Решение по дело №125/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

Номер                                   16.01.2019 година                   гр. Стара Загора

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА       ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.11.                                                                                 2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ                           

 

И секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 125 по описа за 2017 година,за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по искова молба, предявена от  „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д., действащи чрез адв. Н.К. от САК  срещу “Ф.” ЕООД – гр. П.Б., ул. ***, ЕИК *** и „С.” ЕООД - гр. С., р-н ***, ЕИК ***.

Предявеният иск е с квалификация по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.694, ал.6 ТЗ. Възраженията на ответниците за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на срока по чл.694, ал.6 ТЗ са неоснователни. Първоначално, исковата молба е била нередовна, тъй като обстоятелствената част на същата, която е съдържала твърдения, че определени вземания на „С.” ЕООД към “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, включени в списъка на приетите от синдика вземания, не съществуват, не е кореспондирала с формулирания петитум за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Ф.”ЕООД на тези вземания по обявения в ТР списък на приети от синдика вземания. След отстраняване на нередовностите в срок, ищецът надлежно е конкретизирал петитума си, който е очертал вече без съмнение и търсената искова защита чрез иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Съдът намира, че не се касае за предявяване на изцяло нов иск, тъй като същината на твърденията, на които се основава иска не е променена, а именно – че въпросните вземания, които са включени в списъка на приетите вземания, не съществуват. Тоест, касае се за неточно формулиран петитум на ИМ, която нередовност ищецът е поправил в дадения му срок, поради което, съгласно чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й, поради което и в случай срокът по чл.694, ал.6 ТЗ е спазен, тъй като определението по чл.692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР на 28.04.2017г., а исковата молба е подадена чрез Български пощи на 12.05.2017г. според печата на представената по делото товарителница.

 В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност и участва в производството по несъстоятелност на същия в това си качество.

Оспорва се съществуването на приети от синдика вземания по т. 5 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ на “С.” ЕООД, ЕИК ***, както следва: Главница в размер на 299 320 лева от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Главница в размер на 4000 лева по фактури след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава в размер на 1 016 159,28 лв. от падежа на първата неплатена фактура, до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава (без посочен размер) след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата; Разноски в производството по несъстоятелност в размер на 40 924,38 лева.

          Ищецът посочва, че от 19.09.2008г. /датата на пререгистрация в ТР при АВ/ до 31.08.2015г., седалището на ответното дружество „Ф." ЕООД е в собствената му сграда, находяща се на адрес: гр. С., бул. ***. На 31.08.2015г. в ТР при АВ е вписана промяна на седалището и адреса на управление на ответното дружество, като новият адрес автоматично определя подсъдност на ОС - Стара Загора по делата за несъстоятелност.

          Посочва се, че още на 02.09.2015г. е постъпила молба от “С.” ЕООД  със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** /в собствената сграда и доскорошен адрес на “Ф.” ЕООД/ против “Ф.” ЕООД вече със седалище и адрес на управление в гр. П.Б. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Молителят “С.” ЕООД твърдял, че с ответното дружество се намират в договорни отношения, произтичащи от сключен договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него. В изпълнение на сключения договор, “С.” ЕООД изпълнявало договорните си задължения коректно, като е осигурявало денонощна въоръжена охрана на обект, ползван от възложителя, осигурявал пропускателен режим  в обекта и организирал спазването на реда, определен от възложителя. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежемесечно до 20 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. В чл. 13 било предвидено, че при забава на плащане от страна на възложителя, той дължал неустойка в размер на 0,3% на ден върху неиздължената сума. Твърдяло се, че от месец август 2010г., въпреки многократно отправяни покани за плащане, дружеството “Ф.” ЕООД спряло плащанията към “С.” ЕООД, като към момента на депозиране на исковата молба за откриване на производство по несстоятелност, задължението му възлизало на 1 042 003,48лв.

          Ищецът поддържа, че част от предявените вземания на “С.” ЕООД към ответника са погасени по давност по силата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Тъй като задълженията на ответника имат характер на периодични плащания, то тези от тях, които са станали изискуеми и ликвидни преди 02.09.2012г., са погасени по давност към момента на подаване на исковата молба. Излага съображения, че съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишната давност, се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Посочва, че в чл. 111 от ЗЗД, законодателят е предвидил кратка тригодишна давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договори за вземанията на наем, за лихви и за други периодични плащания. Посочва, че в конкретния случай, претенцията на “С.” ЕООД е свързана с изпълнение на задължения за плащане цената на предоставените охранителни услуги. Тези задължения представляват задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в”  ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен падеж, които са изначално определени. Поради това ищецът счита, че в конкретния случай е приложими кратката три годишна давност.

          Относно това кога е започнала да тече давността, съгласно чл. 114. ал. 1 от ЗЗД, счита, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 2, ал.2 от Договора, уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежемесечно до 20 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. Посочва се, че исковата молба е постъпила в съда на 02.09.2015 г. На осн.чл. 111, б. "в" от ЗЗД, считано три години назад - от 02.09.2012 г., по отношение на част от процесните фактури, които са с падеж преди 02.09.2012г., е изтекла установената от закона давност и те са погасени.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че синдикът е следвало да съобрази и задължителните разрешения по отношение на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111. б. "в" от ЗЗД, които се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви

          Отделно от горното, ищецът счита, че синдикът е трябвало да съобрази, че молителят не е индивидуализирал претенцията си за неустойка. В тази връзка, се твърди, че “С.” ЕООД не е посочило нито размер, нито период на непогасените вземания за обезщетение за забава върху отделните месечни възнаграждения, тъй като, при уговорено месечно плащане и съответно издадени отделни фактури за всяко от вземанията за главница, неустойката следва да се начислява, при наличие на забава, съобразно уговорения срок за плащане в договора и върху всяка отделна главница. Не бил посочен и начален момент на забавата по всяко отделно непогасено вземане.

При тези обстоятелства, ищецът счита, че “С.” ЕООД не е индивидуализирало твърдяните вземания за договорна неустойка, а направените от вещото лице изчисления относно размера й не могат да бъдат взети предвид, тъй като не е в правомощията на вещото лице да определя кога е падежа на едно задължение и съответно кога длъжникът по него е изпаднал в забава, за да определи периода на забавата. Твърди, че се касае се за претенция за неустойка, за чието безусловно установяване по основание и размер, е необходимо да бъде проведено надлежно исково производство, в което трябва да бъдат разгледани възраженията относно действителността на договорите, възражението за изтекла давност, както и възраженията за противоречие на договорената неустойка с добрите нрави.

С оглед на горното, ищецът счита, че предявените от молителя вземания за главница преди 02.09.2012г. и за неустойка за целия визиран период са безспорно неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Счита, че това води и до извод за отхвърляне на предявените вземания.

          Твърди се също, че вземанията   в   списъка   на   синдика   не   са конкретизирани. Изобщо не е посочено на коя дата са възникнали главниците и за какъв конкретен период са начислените неустойки за забава, както и от коя дата са започнали да текат и до коя дата са текли.

          Също така, се твърди, че вземанията за разноски са прекомерни и необосновани.

          Според ищеца, синдикът не е изследвал изобщо възраженията му като страна по делото (присъединен кредитор) относно съмнителните обстоятелства около вземанията на молителя - твърдения, че дружеството не получава заплащане по основния си договор за период от 5 години, липса на автентични дати в документите, липса на търговска сделка, липса на данни за заплащане на наем за ползване на сградата като седалище и администрация на молителя, с което несъмнено биха намалели претенциите на молителя,    „внезапното"    преместване    на   седалището    на   ответника и автоматичното подаване на молбата за несъстоятелност, многобройните пропуски на вещото лице по делото, противоречията в заключенията на вещото лице, оспорванията ни и т.н. Счита, че така синдикът необосновано и неправилно е приел вземанията на „С." ЕООД.

В изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 1105/23.05.2017г., ищецът “К.” АД /в несъстоятелност/ е представил уточняваща молба вх. № 7277/09.06.2017г., с която посочва, цената на предявения иск, а именно - 1 360 403,66лв., плюс стойността на неустойката за забава, съгласно т.5.4 от списъка. Посочва, че така приетото вземане не е изцяло индивидуализирано, именно защото не е посочен размерът на неустойката за забава. Ищецът посочва, че с това съображение е мотивирал твърденията си по същество срещу съществуването на така приетата част от вземането, доколкото приемането на вземане, което не е индивидуализирано, създава правна несигурност относно сумата, за която кредиторът би участвал в производството и която ще бъде заделена за негово вземане.

Посочва, че предявеният иск е установителен и има правно основание чл. 694 ТЗ. Заявява, че поддържа наведените твърдения в исковата молба, като счита, че всички тези възражения пораждат необходимостта от образуване на отделно производство, в хода на което да бъде установено съществуването на вземанията.

Ищецът твърди, че правният му интерес произтича от разпоредбата на закона, както следва: Съгласно чл. 694, ал. 3, ал. 1 ТЗ, кредитор може да предяви иск за установяване на несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение. Посочва, че в настоящия случай, в списъка от 13.07.2016г. е включено вземането на “С.” ЕООД и в установения срок кредиторът КТБ АД /н./ е оспорил вземанията по реда на чл. 690 ТЗ. С определение от 28.04.2017г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на кредитора.

С оглед на изложеното, ищецът уточнява петитума на предявения иск, като моли съда да постанови решение, с което да установи несъществуването на предявени и приети вземания по т.5 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ на “С.” ЕООД, ЕИК ***, както следва: Главница в размер на 299 320 лева от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Главница в размер на 4000 лева по фактури след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава в размер на 1 016 159, 28 лв. от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава (без посочен размер") след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата; Разноски в производството по несъстоятелност в  размер на 40 924,38 лева.

В срок е постъпил е отговор на исковата молба от адв. С.Е.Б. – синдик на “Ф.” ЕООД- в несъстоятелност, с който заявява, че счита, че в настоящото производство предметът на делото е спор между кредитори в производството по несъстоятелност, оспорващи вземания, включени от синдика на приети вземания. Поради тази причина спорът следва да се реши между кредиторите, като те трябва да докажат твърденията си.

Взема становище, че предявеният иск от формална гледна точка е неоснователен.

Посочва, че “С.” ЕООД е кредитор, който е подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Ф." ЕООД по чл.625 от ТЗ. Предявеното от кредитора вземане е било разглеждано в исковия процес за откриване на производството по несъстоятелност на „Ф." ЕООД, както и е изследвано от допуснатите и приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи и е
обсъдено в Решение № 152 от 12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. на СтЗОС.

Синдикът счита, че твърдението на ищеца, че липсва търговска сделка са неоснователни, тъй като производството по несъстоятелност се открива при наличие на предпоставките, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Посочва, че съдът, който е сезиран с молбата за откриване
на производството по несъстоятелност подробно е изследвал търговския характер на процесната сделка, който е безспорен и установен с Решение № 152 от 12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. на СтЗОС.

На следващо място, счита, че както в исковата молба, така и в уточняващата молба, ищецът не е изложил конкретни аргументи по отношение на твърденията му за липса на достоверни дати. Липсва каквато и да била яснота за кои документи се твърди да са без достоверни дати.

Счита, че твърдението, че част от вземанията са, погасени по давност е неоснователно, тъй като в доказателствата към молбата за предявяване на вземанията се съдържат потвърждения за делимостта на сумите от длъжника „Ф.” ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 116, буква „а" от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно установената съдебна практика, за да е налице признаване на вземане по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Счита, че горепосочените условия са налице видно от представени писма, с който „Ф.” ЕООД признава размер на задължението си към „С.” ЕООД.

Посочва, че данни относно дължимата главница по всяка една от фактурите, размера на неустойката и периода, за който е изчислена се съдържат в молбата за предявяване на вземането. В тази връзка синдикът счита за неоснователно твърдението, че част от вземането на “С.” ЕООД не е индивидуализирано.

По отношение на вземанията за разноски счита, че следва да се има предвид, че същите са определени, съобразени и предявени в размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и следователно не са прекомерни и необосновани.

С оглед на горните съображения моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Постъпил е отговор на исковата молба от “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, с който първият ответник взема становище, че предявеният иск е недопустим, а в случай, че съдът приеме иска за допустим, то моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Счита, че с допълнителна си молба ищецът е направил пояснение на предявения от него иск, което може да се определи единствено като предявяване на нов иск. Следователно, за дата на предявения иск по чл.694, ал.З, т. 1 от ТЗ следва да се приеме не датата, на която е депозирана исковата молба, а датата, на която е представена молба с вх. №7274/09.06.2017г., (с изх. №595/08.06.2017г. на „К.” АД(н). От това пък според ответника следва, че предявеният нов иск е извън преклузивният срок по чл.694, ал. 6 от ТЗ, т. е. предявен е след изтичане на 14-дневния срок от дата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. Видно от партидата на „Ф.” ЕООД /н./ в Търговския регистър определението на съда за одобряване на списъка на приетите от синдика" вземания по чл.692 от ТЗ е публикувано на 28.04.2017г.

С оглед на гореизложеното, счита, че иска по чл.694, ал.З, т. 1 от ТЗ е недопустим на основание чл.130 ГПК, като предявен извън законоустановения срок, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане и да се върне на ищеца, а настоящото производство следва да се прекрати.

По отношение на основателността на предявения иск първият ответник излага съображения, че в исковата молба ищецът е заявил твърдение, че част от вземанията на „С.” ЕООД са погасени по давност. Счита, че от една страна, това твърдение е в противоречие със същността на предявения иск, тъй като той е за установяване на несъществуване на вземането, а в случая се твърди това вземане да съществува, като част от него да е погасена по давност. От друга страна, счита това твърдение е неоснователно, тъй като в доказателствата към молбата за предявяване на вземанията на „С." ЕООД са представени потвърждения за дължимостта на сумите от “Ф." ЕООД.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 116, буква „а" от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Излага съображения, че съгласно установената съдебна практика, за да е налице признаване на вземане по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Счита, че всичките тези предпоставки са налице, което обстоятелство е видно от представени писма, с който „Ф." ЕООД признава размер на задължението си към „С." ЕООД, поради което процесиите вземания съществуват и не са погасени по давност.

Относно заявените в исковата молба твърдения, че претенцията за неустойка на „С." ЕООД не е индивидуализирана, ответникът взема становище, че това твърдение е в противоречие със същността на предявения иск, тъй като той е за установяване на несъществуване на вземането, а в случая се твърди това вземане да съществува, като същото не е индивидуализирано. Информация за това каква е дължимата главница по всяка една от фактурите, размера на неустойката и периода, за който е изчислена се съдържат в молбата за предявяване на вземане на „С." ЕООД. В тази връзка, счита за неоснователно твърдението, че вземането на „С.” ЕООД за неустойка не е индивидуализирано и вземанията в списъка не са конкретизирани, поради което вземането за неустойка и за главница съществуват и са индивидуализирани и конкретизирани.

Първият ответник посочва, че в исковата молба ищецът е заявил бланково твърдения за липса на търговска сделка, както и за липса на достоверна дата в представените от кредитора документи. Твърди, че в случая, ищецът не е конкретизирал на какво се основават тези негови твърдения, както и за кои документи визира, че е налице липса на достоверна дата.

Излага съображения, че „С." ЕООД е кредитор, който е сезирал съда с молбата за откриване на производството по несъстоятелност срещу „Ф." ЕООД по чл.625 от ТЗ. Предявеното от кредитора вземане е било разглеждано в исковия процес за откриване на производството по несъстоятелност на „Ф.” ЕООД, както и е изследвано от допуснатите и приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи и е обсъдено в Решение № 152 от 12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. на СтЗОС.

Счита, че твърдението на ищеца, че липсва търговска сделка са голословни, тъй като производството по несъстоятелност се открива при наличие предпоставките, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Следователно, релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качеството на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича вземането. Съдът, който е сезиран с молбата за откриване на производството по несъстоятелност, подробно е изследвал търговския характер на процесната сделка, който е безспорен и установен с решението за откриване на производство по несъстоятелност.

На следващо място, счита, че както в исковата молба, така и в уточняващата молба, ищецът не е изложил конкретни аргументи по отношение на твърденията му за липса на достоверни дати.

С оглед на гореизложеното, счита, че между „С." ЕООД и “Ф.” ЕООД (в несъстоятелност) е сключена валидна търговска сделка, от която произтичат съществуващите и приети вземания на „С." ЕООД в списъка на синдика по т. 5, поради което предявения иска по чл.694, ал.З, т. 1 от ТЗ е неоснователен.

Моли съда да остави без разглеждане предявената искова молба от „К.” АД (в несъстоятелност), като недопустима и да прекрати настоящото производство.

В случай, че съдът прецени, че искът е допустим, моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноските по делото.  

Постъпил е отговор на исковата молба от “С.” ЕООД, с който моли съда да прекрати производството, тъй като в предоставения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда за уточнение на предявения иск.

Посочва, че в исковата молба ищецът е посочил обстоятелства, попадащи във фактическия състав на чл. 647, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 649 от ТЗ. С петитума на иска се търси обявяване на недействителността на вземанията на „С." ЕООД по отношение на кредиторите в несъстоятелността. С молба уточнение с вх. № 7274/09.06.2017г. „К." АД /н./ не е уточнила претенцията си, а е предявила нов иск, с който иска установяване на несъществуването на предявените и приети вземания на „С." ЕООД срещу несъстоятелния длъжник. Счита, че с тази молба са въведени нови фактически обстоятелства, а всички уточнения, които са направени са свързани с новопредявения отрицателен установител иск.

Посочва, също така, че искът по чл. 694 от ТЗ не следва да бъде приеман за разглеждане, тъй като е предявен извън преклузивния срок, като излага съображения в тази връзка.

В случай, че съдът приеме, че исковите претенции са допустими и следва да бъдат разгледани, моли съдът да има предвид следното:  

„С." ЕООД има изискуемо вземане към „Ф." ЕООД, което произтича от търговска сделка. Налице са изискуеми вземания на „С." ЕООД към „Ф." ЕООД, ЕИК: ***, които произтичат от търговска сделка, а именно Договор за охрана от 01.01.2007г., Анекс № 1 от 01.01.2008г., Анекс № 2 от 01.10.2009г., Анекс № з 0т 01.06.2011г., Анекс № 4 от 01.10.2011 г.. Анекс № 5 от 01.02.2013г. и Анекс №6 от 02.01.2014г. към него.

По силата на договора, „Ф." ЕООД е възложило, а „С." ЕООД е приело да изпълнява денонощна въоръжена охрана на обект, използван от Възложителя, да осигурява пропусквателен режим в обекта, да организира спазването на реда, определен от Възложителя, както и да не допуска престъпни посегателства в сградата и прилежащия й район за охрана, срещу възнаграждение. Към договора са сключени 6 бр. анекси, които предоговарят размера на дължимото възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора уговореното възнаграждение се заплаща ежемесечно до 20 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. В чл. 13 е предвидено, че при забава на плащане от страна на възложителя, той дължи неустойка в размер на 0,3 % на ден върху неиздължената сума. Правоотношението между страните представлява търговска сделка от обективна и субективна страна, свързана със занятието и на двете страни. Вземанията са изискуеми и не са погасени по давност. Във връзка с твърденията на ищеца, че вземанията са погасени по давност, вторият ответник прави възражение за прекъсване на давността, поради признание на вземането от длъжника.

Посочва, че с уведомление за задължения с изх. № 03/23.09.2012г. „С." ЕООД е поканило длъжника „Ф." ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за периода от 29.05.2010г. до 31.08.2012г. в общ размер от 197 820 лева, представляващи дължимата главница по договора, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума до пълното погасяване на задължението. С отговор с изх. № ДК-0015/25.09.2012г., „Ф.” ЕООД е заявило, че приема за установено и признава размера  на  задължението,  но  е  във  финансови  затруднения, което възпрепятства възможността му да погаси своевременно задължението, както и дължимата неустойка за забава върху същото.

С уведомление за задължения с изх. № 01/06.01.2014г. „С." ЕООД е поканило длъжника „Ф." ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за периода от 29.09.2012г. до 30.12.2013г. в общ размер от 58 800 лева, представляващи дължимата главница по договора, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума до пълното погасяване на задължението. С отговор с изх. № ДК-0008/09.01.2014г., „Ф." ЕООД е заявило, че ще заплати дължимото и признато от длъжника вземане в общ размер от 190 200 лева в най-кратки срокове.

Посочва, че с признанията от страна на „Ф." ЕООД е настъпил правопрекъсващ давността ефект по см. на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, като посочва, че претенциите на дружеството – ответник са индивидуализирани по период, основание и размер.

Вторият ответник сочи, че към молбата за предявяване на вземането си е представил и изчисление на дължимата неустойка по чл. 13 от договора, в която са отразени неплатените фактури, падежът им, дължимата главница, дните забава към датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Моли съда да прекрати производството по делото, тъй като ищецът не е изпълнил указанията на съда в срок.

Евентуално, моли съда да прекрати производството като недопустимо, тъй като искът по чл. 694 от ТЗ е предявен извън преклузивння срок.

В случай, че съдът прецени, че искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е допустим, моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендира разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа предявения иск за установяване на несъществуването на прието вземане от синдика по т. 5 в обявения на 13.07.2016г. списък в TP при АВ на „С." ЕООД, ЕИК *** с правно основание чл. 694 ТЗ.

Ищецът взема становище относно направените от ответниците възражения относно допустимостта на предявения иск, като моли същите да бъдат оставени без уважение.

В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че ГПК дава процесуалната възможност на ищеца да измени предявения иск с настоящата допълнителна искова молба, като изрично посочва, че е предявил и поддържа установителния иск по чл. 694 от ТЗ, с петитума, посочен в уточнителната молба, приета в съда на 09.06.2017г.

Взема становище относно възраженията за неоснователност на исковата претенция. Излага съображения, че на първо място „К." АД не оспорва съществуването на договорни отношения, произтичащи от сключен Договор за охрана от 01.01.2007г., Анекс № 1 от 01.01.2008г.. Анекс № 2 от 01.10.2009г., Анекс № 3 от 01.06.2011г., Анекс № 4 от 01.10.2011г., Анекс № 5 от 01.02.2013г. и Анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, между „Ф.” ЕООД и „С." ЕООД. Възражението на банката във връзка с тези отношения е че част от вземанията по цитираните договори за охрана са погасени по давност, по силата на член 111. буква "в" от Закона за задълженията и договорите, към момента на подаване на молбата по чл. 685 от ТЗ от страна на „С." ЕООД.

Във връзка с цитираната разпоредба на чл. 116, буква „а" от ЗЗД, относно това че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, заявяваме следното, ищецът заявява, че ответникът „Ф." ЕООД правилно се е ориентирал, цитирайки разпоредбата на чл. 116, б„а" от ЗЗД, в която се посочва, че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Излага конкретни съображения, че видно от кореспонденцията между ответниците, „Ф.” ЕООД не е признавало вземанията за неустойка по договора със „С.“ ЕООД. Ето защо, моли съдът да изключи от списъка с приети вземания, предявените от молителя вземания за неустойка за забава.

По отношение на приетите вземания на „С.“ЕООД за разноски за адвокатско възнаграждение в производството по несъстоятелност в размер на 40114,38 лв., ищецът твърди, че между дружеството и представляващите го адвокати – адв. Г.Д.В. и адв.М.Б.,  не е сключен договор за правна защита и съдействие. Впоследствие, от адвокат В. е представено искане до Софийска адвокатска колегия за определяне размер на дължимото адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, в което адвокатът само бил изчислил дължимото възнаграждение в размер от 40114,38 лв., но решение на САК по искането не било представено. Поради това, ищецът моли съдът да се изиска от адв. Г.Д.В. и адв.М.Б. решение на Софийска адвокатска колегия, с което, на основание направеното от адв.В. искане по чл.36, ал.3 ЗА, е определен размер на възнаграждението за адвокатска защита по производството по несъстоятелност. В случай че същото не бъде представено, счита, че вземането за разноски за адв. възнаграждение в размер от 40114,38 лв. следва да се изключи от списъка на приетите вземания.

На следващо място, моли съдът да не приема подадения отговор на искова молба, депозиран от страна на „Ф.” ЕООД, ЕИК ***, тъй като счита, че същият е депозиран от името на лице с отнета представителна власт по силата на постановено съдебно решение.

Посочва, че съгласно решение на № 175/30.05.2017 г. на Старозагорския окръжен съд дружеството “Ф.” ЕООД е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена. Със същото решение са прекратенио правомощията на управителните органи на дружеството и е постановена забрана за управление и разпореждане с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Отговора на искова молба с вх. № 10373/18.08.2017 г. е подписан от адв. Л.Г., САК, като в него е описала, че представлява “Ф.” ЕООД и е упълномощена от управителя на дружеството Соня Лукова Талатинова.

Моли съда да постанови решение, с което да установи за несъществуващи вземанията „С." ЕООД от „Ф." ЕООД по т. 5 в обявения на 13.07.2016г. списък в TP при АВ на „С." ЕООД. ЕИК ***, както следва : Главница в размер на 299 320 лева от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, Главница в размер на 4000 лева по фактури след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава в размер на 1 016 159, 28 лв. от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за забава (без посочен размер) след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане на главницата; Разноски в производството по несъстоятелност в размер на 40 114,38 лева - представляващи адвокатско възнаграждение.

Постъпил е допълнителен отговор от адв. С.Б., в качеството на синдик на “Ф.” ЕООД, с който заявява, че смята твърденията на ищеца за погасяване по давност на задълженията на „Ф." ЕООД към кредитора „С." ЕООД за напълно неоснователни. Независимо, че длъжникът с отговор с изх. № ДК-00008/09.01.2014 г. е признал единствено съществуване на задълженията за главница, посочва, че уговорената неустойка има акцесорен характер, т.е. след като длъжникът е направил признание за главното задължение, не е необходимо да признава и акцесорното такова.

Счита, че от представените доказателства по безспорен начин се установява, че задълженията на „Ф." ЕООД към кредитора „С." ЕООД за главници по издадените фактури не са погасени по давност, а на основание противното от чл. 119 от ЗЗД, щом главното задължение не е погасено по давност, то и акцесорното такова не е погасено по давност.

На следващо място, ако съдът прецени за основателни твърденията на ищеца за липса на представителна власт на процесуалния представител на длъжника „Ф." ЕООД /в несъстоятелност/, то съда следва да назначи особен представител на дружеството.

Смята, че на основание чл. 635, ал. 3 от ТЗ длъжникът участва в производствата по чл. 694 ТЗ в самостоятелно качество и синдикът не може да го представлява в това производство.

Постъпил е допълнителен отговор от “С.” ЕООД, с който поддържа искането си за прекратяване на производството.

Противопоставя се на твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че при завеждане на иска е допуснал техническа грешка при изписване на правните основания.

Моли съдът да остави без уважение искането по чл. 214 от ГПК, като недопустимо. Твърди, че искането за изменение на иска е недопустимо, тъй като с него ищецът цели изменение на основанието и на петитума.

С оглед на организиране на защитата си ответника моли съдът да се произнесе с изричен акт кой от двата иска - установителния или отменителния приема за разглеждане.

Твърди, че вземането на “С." ЕООД подлежи на изпълнение. Вземането, което „С." ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност срещу „Ф." ЕООД и което е предмет на настоящото дело, е формирано както следва:

-         Главница в общ размер от 303 320 лева, включваща дължимо възнаграждение от м. юни 2010г. до м. май 2016г., включително.

-         Неустойка за забава по чл. 13 от договора в общ размер от 1016 159,28 лева, дължима за броя дни забава в плащането на ежемесечното възнаграждение по договора, до откриването на производството по несъстоятелност, посочена поотделно в табличен вид

- Неустойка за забава по чл. 13 от договора след датата на решението за откриване " на производството по несъстоятелност, както и направените в хода на делото разноски.

Твърди, че всички предявени и одобрени от съда вземания на втория ответник са изискуеми и подлежат на изпълнение.

В тази връзка излага съображения, че с отговор с изх. № ДК-0015/25.12.2012г., „Ф." ЕООД признава задълженията си към „С." ЕООД по договор от 01.01.2007г., дължими към 31.08.2012г.

С направеното на 25.09.2012г. признание, течението на 3-годишния давностен срок е било прекъснато при условията на чл. 116, ал. 1 б. "а". По отношение на задълженията за главница и неустойка за забава с падеж след 25.09.2009г. е започнала да тече нова давност.

Най-ранното вземане, което „С." ЕООД претендира от „Ф." ЕООД е вземането по фактура № 242 от 30.06.2010г., поради което то и всички възникнали след него не са погасени по давност.

Посочва, че с отговор с изх. № ДК-00008/09.01.2014г., „Ф." ЕООД признава задълженията си към „С." ЕООД по договор от 01.01.2007г., дължими към 09.01.2014г.

Последица на направеното от страна на длъжника изявление от 09.01.2014г. е прекъсването на давността по отношение на задълженията с падеж до 09.01.2011г.

В отговора си, „Ф." ЕООД посочва размера на формираното към 09.01.2014г. задължение по договора за охрана, възлизащо на 190 200 лева с ДДС. Пояснението „без дължимата неустойка за забава, уговорена в договора", се отнася до-това, че в сумата от 190 200 лева неустойката не е включена.

Ответникът твърди, че давността на вземанията, възникнали до 02.09.2012г. е прекъсната с молбата за откриване на производството по несъстоятелност, подадена от доверителя ми на 02.09.2015г.

Моли съда да остави възражението на ищеца за изтекла погасителна давност без уважение, като неоснователно.

Във връзка с вземането за направените от „С." ЕООД разноски в производството по несъстоятелност, ответникът посочва, че размерът им е 40 924. 38 лева, от които сумата от 250.00 лева-държавна такса за образуване на производството по несъстоятелност, сумата от 300 лева-такса за изготвена съдебно-икономическа експертиза, сумата от 260 лева-довнесен депозит за съдебно-икономическа експертиза, както и сумата в размер от 40 114,38 лева, представляваща дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производството, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпил е допълнителен отговор от първия ответник “Ф.” ЕООД /н./, с който заявява, че поддържа изцяло твърденията си за недопустимост на предявения иск, подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като вместо иск по чл.694 от ТЗ е изписано чл.649 от ГПК. Твърди, че ищецът е предявил с исковата си молба иск по чл.649 от ГПК, в който е посочил основание и петитум, като съдът му е указал в срок да уточни именно този си иск. Счита, че с  уточнителната молба ищецът не е уточнил претенцията, заявена с исковата молба, а е предявил нов иск, с който вече се иска установяване несъществуване на прието вземане на „С."ЕООД. Счита, че са налице основания за прекратяване на настоящото производство. Отделно от това поддържа, че за дата на предявения иск по чл.694, ал.З, т. 1 от ТЗ следва да се приеме не датата, на която е депозирана исковата молба, а датата, на която е представена молба с вх. №7274/09.06.2017г., (с изх. №595/08.06.2017г. на „КТБ" АД(н), поради което счита, че предявеният нов иск е извън преклузивният срок по чл.694, ал. 6 от ТЗ.

По отношение на твърденията на ищеца, че ГПК му дава право да измени предявения иск с допълнителната си искова молба, счита, че както е посочено по-горе, в случая не може да става дума за хипотезата на изменение на иск, тъй като с уточнителната си молба ищецът предявява съвсем нов иск - с ново основание и петитум.

Счита, че искът по чл.694, ал.З, т. 1 от ТЗ е недопустим на основание чл.130 ГПК, като предявен извън законоустановения срок, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане и да се върне на ищеца, а настоящото производство следва да се прекрати.

Първият ответник излага съображения относно основателността на предявения иск по чл. 694, ал. 3, т.1 от ГПК. Посочва, че „Ф." ЕООД (в н.) е приел изцяло и няма възражения по извършената от „С." ЕООД охранителна дейност за целия период на действие на Договор за охрана от 01.01.2007г. и анексите към него.

Във връзка с твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, че част от вземанията по цитирания договор са погасени по давност, твърди, че от страна на „Ф." ЕООД (в н.) е налице признание на вземанията, както за главница, така и за дължимата неустойка, поради което е настъпил право прекъсващият давността ефект по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД.

Посочва, че между „С." ЕООД и „Ф." ЕООД (в н.) е налице разменена кореспонденция, от която е видно, че след като с уведомление за задължения с изх. № 03/23.09.2012г., „С." ЕООД е поканило „Ф." ЕООД да заплати дължимото по договора възнаграждение за периода от 29.05.2010г. до 31.08.2012г. в общ размер от 197 820 лева, представляващи дължимата главница, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума, до пълното погасяване на задължението, „Ф." ЕООД изрично е заявило с отговор с изх. № ДК- № 0015/25.09.2012г., че приема за установено и признава размера на задължението, но е във финансови затруднения, което възпрепятства възможността му да погаси своевременно задължението, както и дължимата неустойка за забава върху същото. Именно по отношение на дължимата неустойка се заявява готовност да се заплати в пълен размер.

Следователно, може да се направи извод, че е налице изрично признание от „Ф." ЕООД, както по отношение на дължимата главница по договора за периода от 29.05.2010г. до 31.08.2012г. в общ размер от 197 820 лева, така и по отношение на дължимата неустойка за забава върху тази главница.

Отделно от това, след като с уведомление за задължения с изх. № 01/06.01.2014г., „С." ЕООД е поканило длъжника „Ф." ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за периода от 29.09.2012г. до 30.12.2013г. в общ размер от 58 800 лева, представляващи дължимата главница по договора, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума до пълното погасяване на задължението, „Ф." ЕООД изрично е заявило с отговор с изх. № ДК-0008/09.01.2014г., че ще заплати дължимото и признато от длъжника вземане в общ размер от 190 200 лева в най-кратки срокове. Посочва, че със същия отговор, „Ф." ЕООД изрично признава по основание и размер всички задължение към „С." ЕООД релевирани в уведомление за задължения с изх. № 01/06.01.2014г., включително и тези за неустойка.

Счита, че неправилно ищецът твърди, че с отговор с изх. № ДК-0008/09.01.2014г. е призната само главницата по договор, тъй като било посочено „....без дължимата неустойка за забава, уговорена в договора." Счита това твърдение за невярно, тъй като ищецът тълкува изявлението извън целия контекст на отговора, т.е. като фраза, която е извадена от целия смисъл на изявлението. Видно от същия, „Ф." ЕООД (в н.) е признало цялото вземане за главница и лихва, като е обособил и потвърдил, че сумата от 190 200 лева с ДДС представлява само дължимата се главница, без в нея да се включва размера на дължимата неустойка, която също е изрично призната като дължима.

 

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие за установено следното:

 

С проекта за доклад на делото, с оглед позициите на страните в разменените по делото книжа и най-вече с оглед категоричността на ищеца в доп. ИМ, че не оспорва съществуването на договорните отношения между „Ф." ЕООД и „С." ЕООД, произтичащи от сключен Договор за охрана от 01.01.2007г., Анекс № 1 от 01.01.2008г.. Анекс № 2 от 01.10.2009г., Анекс № 3 от 01.06.2011г., Анекс № 4 от 01.10.2011г., Анекс № 5 от 01.02.2013г. и Анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, тези факти са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото.

Впоследствие, в първото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца е опитал да навежда за първи път по делото правоизключващи възражения, че договорът и анексите не съществуват, както и че „С." ЕООД не е извършвал изобщо дейност по охрана по този договор и анексите към него, за стойността на която са приетите от синдика на „Ф." ЕООД – в несъстоятелност вземания, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ф." ЕООД– в несъстоятелност.

Още в същото заседание, съдът е разяснил подробно защо възможността за навеждане на тези нови фактически твърдения, респ. възражения, е преклудирана.

Така или иначе, във връзка с разпределената на „С." ЕООД доказателствена тежест да установи съществуването на приетите си вземания, включени от синдика в списъка на приетите вземания, по основание и размер, произтичаща от характера на предявения срещу него и длъжника иск по чл.649, ал.3, т.1 ТЗ, представляващ отрицателен установителен иск, въпросите относно съществуването на тези вземания са изследвани по делото.

Сключването на договора за охрана от 01.01.2007г. и анексите към него, между дватама ответници, се потвърждава, на първо място, от представените по делото преки доказателства за това, неоспорени от ищеца, а именно – въпросният договор и анексите към него, подписани от двамата ответници, обективиращи съглашението между тях за осъществяване на денонощна въоръжена охрана от страна на „С." ЕООД на обект, ползван от възложителя „Ф." ЕООД – в несъстоятелност, с адрес гр.С., бул.***, срещу заплащане на ежемесечно възнаграждение на изпълнителя в размер на 4700 лева без ДДС (5640 лв с ДДС), дължимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, по посочената в договора банкова сметка ***. Договорът е сключен за срок от 1г., считано от датата на подписването му.

Според чл.11 от същия, с който е уговорен този срок, ако никоя от страните не извести другата не по-късно от 1 месец преди изтичане на срока, се счита, че същият е продължен за още една година.

След сключването на договора, страните по същия неколкократно, с подписването на 6 бр Анекси в периода 01.01.2008г. – 02.01.2014г., са променяли размера на дължимото от възложителя на изпълнителя ежемесечно възнаграждение за изпълнението на предмета на договора. Така, с анекс №1 от 01.01.2008г., размерът на възнаграждението е изменен на 7500 лв без ДДС месечно, считано от датата на подписването на анекса, с Анекс №2/01.10.2009г. – на 5500 лв без ДДС, считано от датата на подписването на анекса, с Анекс №3/01.06.2011г. – на 3000 лв без ДДС, считано от датата на подписването на анекса, с Анекс №4/01.10.2011г. – на 2100 лв без ДДС, считано от датата на подписването на анекса, с Анекс №5/01.02.2013г. – на 3500 лв без ДДС, считано от датата на подписването на анекса и с Анекс №6/02.01.2014г. – на 4000 лв без ДДС, считано от датата на подписването на анекса.

Всички останали клаузи по първоначалния договор са останали същите.

Според чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г., при забава на плащане от страна на възложителя, той дължи неустойка в размер на 0,3% върху неиздължената сума.

Освен посочените договор и анекси, „С.“ ЕООД е представило и писмени доказателства – графици за наряд на обект „Дондуков“ и месечни план графици за охрана на същия обект, касаещи периода 2010г. – 2015г., за който са издадени по-голямата част процесните ф-ри. Тези документи са приети като доказателства по делото и не са оспорени от ищцовата страна, като макар да се касае за частни диспозитивни документи, които имат само формална доказателствена сила, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, същите потвърждават твърденията на ответниците относно съществуването на процесните правоотношения помежду им по договора за охрана от 01.01.2007г.

Според заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимата по Договор за охрана от 01.01.2007г. между „С.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД и Анекс № 1 от 01.01.2008 г., Анекс № 2 от 01.10.2009 г„ Анекс №3 от 01.06.2011 г„ Анекс №4 от 01.10.2011 г., Анекс №5 от 01.02.2013 г. и Анекс №6 от 02.01.2014г. към същия, на база приложените фактури към материалите по делото, главница за периода от 30.06.2010г., до датата на откриване на производството по несъстоятелност - 12.05.2016г., както и към момента на предявяването на вземанията на „С.“ ЕООД с молба с вх. № 7427/10.06.2016г., е в размер на 299 320.00 лева /двеста деветдесет и девет хиляди триста и двадесет лева/, по следните ф-ри:

 

24	394/31.05.2012	31.05.2012	2520	1443"	10909,08
25	399/29.06.2012	29.06.2012	2520	1414	10689,84
26	408/31.07.2012	31.7.2012	2520	1382	10447,92
27	414/31.08.2012	31.08.2012	2520	1351	10213,56
28	417/29.09.2012	29.09.2012	2520	1322	9994,32
29	425/31.10.2012	31.10.2012	2520	1290	9752,40
30	432/30.11.2012	30.1 1.2012	2520	1260	9525,60
31	439 28.12.2012	28.12.2012	2520	1232	9313,92
32	447/31.01.2013	31.01,2013	2520	1198	9056,88
33	451/28,02.2013	28.02.2013	4200	1170	14742,00
34	457/29.03,2013	29.03.2013	4200	1141	14376,60
35	467/30.04.2013	30.04.2013	4200	1109	13973,40
36	471/3 1.05.2013	31.05.2013	4200	1078	13582,80
37	479/28.06.2013	28.06.2013	4200	1050	13230,00
38	480/31.07.2013	31.07.2013	4200	1017	12814,20
39	485/30.08.2013	30.08.2013	4200	987	12436,20
40	490/30.09.2013	30.09.2013	4200	956	12045,60
41	499/31/10/2013	31.10.2013	4200	925	11655,00
42	500/29.11.2013	29.1 1,2013	4200	896	11289,60
43	509/30.12.2013	30.12.2013	4200	865	10899,00
44	510/31/01.2014	31.01.2014	4800	833	11995,20
45	519/28.02.2014	28.02.2014	4800	805	11592,00
46	520/31.03.2014	31.3.2014	4800	774	11145,60
47	529/30.04.2014	30.04.2014	4800	744	10713,60
48	534/31.05.2014	31.5.2014	4800	713	10267,20
49	535/30.06.2014	30.6.2014	4800	683	9835,20
50	543/31.07.2014	31.7.2014	4800	652	9388,80
51	545/29.08.2014	29.08.2014	4800	623	8971,20
52	549/30.09.2014	30.09,2014	4800	591	8510,40
53	553/31.10.2014	31.10.2014	4000	560	6720,00
54	560/28.1 1.2014	28.11.2014	4000	532	6384,00
55	564/30.12.2014	30.12.2014	4000	500	6000,00
56	565/31.01.2015	31.01.2015	4000	468	5616,00
57	569/28.02.2015	28.02.2015	4000	440	5280,00
58	573/31.03.2015	31.03.2015	4000	409	4908,00
59	580/30.04.2015	30.04.2015	4000	379	4548,00
60	581/29.05.2015	29.05.2015	4000	350	4200,00
61	585/30.06.2015	30.06.2015	4000	318	3816,00
62	590/31.07.2015	31.07.2015	4000	287	3444,00
63	593/31.08.2015	31.8,2015	4000	256	3072,00
64	597/30.09.2015	30.9.2015	4000	226	2712,00
65	600/30.10.2015	30.10.2015	4000	196	2352,00
66	603/30.1 1.2015	30.11.2015	4000	165	1980,00
67	606/31.12.2015	31.12.2015	4000	134	1608,00
68	608/29.01.2016	29.1.2016	4000	105	1260,00
69	610/29.02.2016	29.2.2016	4000	74	888,00
70	613/31.03.2016	31.3.2016	4000	43	516,00
71	614/29.04.2016	29.4.2016	4000	14	168,00
Всичко			299 320		1 016 159,28

 

Според ССЕ, размерът на дължимата неустойка, съгласно чл.13 от договора, считано от падежа на всяка фактура, посочен от ответника „С.“ЕООД, до датата на откриване на производството по несъстоятелност - 12.05.2016г„ както и към момента на предявяването на вземанията на „С.“ ЕООД с молба с вх. 7427/10.06.2016г., е в размер на 1 016 159,28 лв.

 В заключението се посочва, че издадените от „С.“ЕООД ф-ри, посочени в таблицата по-горе, са осчетоводени в счетоводните регистри и на двете дружества. Този факт според съда също потвърждава съществуването на процесните правоотношения по договора за охрана от 01.01.2007г., доколкото счетоводното завеждане на вземания, съотв. на задължения от контрагентите по договора, е индиция за съществуването на самия договор, както и за вземанията на „С.“ЕООД по същия. Следва да се отбележи съъщо, че в първото доп. заключение на ССЕ, ВЛ е записало, че е установило плащания в брой от „Ф.“ЕООД за фактурирана от „С.“ЕООД охранителна дейност от преди 2009 и 2010г. (т.е. извън периода, предмет на делото), по 14 бр. ф-ри, издадени през 2009 и 2010г., осчетоводяването на плащанията по които е извършено в периода м.04.2010г. – м.03.2014г., което също потвърждава съществуването на възникналите по договора за охрана от 01.01.2007г. правоотношения между ответниците, съответно оправергава тезата на ищеца, че договорът и анексите са съставени за целите на производството по несъстоятелност.

От проверените извлечения от счетоводните регистри на „Ф.“ ЕООД, вещото лице е установило, че задължението по фактура №535/30.06.2014 за 4 800 лв. е платено в брой на 30.06.2014г, а задължението по фактура №543/31.07.2014 за 4 800 лв е платено в брой на 31.07.2014г. Въпросните фактури, които са част от предявените вземания от „С.“ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност, не са включени от „С.“ЕООД по с-ка 411 „Клиенти“ според извлечението от счетоводните му регистри. Така, според експертизата, тези задължения са погасени от „Ф.“ с посочените плащания в брой, поради което, размерът на главницата следва да бъде намален със сумата от 9 600 лв /299 320 - 9600/, като остатъкът от задължението на Ф. към С. по процесните ф-ри, издадени за дължимото възнаграждение по договор за охрана от 01.01.2007г., е в размер на 289 720 лв.

Според ССЕ, като се вземе предвид намалението на задължението на главницата до 289 720 лв, размерът на дължимата неустойка съгласно чл.13 от договора,  следва да се намали с 19 224,00 лв. /1 016 159,28 - 19 224,00/, като дължимия остатък е в размер на 996 935,28 лв. /деветстотин деветдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и пет лева и 28 ст./

Съдът възприема заключението относно горните изводи за съществуването и размерът задължението на Ф. към С. за главницата от 289 720 лв, но не и за определения размер на дължимата неустойка. Доколкото вещото лице е работило според поставената от ответника „С.“ЕООД задача, то е взело като начална дата на падежа на задължението по всяка ф-ра, респ. и на периода, от който се дължи неустойка за забава, посочените от самия ответник падежни дати, които съвпадат и с датата на издаване на всяка от ф-рите. Съгласно договора обаче, ежемесечното възнаграждение на изпълнителя е дължимо от възложителя до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. А видно от съдържанието на процесните ф-ри, всяка от тях е издавана за дължимата такса за охрана за месеца, през който е издадена и самата ф-ра. Ето защо, съдът намира, че падежът на задължението за съответния месец не е бил настъпил в края на същия, респ. към датата на издаване на съответната фактура, а на 20-то число на следващия месец. При това положение, периодът на забавата по всяка ф-ра е по-малък с между 20 и 22 дни, отколкото по претенцията на „С.“ЕООД, като казаното е илюстрирано от съда в таблицата по-долу (в колона „брой забавени дни“ по-долу е посочен правилния брой дни на забавата по всяка ф-ра, а в колона „падеж“, точните падежни дати, считано от 20-то число на месеца, следващ издаването й, до 12.05.2016г.). В таблицата е посочен размерът на дължимата по всяка ф-ра главница, както и на неустойката върху същата, изчислен служебно от съда (с удебелен шрифт в последната колона е действително дължимата неустойка, а в скоби – претендираната от „С.“ЕООД според молбата му за предяване на вземания), считано от 20-то число на месеца, следващ този на издаване на всяка от фактурите, до 12.05.2016г., а именно:

	Фактура			Падеж	Дължима		Брой забавени дни	Неустойка съгласно
№	№/дата				главница в лв.		към 12.05.2016	чл.13 от Договора
1	242/30.06.2010			20.07.2010	6600		2124	42055,20                     (42451,20)
2	245/30.07.2010			20.08.2010	6600		2094	41461,20                     (41857,20)
3	255/31.08.2010			20.09.2010	6600		2062	40827,60                     (41223,60)
4	264/30.09.2010			20.10.2010	6600		2032	40233,60                     (40629,60)
5	269/29.10.2010			20.11.2010	6600		2001	39619,80                     (40055,40)
6	278/30.11.2010			20.12.2010	6600		1971	39025,80                     (39421,80)
7	281/30.12.2010			20.01.2011	6600		1940	38412                        (38827,80)
8	292/31.01.2011			20.02.2011	6600		1909	37798,20                     (38194,20)
9	295/28.02,2011			20.03.2011	6600		1881	37243,80                     (37639,80)
10	306/31.03.2011			20.04.2011	6600		1850	36630                       (37026,00)
11	310/29.04.2011			20.05.2011	6600		1820	36036                       (36451,80)
12	316/30.05.2011			20.06.2011	6600		1789	35422,20                     (35838,00)
13	322/30.06.2011			20.07.2011	3600		1759	18997,20                     (19213,20)
14	329/29.07.2011			20.08.2011	3600		1728	18662,40                      (18900,00)
15	336/31.08.2011			20.09.2011	3600		1697	18327,60                      (18543,60)
16	344/30.09.2011			20.10.2011	3600		1667	18003,60                      (18219,60)
17	350/31.10.2011			20.11.2011	2520		1636	12368,16                      (12519,36)
18	355/30.11.2011			20.12.2011	2520		1606	12141,36                      (12292,56)
19	363/30.12.2011			20.01.2012	2520		1575	11907                         (12065,76)
20	369/31.01.2012			20.02.2012	2520		1544	11672,64                      (11823,84)
21	381 /29.02.2012			20.03.2012	2520		1515	11453,40                      (11604,60)
22	387/30.03.2012			20.04.2012	2520		1484	11219,04                      (11377,80)
23	389/30.04.2012			20.05.2012	2520		1454	10992,24                      (11143,44)
24		394/31.05.2012	20.06.2012			2520	1423	10757,88                       (10909,08)
25		399/29.06.2012	20.07.2012			2520	1394	10538,64                       (10689,84)
26		408/31.07.2012	20.08.2012			2520	1362	10296,72                       (10447,92)
27		414/31.08.2012	20.09.2012			2520	1331	10062,36                       (10213,56)
28		417/29.09.2012	20.10.2012			2520	1301	9835,56                         (9994,32)
29		425/31.10.2012	20.11.2012			2520	1270	9601,20                         (9752,40)
30		432/30.11.2012	20.12.2012			2520	1240	9374,40                         (9525,60)
31		439 28.12.2012	20.01.2013			2520	1209	9140,04                         (9313,92)
32		447/31.01.2013	20.02.2013			2520	1178	8905,68                         (9056,88)
33		451/28,02.2013	20.03.2013			4200	1150	14490                          (14742,00)
34		457/29.03,2013	20.04.2013			4200	1119	14099,40                       (14376,60)
35		467/30.04.2013	20.05.2013			4200	1089	13721,40                       (13973,40)
36		471/31.05.2013	20.06.2013			4200	1058	13330,80                       (13582,80)
37		479/28.06.2013	20.07.2013			4200	1028	12952,80                       (13230,00)
38		480/31.07.2013	20.08.2013			4200	997	12562,20                       (12814,20)
39		485/30.08.2013	20.09.2013			4200	966	12171,60                       (12436,20)
40		490/30.09.2013	20.10.2013			4200	936	11793,60                       (12045,60)
41		499/31/10/2013	20.11.2013			4200	905	11403                          (11655,00)
42		500/29.11.2013	20.12,2013			4200	875	11025                          (11289,60)
43		509/30.12.2013	20.01.2014			4200	844	10634,40                       (10899,00)
44		510/31/01.2014	20.02.2014			4800	813	11707,20                       (11995,20)
45		519/28.02.2014	20.03.2014			4800	785	11304                          (11592,00)
46		520/31.03.2014	20.04.2014			4800	754	10857,60                       (11145,60)
47		529/30.04.2014	20.05.2014			4800	724	10425,60                       (10713,60)
48		534/31.05.2014	20.06.2014			4800	693	9979,20                         (10267,20)
49		535/30.06.2014	20.07.2014			4800 – недължими, платени в брой на   30.06.2014г.	0	0                           (9835,20)
50		543/31.07.2014	20.08.2014			4800- недълж., платени в брой на 31.07.2014г.	0	0                           (9388,80)
51		545/29.08.2014	20.09.2014			4800	601	8654,40                           (8971,20)
52		549/30.09.2014	20.10,2014			4800	571	8222,40                           (8510,40)
53		553/31.10.2014	20.11.2014			4000	540	6480                               (6720,00)
54		560/28.11.2014	20.12.2014			4000	510	6120                               (6384,00)
55		564/30.12.2014	20.01.2015			4000	479	5748                               (6000,00)
56		565/31.01.2015	20.02.2015			4000	448	5376                               (5616,00)
57		569/28.02.2015	20.03.2015			4000	420	5040                               (5280,00)
58		573/31.03.2015	20.04.2015			4000	389	4668                               (4908,00)
59		580/30.04.2015	20.05.2015			4000	359	4308                               (4548,00)
60		581/29.05.2015	20.06.2015			4000	328	3936                               (4200,00)
61		585/30.06.2015	20.07.2015			4000	298	3576                               (3816,00)
62		590/31.07.2015	20.08.2015			4000	267	3204                               (3444,00)
63		593/31.08.2015	20.09,2015			4000	236	2832                               (3072,00)
64		597/30.09.2015	20.10.2015			4000	206	2472                               (2712,00)
65		600/30.10.2015	20.11.2015			4000	175	2100                               (2352,00)
66		603/30.11.2015	20.12.2015			4000	145	1740                               (1980,00)
67		606/31.12.2015	20.01.2016			4000	114	1368                               (1608,00)
68		608/29.01.2016	20.02.2016			4000	83	996                               (1260,00)
69		610/29.02.2016	20.03.2016			4000	54	648                                 (888,00)
70		613/31.03.2016	20.04.2016			4000	23	276                                 (516,00)
71		614/29.04.2016	20.05.2016			4000	0	0                                   (168,00)
Всичко						289720		979245,12                     (1 016 159,28)

 

В заключение, общият размер на установените по делото, непогасени задължения на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност към „С.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г-. и анекси от 1-6 към него, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (12.05.2016г.), е за 289720 лв главница по горепосочените ф-ри, съставляваща дължимо ежемесечно възнаграждение за охрана и за 979245,12 лв неустойка за забава върху главниците по горепосочените ф-ри, формиращи сумата от 289720 лв, считано от падежа на всяка от тях, посочен в таблицата по-горе, до 12.05.2016г.

Разликата над главницата от 289720 лв, до пълния размер на приетото от синдика вземане по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ от 299320 лв, е формирана от сумите по ф-ри с № 535/30.06.2014 на стойност 4800 лв и 543/31.07.2014 на стойност 4800 лв и е недължима, респ. вземането за тези суми не съществува, тъй като тези задължения са били платени от „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност чрез плащане в брой на датите, на които са издадени ф-рите.

Съдът намира, че претендираната от „С.“ЕООД неустойка за забава върху главниците по горепосочените в таблицата ф-ри, над сумата от 979245,12 лв, до сумата от 1016159,28 лв, съставляваща пълният размер на приетото от синдика вземане за неустойка по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г., по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ, която е в размер на 36914,16 лв, е недължима, поради следните съображения:

На първо място, една част от тази неустойка, в размер на 17690,16 лв, е била неправомерно начислена върху главниците по всички 71 процесни ф-ри от датата на издаване на всяка от ф-рите за ежемесечно възнаграждение (такса) за охрана, вместо след настъпване на уговорения уговорения в чл.3, ал.2 от договора падеж, а именно – 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането.

Останалата част от сумата 36914,16 лв включва начислената и претендирана от „С.“ЕООД неустойка за забава по ф-ри с № 535/30.06.2014 на стойност 4800 лв и 543/31.07.2014 на стойност 4800 лв, общо в размер от 19224 лв, която обаче е недължима, тъй като тези задължения са били платени от „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност чрез плащане в брой още на датите, на които са издадени ф-рите, поради коети и изобщо не е имало забава по тези ф-ри, съответно и основание за начисляване на неустойка за забава на главниците по същите.

По изложените съображения, предявеният иск е основателен относно сумата от 36914,16 лв неустойка за забава, начислена от „С.“ЕООД по горепосочените в таблицата 71 бр. ф-ри на обща стойност 299320 лв.

С оглед горното, по отношение непогасените задължения на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност към „С.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г-. и анекси от 1-6 към него, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (12.05.2016г.), от 289720 лв главница, съставляваща дължимо ежемесечно възнаграждение за охрана и 979245,12 лв неустойка за забава върху главницата по горепосочените ф-ри, формиращи сумата от 289720 лв, считано от падежа на всяка от тях, посочен в таблицата по-горе, до 12.05.2016г., от съда следва да бъде разгледано релевираното от ищеца възражение, че на осн.чл. 111, б. "в" от ЗЗД, вземанията по част от процесните фактури, които са с падеж преди 02.09.2012г., както и вземанията за начислените върху тях неустойки, са погасени поради изтичане на установената от закона 3-годишна погасителна давност.

В тази връзка, възражението на ответниците е, че давността не е изтекла, тъй като е била прекъсната с признания за съществуването на вземанията, направени от „Ф.“ЕООД. Действително, по делото са представени от ответника „С.“ЕООД доказателства за извършени признания на задълженията „Ф." ЕООД по процесния договор. Видно от  уведомление за задължения с изх. №03/23.09.2012г. „С." ЕООД е поканило длъжника „Ф." ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за периода от 29.05.2010г. до 31.08.2012г. в общ размер от 197820 лева, представляващи дължимата главница по договора, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума до пълното погасяване на задължението. С отговор с изх. № ДК-0015/25.09.2012г., „Ф.” ЕООД е заявило, че приема за установено и признава размера  на  задължението,  но  е  във  финансови  затруднения, което възпрепятства възможността му да погаси своевременно задължението, както и дължимата неустойка за забава върху същото. Също така, с уведомление за задължения с изх. № 01/06.01.2014г., „С." ЕООД е поканило длъжника „Ф." ЕООД да заплати дължимото възнаграждение за периода от 29.09.2012г. до 30.12.2013г., в общ размер от 58 800 лева, представляващи дължимата главница по договора, както и неустойка за забава в размер от 0,3% на ден върху неиздължената сума до пълното погасяване на задължението. Съответно, с отговор с изх. № ДК-0008/09.01.2014г., „Ф." ЕООД е заявило, че ще заплати дължимото и признато от длъжника вземане в общ размер от 190 200 лева в най-кратки срокове.

Посочените частни документи нямат материална, а само формална доказателствена сила, т.е. че изявленията са направени от лицата, посочени като техни автори, както и нямат достоверна дата, която със задължителна за съда сила да мотивира извод, че са направени на посочените в документите дати и по-точно, че признанията на „Ф." ЕООД са били извършени на посочените в писмата до „С." ЕООД дати, докато е текъл давностния срок за признатите вземания. Съответно, не може да се приеме, че с тези изявления е прекъснат давностния срок относно процесните вземания на „С." ЕООД. А в случая, както вземанията му за ежемесечно възнаграждение по договора за охрана от 01.01.2007г., така и за неустойка за забава на всяка неплатена на падежа сума по процесните ф-ри, са с периодичен характер и се погасяват с изтичане на 3г. давност от падежа на съответното задължение. Следва да се отбележи, че в случая, ищецът „К.“АД – в несъстоятелност се явява трето лице по см. на чл.181 ГПК по отношение на „Ф." ЕООД- в несъстоятелност, тъй като антидатирането на датите на изявленията за признаване на задълженията на „Ф." ЕООД към  „С." ЕООД пряко го засяга и уврежда като кредитор на „Ф." ЕООД в откритото по отношение на последното производство по несъстоятелност, тъй като включва в кръга на кредиторите на „Ф." ЕООД кредитор с погасено по давност вземане, което рефлектира върху степента на удовлетворяване на останалите кредитора, в това число и на ищеца.

Предвид горното, съдът намира, че теклата по отношение на падежиралите преди 02.09.2012 г. вземания на „С." ЕООД към „Ф." ЕООД - несъстоятелност за възнаграждение по договора за охрана от 01.01.2007г. и за начислените върху тях преди тази дата неустойки, погасителна давност не е прекъсната с обективираните в коментираните по-горе документи, изходящи от „Ф." ЕООД, признания на тези задължения. Поради това, тези вземания са погасени поради изтичане на 3-годишна давност, считано от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф." ЕООД – 02.09.2015г., т.е. това са всички вземания за главници и неустойки, предявени от „С." ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ф." ЕООД, падежирали преди 02.09.2012г., а именно:

1. по ф-ра №242/30.06.2010, с падеж 20.07.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за     2124 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 42055,20 лв;

2. по ф-ра №245/30.07.2010, с падежа 20.08.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2094 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 41461,20 лв.

3. по ф-ра №255/31.08.2010г., с падеж 20.09.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2062 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 40827,60 лв;               

4. по ф-ра №264/30.09.2010, с падеж 20.10.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за     2032 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      40233,60 лв;                    

5. по ф-ра №269/29.10.2010, с падеж  20.11.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2001 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          39619,80;             

6. по ф-ра №278/30.11.2010, с падеж 20.12.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1971 дни,       считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на  39025,80 лв;                  

7. по ф-ра №281/30.12.2010, с падеж 20.01.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1940 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 38412 лв;                      

8. по ф-ра №292/31.01.2011, с падеж 20.02.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1909 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          37798,20 лв;                 

9. по ф-ра №295/28.02,2011, с падеж 20.03.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1881 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 37243,80 лв;                    

10. по ф-ра №306/31.03.2011, с падеж 20.04.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1850 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          36630 лв ;                     

11. по ф-ра №310/29.04.2011, с падеж 20.05.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1820 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 36036 лв;                      

12. по ф-ра №316/30.05.2011, с падеж 20.06.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1789 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 35422,20 лв.                    

