Р Е Ш
Е Н И Е
№732
25.10.2019 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 544 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д.Х.Ч. от гр.Хасково, срещу Заповед № 272р-1072 от 08.04.2019г. на
Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че са налице основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за
оспорване на заповедта. Сочи, че същата
е издадена при допуснати от органа по издаването нарушения на
административнопроизводствените правила. Накърнени били правата му, като адресат на заповедта и участник в
административното производство.Това довело до процесуално неиздържан и отделно необоснован извод относно въпроса
дали е извършил нарушението, което му се приписва. Заповедта била издадена в противоречие с материално-правни
разпоредби. Нейното съдържание и смисъл се намирали в несъответствие с установените от закона задължения, произтичащи
от ЗМВР и ППЗМВР. Неоснователен бил извода и че не е взел участие в извършването на контролно методически
проверки в РУ и не бил изготвял обобщени справки за резултата от проверките, с
което не бил изпълнил възложените му задължения със заповед с рег. №
1253з-137 от 16.07.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково- дисциплинарно
нарушение по чл. 200, ал.1, т.11 вр. с чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
По изложените в
жалбата съображения се моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно
заседание, жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. Излагат
се допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Претендира се присъждане на разноски и се представят писмени
бележки.
Ответникът,
Директор на ОДМВР – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
До Министъра на вътрешните
работи е постъпил Доклад рег.№4575р-3948/25.10.2018 г. (л.44-139), относно:
Извършена проверка на цялостната дейност в ОДМВР – Хасково по линия на „Пътна
полиция“ през периода 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., изготвен от 11-членна
комисия при дирекция „Инспекторат“ на МВР. В т.2.1 от Доклада комисията е
направила предложение Директорът на ОДМВР – Хасково да създаде организация за
отстраняване на пропуските и слабостите, описани в него, и в качеството си на
дисциплинарно наказващ орган да вземе отношение по констатираните и описани
нарушения на служебната дисциплина.
Със Заповед
№272з-2985/26.11.2018 г. (л.42-45) на Директора на ОДМВР – Хасково е
разпоредено да се извърши проверка за установяване на данни за допуснати
дисциплинарни нарушения от служители на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР –
Хасково, във връзка с констатациите от извършената проверка, отразени в Доклад
рег.№4575р-3948/25.10.2018 г., посочени в четири точки. Проверката е възложена
на Комисия в състав: председател – комисар Г. К. Б. – зам.директор, той и
началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Хасково и членове:
гл.инспектор Ж, Д, Ж. – началник на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково и
гл.инспектор П. И. Д.– началник на сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Хасково.
След текста на
заповедта е отразено, че на 18.12.2018 г. в 15:25 часа жалбоподателят Д.Ч. се
е запознал с нея срещу подпис.
Със Заповед УРИ
№272з-412/30.01.2019 г. на Директора на ОДМВР – Хасково (л.163) срокът на
проверката е удължен до 15.02.2019 г.
Във връзка с извършването на
проверката, разпоредена със Заповед №272з-2985/26.11.2018 г. на Директора на
ОДМВР – Хасково, е изготвен Въпросник Рег.№272р-2065/29.01.2019 г. (л.145-146),
съдържащ подробно изброени въпроси, с който Д.Ч. е – Началник сектор“ПП“, в
отдел“Охранителна полиция“ е запознат срещу подпис на 29.01.2019 г.
Под рег.№
272р-2397 от 01.02.2019г. до Директора на ОДМВР – Хасково е депозирано
обяснение от Д.Ч. (л.143), с отговори на поставените въпроси.
На обяснението е
поставена резолюция от 25.03.2019г. с текст “Приех обясненията.“, с посочен издател Директор на ОДМВР-Хасково.
Назначената
Комисия е изготвила и подписала Обобщена справка УРИ: 272р-3395/15.02.2019 г.
(л.31-38), адресирана до Директора на ОДМВР – Хасково, в която са изложени
констатациите от извършената проверка, като относими към процесната заповед са
обективираните в т.2 на лист 5 от справката констатации на Комисията, а в
раздел I, точка 2 от справката Комисията предлага на главен инспектор Д.Х.Ч. да бъде търсена дисциплинарна отговорност на
основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения или заповеди.
До Д.Х.Ч.
