Решение по адм. дело №264/2025 на Административен съд - Перник

Производството е образувано по реда на чл. 145 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, и чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по жалба подадена

О.: И. В. А., с [ЕГН]

и адрес от [населено място], Община П., Област П.*, [улица][адрес], ап.**,

ЧРЕЗ адв. В. В. от АК П.*,

[тел. номер]

ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 224з-765 от 22.05.2025 г. издадена от М. Й. Е. на длъжност командир на отделение в група OOP, Сектор „ОП“ в 03 РУ при СДВР.

С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 224з-765 от 22.05.2025 г. на командир на отделение в група OOP, Сектор „ОП“ в 03 РУ при СДВР, като неправилна и незаконосъобразна, и бъдат присъдени и направените в производството пред Административен съд- Перник разноски.

Жалбоподателя счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на закона и при несъобразяване с целта на закона.

Твърди, че спорът е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос бил досежно изпълнението на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Законодателят в разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП определил възможност за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита, че заповедта била издадена в нарушение на закона, тъй като такава можела да се издаде само ако бил отказал изследване по всички предвидени в закона способи, в който неслучайно е използван съюза „или“, а не „и“.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалбата, като моли да бъде уважена и бъде отменена обжалваната ПАМ, с която е отнето свидетелство за регистрация на МПС собственост на жалбоподателя. Не бил налице отказ на жалбоподателя за изследване за наркотични вещества, а просто отказ за изследване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а бил дал проба за кръвно изследване.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представения списък.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – М. Й. Е. на длъжност командир на отделение в група OOP, Сектор „ОП“ в 03 РУ при СДВР, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител, чрез процесуалния представител депозира подробно изложени съображения по съществото на делото.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На И. В. А. с [ЕГН], и адрес [населено място], ул. М. С., [адрес], ап. 30, на като водач на лек автомобил - *** peг. № [рег. номер], е съставен АУАН cep. GA, номер: 3308541, за това че на 22.05.2025г., около 14:30ч. в [населено място] по ул. Д. П. с посока на движение от бул. Т. А. към ул. *** управлява л.а. ** 2.0Д с рег. номер [рег. номер]. При извършена проверка пред номер 69 на [улица]. в 14.30 водача отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARRM-0040 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача бил издаден талон за изследване номер 299163 и седем броя стикери с номера 105837 за ВМА.

В издадения талон за изследване с номер 299163, придружен от 8 ( осем) броя стикери за кръвна проба с номер [рег. номер], изрично е отбелязано, че И. В. А. отказва да бъде изпробвана с техническо средство дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARNJ-0006 да даде кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества в кръвта с медицинско и химическо лабораторно изследване, което е удостоверено с подписите на полицейските служители. Изрично е отбелязано, че е уведомена да се яви в ВМА до 45 минути от връчването на талона, а именно в 15:32 мин. за извършване на изследването.

Нарушителят е подписал талона за медицинско изследване, с изричното отбелязване, че избира да бъде изследван да за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-224з-765 от 22.05.2025 г., с която спрямо И. В. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. М. С., [адрес], ап. 30 е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който при управление на МПС отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози или не изпълни предписание за медицинско изследване, биологични проби с доказателствен анализатор, за срок от 6 месеца до 1 година.

Видно от писмо вх. № 2369 / 03.10.2026г. въз основа на талон за изследване на 22.05.2025г. в клиника за „Спешна токсикология“ при ВМА – МБАЛ - С. и е извършено изследване по реда на Наредба № 1 /19.07.2017г. от което безспорно се установява, че кръвна проба на лицето е взета, въз основа на талона за медицинско изследване.

От представената по делото Заповед № 513з-4530 от 31.05.2025 година, издадена от Директора на СДВР, се установява лицата определение на основание чл.165 от ЗДвП, които могат да издаван мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закон за движение по пътищата съобразно тяхната компетентност, между които е и лицето издало заповедта посочено в т. 85.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат.

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на чл. 171, т.2а, б.б от ЗДвП.

За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Изискването за съразмерност на санкциите е разгледано, като относимо към административните санкции и в практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ (решение от 11 януари 2007 г., Mamidakis v. Greece — № 35533/04, ECHR, § 47 и 48, решение от 6 ноември 2008 г., Ismayilov v. Russia — № 30352/03, ECHR, § 38, решение от 26 февруари 2009 г., Grifhorst v. France — № 28336/02, ECHR, § 94—106).

Спазването на принципа на пропорционалност, изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348).

В настоящия случай обжалваната заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, с оглед представената по делото Заповед № 513з-4530/31.05.2022 година, издадена от Директора на СДВР, с която издателя на заповедта, в качеството си в т.85 изрично е оправомощен да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР и Директора на СДВР, като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Директора на СДВР, с горецитираната заповед № 513з-4530/31.05.2022, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на М. Й. Е. заемащ длъжност командир на отделение в група OOP, Сектор „ОП“ в 03 РУ при СДВР.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.

В заповедта са посочени както правните – чл. 171, т.2а, б.б от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване (отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с конкретно посочен фабричен номер, който отказ е индивидуализиран с време, място и обстоятелства, при които е заявен, както и неизпълнение на предписание за химико-токсикологични лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози). Освен това в заповедта, като доказателства се сочат съставения АУАН, справка за нарушител/водач и издадения талон за медицинско изследване, които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Но административният орган е приложил неправилно и материалния закон. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т.2а, б.б от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Видно от цитираната разпоредба, отказът на собственика управляващ МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози в кръвта е основание за прилагане на процесната ПАМ.

Анализът на приложената в случая разпоредба на чл. 171, т.2а, б.б от ЗДвП налага извод, че адресат на този вид ПАМ е собственика управляващ МПС, в качеството му на водач на МПС при наличие на посочените в закона обстоятелства. При тази нормативна уредба административния орган, действа в условията на обвързана компетентност, при установяване управление от собственика на МПС, в качеството му водач, в някоя от посочените законови хипотези, да наложи посочената принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС.

За да се приеме, че едно собственика е управлявал МПС, респ. е имало качеството "водач", съобразно дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, достатъчно е той да е бил водач на МПС в период от време, непосредствено предшестващ заявения от същия отказ, през който интервал следва да липсват данни за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Това е така, тъй като последваща употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози би довела до невъзможност да се установи дали евентуалното наличие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в кръвта на лицето, констатирана при евентуално изследване, е била налична и по време на управлението на МПС или същата се дължи на употребата, следваща неговото приключване. De lege lata, тази идея е законодателно закрепена и в разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която гласи, че при връчване на талона за изследване лицето се предупреждава, че до вземане на биологични проби за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не следва да употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Това следва и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, която разпоредба гласи, че служителят, назначен в наряд за контрол на пътното движение, спира водачите на ППС за проверка, когато начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Следва да се отбележи, че преценката на полицейските служители за наличие на такива външни признаци (начин на движение, поведение или реакции на водачите), визирани в чл. 58, ал. 1, т. 3 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., респ. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е по целесъобразност. Следователно, не подлежи на съдебен контрол въпросът дали такива признаци, като основание за извършване на проверка, в случая са били налице или проверката е рутинна.

От приложените и събрани по делото доказателства, които изцяло кореспондират по между си, се установява, че в момента на проверката жалбоподателят - собственик на ППС е управлявал процесното МПС. Това обстоятелство е удостоверено в съставения акт за установяване на административно нарушение Серия GA, номер: 3308541 от 22.05.2025г. подписан със възражения от страна на жалбоподателя. От които безспорно се установява, че на посочените в тях дата, място и час, оспорващият е отказал да бъде проверен от контролния орган за употреба на наркотични вещества или техните аналози със съответното техническо средство. В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което по настоящото дело не се установява.

Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества – факт, който не се оспорва от него и се доказва от събраните писмените доказателства (АУАН и талон за изследване). Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство е самостоятелно нарушение, за което може да бъде съставен АУАН. Но в случая жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за изследване предписание за медицинско изследване до изтичане на определения за целта срок и това се удостоверява от компетентния за това орган посочен в самия талон а именно ВМА В писмо рег. № 2369/03.10.2023г. заместник началник на военномедицинска диагностично лечебна дейност полок. проф. В. е удостоверил, че медицински преглед и проби на лицето И. В. А. са взети на основание талон за изследване на 22.05.2025 в Кликна „Спешна токсикология“ при ВМА – МБАЛ-С.. При наличието на такова изследване и изготвен протокол за химико-токсикологично изследване изпратен на ОПП-СДВП (наш. Рег.№ И-6347/26.06.2025г.) административният орган е бил длъжен да изчака резултатите от кръвните изследваните и спрямо тях да предприеме действия по налагане на принудителна административна мярка.

Несъмнено налагайки такава за отказ от извършване на проверка органа е допуснал нарушение на материални закон и незаконосъобразно е приложил процесната ПАМ.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ макар и постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, е издадена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно заявени. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 210.00 лв. от която запалено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и 10.00 лв. заплатена държавна такса за които са представени доказателства по делото.

Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. В. А., с [ЕГН] и адрес от [населено място], Община П., Област П.*, [улица][адрес], ап. 30, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 224з-765 от 22.05.2025 г. издадена от М. Й. Е. на длъжност командир на отделение в група OOP, Сектор „ОП“ в 03 РУ при СДВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, адрес: [населено място], ул. "Антим I" № 5 ДА ЗАПЛАТИ на И. В. А., с [ЕГН] и адрес от [населено място], Община П., Област П.*, ул. „***” [адрес], ап. **съдебни разноски по делото в размер на 210.00 лв. /двеста и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.