Р Е Ш Е Н И Е
№260315 18.02.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 488 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от адвокат М.А.,***, като процесуален представител на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Перущица“ № 22, представлявано от управителя Петър Анатолиев Панов, против „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.65, вх. „А“, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.Р. А., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 9 779, 15 лева, представляваща левова равностойност на сумата 5 000 евро, дължима по споразумение от 12.07.2017 година, сумата 560,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3277 от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5561 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. Предявените са и осъдителни искове, за заплащане на същите суми при условията на евентуалност.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество и ответното дружество, е сключено споразумение на от 12.07.2017 година, с което ответното дружество е поело задължение да плати на ищеца сумата от 5 000 евро в срок до 31.12.2017 година. Задълженията не са изпълнени и поради това е подадено заявление и е получена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ищецът излага, че в това споразумение страните се декларирали, че ответното дружество е получило от А.Р.М., гражданин на Руската федерация, сума в размер от 180 000 лева по договор за заем от 15.12.2010 година, регистриран в БНБ. Посочено е в споразумението, че ответното дружество желае да върне на заемодателя сума в размер от 5 000 евро, но към момента на подписване на споразумението не разполага със свободни парични средства, поради което желае заплащането на задължението да се осъществи от ищеца и сумата впоследствие ще бъде върната от ответника на ищеца. В изпълнение на тези уговорки ищецът платил сумата от 5 000 евро на А.Р.М. по банков път като част от плащане на по – големия дълг от 180 000 лева. Поради изложеното ищецът предявява иска си.
При условията на евентуалност и при същата фактическа обстановка, описана по – горе, ищецът предявява осъдителни искове, които обосновава с приложението на чл.240 от ЗЗД, чл. 74 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл.55 или чл.59 от ЗЗД. Исковете са предявени като евентуални при тази поредност, изложена в исковата молба. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба процесуалният представител на ответника – адвокат Т.Д., назначен на основание чл.29, ал.4 от ГПК е дал писмен отговор, в който оспорва иска. По възражението за недопустимост поради влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК заявява, че е неоснователно и се позовава на мотивите на решение № 540 от 17.02.2020 година, постановено по търговско дело № 533 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година в тази насока, като уточнява, че липсват данни посоченото решение да е влязло в сила в момента на даване на отговора. На следващо място в писмения отговор е посочено, че исковата претенция следва да е насочена срещу заемодателя А.Р.М., който е получил и плащането на сумата от 5 000 евро, предмет на спора. В писмения отговор от името на ответника е направено възражение за нищожност на споразумението поради противоречието му с разпоредбата на чл.134 от ТЗ, съгласно която при необходимост от средства за дейността на дружеството съдружниците могат да вземат решение за внасяне на допълнителни парични вноски, които следва да бъдат внесени от всички съдружници, съобразно дела им в дружеството. Посочено е, че в случая е предоставена допълнителна парична вноска, чрез заемно правоотношение, което може да представлява заобикаляне на закона и обосновава привидността му. Поради това в писмения отговор е поискано прогласяване нищожността на споразумението поради липса на основание за сключването му. С него се постига промяна в договорни отношения с трето лице, съдържа се и произнасяне за прехвърляне на вземания и задължения, включително тяхното получаване. На следващо място в писмения отговор е посочено, че споразумението е нищожно поради противоречието му с чл.38 от ЗЗД, съгласно който представителят не може да договоря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява. В писмения отговор е изложен фактически довод в тази насока, че и за двете насрещни страни по споразумението документа е подписан от А.Р. А., който е действал и договарял като управител и съответно представляващ двете дружества. Уточнено е в тази насока, че липсват данни третото лице на споразумението - А.Р.М. да е дал съгласие за сключването му. На следващо място в писмения отговор е оспорено твърдението, че сумата е получена от А.Р.М., а в случай, че е така – претенцията следва да бъде насочена срещу него. Изложено е, че поради обстоятелството, че той е мажоритарен собственик на капитала на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД е вероятно той да има интерес средствата, с които е кредитирал дружеството, да му бъдат върнати именно от него, по аргумент от чл.73, ал.1 от ЗЗД, а не от трето юридическо лице. В писмения отговор са изложени и доводи за нарушение на чл.74 от ЗЗД. От името на ответника процесуалният му представител е посочил, че следва да бъде постановено решение, д което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А. поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание назначения особен представител на ответното дружество поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства.
По допустимостта на установителния иск:
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на сумите с посочената заповед за изпълнението й по реда на чл.414 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
Спорът по допустимостта е и относно това дали с получаване на препис от заповедта по чл. 410 от ГПК от управителя на дружеството А.Р. А., чийто избор за управител е оспорен с предявен пред Окръжен съд – Бургас иск, е валидно. Спорно е, съгласно доводите на ищеца, дали упълномощен от общото събрание на дружеството адвокат може да подаде възражение по чл.414 от ГПК, което да е процесуално допустимо, както и дали възражение, подадено след изтичане на срока по чл.414 от ГПК от особен представител, назначен от съда, е процесуално допустимо.
По повод изложеното относно доводите за недопустимост настоящият състав приема следното:
От изготвената справка в Търговския регистър и към датата на постановяване на настоящото решение представляващ ответното дружество като управител, вписан в Търговския регистър, е А.Р. А.. Съгласно чл.141 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че е взето решение на общо събрание на ответното дружество, проведено на 07.06.2018 година, с което управителят А.Р. А. е освободен от длъжността му като управител, поради оттегляне на доверието към него поради съмнения за злоупотреби. Посоченото решение е оспорено по реда на чл.74 от ТЗ от представляващия дружеството и към момент производството по това дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това решение и решение от 17.09.2018 година на общото събрание на дружеството за упълномощаване на адвокат, който да подаде възражения от името на дружеството по реда на чл. 414 от ГПК против заповедта по чл. 410 от ГПК /което също е оспорено и към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни решението по това дело да е влязло в сила/ настоящият състав приема, че с оглед вътрешните отношения в дружеството между съдружниците и представляващия дружеството, пълномощията му да го представлява са оттеглени. Следва да бъде посочено, че съгласно чл.137 от ТЗ общото събрание е органът, който управлява дружеството, включително избира негов управител. При това фактическо положение относно изразената воля от съдружниците на посочените общи събрания и необходимостта управителят да организира и ръководи дейността на дружеството и съобразно решения на този орган, както и предвид предмета на спора - за това, че той е представляващ в същото време на дружество, което е насрещна страна по споразумението за разпореждане с имущество, настоящият състав приема, че възражението е постъпило в срока, указан с разпореждане от 30.08.2019 година и е налице правен интерес от предявяване на иска. В разпореждането е взето предвид постъпилото от особения представител на длъжника, назначен от съда, възражение по чл.414 от ГПК от 27.08.2019 година. По повод направеното в писмения отговор възражение по допустимостта на иска за това, че с решение на Бургаски окръжен съд е отменено решението за овластяване на адвоката за подаване на възражение, настоящият състав, като взе предвид, че съдът в заповедното производство е приел за допустимо възражението и предвид констатациите по – горе за наличие на противоречиви интереси, подадено от особения представител, приема, че възражението е неоснователно.
По изложените съображения предявеният установителен иск е допустим.
Предвид спора относно представителната власт, конкретизиран по – горе, на А.Р. А. да представлява като управител ответното дружество с определение от 22.04.2020 година на основание чл.29, ал.4 от ГПК на ответника е назначен процесуален представител –адвокат Т.Д.,***, на когото са връчени книжата по реда на чл. 131 от ГПК и от който е постъпил писмен отговор с оспорвания на иска на основания, посочени по – горе.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото, установява се и от приложеното към исковата молба като писмено доказателство споразумение, че на 12.07.2017 година, между ответното дружество „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, представлявано от А.Р. А., и ищеца „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, също представлявано от А.Р. А., е подписано споразумение за задължаване на ответника да плати на ищеца сумата от 5 000 евро в срок до 31.12.2017 година. В споразумението страните се декларирали, че ответното дружество е получило от А.Р.М., гражданин на Руската федерация, сума в размер от 180 000 лева по договор за заем от 15.12.2020 година, регистриран в БНБ. Посочено е в споразумението, че ответното дружество желае да върне на заемодателя сума в размер от 5 000 евро, но към момента на подписване на споразумението не разполага със свободни парични средства, поради което желае заплащането на задължението да се осъществи от ищеца и сумата впоследствие ще бъде върната от ответника на ищеца. Сумата от 5 000 евро следвало да бъде върната до в срок до 31.12.2017 година /Съгласно т.5 от споразумението/.