е отправена Покана (л.40), връчена му на 06.03.2019 г. в 15:25 часа, с
която е поканен да се яви „на 26.02.2019 г.“ за запознаване с обобщената
справка и всички материални от проведеното дисциплинарно производство, като
изрично му е съобщено и правото в срок 24 часа след запознаване с обобщената
справка да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Директора
на ОДМВР – Хасково относно посочените в обобщената справка фактическа
обстановка, правна квалификация и предложеното наказание.
Видно от
саморъчното отразяване в Обобщената справка, Ч. се е
запознал с нея срещу подпис на 06.03.2019г.
Върху Обобщена
справка УРИ: 272р-3395/15.02.2019 г. е поставена резолюция от дата 20.03.2019
г. на Директора на ОДМВР – Хасково „Н-к СКАПОЧР за становище“.
От Началник
сектор КАПОЧР към ОА при ОДМВР – Хасково е дадено Становище Рег.№272р-6238/22.05.2019
г. (л.29-30) във връзка с обобщената справка, като е предложена различна квалификация
на нарушението по т.I, т.2 от справката.
Становището е
резюлирано до Комисията, която е изготвила нова Обобщена справка УРИ:272р-6952/01.04.2019
г. (л.20-26), в която е изложила следното:
„1. Началникът
на СПП – Д.Ч., като ръководител на групата (комисията) определена със заповед с
рег.№1253з-137/16.07.2018 г. на директор на ОДМВР – Хасково, да осъществява
методическо ръководство, помощ и контрол на дейността по линия на пътния
контрол, изпълнявани от звена ПК в РУ при ОДМВР – Хасково, е бил длъжен, за
всяко едно РУ, в което е извършена проверка, да изготви обобщена справка за
резултата от проверката, направените изводи и предложения. От същата заповед
става ясно, че за всяко едно РУ са били определени по двама служители, които да
извършат въпросните проверки. Следователно може да се направи обоснован извод,
че всяка една проверка трябва да бъде извършена от определените двама служители
за съответното РУ под ръководството на ръководителя на групата (комисията), а
именно началникът на сектор ПП. Видно от изготвените и приложени към настоящата
проверка справки от извършени комплексни проверки на организацията на дейността
и постигнатите резултати от служителите на звената ПК в РУ при ОДМВР – Хасково,
същите са изготвяни и подписани само от определените за съответното РУ служители.
Откъдето може да се направи обоснован извод, че Д.Ч. не е присъствал на
извършените проверки. Този извод се подкрепя и от даденото от него обяснение, в
което той заявява, че не е знаел за констатираните от доклада на дирекция
„Инспекторат“ пропуски, тъй като същите не били отразени в справките от
проверките. В тази връзка комисията счита, че с действията си гл.инспектор Д.Ч.
е извършил дисциплинарно нарушение, като не е изпълнил възложените му със
заповед с рег.№1253з-137/16.07.2018 г. задължения, като ръководител на групата
(комисията) да извърши контролно методически проверки и да изготви справки.
Комисията е
предложила на Главен инспектор Д.Ч. да бъде търсена дисциплинарна отговорност
за това, представляващо нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР –
„неизпълнение на заповед“, във връзка с чл.94, ал.2, т.1 от ЗМВР.
До Д.Ч. е
отправена Покана (л.27), връчена му на 02.04.2019 г. в 14:45 часа, с която е
поканен да се яви „на 26.02.2019 г.“ за запознаване с обобщената справка и
всички материални от проведеното дисциплинарно производство, като изрично му е
съобщено и правото в срок 24 часа след запознаване с обобщената справка да даде
допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОДМВР –
Хасково относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна
квалификация и предложеното наказание.
Видно от
саморъчното отразяване под текста на Обобщената справка от 01.04.2019 г., Ч. се
е запознал с нея срещу подпис на 02.04.2019 г. в 14.40 часа.
Директорът на
ОДМВР–Хасково е положил върху Справка УРИ:272р-6952/01.04.2019 г. подписана
резолюция: „Приех справката“ от дата 05.04.2019 г.
Със Заповед
№272з-1072/08.04.2019 г. Директорът на ОДМВР – Хасково, на основание чл.200,
ал.1, т.11, във вр. чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР; чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и
чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложил на главен инспектор Д.Ч. – Началник
сектор“Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково,
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В заповедта е
посочено, че главен инспектор Д.Ч. не е
взел участие в извършването на контролно
методическите проверки в РУ и не е изготвил обобщени справки за резултата от проверките , с което не е
изпълнил възложените му задължения със
заповед с рег. № 1253з-137/16.07.20018г.
на Директора на ОДМВР Хасково, като деянието представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.200, ал.1,
т.11 – „неизпълнение на заповед“.
Заповедта е
връчена на служителя срещу подпис на 11.04.2019 г., а жалбата срещу заповедта е
депозирана чрез ОДМВР-Хасково и заведена
с № 272000-5860 от 19.04.2019г.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на
Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на основна структура по чл.37,
ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи наказание по чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР – „порицание“, на служител на ръководна длъжност, какъвто е
жалбоподателят.
Реквизитите, които следва да се съдържат
в индивидуален административен акт
от вида на оспорения са изрично указани
в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото
описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият
орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в
закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай-
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В
случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по
посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна
страна е изключително важно и нарушението
в тази насока според настоящия съдебен
състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното
лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно
законосъобразността на административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че от начина на описание на фактите в оспорената
заповед не става ясно, колко точно нарушения са осъществени според
административният орган от жалбоподателя- дали
едновременното неизпълнение на вменените с посочената заповед задължения да
участва при извършване на контролно методически проверки в РУ и да изготви обобщени справки за резултата от тях представляват едно нарушение
осъществено чрез бездействие, или доколкото макар да произтичат от една и съща
заповед, понеже осъществяването на проверки от една страна и от друга
изготвянето на обобщени справки се осъществява по различни начини, в различен
момент и на различно място, то са налице
няколко дисциплинарни нарушения .
Ако се приеме, че се касае за няколко отделни
нарушения, тъй като са свързани с изпълнение на различни
видове задължения, осъществими по различно време на наказаното лице, а на
жалбоподателя е наложено едно наказание, то освен че
за съда и за последния не е налице яснота, за кое точно от визираните
нарушения в
административният акт е наложено
дисциплинарно наказание, и по
този начин се затруднява и правото на защита на санкционирания служител, е допуснато и нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 2
от ЗМВР, според която за всяко
отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни
наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с
проверката на издадената заповед от
материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и
оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните
наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното
лице нарушение следва да му се наложи
дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащите се по преписката
справки, доколкото в същите осъщественото от оспорващия нее описано по различен начин.
По принцип няма пречки ако органът прецени, че служителят е извършил
едновременно няколко нарушения да
определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на
дисциплинарно-наказващият орган, при
едновременно установени две
извършени нарушения на служебната
дисциплина от държавен служител, да наложи
по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след
като преди това административният орган определи наказание,
за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание
означава не само същото да е точно
посочено като размер, в рамките
визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за
извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи
дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за
всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се
отчетат всички индивидуални
особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В
диспозитива на обжалваният административен акт, в който всъщност следва да се
съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е
налице произнасяне преди това от ответника
по налагане на отделно наказание за всяко конкретно
нарушение описано в обжалваният акт. Горното води на извода, за липса на
надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от двете визирани в заповедта нарушения, предвид което
органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3
от ЗМВР . Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл.
146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело №
11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело №
5417/2018г. и др.
