М О Т И В И:
Делото е образувано по внесен в
РС-Плевен обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен, която е повдигнала
обвинение по отношение на Б.К.И. роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, с основно образование, не работи, не женен,
осъждан, ЕГН: ********** за това, че на 19.03.2015г. в с.**** обл.Плевен,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „****“, с рег. № ***и
номер на рама ****на стойност 12800,00лв, собственост на М.Я.Я. *** –
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Подсъдимия Б.К.И. се явява в съдебното
заседание се явява лично и с адвокат Н.М., не се признава за виновен и моли
съда да бъде оправдан.
Пострадалият М.Я.Я.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М.П. от ***. Пострадалият
М.Я.Я., на основание чл.76 от НПК е конституиран като
частен обвинител в наказателното производство, чрез адвокат М.П. от ***.
По делото е даден ход в разпоредително заседание при условията на
чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ и б. „в“ НПК.
На 07.08.2019г. в съдебно заседание
подсъдимият Б.К.И., с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
се явява лично. Подсъдимият разбира обвинението, не се признава за виновен.
Представителят на Р.П. счита делото за
изяснено от фактическа страна, а извършването на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК за безспорно
доказано. Подробно излага съображенията си, като посочва и практика от ВКС.
Представителя на частния обвинител –
адвокат М.П. също подробно излага
съображенията си относно обвинението.
Съдът, след като се запозна обстойно със
събраните по делото доказателства, анализирайки ги както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, и след като взе предвид становището на страните, счита за
установено следното от фактическа страна:
На
19.08.2009 г. св. М.Я. закупил лек автомобил „****“ с рег. № **** и номер на
рама ***.
На същата дата Я. упълномощил с нотариално заверено пълномощно св. С.К. да
управлява автомобила, да се разпорежда с него, както намери за добре, да го
продава, заменя, включително и договаря сам със себе си. Впоследствие на
24.10.2013г. двамата сключили предварителен договор за покупко-продажба на
лекия автомобил. Същият ден св. Я. предал на св. К. оригиналните два талона
(част І и част ІІ), както и владението върху автомобила. От своя страна св. К.
платил на св. Я. сумата от около 20 000 лева. След това св. К. решил да
регистрира лекия автомобил в Сектор ПП при ***. Там обаче установил, че върху
превозното средство има наложени два запора от държавен и частен съдебен
изпълнител, поради което не могъл да прехвърли собствеността, и продължил да го
ползва със предходната му регистрация. На
неустановена дата в края на 2014 г. свидетеля П.А.Я. *** – познат на св. К.
помолил последния да му услужи с лекия автомобил „****“ с рег. № ****, за да пътува
с него до *** Република ***. Св. К. се съгласил, тъй като и преди е предоставял
автомобили на Я. и не е имал проблеми относно връщането им. Дал му малкия
регистрационен талон (част ІІ), застраховка „Гражданска отговорност“ и талон за
технически преглед, след което П. *** заминал за *** с автомобила. Там
пребивавал в град, където имало множество други българи. Съгласно уговорката св. П.Я.
следвало да върне автомобила на св. С.К. до края на м. декември 2014 г. В
посочения период обаче Я. информирал св. К., че има проблеми и не може да се
върне с лекия автомобил в България. Двамата провели още няколко телефонни
разговори в последния от които св. Я. заявил, че поради лични причини не може
да се прибере в България, и
помолил св. К. да отиде той при него в *** или да изпрати някой да вземе лекия
автомобил. Св. К. нямал тази възможност и отказал. Решен да върне автомобила на
св. К. според уговореното, св. П.Я. потърсил някой от българите в германския
град където пребивавал, който има намерение да се прибира скоро към България и
чрез него да изпрати автомобила. Разбрал, че обвиняемия Б.И. познат му като „***“
скоро ще се прибира в България и го помолил да осъществи транспорта. Обвиняемия
Б.И. се поинтересувал дали визирания лек автомобил „****“ с рег. № **** се
продава, но св. Я. го уведомил, че за това може да разговаря със свидетеля С.К.,
на когото трябва да закара автомобила в България. Обвиняемия Б.И. се съгласил
да прекара автомобила от *** до България. В тази връзка в пореден телефонен
