№ 235
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 27 от 27.03.2023г., постановено по т. д. №149/2021г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав са уважени изцяло субективно съединените искове с
правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК “Лев Инс“АД, е осъдена да заплати на А.
И. А. и А. С. А., сумата от по 200 000 (двеста хиляди)лв. на всеки от тях, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес в резултат на ПТП от 03.11.201, в което е причинена смъртта на дъщеря
им А. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.03.2021г. до
окончателното изплащане.
Със същото решение са присъдени разноски, като ЗК “Лев Инс“АД, е осъдена да
заплати на адв.Р. М., сумата от по 6 636лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за осъществявено процесуално
представителство на всеки ищец или общо сумата от 13 272 лв. с вкл. ДДС, а в полза на ОС-
Благоевград общо сумата от 8 689,90лв, от които: 16 000лв, дължима д.т. по двата иска и
общо 689,90лв, платени от бюджета възнаграждения на вещи лица, както и 5лв. за издаване
на изпълнителен лист.
С решение от 01.06.2023г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението № 27/27.03.23г. като за в бъдеще диспозитива се чете: ОСЪЖДА
ЗК “Лев Инс“АД, да заплати на А. И. А. и А. С. А., по 200 000(двеста хиляди)лв на всеки от
1
тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП от 03.11.2020г., в което е причинена
смъртта на дъщеря им А. А., ведно със законната лихва от 20.03.2021г. до окончателното
изплащане на горните суми.
С решение от 21.07.2023г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението № 27/27.03.23г и поправящото го решение № 58/01.06.23г по
настоящото дело на ОС- Благоевград досежно бащиното име на ищеца, което за в бъдеще се
чете: А. И. А..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗК “Лев Инс“АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците и моли съда
да го отмени в тази част и отхвърли предявените искове. Посочва, че в конкретният случай,
с исковата молба се сочи, че следствие процесното произшествие е причинена смъртта на А.
А., възникнала от нарушение на правилата за движение от страна на водача И. А., която е
имала задължението и възможността да съобрази мястото и движението на управляваното
от нея МПС с конкретната пътна обстановка. Исковата молба съдържа изявления относно
близост и взаимна подкрепа, вкл. финансова, за прекъсната емоционална връзка и остро
душевно разстройство на ищците. Спрямо виновния водач е образувано досъдебно
производство от Държавата, тъй като осъщественото от нея деяние представлява
престъпление по смисъла на НК. В същото време ищците претендират парични суми за
компесниране на вреди, въз основа на единствения познат от правото способ - чрез
изплащане на парична сума, без да твърдят, че такива им се дължат от прекия причинител на
вредите. Ищците не твърдят да претендират обезщетение от застрахователя като
функционално от обезщетението, следващо се от делинквента, поради което не е доказано
спрямо ищците и във функционално съответствие с деликтната отговорност да са настъпили
вреди, съответстващи на личното им субективно възприятие по отношение на конкретните
негативни отражения на събитието. На второ място твърди, че в постановеният съдебен акт
не се съдържат правни изводи относно степента на засягане на нематериалната сфера от
права на ищците с обсъждане на твърденията, заявени в исковата молба и установеното с
доказателствата по делото. Даденото обсъждане е схематично и формално, доколкото е
посочено съобразяване на възрастта на ищците, продължителността на страданието в
неговите обичайни периоди на скръб, които е прието да са установени от събрани, но
необсъдени правилно в мотивите гласни доказателства. По изложените доводи счита
постановеният съдебен акт за необоснован, тъй като съдът е присъдил парични суми за
неимуществени вреди, без да изследва в какво конкретно съдържание са установени
отношенията между пострадалото лице и претендиращите обезщетение. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна А. И. А. и А. С. А., оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че правилно
2
първоинстанционният съд е приел за установено, че в настоящия случай са нА.це всички
елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. марка „Форд Фиеста“, с per. № *******- И. Г. А. за процесното
произшествие настъпило на 03.11.2020, в резултат на което е причинена смъртта на А. А. А.,
която е пътувала на предна дясна седалка в л.а. марка и модел „Форд Фиеста“, с per.№
*******. От представеното по делото Удостоверение за наследници на А. А., безспорно се
установява, че двамата ищци- А. А. и А. А. са родители на починалата в резултат на
процесното ПТП А. А.. На следващо място считат, че по делото са ангажирани
свидетелски показания, от които по категоричен начин се установява каква точно е била
емоционалната връзка между ищците и пострадалата, загинала при процесното ПТП и
действително претърпените от смъртта й вреди. От разпитаните в съдебно заседание
свидетели, чиито показания отразяват техните преки и обективни възприятия относно
сочените факти и кореспондират с всички останА. доказателства по настоящото дело,
безспорно и категорично се установява, че пострадалата и ищците са били изключително
привързани един към друг, родителите са отгледА. своето дете с много любов и отдаденост.
