Р Е Ш Е Н И Е

29.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на пети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 581 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-006813 от 03.01.2020г ***на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на В.М.Д. *** административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.М.Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.П.П. навежда правни доводи, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на нарушителя. Според адв. П. АУАН не е връчен на нарушителя и свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №142297 от 24.12.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 24.12.2019г в 11,30 часа в гр.Плевен, ул. *** до ***, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***и извършва следното: Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози на 24.12.2019г. в 11:50 часа с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер №ARNJ-0005 с проба REF 8323157, LOT ARMJ-0415 и валидност до 12 месец 2020 година.  Издаден талон за медицинско изследване с номер 0052062 и осем броя холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с номер А013056. Извършена е проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 75410“ с фабричен номер ARBA 0164 – отрицателен резултат. В 13:05 часа СПО-ЦСМП на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ пред дежурния медицински екип водачът отказва да даде кръв и урина за изследване.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.А.Х. и свидетелите М.Г.Х., И.Ц.Д. и С.П.Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – талон за изследване №0052062/24.12.2019г., издаден от М.А.Х. и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 24.12.2019г., издаден С.П.Х.. От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява, че на  24.12.2019г. в 11,30 часа в гр.Плевен, ул. *** до ***, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***. Според показанията на свидетелите Х. и Д. те спрели за проверка управляваният от жалбоподателя Д., тъй като се усъмнили, че е употребил алкохол и наркотици поради криволиченето му на пътя. И двамата свидетели Х. и Д. са категорични, че жалбоподателят Д. е управлявал лекия автомобил. Според показанията на свидетелите Х. и Д. същите са възприели лично и непосредствено действията на жалбоподателя Д. по управлението на лекия автомобил. От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява, че жалбоподателят Д. е бил сам в лекия автомобил, а свидетелят П. се е появил по-късно на мястото на проверката. От показанията на актосъставителя М.Х. и свидетеля Н. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са били изпратени от М.н.О.н.М. за оказване на съдействие на полицейски служители от Първо РУ при О.н.М. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетелите Н., Д. и Х. на жалбоподателя Д. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 75410“ с фабричен номер ARBA 0164 , като резултатът бил отрицателен. От показанията на актосъставителя Х. и свидетелите Н., Д. и Х. се устанвовява, че жалбоподателят Д. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер №ARNJ-0005 с проба REF 8323157, LOT ARMJ-0415 и валидност до 12 месец 2020 година. Според актосъставителя Х. и свидетелите Н., Д. и Х. на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0052062 и осем броя холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с номер А013056, като 13:05 часа СПО-ЦСМП на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ пред дежурния медицински екип водачът отказва да даде кръв и урина за изследване. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х. и свидетелите Н., Д. и Х., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя Д. и отказът му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил. Освен това жалбоподателят Д. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че не е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не е доказал, че не е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества.

         При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В.М.Д. е извършил нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай, или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000лв. Тази правна норма очертава два състава на административни нарушения в условията на алтернативност – 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или други упойващи вещества и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, в това число от приобщените като писмени доказателства по делото талон за изследване №0052062/24.12.2019г., издаден от М.А.Х. и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 24.12.2019г., издаден С.П.Х., , се установява, че жалбоподателят Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и е отказал да му бъде извършено медицинско изследване. Следователно с действията си жалбоподателят Д. е осъществил и двата състава на административни нарушения по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Д. на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.

Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

В ЗАНН е установена система от правнорегламентирани предписания към актосъставителя, изпълнението на които води до създаване на необходимите и възможни гаранции за пълноценно участие на нарушителя в тази фаза на производството. Част от тях са абсолютно задължителни правила, нарушението на които неминуемо обуславя упражняването на правомощията на наказващия орган по чл.52, ал.2 от ЗАНН или на съда по чл.63, ал.1, пр.3 същия закон. Към тези правила се отнасят: предявяването на акта на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише по реда на чл.43, ал.1; връчване на препис от акта на нарушителя срещу разписка по реда на чл.43, ал.5; надлежно удостоверяване на нарушителя да му бъде предявен или връчен актът с подпис на свидетел по реда на чл.43, ал.2 ЗАНН. От своя страна лицето, посочено в акта като нарушител в тази фаза на производството разполага със следните процесуални права, производни на правото му на защита, чието ефективно упражняване актосъставителят е длъжен да обезпечи: да се запознае със съдържанието на съставения акт по реда на чл.43, ал.1 ЗАНН; да прецени дали да подпише съставения акт, след като му бъде предявен, или откаже да стори това, като отказът му следва да бъде удостоверен с подписа на един свидетел; да прецени дали да получи препис от съставения акт, или да откаже да стори това; да депозира писмени възражения и др. Всяко от посочените процесуални права са абсолютна предпоставка за законосъобразно проведено административнонаказателно производство.

В разглеждания случай безспорно е установено в производството пред въззивния съд, че контролният орган не е връчил препис от акта за нарушение на нарушителя, като разпитания пред районния съд свидетел Н. пояснява, че по принцип, ако нарушителят откаже да подпише АУАН, копие от него не му се връчва. Получаването на препис от АУАН обаче дава възможност на нарушителя да се запознае с повдигнатото административнонаказателно обвинение и да реализира правото си на защита в пълен обем, в това число да прави възражение по АУАН. Съгласно т.11 от Постановление №10 от 28.10.1973г. на Пленума на ВС нарушаването на чл.43, ал.3 от ЗАНН при предявяване на акта да се връчи препис на нарушителя е съществено, защото това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на нарушителя. Поради обстоятелството, че административнонаказващия орган по реда на чл.53 от ЗАНН не е установил невръчването на препис от АУАН на дееца, е издал един незаконосъобразен санкционен акт. Предвид на това правилно въззивния съд е осъществил правомощията си по чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН и го е отменил, поради допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.

Констатираното от районния съд съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо произнасяне по същество на спора.

За пълното следва да се посочи, че не са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя адв.П. правни доводи за нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Действително съобразно константната съдебна практика свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, но в конкретния случай свидетелят Н., макар да е присъствал при извършаната проверка, същият не е бил вписан в АУАН като свидетел-очевидец, т.е. като свидетел по чл.40 ал.1 от ЗАНН. Следователно свидетелят Н. като свидетел по чл.43 ал.2 от ЗАНН е различно лице от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН – свидетелите Д. и Х.. 

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-006813 от 03.01.2020г, с което ***на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на В.М.Д. ***  административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 точки,         като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                             

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: