Р
Е Ш Е Н И Е
№ /18.10.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията ***гражданско дело № 4829 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от Г.К.Г., ЕГН **********,
срещу ЗАД ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 382,43 лв. за обезщетение на причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня и лайсна лява предна броня, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор за застраховка от
26.04.2017г. за „***“ на л.а. „***“, с рег. номер ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното:
На 26.04.2017г. страните сключили застраховка „***“, клауза „Пълно“ за л.а. „***“,
с рег. номер ***. Съгласно застрахователна полица 594 от 26.04.2017г., срокът
на действие на договора бил от 27.07.2017г. до 26.04.2018г. Всички вноски от
застрахователната премия били заплатени. На 12.04.2018г. ищецът паркирал
автомобила си в ***, на паркинга на магазин ***. На 19.04.2018г., отивайки до
автомобила си, ищецът установил, че са увредени следните детайли – предна броня
и лайсна лява предна броня. На 20.04.2018г. ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие. Извършен е оглед и е изготвен опис по щета
с номер 0020-090-0588/2018г. Ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Отказът е неоснователен. След извършено проучване в сервизи ищецът сочи, че
сумата за възстановяване на увредените детайли била 481,28 лв. На 10.09.2018г.
бил предявен иск за сумата от 20,00 лв., представляваща частичен иск от общо
сумата от 481,28 лв., като с решение на ВРС искът бил уважен.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, тъй като последващи частични искове са недопустими, доколкото по
този начин се злоупотребява с право. Сочи се, че искът е и неоснователен. Не е
налице възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в
исковата молба размер. Не се оспорва, че
между страните е съществувала облигационна връзка по застрахователна полица от
26.04.2017г. Ответникът е отказал плащане на основание чл. 18, ал. 4 ОУ.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия
автомобил, марка „***“, модел ***, с рег. №
***, към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 19.04.2018г., е съществувала валидно сключена
застраховка „Пълно ***“ при ответника със застрахователна полица №
0020090201700594.
Видно от опис на щета под номер 00200900588
от 2018г., извършен от застрахователното дружество, в щетите на процения автомобил е включена предна броня и лайсна на
предна броня.
По делото са представени ОУ по
застраховка „***“ на МПС, като се установява, че чл. 18, ал. 4 от ОУ урежда, че
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при
извършена проверка се установят различния между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал.
Видно от уведомление за щета
ищцата Г. е уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие.
По
делото е допуснато извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице Н.М.
се установява следното: Механизмът на застрахователното събитие е
съприкосновение между автомобили, единият от които е бил в паркирано състояние,
а другият най – вероятно е извършвал маневра в близост до процесния
автомобил. В резултат на това са настъпили вреди върху паркирания автомобил.
Уврежданията на автомобила били в предна броня и лайсна лява предна броня.
Общата стойност за възстановяване на процесния
автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 402,43
лв. Възможно е уврежданията да се получат при съприкосновение между два
автомобила, единият от които е в паркирано състояние, а другият извършва
маневра в близост. Уврежданията е възможно да са в причинно следствена връзка
със застрахователното събитие.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно
събитие.
Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения опис
на щета, че увредените детайли на процесния лек
автомобил включват предна
броня и лайсна лява предна броня.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество,
като увредената вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че
отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените детайли – предна броня и лайсна лява предна
броня на процесния автомобил, по средни пазарни цени
на труд в сервизи, притежаващи европейски сертификат, е в размер на 402,43 лв.
С решение на ВРС от
07.03.2019г. ответното дружество е било осъдено да заплати на ищцата сумата от
20,00 лв., представляваща частичен иск за процесните
вреди. Следователно съдът намира, че сумата, която следва застрахователят да
заплати на претърпелия имуществени вреди ищец е в размер на 382,43 лв. Предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 510,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********, сумата от 382,43 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня и лайсна лява предна броня,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие в периода от
12.04.2018г. до 19.04.2018г. по Договор за застраховка от 26.04.2017г. за „***“
на л.а. „***“, с рег. номер ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********, сумата от общо 510,00 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................