А. също е била силно привързана към родителите си, те са се грижили за нея винаги,
помагА. са си взаимно, живеели са заедно, в едно домакинство и са били едно сплотено
семейство. От разпитания по делото свидетел Ю. И. А., /брат на А. А. и чичо на починалата
А./, безспорно се установява, че ищците са имА. изключително силна връзка с пострадалата,
били са задружно и сплотено семейство, силно привързани един към друг. Свидетелят
установи, че към датата на катастрофата А. е била само на 21 години и от раждането си до
смъртта си винаги е живеела с родителите си. Отношенията помежду им били много добри,
А. била скромно и разговорливо момиче, а родителите й помагА. за абсолютно всичко-
купувА. й дрехи, храна, като и двамата родители я подпомагА. финансово. А. се допитвала
за всеки един въпрос към своите родители, търсела тяхното мнение и съвет. А. била много
послушна, винаги когато излизала се допитвала до ищците, тъй като била много привързана
към тях. Освен, че живеели заедно, те ходили и на сезонна работа в Англия, където отново
живеели и работили заедно. А. и нейните родители били неразделни. Починалата не била
семейна и разчитала изцяло на майка си и баща си. Двамата били напълно съкрушени, от
силния стрес А. припаднала, поради което се наложило да й поставят инжекция с
успокоителни. А. не бил на себе си и не искал да повярва на случилото се. На погребението
бащата на А. едва ходил, като двама човека го придържА., за да не припадне. А. дори не
могла да присъства на погребението, тъй като била много зле психически, като според
свидетеля била на легло, упоена. От показанията на свидетеля се установи, че след загубата
на А., животът на двамата ищци напълно се е променил. За тях вече няма празници, както
преди, тъй като дъщеря им вече я няма. Освен това А. започнал да употребява алкохол, като
по този начин се опитвал да потуши мъката си. А. също много се променила, вече не
излизала от дома си и се затворила в себе си. И към настоящия момент и двамата не могат
да преодолеят смъртта на своето дете, постоянно говорят за нея, всеки петък ходят на гроба
й, за да се чувстват близо до нея. Що се отнася до размера на обезщетението, посочват, че
съдът е взел предвид, че неочакваната смърт на тяхната дъщеря е била тежък шок и за
3
двамата, като тази загуба ги е променила завинаги. Двамата изключително трудно са
преминА. през етапите на приемане на случилото се, като първоначално не приемА.
трагичната вест, трудно преживели погребението, а след него ежемесечно посещавА. гроба
на дъщеря си, което продължава и до днес. На следващо място съдът правилно е взел
предвид и конкретната социално икономическа обстановка в страната към момента на ПТП,
настъпило през 2020г. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците А. И. А. и А. С. А. твърдят, че на 03.11.2020г около 9,05ч на път ІІ-19, км.67+400 в
посока гр.Г.Делчев-Банско, И. А., управлявайки л.а. „Форд Фиеста“ ДК № ******* навлиза
в насрещната пътна лента и се блъска в идващия л.а.“Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ“ ДК №
*******, управляван от З. Г.. При така възникналото ПТП е причинена смъртта на дъщеря
им А. А. А. /на 21г./, пътуваща на предна дясна седалка в л.а. Внезапната загуба на дъщеря
им е причинила подробно описаните неимуществени вреди. Претендират обезщетение в
размер на по 200 000 лева представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП от
03.11.2020, в което е причинена смъртта на дъщеря им А. А., ведно със законната лихва от
датата на уведомяването на застрахователя - 20.11.21г. до окончателното изплащане и
разноските по делото.
Ответникът оспорва изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди по
основание и размер. Твърди, че не е изплатил обезщетението, поради непредставянето от
пострадА.те на исканите документи, удостоверяващи по безспорен начин виновно
поведение на застрахования водач в процесното ПТП. Позовава се на съпричиняване с оглед
факта, че починалата, пътувала без предпазен колан, поради което е допринесла за
вредоносния резултат на 80% , тъй като е починала в резултат на тежка ЧМТ. Оспорва също
причинно-следствената връзка между деянието и вредите, а също и обема на
претендираните неимуществени вреди. Оспорва се и размера на предявените искове, които
счита за завишени и несъответстващи на принципа за справедливост.
От фактическа страна се установява, че на 03.11.2020г около 9,05ч. е настъпило ПТП на
път ІІ-19, км.67+400 в посока гр.Г.Делчев-Банско, между л.а. „Форд Фиеста“ ДК № *******,
управляван от И. А., която губи контрол над управлението и навлиза в насрещната пътна
лента, където се блъска в идващия срещу нея л.а.“Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ“ ДК № *******,
управляван от З. Г..
От заключението на депозираната на л.267 комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните
се установява, че причината за настъпване на произшествието от техническа страна е
4
управлението с несъобразена с пътните условия скорост при маневра завой наляво от страна
на л.а. Форд Фиеста, както следва: на 03.11.2020г около 9,05ч на път ІІ-19 на км 67+400
управлявания от И. А. л.а.“Форд“ Фиеста“ с ДК№ ******* се движил в левия завой с 90,13
км.ч. посока от Г.Делчев към гр.Добринище. Малко преди края на кривата на завоя л.а.
изгубил напречна устойчивост, дължащо се според вещото лице на неправилни действия на
водачката по задействане на спирачната система и завиване в обратна посока наляво, което
увеличило центробежните сили над нормалните стойности. Това ускорило загубата на
управление и навлизане в лентата за насрещно движение. Заради несъобразената с
метеорологичните условия твърде висока скорост по новата траектория, под въздействието
на увеличаващите се инерционни сили, е преодоляно сцеплението на гумите с асфалта.
Започнал процес на преобръщане на „Форд“-а надясно, при което левите колела се
повдигнА. над пътната настилка и колата е започнала да се накланя на дясната страна.
Разминал се е успешно с идващият от гр.Добринище в насрещната лента л.а.“Лада“, но не и
с управлявания от св.Г. л.а.„Мерцедес“. При удара „Форд“-а се намирал в лентата за
насрещно движение, косо на пътя на десни колела, наклонен на дясно, а „Мерцедес“-а - леко
косо надясно в неговата лента за движение посока към гр.Г.Делчев. След първоначалното
съприкосновение, съсредоточено в предните десни части, е започнала фазата на еластичните
деформации, а след изравняване на скоростите - фазата на линейните премествания. След
удара „Форд“-а е продължил въртенето си в хоризонтална равнина от дясно-наляво,
приближавайки подпорната стена, при наклонено положение на дясната страна с леви
колела над пътната настилка. Под въздействието на остатъчната скорост, която била над
допустимата, „Форд“-а се преобърнал надясно, опрял се полунаклонен със задна дясна част
на тавана в ръба на подпорната стена и се установил в покой, с предна част към гр.Г.Делчев.
Докато след удара „Мерцедес“-а продължил преместване назад, въртейки се от ляво на
дясно и се блъснал с предната си част в стената.
При така описания механизъм на ПТП тялото на А. А. /пътник на предна дясна седалка/ е
било опряно на предна дясна врата с десен профил. Вещото лице-ортопед е категоричен, че
вследствие страничните инерционни сили, тялото на возещата се на предна дясна седалка
А.А. се удря с дясната си страна в предна дясна врата, а главата й - в дясна странична
колонка от купето на автомобила.Този механизъм обяснява получената черепно-мозъчна
травма - импресинно счупване на дясната слепоочна кост, фрактурни линии към покрива и
основата на черепа, контузия на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив. Именно
черепно-мозъчната травма е единствената причина за смъртта й, по тялото не са открити
следи от т.н. “коланна травма“. Вещите лица са категорични, че с оглед конкретния
механизъм на ПТП върху телата на пострадА.те е преобладавало действието на
страничната компонента и дори при поставени колани, предпазното му действие е
недостатъчно ефективно, тъй като пази от фронтално движение, не и от странично.
Изхождайки именно от този механизъм на произшествието, вещото лице е категоричен, че
за водача на л.а.„Форда“ е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
ПТП, а по отношение правилно или не поставен колан формират извод, че смъртта би
настъпила отново, тъй като ударът е страничен в дясната част на колата, където именно се е
5
намирала пострадалана.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество
за нА.чието на съпричиняване от страна на пострадалата с оглед липсата на правилно
поставен предпазен колан. Правилни и напълно законосъобразни са изводите на първа
инстанция, че поведението й не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и още по-малко вредите, тъй като дори и при правилно поставен колан,
вещите лица намират, че смъртта отново би настъпила с оглед механизма на ПТП.
С молба-покана вх.№846/20.01.21г. ищците са поискА. от ЗК Лев инс АД обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, но е нА.це отказ, видно от писмо изх.№1227/01.02.21г
на ЗК“Лев инс“АД.
От приетото по делото удостоверение за наследници на починалата А. А. /л.12: е видно, че
ищците са нейни майка и баща, предвид на което попадат в близкия кръг на лица, имащи
право на обезвреда за неимуществени вреди. Следователно последните разполагат с активна
материално-правна легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св. Т.
/съсед/ и Т. /пряк очевидец/, А./брат на ищеца А. и чичо на починалата А./, Г. и А. /син на
ищците и брат на починалата/, разпитани в о.с.з. на 27.10.2022г.
Според св.Т. на 03.11.20г в управлявания от И. А. л.а.“Форд“ Фиеста“ с ДК№ *******
пътувА. за гр.Благоевград три пътнички:ищцовата дъщеря на предна дясна седалка,
свидетелката - зад нея на задната седалка, а другата починала С.Т. - зад водача И. А..
Признава, че и двете на задната седалка не са били с поставени колан, въпреки обрудването
с такива. За седящите отпред не може да каже категорично. Подминавайки „Момини кули“
св.Т. усетила, че след левия завой задницата на автомобила се подхлъзнала и завъртяла.
Виждайки идващият отсреща автомобил, твърди че загубила съзнание и не помни удара -
чула само сирените на линейките и се събудила едва в болницата.
Св.Г. сочи, че на 03.11.2020г управлявал л.а.“Мерцедес“ с ДК №******* от гр.Добринище
към Г.Делчев, ръмял дъжд и асфалта бил мокър(така и св.Т.). От насрещният ляв завой се
появил управлявания от И. А. л.а.“Форд“ Фиеста“, започнал да криволичи, вдигнала се на
десни гуми, странично навлязла в неговото платно и се насочил към автомобилът му.
Твърди, че за да избегне удара, забил колата си в подпорната стена отдясно, почувствал
остра болка в гърдите и излязъл. Свидетелства, че имало пара и пушек, спряла и друга кола,
от която слезли хора да помагат. Не помни дА. реално се ударили с „Форд“-а, а като видял
да „изваждат децата“ се шокирал.
Според свидетелските показания на А., Т. и А. между починалата и родителите й са
съществувА. хармонични отношения и били прекрасно, задружно и много сплотено
семейство. Живели заедно, момичето винаги се допитвало до родителите си и никога не
излизала без тяхно разрешение, празнувА. съвместно празниците. Помагала в
домакинството. Те й организирА. абитуриентска вечер, а след завършването на средно
образование тя, заедно с брат си(св.Арнануд) и родителите им в продължение на 4г. по
6
няколко месеца работили сезонна работа в Англия – беряли ягоди. Свидетелите са
категорични, че след като научили за смъртта на дъщеря си, ищците го приели много тежко,
това се оказало за тях голям стрес и шок - и двамата били неадекватни, а майката
припаднала. Първоначално не повярвА.. Пред домът им се събрА. много хора, наложила се
намесата на медицински екип, който им поставил успокоителни. Самото погребение също
изживели тежко, заради което и двамата родители били подкрепяни от други хора, като
майката била упоена, а бащата не бил на себе си. Впоследствие всеки петък посещавА.
гроба на дъщеря си и изпълнявА. съответния ритуал, оставяйки храна и вода. Загубата на
детето им ги променила неимоверно - бащата, който до този момент не употребявал
алкохол, започнал да пие всяка вечер, а майката престанала да излиза на кафе и се затворила
в къщи. Свидетелите са единодушни, че ищците и досега не са преодолели загубата си,
въпреки полаганите усилия - бащата е всеки ден разстроен, продължават да посещават гроба
на починалата. Св.Т. е категоричен, че болката няма да я преодолеят никога, въпреки
опитите им да се справят със ситуацията. Св.А., брат на починалата, допълва, че все още са
под стрес, майка му се поболяла заради загубата, а баща му почти не говори с никого.
На 20.01.2021г. двамата ищците са заявили извънсъдебно претенциите си за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество /л.15/, въз основа на което е
образувана преписка по щета, по която и до момента ответникът не е изплатил
застрахователни обезщетения.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на л.а. „Форд Фиеста“ ДК № *******,
управляван от И. А., която губи контрол над управлението /поради несъобразена скорост с
атмосферните условия – дъжд и мокра хлъзгава настилка/ и навлиза в насрещната пътна
лента, където се блъска в идващия срещу нея л.а.“Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ“ ДК № *******,
управляван от З. Г., а по-късно се забива в подпорна стена странично.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на дъщеря им, настъпила в деня на ПТП.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан. Във
7
формираната практика на ВКС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, предпоставила и
приемането на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото
да е виновно. Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със
съдебната практика. Само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и ППЗДвП
правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я,
водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Според вещите лица при този
механизъм на ПТП върху телата на пострадА.те е преобладавало действието на страничната
компонента и дори при поставени колани, предпазното му действие е недостатъчно
ефективно, тъй като пази от фронтално движение, не и от странично. Затова възражението
на ответника за нА.чието на съпричиняване, поради липсата на правилно поставен колан
правилно е преценено като неоснователно.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и фактическа съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – дъщеря, която не е
единственото им дете, тъй като е разпитан и брат й Ю. А..
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалата е била само на 21 години към
датата на ПТП през 2020г., с която според свидетелските показания, ищците живеели заедно
в едно общо домакинство, били задружно и много сплотено семейство, починалата не е била
семейна, живеела и споделяла общ дом със своите родители, помагала им активно. От
показанията на свидетеля А. се установи, че двамата ищци много обичА. дъщеря си,
организирА. абитуриентския й бал и били много щастливи за своето дете. Всички заедно
ходели в Англия да берат ягоди сезонно в продължение на четири години. Свидетелят
установи и как родителите са реагирА. на новината за смъртта на своята любима дъщеря.
Двамата били напълно съкрушени, от силния стрес А. припаднала, поради което се
наложило да й поставят инжекция с успокоителни. А. не бил на себе си и не искал да
повярва на случилото се. На погребението бащата на А. едва ходил, като двама човека го
придържА., за да не припадне. А. дори не могла да присъства на погребението, тъй като
била много зле психически, като според свидетеля била на легло, упоена. От показанията на
свидетеля се установи, че след загубата на А., животът на двамата ищци напълно се е
променил. За тях вече няма празници, както преди, тъй като дъщеря им вече я няма. Освен
това А. започнал да употребява алкохол, като по този начин се опитвал да потуши мъката
си. А. също много се променила, вече не излизала от дома си и се затворила в себе си. И към
настоящия момент и двамата не могат да преодолеят смъртта на своето дете, постоянно
говорят за нея, всеки петък ходят на гроба й, за да се чувстват близо до нея.Двамата тежко
преживят загубата. Смъртта дава неблагоприятно отражение на целия им живот,
8
емоционално и психическо състояние, предвид на факта, че завинаги са лишени от
възможността и правото да бъдат обичани, обгрижвани от нея, както и да получават
любовта, закрилата и подкрепата, която тя би могла да им осигури, които обстоятелства
безспорно изпълват със съдържание биологичната връзка между родител и дете. НА.це е
неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на семейството им. При
отчитане критериите в ППВС № 4/68г. и сегашната конюнктура в страната, вкл. и с оглед
възрастта на ищците, съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер на
по 150 000 лв. за всеки от тях.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част за разликата
над 150 000 лв. до по 200 000 лв. за всеки от ищците и потвърдено в останалата обжалвана
част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 200 000 лв. като жалбата на застрахователя е частично
основателна до общо 100 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 4000 лв., от които дължими с
оглед уважената част от жалбата са само 2000 лв. Жалбоподателят е представляван от
адвокат, поради което не се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8
ГПК.
На основание чл.78 ал.3 ГПК застрахователят дължи в полза на въззиваемите страни
направените разноски за въззивното производство, но такива няма и не следва да се
присъждат. На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.М. е дължим адв.хонорар за осъществено
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, съобразно отхвърлената
част от жалбата /100 000 лв./ и съгласно редакцията на чл.7 към 12.06.2023г., когато е
упълномощена за въззивна инстанция. Така изчислено възнаграждението възлиза на 10 380
лв. с вкл.20% ДДС.
Разноските присъдени от първа инстанция следва да бъдат преизчислени както следва:
Ищците първоначално са освободени от д.т. и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, адвокат М. е
осъществявала безплатна правна помощ на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2,
ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС, за всеки един от
предявените искове в редакцията на чл.7 към датата на упълномощаване – 01.09.2021г. и
25.11.2020г. Следователно се дължи сумата от 5436 лв. за всеки от тях с вкл.ДДС или общо
сумата от 10 872 лв.
Ответникът е направил общо разноски в размер на 1000 лв./списък по чл.80 ГПК на л.297/.
9
От тази сума ищците ще следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят
на ответника сумата от 250 лв. която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /100
000 лв. при обща цена от 400 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на д.т. в размер на 12 000 лв. /по двата иска с обща
цена 300 000 лв./, както и направените разноски по делото за експертизи в общ размер на
689,90лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
Э
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27 от 27.03.2023г., постановено по т.д. №149/2021г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав, ведно с решение от 01.06.2023г. и решение от
21.07.2023г. постановени по реда на чл.247 ГПК за поправки на ЯФГ в диспозитива на
решението № 27/27.03.23г. и неразделна част от него, в обжалваната осъдителна част за
разликата над по 150 000 лв. за всеки ищец до по 200 000 лв., д.т. и разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от А. И. А., ЕГН: **********, и А.
С. А., ЕГН: **********, обл. ***, общ. ***, с.***, ул. “***“ № ** чрез адв. Р. М., гр. ***, ул.
„***“ №*, ет.*, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, за заплащане на разликата над по
150 000 лв.,/сто и петдесет хиляди лева/, до присъдените по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/
за всеки от ищците представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дъщеря им А. А. /на 21 г./,
настъпила при ПТП на 03.11.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, като
неоснователни в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр.София, бул.„Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от
12 689.90 лв./ дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат Р. И. М.,
ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №********** и с адрес на дейност: гр.
***, ул. „***“ №*, ет.*, сумата от 10 380 лв. /десет хиляди триста и осемдесет лева/
представляваща адв.възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред
10
въззивна инстанция за двамата ищци с вкл.20% ДДС, както и сумата от 10 872 лв./десет
хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ представляваща адв.възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред първа инстанция за двамата ищци с вкл.20% ДДС.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: **********, и А. С. А., ЕГН: **********, обл. ***, общ.
***, с.***, ул. “***“ № ** чрез адв. Р. М., гр. ***, ул. „***“ №*, ет.*, ДА ЗАПЛАТЯТ В
ПОЛЗА НА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 250 лв./двеста и петдесет лева/
направени разноски пред първа инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, на
осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
В осъдителната част - до по 100 000 лв. за всеки ищец, решението като необжалвано е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11