№ 1415
гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. Ц. против С. С. Г., с
която се иска упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете да бъде предоставено на майката, при
която да бъде определено и неговото местоживеене, да бъде определен режим на
лични отношения с бащата и последният да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за детето – за напред и за минал период.
Ищцата твърди, че от съвместното си съжителство с ответника е родена
непълнолетната А. С.ова Г.а, че страните не живеят заедно от края на м. юли 2021
г., както и че малко след раздялата им детето е заживяло при нея. Заявява, че след
установяване на детето при нея бащата не се е интересувал от него, а единствено
го е заплашвал и обиждал, именно поради което връзката между тях е напълно
разрушена. Сочи, че от друга страна между нея и дъщеря й е налице емоционална
връзка, че винаги се е грижила за детето и е осигурявала неговата издръжка.
Твърди, че ответникът работи в чужбина и има високи доходи, позволяващи му да
заплаща издръжка за дъщеря си в търсения размер.
Особеният представител заявява, че изразява несъгласие с по-голямата част от
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва предлагания от
ищцата режим на лични отношения с бащата, считайки същия за крайно
рестриктивен и непропорционален на сочените провинения на ответника. Твърди,
1
че определяне местоживеенето на детето на адреса на мъжа, с който майката
живее понастоящем, е особено рисково за непълнолетната А., тъй като на
практиката същата ще живее на неизвестни за бащата и за държавните институции
адреси. Моли при определяне размерите на дължимите от ответника издръжки да
се съобразят възможностите на последния.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата молба, като моли режимът на лични отношения между
ответника и непълнолетната А. С.ова Г.а да се осъществява в Център за
обществена подкрепа с оглед гарантиране безопасността и спокойствието на
детето.
Особеният представител на ответника поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на непълнолетната А. С.ова Г.а, родена на 9.4.2008 г. в гр. Горна
Оряховица.
От изготвения социален доклад става ясно, че родителите на детето са
разделени от м. август 2008 г., като първоначално детето е останало да живее при
бащата, но впоследствие се е установило при майката и новия й съжител. По
данни на непълнолетната А. след раздялата на родителите отношенията й с
бащата се влошават, като последният е отправял заплахи към нея чрез социалните
мрежи и по телефона. Сочи, че от няколко месеца ответникът е спрял контактите
си с нея, както и че тя желае да продължи да живее при майка си и при новия й
съжител, при които се чувства добре.
Според показанията на св. Й. Н.-К., фактическата раздяла между страните е
настъпила преди година и няколко месеца, а детето живее при майка си от м.
август 2021 г., когато същото е било набито и изгонено от своя баща. Заявява, че е
ставала свидетел на множество случаи, при които ответникът е обиждал и
заплашвал ищцата и детето, както и че самата А. е споделяла, че се страхува от
баща си. Твърди, че отношенията между детето и новия съжител на майка й са
отлични.
Св. Яшар Яшаров – съжител на ищцата, също твърди, че е ставал свидетел на
тормоз от страна на ответника към ищцата и дъщеря й. Заявява, че с ищцата са
взели А. при себе си със съдействието на полицията и от този момент насетне
детето живее при тях. Споделя, че А. се страхува от баща си, тъй като последният
е упражнявал физически и психически тормоз върху нея.
Изслушана в съдебно заседание непълнолетната А. Г.а заявява, че родителите
й са разделено от лятото на 2021 г., когато баща й е изгонил майка й от съвместно
обитаваното жилище в с. Д.. Твърди, че след раздялата им е останала при баща си
за около месец, както и че в началото на м. септември 2021 г. се е преместила да
живее при майка си, тъй като баща й се е държал ужасно с нея, включително че е
2
упражнявал над нея физическо насилие. Сочи, че в периода от м. декември 2021 г.
до м. април 2022 г. е имала с баща си контакти по телефона, които са
преустановени през м. април 2022 г. Заявява, че се чувства добре при майка си и
при нейния съжител и че иска да остане при тях, както и че по принцип не иска да
осъществява контакти с баща си, тъй като се страхува от него, но ако същият се е
променил счита, че може да се виждат, но за не повече от един ден.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този
спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за
предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите
следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно
родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от
родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата,
привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад и с
оглед изложеното от разпитаните свидетели и от непълнолетната А. Г.а в
несъмнен интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето му. За да достигне
до този извод, съдът съобразява установените от социалните работници
родителски качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на
новия й съжител, заявеното от самото дете, както и вече установеното фактическо
положение, в рамките на което за непълнолетната А. Г.а е осигурена сигурна
среда. В тази връзка съществено се явява обстоятелството, че бащата пребивава в
чужбина на неизвестен по делото адрес и че по данни на детето същият се връща в
страната един-два пъти годишно за около месец, след което отново заминава,
поради което е очевидно, че понастоящем същият не е в съС.ие да полага
адекватни грижи за своята дъщеря. Не може да не бъде отчетено и споделеното от
детето, че бащата нееднократно е упражнявал физическо и психическо насилие
над него, както и че от м. април тази година всякакви отношения между двамата
са преустановени, поради което съдът приема, че ответникът няма необходимия
родителски капацитет да упражнява родителските права върху дъщеря си.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана и необходимостта от контакти с
бащата с цел преодоляване синдрома на родителското отчуждение, който в случая
очевидно вече е налице в резултат от трайното прекъсване на контактите на детето
3
със своя бащата и предходните техни отношения, които са били съпроводени с
прояви на насилие. Необходимостта от контакти с бащата е налице, тъй като за
правилното възпитание и израстване на детето като зряла и пълноценна личност
се изисква то да общува с всеки от родителите си и следователно е в негов интерес
да възстанови прекъснатата връзка с бащата. Затова, предвид извода за
основателност на иска за предоставяне упражняването на родителските права на
майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения със своята дъщеря. В тази връзка, като съобрази пола и
възрастта на детето, обстоятелството, че към момента същото живее в гр. Велико
Търново, а бащата в чужбина, както и сериозните опасения, които непълнолетната
А. изпитва от евентуална среща с баща си, съдът намира за подходящ режимът на
лични отношения, предложен от процесуалния представител на ищцата, а именно:
един път месечно за времето от 11:00 до 12:00 часа в Център за обществена
подкрепа, гр. Велико Търново. След изтичането на един първоначален период, в
който да се възстанови прекъснатата връзка между бащата и детето, няма пречка
да се поиска изменение на така определения режим, стига, разбира се, ответникът
да положи необходимите усилия да възвърне доверието на дъщеря си, така че
самото дете да търси контакти с него в един по-продължителен и разширен режим
на лични отношения.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от
средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време, както и
от средства, свързани със създаването на нормални битови условия за живот. По
делото няма данни каква е конкретната трудова ангажираност на бащата и какво е
получаваното от него възнаграждение за същата, като според споделеното от
детето същият живее и работи в държава от Западна Европа. Няма обаче и данни
бащата да страда от някакво заболяване или увреждане, които да не му дават
възможност да работи, поради което съдът приема, че като лице в активна
трудоспособна възраст същият може и очевидно полага труд, от който реализира
доходи, част от които следва да отделя за издръжката на дъщеря си. Тук следва да
се има в предвид, че случаят касае 14-годишно момиче, което учи редовно в
средно учебно заведение, че претендираният размер на издръжката не е много над
минималния за страната, както и че при всички случаи следва да се даде
преимущество на интересите на детето пред тези на родителя. При тези
констатации съдът намира, че издръжка от 250.00 лева месечно е дори занижена,
имайки в предвид най-вече възрастта на детето и цялостната икономическа
4
обстановка в страната и в частност намалената покупателна способност.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от една година преди
подаване на исковата молба, като с оглед приетия от съда размер на издръжката
претенцията за минало време е доказана по своето основание, имайки в предвид,
че ответникът не е ангажира доказателства, че за този период да е давал издръжка
за дъщеря си. Доколкото обаче, самото дете заявява, че живее при майка си от
началото на м. септември 2021 г., искът се явява основателен за периода от
1.9.2021 г. до 17.6.2022 г. – датата на подаване на исковата молба и в размер от
1906.67 лева. По повод искът за издръжка за минало време следва да се отбележи,
че непълнолетната А. действително сподели за това, че през м. декември 2021 г.
ответникът й е изпратил неуточнена от детето парична сума, но от твърденията й
не стана ясно дали въпросната сума е била предназначена за нейната издръжка,
или за друга цел. Въпросното обстоятелството – че сумата е дадена именно за
издръжката на детето, следваше да бъде установено от ответника, но последният
не стори това, поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен именно
за горепосочения размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените
от нея разноски в общ размер от 1225 лева – заплатена държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от 436.27
лева върху размера на присъдената издръжка – 4 % върху тригодишните платежи
на издръжката за напред и 4 % върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на А.
С.ова Г.а, ЕГН ********** на майката Д. А. Ц., ЕГН **********, при която
определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С. С. Г., ЕГН
********** и А. С.ова Г.а, ЕГН ********** един път месечно за времето от 11:00
до 12:00 часа в Център за обществена подкрепа, гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** да заплаща на А. С.ова Г.а, ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 250.00 (двеста и петдесет) лева,
считано от подаване на исковата молба – 17.6.2022 г. до настъпване на законни
5
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** да заплати на А. С.ова Г.а, ЕГН
********** сумата от 1906.67 (хиляда деветстотин и шест лева и шестдесет и
седем ст.) лева, представляваща издръжка за периода от 1.9.2021 г. до 17.6.2022 г.,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 2400.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. А. Ц., ЕГН
**********сумата от 1225.00 (хиляда двеста двадесет и пет) лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
размер от 436.27 (четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и седем ст.) лева,
както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6