разговор св. Я. уведомил св. К., че е
намерил лице с име „***“ от с.****, който може с негово съгласие да докара
автомобила до България. Св. К. дал
съгласието си и св. Я. предал владението на автомобила на обвиняемия Б.И.,
заедно с ключа и регистрационния талон част ІІ. На 30.12.2014г. обвиняемия докарал
автомобила в Република България, но през следващите 2 месеца не предприел
никакви действия за уведомяване на св.К.. Поради това св.*** К. се обадил
отново на св. П.Я.. Последния се чул по телефона с брат си *** в България и го накарал заедно с втория му
баща – св. Д.Ж. да отидат и проверят дали автомобила е при обвиняемия, да го
вземат и да го предадат на св. К.. На неустановена дата в началото на месец
март двамата отишли до с.****, но не успели да вземат автомобила от обвиняемия
и си тръгнали, като уведомили св. П.Я. за случилото се. Тогава последния се
обадил по телефона на св. К. и го уведомил, че автомобила му се намира в
България, в дома на обвиняемия Б.И. ***. Информиран за местонахождението на
автомобила, свидетеля С.К. решил да отиде лично и да си го прибере. В тази
връзка на 19.03.2015г. св. К. ***. От населението в селото разбрал адреса на
обвиняемия и отишъл до дома му в с.**** обл.Плевен,
ул.“***“ ***. Там
нямало никой, но св.К. успял да види в двора на имота визирания лек автомобил „****“
с рег. № ****. Малко по-късно на място се появил и обвиняемия Б.К.И.. Свидетеля
К. поискал от него да му върне автомобила, но той отказал, като заявил, че това
може да стане единствено ако му бъдат заплатени разходите за ремонт на
автомобила, които е дал при транспортирането му до България. Св. С.К. започнал
да настоява, като лично уверил обвиняемия, че е собственик по пълномощно и регистрационния
талон част І се намира у него. Въпреки това обаче, обвиняемия отказал да върне
автомобила и предупредил св.К., че ако влезе в двора на имота му, ще го съди.
Заканил се дори, че ще запали автомобила или ще го продаде на части, но няма да
го върне, след което се отдалечил в неизвестна посока. Тъй като разбрал вече, че
обвиняемия Б.И. няма да му предаде владението върху автомобила, свидетеля К. се
обадил на тел.112 и уведомил органите на полицията за местонахождението на
автомобила и отказа на обвиняемия да го върне. По случая била извършена проверка
от органите на полицията при РУ-***. В хода на проверката лекия автомобил „****“
с рег. № **** бил изискан от обвиняемия и същия, чрез съответен протокол / том
1 лист № 44 / го предал на св. Б. ***. В този протокол обвиняемия заявил, че
лекия автомобил „****“ с рег. № **** е закупил от лицето П.А.Я. по прякор „***“
от с.***за сумата от 4000 евро, но за сделката на са попълвали документи, тъй
като това се било случило в ***, и след като се приберат в България щели да
оформят договора за продажбата. Регистрационния талон на автомобила част І също
бил предаден и приложен по преписката от свидетеля С.К. / том 1 лист № 43 /. На база първоначалните сведения
които били събрани при проверката, с постановление на наблюдаващия прокурор от
02.07.2015г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, с
констатации за гражданскоправни отношения между
страните. Тъй като с визираното постановление на РП-Плевен не е имало
произнасяне относно доброволно предадения автомобил, и регистрационен талон
част І, на 26.08.2015г. обвиняемия депозирал в РУ-*** писмена молба / том 1 лист
№31/ за връщане на автомобила за отговорно пазене. Молбата му била изпратена за
произнасяне в РП-Плевен. Поради
отсъствие на наблюдаващия до този момент по преписката прокурор, молбата била
разпределена за произнасяне на друг прокурор от РП-Плевен. Същия приел, че тъй
като до този момент постановлението на РП-Плевен за отказ да се образува
досъдебно производство не е обжалвано, то е влязло в сила, и с постановление от
02.09.2015г. /том 1 лист №24/ върнал автомобила на обвиняемия Б.И.. Свидетеля К. обаче на 12.09.2015г.
обжалвал постановлението на РП-Плевен
пред Окръжна прокуратура – Плевен /том 1 лист №19/, от където с
постановление от 12.11.2015г. /том 1 лист №15/ било отменено с констатация за
наличие на данни за осъществено престъпно деяние по смисъла на чл.206 от НК. В тази връзка, с постановление на
РП-Плевен от 18.01.2016г. /том 1 лист №1/ по случая било образувано настоящото
производство. В хода на разследването били проведени разпити на
всички съпричастни свидетели, като с правата на пострадал бил запознат св. М.Я.
на чието име по документи все още се водел лекия автомобил „****“ с рег. № ****. След като бил разпитан в качеството на свидетел
/том 2 лист №110 и том 4 лист 315/ Я. доброволно предал заверени копия на
документация удостоверяваща правното основание на което е придобил автомобила и
пълномощното с което е упълномощил св.К. да се разпорежда с автомобила,
включително предварителния договор който е имал с него /том 2 лист от №112 до
№118/. В хода на разследването лекия автомобил „****“ с рег. № **** и номер на
рама ****бил
обявен за издирване, но не бил открит.
В хода на разследването
била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза. В Заключението си вещото
лице е посочило, че към момента на деянието, стойността на инкриминираната
движима вещ е била 12 800,00лв.
На база всичко
гореизложено, безспорно е установено, че лекия автомобил
„****“ с рег. № **** и номер на рама ****е бил предоставен на обвиняемия на конкретно
правно основание (с цел да го транспортира но България и да го върне на правоимащия), но вместо това същия се е разпоредил с тази чуждата
вещ като със своя и отказал да я върне. Т.е. с действията си обвиняемия е извършил
присвояване на вещта, а нейният собственик на практика е бил безвъзмездно лишен
от нея. С оглед така
установената фактическа обстановка и на база събраните доказателства е
установено, че Б.К.И. на 19.03.2015г. в с.**** обл.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ,
която владеел - лек автомобил „****“ с рег. № **** и номер на
рама ****на стойност 12 800,00лв, собственост на М.Я.Я.
***.
Според съда с това
деяние Б.К.И. е осъществил от обективна страна престъпния състав на
престъпление по 206, ал.5 вр. ал.1 от НК и следва да бъде признат за виновен
именно по този текст и да бъде оправдан за обвинението, което му е повдигнато
от РП-Плевен. По делото са налице достатъчно данни, че извършеното от И. следва
да се квалифицира именно като такова по 206, ал.5 вр.
ал.1 от НК. Има достатъчно данни, че
подсъдимият е заплатил някаква сума на св. Я. и са имали някакви договорки,
които са дали възможност на подсъдимия да претендира за платени суми пред св. К..
Следва също така да се посочи и факта, че при пристигане на полицейските
служители подсъдимият е предал веднага владението на л.а., както и факта, че
св. К. му е представил старо пълномощно за л.а., което е било с различен рег.
Номер и този факт е притеснил подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите
общественоопасни последици.
Същият е съзнавал, че владее процесния автомобил, но той е собственост
на друго лице – пострадалия и дължал неговото
връщане. Осъзнавал е също така, че няма
правно основание да се разпорежда
с него като със свой, тъй като не е собственик
на вещта.
Въпреки това обвиняемия
е извършил фактическият състав на престъплението “обсебване”, стремейки
се именно към този резултат, като пряко го е целял
и искал.
Обвинението се доказва
от показанията на свидетелите, експертно заключение, свидетелство за съдимост и
останалия приложен в делото писмен доказателствен
материал.
Смекчаващи вината
обстоятелства за Б.К.И. са констатирани и са изброени по-горе от съда.
Отегчаващи вината
обстоятелства за Б.К.И. са предишните му присъди, за извършени престъпления от
общ характер.
При определяне размера на наказанието по чл. 206, ал. 1 от НК съдът прецени
ниската обществената опасност на деянието и личността на извършителя и счита,
че следва да му се налижи наказание глоба в размер на 200 лв., което наказание
е по средата на предвиденото за този вид.
Поради гореизложените съображения, съдът
призна подсъдимия Б.К.И. – роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, с основно образование, не
работи, не женен, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 19.03.2015г. в с.**** обл.Плевен,
в маловажен случай противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „****“ с рег. № ****
и номер на рама ****на
стойност 12 800,00лв, собственост на М.Я.Я. ***, поради
което и на основание чл.206, ал.5, вр.
ал.1 от НК и го осъди на глоба, в размер на 200/двеста/ лева в полза на
държавата.
Също така съдът призна подсъдимия Б.К.И. – роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, с основно образование, не работи,
не женен, осъждан, ЕГН: ********** за невинен в това, че на 19.03.2015г. в с.**** обл.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел - лек
автомобил „****“ с рег. № **** и номер на рама ****на стойност 12 800,00лв, собственост
на М.Я.Я. ***, поради което и на
основание чл. 304 от НПК И го оправда по
така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимият Б.К.И.
с ЕГН: ********** да заплати направените деловодни
разноски в полза на ПлРС в размер на
50.00/петдесет/лв.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият
Б.К.И. с
ЕГН: ********** да заплати направените разноски в полза
на ОДМВР-Плевен в размер на 140, 76 /сто и четиридесет лева и седемдесет и шест
стотинки/.
Предвид гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: