзка
се твърди, че по фактура № **********/31.08.2021 г. неустойката следва да е в размер общо
на 10500 лв., а по фактура № **********/30.09.2021 г. следва да е в размер общо на 27660
лв. или общо по двете фактури – 38160 лв. Твърди се, че след сключването на процесния
договор средната цена на електрическата енергия, в рамките на кратък период, се повишила
с близо 100%, което поражда правото да се позове на института на непреодолима сила по
смисъла на чл.306 от ТЗ. Доводите са в насока, че драстичното покачване на цените за
ел.енергия, за кратък период, представлява обстоятелство, което дружеството не е могло да
предвиди. Освен това се навеждат доводи, че в договора няма уговорена клауза за
изплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Алтернативно, при
неоснователност на горните възражения, се моли съда да уважи иска до сумата от 38160 лв.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която
оспорва възраженията за неоснователност на ответника. Релевират се доводи, че
настъпването на падежа на паричното задължение е изрично уговорено в договора, а
последващи изменения в договора няма. Твърди, че в случая е неприложим институтът на
непреодолима сила. Навежда подробни доводи, че договорът не е прекратен, считано от
01.10.2021 г., а съобразно писмо с изх. №22/07.02.2022 г. ответникът е признал наличието на
задължение за неустойка за забава.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който
твърди, че страните не са възразили по отношение на падежните дати посочени във
фактурите. Поддържа се и възражението си за наличие на непреодолима сила.
В писмена защита ответното дружество поддържа доводите за неоснователност на
иска, като алтернативно, предвид заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, моли съда да уважи иска до сумата от 35917,40 лв., в случай, че не се уважат
релевираните от него възражения за неоснователност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Последният е депозирал писмена молба, с която прави изменение на осъдителния иск за
заплащане на неустойка за забава по фактура № фактура № **********/31.08.2021 г. като
намалява неговият размер от 24426,60 лв. на 22444,94 лв. Предвид това, иска ответникът да
бъде осъден общо за сумата от 64075,11 лв. Направено е и възражение за прекомерност на
претендирания от страна на ответника адвокатски хонорар, в случай на отхвърляне
предявения иск или на евентуалното му частично уважаване. Молбата на ищеца, макар и
подадена в деня преди съдебното заседание, не е докладвана своевременно на съда,
съответно не е била по делото в деня на провеждане съдебното заседание и по заявеното с
нея частично оттегляне на предявения иск съдът не се е произнесъл.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител адв. К.Ц.,
поддържа отговора на исковата молба и моли да се постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен. Направено е и възражение за прекомерност на разноските за
процесуално представителство.
Доказателствата по делото са писмени, като е прието заключение по назначена
съдебна-икономическа експертиза. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона,
съдът приема за установено следното :
От фактическа страна:
От приложения по делото Договор №34034/05.05.2021 г. се установява, че на
2
05.05.2021 г. между страните е сключен договор за доставка на електрическа енергия.
Възложител по договора е „ВиК“ ООД, гр.*, а изпълнител е „С.Е.“ ЕООД, като последният
следва да извършва доставка на определени количества нетна активна електрическа енергия
по цена, в размер и при условия, уговорени в договора. В IV, т. 4 от договора е уговорено, че
плащането на доставената електрическа енергия се извършва от възложителя чрез банков
превод по сметка на изпълнителя в срок до 30 /тридесет/ календарни дни от датата на
издаване на фактурата. В IV, т. 6 от договора е уредена клауза, с която е уговорено, че в
случай на забавено плащане възложителят дължи на изпълнителя лихва в размер на 0,5% за
всеки ден забава до размер, не по-голям от равностойността на 10% от дължимата сума,
считано от деня на забавата до пълното погасяване на задължението. В VIII, т.3 уговорено,
че отговорност не се дължи от страните при случай на наличие на непреодолима сила по
смисъла на чл.306 от ТЗ.
По време на действието на договора ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията
си за доставка на електрическа енергия, докато ответникът, от своя страна, заплащал със
забава дължимите към ищеца сума по фактурите за месеците август и септември 2021 г.
