ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. Бургас, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500341 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 130/01.06.2022 год. по гр.д.№ 539/2021 год. по описа на
Сливенския окръжен съд са осъдени „КУШ МОДА“ ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, пл.„ Царица Йоанна” № 11-13,
ет.2 и А. М. О. ЕГН ********** от с. С., общ.Р., обл.Б. със съдебен адрес: гр.
Б., ул.„В. Л.“ № **, ет. *, офис ***, чрез адв. Ж. Н. да заплатят солидарно на
Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на
малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Я., ул. „Б.“ №
**, офис **, чрез адв. М.Б., сумата 54 000 /петдесет и четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на баща му Д. Г. Т.
на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие
причинено от А. М. О., ведно със законната лихва за забава, считано от
23.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 950
лв. разноски.
Отхвърлени са предявените искове за главница - до пълния му размер
над 54 000 лв. до 180 000лв., и за имуществени вреди в размер на 29 394,22лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Осъдени са „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна” № 11-13, ет. 2 и А. М. О. ЕГН
********** от с. С., общ. Р., обл. Б. със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **,
ет. *, офис ***, чрез адв. Ж. Н. да заплатят солидарно по сметка на Окръжен
съд - Сливен сумата 2 160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/ разноски.
1
Осъдена е Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен
представител на малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр. Я., ул. „Б.“ № **, офис **, чрез адв. М.Б. да заплати на „КУШ МОДА“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.
„Царица Йоанна” № 11-13, ет.2 направените разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 1 766 лв..
1. Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. Т. чрез неговата майка и
законен представител Г. Н. К. ЕГН **********, подадена от упълномощения
процесуален представител адв. М.Б. АК-Я., срещу решението в частите, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 54 000 лв.
до претендирания размер от 180 000 лв., ведно със законната лихва върху
разликата, считано от 23.01.2017 год. до окончателното плащане. Твърди
се, че съдът правилно е приел, че са доказани предпоставките за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца, но при определяне
на размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
при ПТП баща на ищеца, не е отчел обстоятелството, че ответникът А.О.
неправилно и без основание се е движил в лявата лента за движение, а в
случай, че се е движил в дясната лента, ПТП е нямало да настъпи. Направено
е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване
на претенцията за неимуществени вреди до заявения размер от 180 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното плащане. Поискано е присъждане съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор от „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.„ Царица
Йоанна” № 11-13, ет.2, чрез юрисконсулт Г. Изложени са съображения за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в
обжалваните от ищеца части. Твърди се, че необратимите последици са
настъпили не само защото А.О. се е движил в лявата лента, но в много по-
голяма степен поради това, че бащата на ищеца -водачът Т. без установена
външна намеса, поради собственото си технически неизправно поведение е
допуснал самостоятелно ПТП и поради липсата на поставен предпазен колан
се е оказал на пътя в безпомощно състояние. Направено е искане за
отхвърляне на въззивната жалба подадена от ищеца.
2. Постъпила е въззивна жалба от „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.„ Царица
Йоанна” № 11-13, ет.2, чрез юрисконсулт Г. срещу решението в частите, с
които дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 54 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане -причинена смърт на баща му Д. Г. Т. на
**.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие
причинено от А. М. О., ведно със законната лихва за забава, считано от
23.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 950
лв. разноски. Твърди се, че в частта с която окръжният съд е присъдил
2
законна лихва върху главницата от 54 000 лв. решението е недопустимо, тъй
като произнасянето на съда е по различно от заявеното с исковата молба
искане за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, в размер на
88 807,10 лв., за периода от 23.01.2017 год. до 03.12.2021 год. Изложени са
съображения и за неправилност на решението в обжалваните части. Твърди
се, че не е доказано, че към момента на настъпване на ПТП дружеството се
явява възложител на работа спрямо причинителя на ПТП А.О.. Твърди се, че е
недоказано и основанието за присъждане на неимуществени вреди в полза на
ищеца, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
приживе бащата на ищеца - Д. Т. е бил установен и доказан насилник както
спрямо жена си - майката на ищеца, така и спрямо детето си - ищецът по
делото, бил е осъден престъпник, като се е наложила държавна защита на
детето от неговия баща, поради изпитвания страх и постоянен стрес от
поведението на бащата. Като необоснован е оспорен извода на окръжния съд
за изпитвани от детето болки и страдания от смъртта на неговия баща.
Твърди се също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
определен от окръжния съд при грубо нарушаване на критериите за
справедливост. Изложени са съображения за неправилно кредитиране от
страна на съда на свидетелските показания на свидетелите разпитани при
довеждане от ищцовата страна. Сочи се, че показанията на сестрата на
майката на ищеца дадени в настоящото производство са в противоречие с
показанията й дадени в бракоразводното дело, а окръжният съд не е извършил
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, включително
не е взел предвид различаващите са от настоящите твърденията на майката на
ищеца в подадените от нея молби срещу бащата за защита от домашно
насилие на нея и детето. Сочи се, че възприятията на приятелката на майката
на ищеца, са само до 2,5 година на детето, което не е съобразено от съда.
Изложени са възражения и срещу приетия от окръжния съд процент на
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че следва да се приеме
съпричиняване не по-малко от 75%. Сочи се, че въззивният съд не е разгледал
направеното от ответника възражение за частично погасяване на претенцията
за законна лихва по давност, като е поискано произнасяне по този въпрос от
въззивния съд. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части, за цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава и
разноски, както и за присъждане в полза на дружеството на пълния размер на
разноските направени пред двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Д. Т. чрез
неговата майка и законен представител Г. Н. К. ЕГН **********, подадена от
упълномощения процесуален представител адв. М. Б. АК - Я. Твърди се, че
въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че претенцията на ищеца за
обезщетение за забава върху главницата обхваща освен периода от 23.01.2017
год. до 03.12.2021 год., така и този след 03.12.2021 год. до окончателното
изплащане на главницата, поради което произнасянето на съда е в рамките на
3
заявеното от ищеца и не е налице сочената недопустимост. Изразено е
несъгласие и с останалите възражения на ответното дружество. Направено е
искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
Солидарно отговорният ответник А. М. О. не е взел становище по
въззивните жалби.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която окръжният
съд се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди.
С обжалваните части от решението Сливенският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди с правни основания чл. 49 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и по
претенция за законна лихва.
Въззивните жалби са подадени в срок, от името на легитимирани лица,
срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са
ДОПУСТИМИ.
Настоящият съд констатира, че към момента са налице пречки за
движение на въззивното производство.
От една страна, при въвеждане на данните на страните в ЕИСС се
установи, че в диспозитива на решението е допусната очевидна
фактическа грешка при изписване на ЕГН на ищеца, като вместо вярното
********** е изписано грешно **********. Съгласно чл. 247 от ГПК
допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена от съда
постановил решението - т.е. от Сливенския окръжен съд.
От друга страна съдът констатира, че в частта, с която е заявено
обжалване на решението в отхвърлителната му част за законната лихва за
забава върху главницата за разликата над присъдения размер от 54 000
лв. до претендирания размер от 180 000 лв. – т.е. за законната лихва
върху разликата от 126 000 лв. и е поискана отмяна на решението на
окръжния съд в тази част с присъждане на тази законна лихва, въззивната
жалба подадена от ищеца има характера на молба за допълване на
решението по чл. 250 от ГПК, тъй като както в мотивите, така и в
диспозитива на обжалваното решение липсва произнасяне на окръжния
съд по въпроса за законната лихва върху разликата от 126 000 лв. за
която претенцията за главница за неимуществени вреди е отхвърлена.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата е част от
исковата претенция, по която се дължи изрично произнасяне на
първоинстанционния съд дори в хипотезата, в която се приема, че
претенцията е неоснователна. По инкорпорираната във въззивната жалба
молба по чл. 250 от ГПК, компетентен за произнасяне също е съдът
постановил обжалваното решение – т.е. Сливенският окръжен съд.
Горното налага прекратяване на настоящото производство и връщането
4
на делото на Сливенския окръжен съд за провеждане на процедурите по чл.
247 от ГПК и чл. 250 от ГПК и съответно произнасяне, след което делото
следва да се върне на Бургаския апелативен съд за по-нататъшен ход по
въззивните жалби.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК, Бургаският апелативен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 341/2022 год. по описа
на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за провеждане на
процедурите по чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК и съответно
произнасяне, след което делото следва да се върне на Бургаския апелативен
съд за по-нататъшен ход по въззивните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5