Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК,
ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието
на секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 444 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от И. Д. Т. против И.И.Т., с която е предявен иск за развод с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, без произнасяне по въпроса относно вината. Ищцата моли за
прекратяване на брака. Сочи, че от брака нямат родени деца, няма претенции за
издръжка към съпруга си, желае след прекратяване на брака да носи сегашното си
фамилно име – Т.. Няма претенции към семейното жилището, находящо се в с. И.,
ул. „Т.“ 21, като желае след прекратяване на брака то да бъде предоставено за
ползване на ответника, към който няма никакви имуществени претенции. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор, в който ответникът сочи, че между двамата с ищцата е настъпило
отчуждение, че всеки води самостоятелен живот, бракът им е изпразнен от
съдържание и дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласен е да се разведат с
ищцата. Не възразява ищцата след развода да носи брачното си фамилно име – Т..
Не желае съда да се произнася по въпроса за вината.
Във връзка с
постигната между страните спогодба под формата на споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно определение от 06.08.2020 г. съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК
премина от производство за развод по
исков ред в производство за развод по
взаимно съгласие.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 31.05.2014 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 0156 от 31.05.2014 г. на Община Пазарджик.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Огорялкова.
Съпрузите нямат родени от
брака деца, поради което с постигнатото между тях споразумение относно
последиците от прекратяване на брака не се обсъждат въпросите за упражняването
на родителските права, местоживеене, лични отношения и издръжката на децата.
Семейното жилище на
страните се намира на адрес: с. И., ул. „Т.“ № 21.
Съдът като се убеди, че
съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и прецени, че
постигнатото споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, намира, че следва да допусне развода и да утвърди
споразумението между страните.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
На основание
чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругата И. Д. Т. следва да заплати
по сметка на Районен съд-Пазарджик съд сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода.
На основание
чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругът Илия И.Т. следва да заплати по сметка на Районен
съд-Пазарджик сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК
решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между И. Д. Т., ЕГН ********** и И.И.Т., ЕГН **********,***.05.2014 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 0156 от 31.05.2014 г. на Община Пазарджик.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между
съпрузите И. Д. Т., ЕГН **********
и И.И.Т., ЕГН **********, споразумение,
съгласно което:
Семейното жилище, намиращо се на адрес: с. И., ул. „Т.“
21, се предоставя за ползване на съпруга И.И.Т., ЕГН **********.
След прекратяване на брака
съпругата И. Д. Т. ще продължи да носи брачното си
фамилно име „Т.“.
Съпрузите не
си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
Съпрузите са уредили всички свои имуществени отношения
доброволно и извънсъдебно и нямат претенции един към друг.
Разноските отстават така, както са направени от страните.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в
размер на 15,00 лв. – допълнителна държавна такса за допускане
на развода.
ОСЪЖДА И.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: