РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Омуртаг , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно
наказателно дело № 20203510200303 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. С. Р., с адрес:****, против електронен фиш Серия К,
№ 2008482, издаден от ОДМВР Търговище, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Посочено е в жалбата, че жалбоподателят обжалва издадения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
административнонаказателните разпоредби и необоснован. Изтъква се, че процесният
електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 25.08.2020 г., като същият се отнасял
за нарушение, извършено на 05.04.2018 г. Посочено е още, че липсата на дата на
съставяне на електронния фиш е пречка да се определи кога е образувано
административнонаказателното производство, което било пропуск на законодателя, т.
к. в утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронния фиш
липсва като задължителен реквизит дата на съставянето му, но от това не следвало да
произтича обосноваване на обективна невъзможност за се приложи погасителната
давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, защото в противен случай лицата санкционирани с
електронен фиш нямало да са равно третирани с лицата, чиито административни
наказания се налагат по реда на ЗАНН със съставяне на АУАН и НП. Цитиран е текста
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който не се образува аднимистративнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. На това основание жалбоподателят счита, че производството по
атакувания електронен фиш е незаконосъобразно поради изтекла давност по чл. 34, ал.
1
1, пр. 2 от ЗАНН. В жалбата се оспорва и годността на техническото средство, с което е
заснето нарушението, като се посочва, че в електронния фиш не е точно
индивидуализирано същото с описание на неговия вид и индивидуализиращи белези.
Посочва се още, че местонарушението не е точно индивидуализирано, с което било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, както и не бил поставен пътен знак
или указателна табела, че на пътя е поставено техническо средство или система. При
условия на евентуалност жалбоподателят изтъква наличие на противоречие между
Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата и тези на ЗДвП относно възможността да бъде
издаван електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни
АТСС, като според наредбата това е възможно при монтирани върху спрял автомобил
мобилни АТСС, а според закона, това е невъзможно, т. к. при всички случаи
мобилните АТСС установяват нарушението в присъствието на контролен орган и
съгласно принципа за приложимост на по-високия по степен нормативен акт, когато
постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат, следвал извод,
че приложим е установения със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на
нарушения, при които се съставят електронни фишове, а именно – при установяване на
такива с АТСС в отсъствие на контролен орган, каквито са само стационарните. При
условия на евентуалност жалбоподателят прави изрично възражение за изтекла
погасителна давност на глобата на основание чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Поради
изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от
жалбоподателя, действащ чрез упълномощената от него адв. С.Й. от АК – София, в
която е посочено, че жалбата и изложените в нея съображения се поддържат, като по
отношение оспорването на годността на АТС е допълнено, че същото не е преминало
послеваща проверка. Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя
разноски по делото.
Ответникът - ОДМВР - град Търговище, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по делото в съдебно заседание. В становище
приложено към жалбата е посочено, че същата е неоснователна и се иска да бъде
постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде потвърден, като са
изложени подробни съображения в подкрепа на това становище. Претендира се в полза
на ОДМВР – Търговище да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
От приложения към административно - наказателната преписка Електронен
фиш, серия К, №2008482, издаден от ОДМВР Търговище, е видно, че със същия на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършено на
05.04.2018г., в 17.00 часа, в общ. Омуртаг, ПП 1-4, км. 197+500, до разклона за с.
2
Камбурово, посока на движение към гр. Омуртаг, с МПС – товарен автомобил марка и
модел „Грейт Уолл Ховер“, с рег. № ****, собственост на И. С. Р., нарушение,
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ATCC ARH CAM S 1 № 11743с4. Сочи се в електронния фиш, че
разрешената скорост била 90 км/ч, а установената скорост 108 км/ч и превишаването
на разрешената скорост било с 31 км/ч. Не е посочено в електронния фиш при
установяването да скоростта да е бил отчетен толеранс. За доказване извършването на
нарушението са приложени следните снимки: № 11743С4/0020137, заснета в 17.00.15
ч. – 3 бр., № 11743С4/002013, заснета в 17.00.09 ч., № 11743С4/002013, заснета в
17.00.10 ч., № 11743С4/002013, заснета в 17.00.12 ч., № 11743С4/002013, заснета в
17.00.14 ч. На всички снимки са отразени GPS координати 43.404469 26.332701. В
приложената снимка № 11743С4/0020137, заснета в 17.00.15 ч., е отразено, че
разрешената скорост е 90 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 108
км/ч при разстояние 192 м. От приложеното по делото известие за доставяне е видно,
че жалбоподателят е получил електронния фиш на 25.08.2020 г. Приложена е по
делото справка от КАТ съдържаща информация относно процесния електронен фиш,
видно от която същият е съставен на 09.04.2018 г. и е връчен на 25.08.2020 г.
Приложена е и справка в централна база КАТ съдържаща данни за посочения в
процесния електронен фиш автомобил, както и 2 бр. справки „Данни за промяна на
регистрация“. Приложено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология, със срок на
валидност 07.09.2027г. за преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S
1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ 5126, ведно с приложеното към него техническо описание и инструкции за
експлоатация на типа средство. Представено е писмо рег. № АУ-000029
64140/11.12.2017 г. на БИМ, с което уведомяват за приключила първоначална проверка
на 28 бр. преносими системи за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S 1, със заключение, че всички заявени 28
броя средства за измерване, сред които и средство за измерване с фабр. номер 11743С4,
съответстват на одобрения тип. С писмо рег. № 3286р-15733/04.04.2018 г. на МВР
ГДНП до директорите на СДВР и ОДМВР и дирекция „КИС“ - МВР са дадени
указания за начина на въвеждане на необходимата информация в извършваната
дейност с АТСС, като са описани подробно последователността на действията и се
конкретизира точно какви данни са необходими при работа със СПУКС /стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/ и TRF1- M. Със
същото писмо е указано за установените нарушения със СПУКС да се налагат глоби по
показанията на техническото средство, без да се отчита толеранс. По делото е
приложен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система ARH CAM S 1 с фабр. номер 11743С4, ведно със снимка на местоположението
на АТС, с посочена дата на използване 05.04.2018 г. и място за контрол ПП І-4 км.
197+500, посока на движение София – Варна, с начало на работа 16.00 часа и край на
работа 19.40 часа. Приложени са по делото Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на
министъра на вътрешните работи за утвърждаване на „Организационно-технологични
правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, ведно с
препис от правилата, 2 бр. разпечатки от Google карти с GPS координати 43.104469,
26.332701 – мястото където е осъществено засичането на скоростта на движение
според посочените в снимката GPS координати, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП.
3
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна. Съдът не споделя изложените в жалбата съображения за издаване на
процесния електронен фиш в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Видно е от представената справка от КАТ,, че обжалваният електронен фиш е издаден
на 09.04.2018г., т. е. четири дни след 05.04.2018г. – датата на която се твърди, че е
извършено нарушението. Визираната в жалбата разпоредба на чл.82, ал.1, б. „а“ от
ЗАНН се отнася единствено до изпълнение на наказанието. Разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП не въвежда изискване за точно описание на техническото средство, с
което е констатирано съответното нарушение, поради което съдът счита за
неоснователни и изложените в тази насока съображения за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш. В атакувания електронен фиш АТС е
индивидуализирано, като е посочен фабричния номер на същата. Достатъчно ясно е
посочено и мястото на нарушението, като е отразено, че нарушението е извършено на
участък от ПП І-ІV, намиращ се в общ.Омуртаг, до разклон за с.Камбурово и е
посоченото точното километрично положение – 197+500. Наред с това в приложения
снимков материал са отразени точни GPS координати на мястото където е осъществено
засичането на скоростта на движение на автомобила и са приложени 2 бр. разпечатки
от Google карти относно мястото с тези координати. Ето защо съдът счита, че
твърдението на жалбоподателя, че в случая не било точно индивидуализирано
„местонарушението“ е несъстоятелно. Неоснователно в жалбата се твърди, че
издаването на ЕФ е възможно само в случаите, когато нарушението е установено с
предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните
предварителни обозначения – чрез поставяне на пътен знак или „указателна табела“ за
съществуването им. Изискването местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да
се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
МВР, бе регламентирано с разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, обнародвана в ДВ бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.,
чл. 7 от посочената наредба е отменен. Следователно към датата на извършване на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя – 05.04.2018г., изискването за
обозначаване на местата за контрол не е съществувало. Във връзка с изложените в
жалбата съображения, че след като нарушението е констатирано с мобилна АТС
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следвало да се
реализира по общия ред чрез съставяне на АУАН и издаване на НП и позоваването на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, съдът счита
следното: С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19/13.03.2015 г., законът
беше съобразен със становището на ВАС по цитираното тълкувателно дело чрез
добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на термина „автоматизирано“
техническо средство. Съгласно параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган“. Наред с това съгласно чл. 165, ал.3 от ЗДвП /ДВ, бр. 19 от 2015 г./
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
4
работи. В ДВ бр.36/2015 г. е обнародвана Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 11, ал.1 от цитираната наредбата, за измерване на
скоростта от мобилни АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток, или работещи на място за контрол. Съгласно
чл.11, ал.2 от същата наредба, в случаите на осъществяване на контрол с мобилни
АТСС във време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
електронни фишове не се издават. По аргумент от посочената разпоредба следва извод,
че и съгласно подзаконовият нормативен акт е възможно при установяване на
нарушения с мобилни АТСС, което работи на място, да бъде издаден електронен фиш,
тъй като забраната се отнася само до констатирани нарушения, установени от мобилни
АТСС във време на движение. Предвид цитираните по – горе разпоредби от ЗДвП
съдът не счита, че в случая е налице твърдяната в жалбата колизия между законов и
подзаконов акт. Относно оспорването на годността на АТС, с която е констатирано
нарушението съдът счита, че същото е основателно. Видно е от материалите на
административнонаказателната преписка, че твърдяното нарушението е установено с
АТС „ARH CAM S1“, с фабричен №11743С4. Съгласно цитираната по – горе
разпоредба на параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, АТС са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, които следва да бъдат одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от Закона за
измерванията регламентира, последваща проверка се извършва на средствата за
измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а в ал. 4 е
посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
„Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31
от Заповед А-333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, издадена от
председателя на ДАМТН /обн. ДВ бр. 49 от 13.06.2014г./ и публикувана на интернет
страницата на агенцията, за техническите средства „скоростомери” периодичността на
последващите проверки е една година. По делото са представени доказателства за това,
че посоченото в електронния фиш техническо средство е одобрен тип средство за
измерване и е преминало първоначална проверка, но липсват каквито и да е
доказателства за това, дали е извършена последваща периодична проверка на
техническото средство и какъв е срока на валидност на същата. Ето защо съдът счита,
че в случая не е доказана техническата годност на АТС, с която е констатирано и
заснето нарушението. Освен това обжалваният електронен фиш се явява недоказан и
поради обстоятелството, че на приложените по делото снимки не се вижда ясно
регистрационният номер на заснетия автомобил. Включително и на представените
допълнителни снимки, на които е налично увеличение на регистрационната табела на
автомобила, регистрационният номер не се разчита. Ето защо не може да се приеме за
безспорно доказано, че нарушението е извършено с описаното в процесния електронен
фиш МПС. Липсата на категорични доказателства относно регистрационния номер на
МПС, с което е извършено констатираното нарушение обуславя невъзможност да се
установи по безспорен и категоричен начин собственика на съответното МПС, което от
своя страна води до неяснота относно субекта на нарушението. Тази неяснота
нарушава правото на защита на санкционираното лице и обуславя невъзможност съдът
5
да извърши преценка относно правно релевантните факти по делото. По изложените по
- горе съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По направените от страна на жалпоподателя и административнонаказаващия
орган претенциии за разноски с правно основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, съдът
счита следното: Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. Във връзка с направената претенция от страна на
жалбоподателя са представени пълномощно и договор за правна защита, от които е
видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат С.Й. М. от АК - София за
процесуално представителство по настоящото производство. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена
и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна
на обжалвания ЕФ, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отменения ЕФ, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. По делото са представени два договора за правна
защита и съдействие. Първият от тях е сключен на 01.09.2020г. между жалбоподателя и
адв.К.П. от САК, с предмет изготвяне, подписване, депозиране на жалба против ЕФ и
процесуално представителство, като е договорено възнаграждение в размер на 500.00
лева, платено в брой. Вторият представен по делото договор за правна защита и
съдействие е сключен на 08.04.2021г. между жалбоподателя и адв.С.М. от САК, с
предмет защита по АНД №303/2020 на РС - Омуртаг, като е договорено
възнаграждение в размер на 400.00 лева, платено в брой. В представеното писмено
становище от ОДМВР – Търговище е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение уговорено в първия от цитираните договори и е
направено искане в случай, че жалбата бъде уважена, но упълномощеният от
жалбоподателя защитник не се е явил в съдебно заседание, възнаграждението да бъде
определено по реда на чл.18, ал.1 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По отношение на уговореното възнаграждение във
втория от представените договори не са изложени възражения от АНО. Като съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съгласно която при отмяна на обжалвания
административен акт от бюджета на органа, издал отменения акт се възстановяват
направените разноски за възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв и обстоятелството, че след образуване на делото жалбоподателят е
упълномощил нов защитник - адв.С.М. от САК, като е сключили със същата договор за
правна защита и съдействие с предмет защита по АНД №303/2020 на РС - Омуртаг,
като е заплатил напълно в брой договорено възнаграждение в размер на 400.00 лева,
съдът счита, че предвид изхода на делото ОДМВР - Търговище като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 2008482, издаден от ОДМВР Търговище, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на И. С. Р., с адрес: ****,
ЕГН **********, за установено с АТС ARH CAM S1, №11743С4, нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със седалище
в град Търговище, представлявано от директора Н. Н., да заплати на И. С. Р., с адрес:
****, ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
7