Този договор за заем / с посочено основание и във връзка с чл.134 от ТЗ/ от 15.12.2010 година за сума в размер от 180 000 лева също е приет като писмено доказателство по делото и също е предмет на предявен искове, производството по които към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело не са влезли в сила. В тази насока е представения препис от Решение от 18.12.2019 година, постановено по търговско дело № 658 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година.
В изпълнение на уговорката от споразумението ищецът платил сумата от 5 000 евро на А.Р.М. по банков път при подписване на споразумението, в който смисъл е т.3 от споразумението. Страните по това споразумение се съгласяват, че тази сума е преведена за погасяване на получения от „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД паричен заем в размер от 180 000 лева, получен от А.Р.М.. Като писмено доказателство е прието и извлечение от сметка за периода от 01.12.2010 година до 30.12.2010 година, от сметката на ищеца, от която се установява постъпване по сметката на сумата 180 000 лева с наредител А. Р. м. и основание – договор за заем.
Съгласно представеното от ищеца „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД извлечение от негова сметка за периода от 01.07.2017 година до 31.07.2017 година на 12.07.2107 година от разплащателната сметка на дружеството е преведена сума в размер от 5 000 евро на А. м. с детайли на плащането „погасяване на заем № 297513542003 от 20.12.12.2010 година“. По делото липсват твърдения, че сумата касае погасяване на друго заемно правоотношение, поради което и предвид споразумението между страните, настоящият състав приема, че плащането е направено с цел погасяване на част от задължението по посочения заем.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че посочения превод от 5 000 евро в левова равностойност от 9 779, 15 лева е осчетоводен в счетоводствата на двете дружества като са посочени сметките, по които това е направено. Изложено е още, че към момента на изготвяне на заключението в счетоводството на ищеца „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД салдото по аналитичната партида на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД е в размер от 50 779, 15 лева и вещото лице е приела, че в тази сума е включена сумата по споразумението. Констатацията на експерта, след проверка в счетоводствата на двете дружества е и за това, че няма извършени плащания от страна на ответника в полза на ищеца по това споразумение. В отговор на поставен въпрос е посочено още, че размерът на остатъчната главница по заема е 129 220, 85 лева.
От тези доказателства настоящият състав приема, че между ищеца и ответника е сключено споразумение за погасяване на дълга по заема, сключен с трето лице от ответното дружество, но на датата на падежа на задължението за връщане на тази сума на ищеца, плащане на това основание с погасителен ефект не е извършено.
По повод възражението за нищожност
на споразумението поради нарушение на чл.38 от ЗЗД настоящият състав приема, че
е неоснователно. В този текст е
посочено, че представителят не може да договаря от името на представлявания
нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен
ако представляваният е дал съгласието си за това. Относно приложението на тази
норма относно дружествата с органно представителство е постановено Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 година по тълкувателно дело № 3/2013 година на ОСГТК,
ВКС. В т.2 е прието, че към
органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска
сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на
две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. По изложените
съображения относно тълкуването на закона за това, че в случая не е се прилага
посочената забрана настоящият състав приема, че осъществяването на
представителството на две дружества от едно и също лице като техен управител по
договор, по който те са насрещни страни, не води до нищожност на договора
поради нарушение на тази норма.
Неоснователен
е и довода за нищожност на споразумението поради това, че с него се променят
договорни правоотношения с трето лице и поради това, че в него се съдържа
признание за прехвърляне на вземания и
задължения, включително и тяхното получаване. От съдържанието на споразумението
е видно, че страните постигат съгласие за плащане на сумата в полза на
кредитора по посочения договор за заем с цел погасяване на част от дълг и поема
на насрещно задължения за връщането й, а не изменят съществуващо между
ответника и третото лице – заемодател правоотношение. В този смисъл възраженията относно плащането, направени не от субекта, носител на
това вземане, не обосновават извод за липса на основание на споразумението /по
аргумент от чл.75 от ЗЗД/, в който смисъл е и това правоизключващо възражение
на ответната страна. При това положение не са налице твърдяните пороци на
споразумението и този договор не е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД поради
нарушение на закони или липса на основание.
По повод възражението за нарушение на чл.74 от ЗЗД настоящият състав приема следното: Съгласно този текст този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Посочената хипотеза за плащане на чужд дълг не е единствената, предвидена в закона за изпълнение на чуждо задължение, а и предвид постигането на споразумение между страните е налице кауза да бъда извършено плащането с уговорка сумата да бъде върната. Съответно не е налице противоречие с чл.74 от ЗЗД.
В писмения отговор е оспорена и валидността на договора за заем с довода, че при сключването му е нарушена нормата на чл.134 от ТЗ. Съгласно това правило решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. От името на ответника е изведен довод за това, че със сключване на договора е постигнато предоставяне на допълнителна парична вноска чрез заемно правоотношение, което при условията на евентуалност представлява заобикаляне на закона и обосновава привидността му. В тази насока следва да бъде посочено, че този договор за заем и изпълнение на задълженията по него са предмет на друго производство със страни страните по материално правното правоотношение, включително ответната страна като заемополучател и съответно посоченото възражение следва да бъде част от предмета на този спор. Предмет на настоящото дело и отделно споразумение, което е самостоятелен източник на права и задължения и представляващо основанието на иска. По изложените съображения настоящият състав приема, че валидността на договора за заем за погасяване на задължения по който е извършено плащане от ищеца в изпълнение на задължение на ответника е посочена като цел на споразумението и не е част от предмета на настоящото дело. Вероятността мажоритарния собственик на капитала на „“ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД А.Р.М. да има интерес средствата, с които е кредитирал дружеството да му бъдат върнати именно от него по аргумент от чл.73, ал.1 от ЗЗД, а не от трето юридическо лице не се установява от събрани по делото доказателства, а и също касае правоотношението по договора за заем.
С горните мотиви настоящият състав приема, че между страните по споразумението, които са юридически лица, е постигнато съгласие за плащане в полза на трето лице от страна на ищеца за погасяване на дълг на ответника, ищецът е изпълнил поетото по договора задължение, но ответника не е върнал сумата на падежа. Споразумението не страда от твърдяните пороци, които биха довели до неговата недействителност.
Основателността на иска за дължимост на сумата, представляваща главница по споразумението води до основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава. Падежът на задължението за връщане от страна на заемополучателя на третото лице, платило част от дълга към заемодателя, е на 31.12.2017 година. Поради това и по правилото на чл.84 от ЗЗД ответникът е в забава считано от 01.01.2018 година и претенцията за установяване дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018 година е основателна и доказана. Определен на основание чл.162 от ГПК с електронен калкулатор размерът на задължението е 559, 58 лева. От приложеното в препис към исковата молба извлечение от електронен калкулатор е видно, че за посочения период лихвата за забава върху главницата е изчислено в размер от 560, 70 лева. Предвид възможността минималната разлика в стойностите да се дължи на различните методи за изчисляване следва сумата да бъде присъдена в посочения в заповедта по чл. 410 от ГПК и исковата молба размер от 560, 70 лева.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за установяване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите, представляващи главница и лихва за забава до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, да бъдат уважени.
Предвид изложеното не следва да бъдат разглеждани предявените при условия на евентуалност осъдителни искове.
По разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските, направени по водене на делото.
Видно от приложените по делото доказателства разноските, направени за предявения установителен иск са в размер от 1 954, 37 лева, от които сумата 234,17 лева, представляваща внесена държавна такса, 840, 20 лева, представляваща разноски, внесени за назначаване на особен представител на ответника, сумата 300 лева възнаграждение за вещо лице, сумата 580 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са в общ размер 1087 лева, от които сумата 300 лева, внесена като възнаграждение за особен представител на посочения длъжник, сумата 580 лева, представляващ платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и сумата 207 лева представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.65, вх. „А“, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.Р. А., че дължи на ищеца „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Перущица“ № 22, представлявано от управителя Петър Анатолиев Панов, сумата 9 779, 15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща левова равностойност на сумата 5 000 евро /пет хиляди евро/, дължима по споразумение от 12.07.2017 година, сумата 560,70 лева /петстотин и шестдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3277 от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5561 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.65, вх. „А“, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.Р. А., да плати на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Перущица“ № 22, представлявано от управителя Петър Анатолиев Панов, 1 954, 37 лева /хиляда деветстотин петдесет и четири лева, тридесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 1087 лева /хиляда осемдесет и седем лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.