Причината за забавеното плащане е двойното увеличение на цената ел.енергия за кратък
период от време и свързаните с това финансови затруднения. За извършените от „С.Е.“
ЕООД услуги по договора за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. /доставка на определени
количества електрическа енергия/, дружеството издало фактура № **********/31.08.2021 г.
с посочен на фактурата падеж 10.10.2021 г., като стойността на издадената фактура е
396329,59 лв. с ДДС. Сумата по посочената фактура е заплатена от ответното дружество
чрез извършване на частични плащания на следните дати: на 04.10.2021 г. за сумата
196329,59 лв.; на 15.10.2021 г. за сумата 100000,00 лв. и на 26.10.2021 г. за сумата 100000,00
лв.
За извършените услуги по договора за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г. ищцовото
дружество издало фактура № **********/30.09.2021 г. с посочен на фактурата падеж
07.11.2021 г., като общата стойност на последната е 448521,79 лв. с ДДС. По тази фактура
постъпили частични плащания от ответника на следните дати: на 08.11.2021 г. за сумата
200000,00 лв.; на 15.11.2021 г. за сумата 50000,00 лв.; на 24.11.2021 г. за сумата 100000,00
лв.; на 01.12.2021 г. за сумата 50000,00 лв. и на 23.12.2021 г. за сумата 48521,79 лв.
Видно от приложената по делото кореспонденция между страните, е настъпил спор
по отношение на размера на дължимата неустойка, предвид забавеното плащане по
процесните фактури.
От съдебно-икономическата експертиза се установява, че задълженията по фактурите
не са заплатени наведнъж, а на няколко транша. В своето заключение вещото лице е приело,
че размерът на неустойката от 0,5 % за всеки ден забава при заплащане цената по
процесните две фактури при падеж 30 календарни дни от датата на издаване на фактурите
възлиза общо на 64560,61 лева, а при падеж, изрично посочен във всяка една от фактурите се
изчислява общо на 35917,40 лева.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.286 и сл. от ТЗ.
Не е спорно между страните, че са в облигационна връзка, породена от сключен на
05.05.2021 г. договор, по който ищецът е изпълнил задълженията си да доставя електрическа
енергия на ответника за месеците август и септември, за което ответникът му е заплатил
дължимата цена на части на горепосочените дати, след издадени от ищеца фактури от
31.08.2021 г. и 30.09.2021 г. Това, което е спорно между страните е дължи ли се неустойка за
забавено изпълнение по отношение на задълженията по двете фактури и ако се дължи
такава, то какъв е размерът й с оглед датата на изпадане на ответника в забава.
3
На първо място, МОС намира, че възраженията на ответника за наличие на
непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ са неоснователни, тъй като посочената
разпоредба е неприложима, когато предмет на задължението е родово определена престация,
каквато, например, е парично задължение. Паричните задължения са родови и неплащането
им не може да се обоснове с невъзможност. Като допълнителен аргумент следва да се
посочи и разпоредбата на чл.81, ал.2 от ЗЗД, съгласно която длъжникът по паричната
престация носи риска от възникване на последващи икономически трудности при набавяне
на парични средства за изпълнение на задължението.
С оглед пълнота, следва да се отбележи, че са несъстоятелни доводите на ответника
по отношение на твърденията му за предсрочно прекратяване на договора. Последното не
подлежи на доказване в производството и е ирелевантно за спора. Фактурите са
законосъобразно издадени, предвид изпълнените задължения на ищцовото дружество за
процесните периоди. Дори и да се приеме, че след изтичането на периода по втората фактура
договорът е прекратен, то последното не би повлияло на крайния изход на делото,
доколкото се търсят суми за предходен прекратяването на договора период.
На следващо място, съдът намира, че за определяне на датата, от която длъжникът е
изпаднал в забава, меродавна следва да е датата на падеж, която е посочена в процесните
фактури, респ. от нея следва да се прецени дължимата неустойка. Действително, в IV, т. 4 от
договора е уговорено, че плащането на доставената електрическа енергия се извършва в
срок до 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата, но следва да се има предвид,
че процесните фактури са издадени от ищеца и именно той е посочил на тях коя е датата на
падежа, което по своята същност съставлява мълчаливо съгласие да се изплатят посочените
във фактурите суми на конкретно сочения падеж. Обратното, ако фактурите бяха издадени
от ответната страна, такава промяна на падежа, въпреки изрично уговорения в договора, би
била недопустима, тъй като представлява едностранно изменение на договора, без
изричното съгласие на съконтрахента.
Като допълнителен аргумент на горното следва да се посочи и факта, че ищцовото
дружество в периода на договора е имало сходна практика, като е издало фактура
№**********/30.06.2021г., върху която е посочило дата на падеж 08.08.2021 г., което също
представлява по-дълъг срок за настъпване на падежа, от този посочен в договора. Сумата по
фактурата е заплатена на два пъти, като видно от приложения документ /стр.135 от делото/,
второто плащане е извършено на 05.08.2021 г., което съобразно датата на падеж, определена
в договора, следва да води до извод, че длъжникът е изпаднал в забава. Въпреки това, няма
доказателства дружеството да е направило възражения /дори и извънсъдебни/, че
съконтрахента по договора е изпаднал в забава и дължи неустойка. По същия начин е
постъпило и дружеството, издавайки фактура № **********/31.07.2021г. като е посочило на
фактурата по-късна дата на падеж - 09.09.2021г., сравнение с датата, на падеж, която
съобразно договора следва да е 01.09.2021 г. Тези факти сочат каква е практиката на
ищцовото дружество в облигационните му отношения с ответното такова по отношение на
задълженията по процесния договор.
Предвид горното, се стига до извода, че „С.Е.“ ЕООД е приел да се изплатят
посочените във фактури № **********/31.08.2021 г. и № **********/30.09.2021 г. суми на
конкретно сочения в тях падеж – 10.10.2021 г. за първата и 07.11.2021 г. за втората фактура.
Съобразно този падеж следва да се изчисли дължимата неустойка за забава.
Тези правни изводи налагат съдът да кредитира обоснованото и компетентно
изготвено заключение на вещото лице в т.1.2, като се приеме, че по фактура №
**********/31.08.2021 г. ответното дружество е изпаднало в забава на 11.10.2021 г. и
съобразно това дължимата неустойка за забава е 9500,00 лв. По отношение на фактура №
**********/30.09.2021 г. ответното дружество е изпаднало в забава на 08.11.2021 г., като
съобразно това, дължимата неустойка за забава възлиза на 26417,40 лв. Във връзка с
4
гореизложеното, съдът намира, че ответното дружество дължи неустойка по процесните две
фактури общо сумата от 35917,40 лева.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за мораторна неустойка се явява основателен и следва
да бъде уважен за сумата 35917,40 лв., а за разликата до пълния му предявен размер от
66056.77 лв. подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да
възстанови част от разноските, които ищецът е направил за производството, съразмерна на
уважената част от иска. Установяват се по делото разноски на ищеца в размер на 2661 лева
платена държавна такса и 3030 лева платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС
или общо сумата 5691 лева, от която с оглед изхода на спора дължими от ответника са 3095
лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното за плащане адвокатско
възнаграждение е неоснователна. Платеното такова без ДДС е в размер на 2525 лева при
минимален размер дължимо по реда на чл. 7,ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения – 2511.70 лева при цена на иска 66056.77 лева, съответно договорено не се
явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора.
От страна на ответника искане за заплащане разноски не е правено.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, „В. и к.“
ООД, ЕИК -*, със седалище и адрес на управление гр.*, ул. „*“ №*, да заплати на „С.Е.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул. „*“ №* сумата 35917,40 лева -
неустойка за забава по фактури № **********/31.08.2021 г. и № **********/30.09.2021г.,
издадени въз основа на Договор №34034/05.05.2021 г. за доставка на електрическа енергия и
координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК“ ООД, гр.*, ведно със законната
лихва върху посочената сума от 20.05.2022 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 35917,40 лв. до предявения размер от 66056.77 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В. и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул. „*“
№*да заплати на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул. „*“ №*,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3095.90 лева разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5