13. по ф-ра № 322/30.06.2011, с падеж 20.07.2011, на стойност 3600 лв, по която е начислена неустойка за забава за 1759 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          18997,20 лв ;                  

14. по ф-ра №329/29.07.2011, с падеж 20.08.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1728 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          18662,40 лв ;                    

15. по ф-ра №336/31.08.2011, с падеж 20.09.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1697 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          18327,60 лв;                   

16. по ф-ра №344/30.09.2011, с падеж 20.10.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1667 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          18003,60 лв;                      

17. по ф-ра №350/31.10.2011, с падеж 20.11.2011, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1636, дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      12368,16 лв;                    

18. по ф-ра №355/30.11.2011, с падеж 20.12.2011, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1606, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          12141,36 лв                     

19. по ф-ра №363/30.12.2011, с падеж 20.01.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1575 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11907 лв.                       

20. по ф-ра №369/31.01.2012, с падеж 20.02.2012, на стойност 2520 лв,  върху която е начислена неустойка за забава за 1544 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      11672,64 лв;                     

21. по ф-ра №381 /29.02.2012, с падеж 20.03.2012, на стойност 2520 лв, по която е начислена неустойка за забава за     1515 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      11453,40 лв.                    

22. по ф-ра №387/30.03.2012, с падеж 20.04.2012, на стойност 2520 лв, по която начислена неустойка за забава за 1484 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11219,04  лв;                  

23. по ф-ра №389/30.04.2012, с падеж 20.05.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1454 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          10992,24 лв;                     

24. по ф-ра №394/31.05.2012, с падеж 20.06.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1423 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10757,88 лв;                     

25. по ф-ра №399/29.06.2012, с падеж 20.07.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1394 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10538,64 лв;                      

26. по ф-ра №408/31.07.2012, с падеж 20.08.2012, на стойност 252 лв, по която е начислена неустойка за забава за 1362 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10296,72                    

Като обобщение на горното, от неплатените задължения на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност в размер на 289720 лв главница, съставляваща дължимо ежемесечно възнаграждение за охрана и от 979245,12 лв неустойка за забава върху главниците на обща стойност 289720 лв, считано от падежа на всяка от тях, до 12.05.2016г.,  погасени по давност са общо вземания на „С.“ЕООД за главница в размер на 118800 лв по горепосочените ф-ри, както и вземанията за начислени върху тази сума неустойки за забава, в общ размер на 652103,28 лв, за които вземания предявения по делото иск се явява основателен. За останалата част от вземанията за главницата, в общ размер от 170920 лв, както и за неустойките за забава върху същата, от датата на падежа на всяка ф-ра до 12.05.2016г., в общ размер от 327141,84 лв, които са дължими от „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност и не са погасени нито чрез плащане, нито по давност, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.

 Тъй като задължението от 170920 лв не е погасено и към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф." ЕООД – 12.05.2016г., следва да се приеме, че съществува и задължението на „Ф." ЕООД, респ. вземането на „С.“ЕООД за неустойка за забава от 0,3% дневно върху сумата от 170920 лв, считано от 12.05.2016г., до окончателното изплащане. Същото, подобно на задължението за законната лихва за забава, не може да бъде определено по размер преди момента на погасяване, поради което и конкретния размер на това вземане ще се изчисли от синдика към датата на съставяне на съответната сметка за разпределение, след извършено осребряване на имущество на длъжника.

По отношение на вземането на „С." ЕООД за сумата от 4000 лв по ф-ра №616/31.05.2016г., съставляващо такса за охрана по договор за охрана от 01.01.2007г., за м.май 2016г., включено по т.5.2. в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност като възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (12.05.2016г.), по делото е представена единствено самата ф-ра, неподписана от получателя „Ф." ЕООД, за която вещото лице, в изготвените заключения на ССЕ, не е посочило, че е редовно осчетоводена в счетоводството на ответниците като задължение на „Ф." ЕООД, респ. като вземане на „С." ЕООД към длъжника. В ССЕ също липсва констатация, че е налице непогасено задължение по същата на „Ф." ЕООД към „С.“ЕООД в посочения размер, при положение ме ВЛ е извършило обстойна проверка в сметоводствата и на двете дружества. Ето защо, според съда, следва да се приеме, че при лежаща върху „С." ЕООД тежест, последното не доказа съществуването на вземането си по посочената ф-ра, поради което и същото следва да се признае за несъществуващо по отношение на двамата ответници, като иска се уважи в тази част.

По отношение на вземането на „С." ЕООД за разноските в производството по несъстоятелност по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, до постановяване на решението за обявяване неплатежоспособността на „Ф.“ЕООД и откриване на производство по несъстоятелност на същото, включено по т.5.5 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност по чл.686 ТЗ, ищецът е посочил първоначално пълния размер на приетото от синдика вземане от 40924,38 лв, но впоследствие, в доп. ИМ, е оспорил единствено претендираните такива за адв. възнаграждение в размер на 40114,38 лв, в какъвто смисъл е уточнил петитума на ИМ. Твърденията му в ИМ и доп. ИМ не засягат разноските за държавна такса (250 лв) и за експертиза (560 лв), а само за адв. възнаграждение и са в смисъл, че няма договор за извършване на адвокатски услуги между „С." ЕООД и представлявалите го адвокати, че не им е платено такова възнаграждение, че не е представено доказателство за определяне на възнаграждението от Софииски адвокатски съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗА и че възнаграждението е прекомерно.

По делото няма спор, че договор за адвокатска защита и съдействие по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, между „С." ЕООД и представлявалите го по делото адвокати – адв. М.Б. и адв.Г.В., не е подписван, като последните са представлявали дружеството само въз основа на извършено упълномощаване. По делото е представено решение на Софийски адвокатски съвет по протокол №14/2018г. от 17.04.2018г., с което е уважена молба на адв.Г.Д.В. от 11.04.2018г., с правно основание чл.36, ал.3 ЗА, като е определено, на основание чл.7, ал.2 от НМРАВ, възнаграждение за двама адвокати – адв.Г.Д.В. и адв.М.Т.Б., в общ размер на 40114,38 лв за процесуално представителство, защита и съдействие на „С.“ЕООД, представлявано от управителя Е.М., по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

От гореизложената фактология и доказателства, се налага извод, на първо място, че за адв.Г.Д.В. и адв.М.Т.Б., е възникнало вземане в общ размер на 40114,38 лв, за процесуално представителство, защита и съдействие, оказани на „С.“ЕООД, представлявано от управителя Е.М., по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд. По делото няма доказателства дружеството да е платило посочената сума на двамата адвокати, осъществили процесуалното му представителство попосоченото дело. Няма съмнение, че хипотезата по чл.36, ал.3 ЗА е нетипична и не отразява нормалния ход на взаимоотношенията между адвокат и клиент, при които, в общия случай, освен упълномощителното правоотношение, възниква и мандатното правоотношение по т.нар в практиката договор за адвокатска защита и съдействие, който освен предоставяне на правни съвети, може да включва извършване и на други действие от името на клиента, в това число и процесуално представителство. При липса на сключен договор обаче, очевидно няма как да е определено и възнаграждение, съответно, клиентът не би могъл да заяви в съдебното производство искане за присъждане на разноските по делото за заплатено такова. Каква е причината да липсва договор съдът не би могъл да знае, но е факт, че при липса на направени разноски за производството по време съответния етап от същото, страната няма основание да иска да й се присъждат такива и не би могла да иска от компетентния съд да й се присъдят такива до края на устните състезания пред съответната инстанция. След този момент, е преклудирана възможността за това, тъй като доказателствата за извършени разноски не могат да бъдат представяни след това, по арг. от чл.80 ГПК, който определя крайния срок за предоставяне на списъка за разноските, при пропускане на който страната не може да иска да бъде допускано изменение или допълване на решението в частта за разноските. Ето защо, съдът, на първо място, приема, че доколкото няма доказателства, че „С.“ЕООД, представлявано от управителя Е.М., е направило разноски за адвокатско възнаграждение по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд в размер на 40114,38 лв, не съществува негово вземане за такива. На второ място, съдът приема, че след като „С.“ЕООД не е поискало присъждането на такива разноски от съда по несъстоятелността до приключване на устните състезания пред първата инстанция и доколкото такива изобщо не са присъждани от съда по несъстоятелността, не може да се приеме от настоящия състав, че такова вземане съществува, дори хипотетично да се представи доказателство, че такива са заплатени в един по-късен момент, след приключване на устните състезания по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Ето защо, искът в тази част, за признаване несъществуването на посоченото вземане на „С.“ЕООД към „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност, се явява основателен и ще се уважи.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноските по делото съобразно уважената част от иска му, а ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част. По делото се установява, че ищецът е направил разноски за ССЕ от общо 600 лв, а ответника „С.“ЕООД – 400 лв за ССЕ и 5 лв за съдебно удостоверение. Доказателства за платени адв. хонорари няма. С оглед изхода на делото, на ищеца ще се присъдят 378 лв разноските по делото за експертизи, които двамата ответници ще бъдат осъдени да му заплатят по равно, а на ответника „С.“ЕООД ще се присъдят 145,80 лв, които ищецът следва да му заплати.

На основание чл.694, ал.5 ТЗ, дължимата държавна такса върху ¼ от размера на предявените вземания, е в размер на 13595,94 лв, като с оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, 4894,54 лв, а всеки от ответниците „С.“ЕООД и „Ф.“ЕООД – в несъстоятелност – по 4350,70 лв.

По изложените съображения, съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д., действащи чрез адв. Н.К. от САК, по отношение на  “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. *** и „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н ***, че не съществуват следните вземания на „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н *** към “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. ***1, включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на“Ф.” ЕООД – в несъстоятелност по чл.686 ТЗ, а именно:

І. Вземането на „С.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, сключени между „С.” ЕООД, ЕИК *** и “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***, за главница от общо 118800 лв, явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница от 299320 лв, както и вземането му за начислена върху сумата от 118800 лв неустойка за забава, в общ размер на 652103,28 лв, явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1016159,28 лв по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г, дължими, а поотделно, както следва:

1. по ф-ра №242/30.06.2010, с падеж 20.07.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2124 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 42055,20 лв;

2. по ф-ра №245/30.07.2010, с падежа 20.08.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2094 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 41461,20 лв.

3. по ф-ра №255/31.08.2010г., с падеж 20.09.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2062 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 40827,60 лв;               

4. по ф-ра №264/30.09.2010, с падеж 20.10.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2032 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          40233,60 лв;                    

5. по ф-ра №269/29.10.2010, с падеж  20.11.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 2001 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          39619,80;             

6. по ф-ра №278/30.11.2010, с падеж 20.12.2010, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1971 дни,       считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на  39025,80 лв;                  

7. по ф-ра №281/30.12.2010, с падеж 20.01.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1940 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 38412 лв;                      

8. по ф-ра №292/31.01.2011, с падеж 20.02.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1909 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          37798,20 лв;                 

9. по ф-ра №295/28.02,2011, с падеж 20.03.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1881 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 37243,80 лв;                    

10. по ф-ра №306/31.03.2011, с падеж 20.04.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1850 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      36630 лв ;                     

11. по ф-ра №310/29.04.2011, с падеж 20.05.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1820 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 36036 лв;                      

12. по ф-ра №316/30.05.2011, с падеж 20.06.2011, на стойност 6600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1789 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 35422,20 лв.                    

13. по ф-ра № 322/30.06.2011, с падеж 20.07.2011, на стойност 3600 лв, по която е начислена неустойка за забава за 1759 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          18997,20 лв ;                  

14. по ф-ра №329/29.07.2011, с падеж 20.08.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1728 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      18662,40 лв ;                    

15. по ф-ра №336/31.08.2011, с падеж 20.09.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1697 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      18327,60 лв;                   

16. по ф-ра №344/30.09.2011, с падеж 20.10.2011, на стойност 3600 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1667 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      18003,60 лв;                     

17. по ф-ра №350/31.10.2011, с падеж 20.11.2011, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1636, дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      12368,16 лв;                     

18. по ф-ра №355/30.11.2011, с падеж 20.12.2011, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1606, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на          12141,36 лв                     

19. по ф-ра №363/30.12.2011, с падеж 20.01.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1575 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11907 лв.                       

20. по ф-ра №369/31.01.2012, с падеж 20.02.2012, на стойност 2520 лв,  върху която е начислена неустойка за забава за 1544 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      11672,64 лв;                     

21. по ф-ра №381 /29.02.2012, с падеж 20.03.2012, на стойност 2520 лв, по която е начислена неустойка за забава за     1515 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      11453,40 лв.                    

22. по ф-ра №387/30.03.2012, с падеж 20.04.2012, на стойност 2520 лв, по която начислена неустойка за забава за 1484 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11219,04  лв;                  

23. по ф-ра №389/30.04.2012, с падеж 20.05.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1454 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на      10992,24 лв;                     

24. по ф-ра №394/31.05.2012, с падеж 20.06.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1423 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10757,88 лв;                     

25. по ф-ра №399/29.06.2012, с падеж 20.07.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1394 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10538,64 лв;                      

26. по ф-ра №408/31.07.2012, с падеж 20.08.2012, на стойност 252 лв, по която е начислена неустойка за забава за 1362 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10296,72,

          поради погасяване на тези вземания по давност.

ІІ. Вземането на „С." ЕООД за главницата по ф-ра №535/30.06.2014г., на стойност 4800 лв, по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница в размер на 299320 лв, както и вземането му за неустойка за забава върху тази сума за периода 30.06.2014г. – 12.05.2016г., в размер на 9835,20 лв, явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1016159,28 лв по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г.

III. Вземането на „С." ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, за главницата по ф-ра 543/31.07.2014, на стойност 4800 лв, явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница в размер на 299320 лв, както вземането му за неустойка за забава върху тази сума за периода 31.07.2014г. – 12.05.2016г., в размер на 9388,80 лв, явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1016159,28 лв по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г..

ІV. Вземането на „С." ЕООД за сумата от 4000 лв по ф-ра №616/31.05.2016г., съставляващо такса за охрана за м.май 2016г. по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, сключени с „Ф.“ЕООД-в несъстоятелност, включено по т.5.2 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ.

V. Вземането на „С." ЕООД за неустойка за забава по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, от 0,3% дневно, в размер на 17690,16 лв, считано от датата на издаване на всяка от ф-рите за главницата от общо 299320 лв, до 20-то число на месеца, следващ издаването й, явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1016159,28 лв по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г. и анексите към него.

VI. Вземането на „С." ЕООД за извършени разноски за адв. възнаграждение в размер на 40114,38 лв в производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, явяващо се част от включеното по т.5.5 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за разноски в производството по несъстоятелност по търг. дело №269/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в общ размер на 40924,38 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д., действащи чрез адв. Н.К. от САК, за признаване за установено по отношение на  “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. *** и „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н ***, че не съществуват следните вземания на „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н *** към “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. ***1, включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на“Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, а именно:

І. Вземането на „С.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, сключени между „С.” ЕООД, ЕИК *** и “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *** за главница в общ размер от 170920 лв, явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница от 299320 лв, както и вземането му за неустойка за забава върху главницата от 170920 лв, от датата на падежа на всяка ф-ра, до 12.05.2016г., в общ размер от 327141,84 лв, явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1016159,28 лв по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007г., а поотделно, както следва:

1.       по ф-ра №414/31.08.2012, с падеж 20.09.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1331 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10062,36лв;                    

2.       по ф-ра №417/29.09.2012, с падеж 20.10.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1301 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 9835,56 лв;

3.       по ф-ра №425/31.10.2012, с падеж 20.11.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1270 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 9601,20 лв;

4.           по ф-ра №432/30.11.2012, с падеж 20.12.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1240 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 9374,40 лв   

5.       по ф-ра №439/28.12.2012, с падеж 20.01.2012, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1209 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 9140,04 лв;

6.       по ф-ра №447/31.01.2013, с падеж 20.02.2013, на стойност 2520 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1178 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 8905,68 лв;

7.       по ф-ра №451/28.02.2013, с падеж 20.03.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1150 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 14490 лв;

8.       по ф-ра №457/29.03.2013, с падеж 20.04.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1119 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 14099,40 лв;

9.       по ф-ра №467/30.04.2013, с падеж 20.05.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1089 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 13721,40 лв;

10.     по ф-ра №471/31.05.2013, с падеж 20.06.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1058 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 13330,80 лв

11.     по ф-ра №479/28.06.2013, с падеж 20.07.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 1028 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 12952,80 лв;

12.     по ф-ра №480/31.07.2013, с падеж 20.08.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 997 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 12562,20 лв;

13.     по ф-ра №485/30.08.2013, с падеж 20.09.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 966 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 12171,60 лв;

14.     по ф-ра №490/30.09.2013, с падеж 20.10.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 936 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11793,60 лв;

15.     по ф-ра №499/31.10.2013, с падеж 20.11.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 905 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11403лв;

16.     по ф-ра №500/29.11.2013, с падеж 20.12.2013, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 875 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11025лв;

17.     по ф-ра №509/30.12.2013, с падеж 20.01.2014, на стойност 4200 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 844 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10634,40 лв;

18.     по ф-ра №510/31.01.2014, с падеж 20.02.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 813 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11707,20 лв;

19.     по ф-ра №519/28.02.2014, с падеж 20.03.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 785 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 11304 лв;

20.     по ф-ра №520/31.03.2014, с падеж 20.04.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 754 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10857,60 лв;

21.     по ф-ра №529/30.04.2014, с падеж 20.05.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 724 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 10425,60 лв;

22.     по ф-ра №534/31.05.2014, с падеж 20.06.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 693 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 9979,20 лв;

23.     по ф-ра №545/29.08.2014, с падеж 20.09.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 601 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 8654,40 лв;

24.     по ф-ра №549/30.09.2014, с падеж 20.10.2014, на стойност 4800 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 571 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 8222,40 лв;

25.     по ф-ра №553/31.10.2014, с падеж 20.11.2014, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 540 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 6480 лв;

26.     по ф-ра №560/28.11.2014, с падеж 20.12.2014, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 510 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 6120  лв;

27.     по ф-ра №564/30.12.2014, с падеж 20.01.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 479 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 5748  лв;

28.     по ф-ра №565/31.01.2015, с падеж 20.02.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 448 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 5376  лв;

29.     по ф-ра №569/28.02.2015, с падеж 20.03.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 420 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 5040  лв;

30.     по ф-ра №573/31.03.2015, с падеж 20.04.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 389 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 4668 лв;

31.     по ф-ра №580/30.04.2015, с падеж 20.05.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 359 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 4308 лв;

32.     по ф-ра №581/29.05.2015, с падеж 20.06.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 328 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 3936 лв;

33.     по ф-ра №585/30.06.2015, с падеж 20.07.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 298 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 3576 лв;

34.     по ф-ра №590/31.07.2015, с падеж 20.08.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 267 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 3204 лв;

35.     по ф-ра №593/31.08.2015, с падеж 20.09.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 236 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 2832 лв;

36.     по ф-ра №597/30.09.2015, с падеж 20.10.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 206 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 2472 лв;

37.     по ф-ра №600/30.10.2015, с падеж 20.11.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 175 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 2100 лв;

38.     по ф-ра №603/30.11.2015, с падеж 20.12.2015, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 145 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 1740 лв;

39.     по ф-ра №606/31.12.2015, с падеж 20.01.2016, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 114 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 1368 лв;

40.     по ф-ра №608/29.01.2016, с падеж 20.02.2016, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 83 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 996 лв;         

41. по ф-ра №610/29.02.2016, с падеж 20.03.2016, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 54 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 648 лв;

42. по ф-ра №613/31.03.2016, с падеж 20.04.2016, на стойност 4000 лв, върху която е начислена неустойка за забава за 23 дни, считано от падежа, до 12.05.2016г., в размер на 276 лв;      

43. по ф-ра №614/29.04.2016, с падеж 20.05.2016, на стойност 4000 лв,

ІІ. Вземането на „С.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007г., анекс № 1 от 01.01.2008г., анекс № 2 от 01.10.2009г., анекс № 3 от 01.06.2011г., анекс № 4 от 01.10.2011г., анекс № 5 от 01.02.2013г. и анекс № 6 от 02.01.2014г. към него, сключени между „С.” ЕООД, ЕИК *** и “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, за неустойка за забава от 0,3% дневно върху сумата от 170920 лв, считано от 12.05.2016г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. *** и „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н *** да заплатят на „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д., по 189 лв разноски по делото за експертизи съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д. да заплати на „С.“ЕООД сумата от 145,80 лв разноски за експертизи и съдебно удостоверение съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „К.” АД (в несъстоятелност) - гр. С., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от синдиците К.М. и А.Д. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, 4894,54 лв от дължимата по делото държавна такса от 13604,04 лв.

ОСЪЖДА “Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр. П.Б., ул. *** и „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н *** да заплатят в полза на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, по 4350,70 лв от дължимата по делото държавна такса от 13604,04 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