Ако се приеме, пък че е описано едно нарушение, то отново би бил нарушен
материалният закон. Това е така защото, в този случай с оглед използвания от органа съюз“и“ при
описанието на фактите, то за да се
приеме за доказано това нарушение е необходимо да е налице безспорна
установеност и на двете посочени в оспореният акт деяния, които функционално са свързани помежду си, тъй като
те само в съвкупност осъществяват състава на конкретното нарушение. Цитираната като неизпълнена от жалбоподателя
Заповед с рег.№1253з-137/16.07.2018 г. на Директора на ОДМВР – Хасково,
относно: „Осъществяване на методическа помощ и контрол на дейността по линия на
пътния контрол, изпълняван от звената „Пътен контрол“ при РУ Димитровград, РУ
Харманли, РУ Свиленград, РУ Тополовград и РУ Ивайловград“ е приложена по
делото. От съдържанието на същата е видно, че тя е издадена на основание чл.43,
ал.4 от ЗМВР и във връзка с чл.9, ал.1 и 2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014
г., като с нея е разпоредено служители от сектор „Пътна полиция“ при отдел ОП
на ОДМВР – Хасково за времето 16.07.2018 г. до 25.07.2018 г. да осъществят
„ръководство, помощ и контрол на дейността по линия на пътния контрол,
изпълняван от звената „Пътен контрол““ в съответните РУ, поименно и по
длъжности са изброени седемте определени членове на групата и определеният за
ръководител на същата гл.инспектор Д.Х.Ч.. Разпоредено е проверките да бъдат
извършени по график, като в пет точки за всяко от съответните РУ е посочен
периода „от – до“ и по двама служители, измежду определените членове на
групата, сред които не е посочен ръководителят ѝ Д.Х.Ч.. Разпоредено е в
срок до 06.08.2018 г. ръководителят на групата да изготви, за всяко едно РУ,
обобщена справка за резултатите от проверката, направените изводи и
предложения. В последния абзац от заповедта е разпоредено екземпляр от същата
да се изпрати „на началниците на отдел ОП – за контрол“, на сектор ПП – за
изпълнение и на началниците на изброените РУ – за сведение.
При това
съдържание на Заповед с рег.№1253з-137/16.07.2018 г. на Директора на ОДМВР –
Хасково, не може да се приеме, че с нея
се вменяват задължения на главен
инспектор Д.Х.Ч. да вземе участие при
извършване на проверките. Както вече беше посочено, последният е определен за
ръководител на групата, която да извършва проверките, със задължение в срок до
06.08.2018 г. да изготви за всяко едно РУ обобщена справка за резултатите от
проверката, направените изводи и предложения, но гл.инспектор Д.Х.Ч. не е
включен поименно в графика за извършване на проверки в РУ Димитровград, РУ
Свиленград, РУ Харманли, РУ Тополовград и РУ Ивайловград, с който са определени
по двама служители, които да ги извършат във всяко отделно Районно управление.
Заключението на Комисията извършваща проверката , възприето и в заповедта за
налагане на наказание, че Д.Х.Ч. е имал
задължение да участва при извършване на проверките, като лично да присъства при извършването им в отделните Районни управления, не почива на доказателствата съдържащи с в
административната преписка. При недоказаност на едно от деянията, които в съвкупност
образуват фактическият състав на
дисциплинарното нарушение, то осъществяване на последното не се установява.
Освен това в заповедта
не са посочени съществени
реквизити от обективната страна на описаните в нея деяния, а именно: дата и мястото на извършването им. Кога е следвало да се извършват
твърдените от органа контролно-
методическите проверки в различните районни управления на територията на областта
и кога е настъпило бездействието на оспорващия свързано с неизготвяне на обобщени справки за
резултата от проверките, в заповедта не е обективирано.
Мястото и датата на
деянието са съществен елемент от обективната страна на всяко дисциплинарно нарушение. Това е
така защото посочването им е свързано с преценката относно компетентността
на дисциплинарно наказващият орган,
установяване на релевантните за спора факти, териториалната
компетентност на съдебната инстанция а и поради създаване на необходимите
гаранции за упражняване правото на
защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае
всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се
защити пълноценно, както и с оглед възможността съдът да упражни адекватен съдебен
контрол при преценка законосъобразността на
един административен акт.Това е така, тъй
като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), от субективна страна
да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да
е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване
на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да
се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на
наказаното лице. За да бъде установено дали с конкретното си поведение едно
лице е съставомерно, предполага надлежно описание на съответното нарушение или
нарушения.
Ето защо липсата на тези два съществени
реквизити представлява нарушение на формата на административният акт и е
самостоятелно основание за отмяната му.
Като
немотивирана и издадена в противоречие с материално правните разпоредби на
закона, оспорената заповед следва да
бъде отменена.
При този изход
на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени разноски
по делото – 10 лева внесена държавна такса и 500 лева действително заплатено
на 15.04.2019г., възнаграждение за един адвокат по Договор за
правна защита и съдействие от 115.04.2019г. платими от ответника.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-1072/08.04.2019 г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да
заплати на Д.Х.Ч. с ЕГН **********, от
гр. Хасково, разноски по делото в размер на 510 (шестстотин и десет) лева.
Решението не
подлежи на касационно оспорване.
Съдия: