М О Т И В И
към присъда по НОХД N 298 по описа за 2015 год. на Провадийски районен съд.
На 09.10.2015 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №31/2014г. по описа на РП-*** , ведно с
материалите по досъдебно производство № 15/2014г. по описа на РУ-***, по което
е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Г.И.И. за
извършено от нея престъпление както следва:
Затова, че на 08.01.2014г. в гр.***, Варненска област, чрез използване на
специален начин, отнела чужди вижими вещи: 1 бр. Портфейл, 1 бр. Лична карта, 1
бр. Свидетелство за управление на МПС, 1 бр. Контролен талон, 1 бр. Дебитна
карта на ДСК-вещи на обща стойност 10,00 лева и сумата от 160,00 лева, всички
вещи на обща стойност 170,00 лева от владението на И.Т.П., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.3, вр. Чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представител на ПРП поддържа обвинението изцяло. Същият пледира за налагане на
подсъдимата И. на наказание – лишаване от свобода към минималния рацмер
определен в закона, щкоето наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено с минимален изпитателен срок.
В хода на делото от страна на
пострадалия бе предявен граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 170,00
лева ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимата бе запозната с
правата, които има в това си качество, както и с правото на защита. Същата се
явява в съдебно заседание с упълномощеният от нея защитник, адв.Б Б. ***. И. не
се признава за виновна по предявеното и обвинение и моли за оправдателна
присъда. В същия дух пледира и нейният защитник.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г.И. ***. На 08.01.2014г. сутринта същата пристигнала в гр.***
и влязла в местния пощенски клон в центъра на града. С нея били още две лица,
които в хода на досъдебното производство не били установени. По същото време м
пощата се намирал и св.И.Т.П., който седял на пейката срещу гишетата. Същият
бил пенсионер от с.Бозвелийско, общ.***, който същият ден дошъл в гр.*** за да
си плати тока в пощенския клон, като преди това изтеглил сумата от около 200,00
лева от банкомат на ДСК и сумата поставил в портфейла си,където държал още 1
бр. Лична карта, 1 бр. Свидетелство за управление на МПС, 1 бр. Контролен талон,
1 бр. Дебитна карта на ДСК. П. след като влязъл във фоайето на пощенския клон и
след като видял, че на касата на която се плаща тока имало хора, решил да
изчака. Седнал на пейката срещу касата, защото го болели краката. Докато чакал
на пейката, видял непознатата му до този момент Г.И.И. да трие лотариен билет
близо до него. Щом опашката пред касата намаляла, св.П. станал от пейката,
наредил се на опашката и започнал да си чака реда, като държал във вътрешния
джоб на якето портфейла си. Пред касата извадил портмонето и платил сумата от
50,00 лева, прибрал го във външния ляв джоб на якето си. По това време
подсъдимата И., заедно с едно от неустановените лица се намирала плътно зад
гърба на св.П..
Според подсъдимата И., същият ден тя тръгнала за гр.Ямбол, като пътувала на
автостоп. По пътя спряла в гр.***, където се срещнала с едно момиче, което
познавала от селото на майка си. Заговорили се, като в разговора станало въпрос
за някой спечелил 100 хиляди от талони, за което съобщили по телевизията. Така
решили да отидат до пощата от където да си купят такива талони и да си пробват
късмета. Влезли в пощата, като били подсъдимата, въпросното момиче и синът й.
Майката на въпросното момиче останала навън. И. се наредила на опашката и си
купила билет, като спечелила 5 лева. След това си взела друг билет от същото
гише и от него спечелила. Поискала да си вземе печалбата, но служителката от
пощата я насочила към друго гише, тъй като била заета. Наредила се заедно с познатата
жена и детето, но в този момент телефона на приятелката й звъннал и я извикали,
което наложило всички да излязат. Познатата на И. с детето си заминали, а И.
останала с нейната майка пред пощата. Двете пили кафе, и след като го изпили И.
се върнала отново в пощата за да си вземе печалбата, като след това отишла до
автогарата от където си хванала автобус за Ямбол.
Според св.П. след като е платил сметката си за ток в пощата и е прибрал
портмонето в левия си джоб на якето той е изчакал да му върнат ресто. След като
получил рестото си и бръкнал за портмонето си, разбрал, че то липсва. Веднага
излязъл извън пощенската станция но не видял никой. Веднага след това отишъл в
полицията и съобщил за случилото се.
В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно-оценителна
експертиза на отнетите вещи, от заключението на която е видно, че тяхната
стойност е в размер на 170,00 лева.
Наред с това в хода на досъдебното производство е била назначена и съдебно
дактилоскопна експертиза от която е видно, че иззетия отпечатък върху лотариен
билет „Спечели 1 милион лева“ с №МФ, сер. А 2013 №********* е от левия
показалец на подсъдимата И..
В хода на досъдебното производство е била назначена лицево-идентификационна
/портретна/ експертиза със задача, вещото лице след като се запознае със
записите от охранителните камери от Пощенска станция-*** да даде отговор,
автентични ли са представените видео записи или са налице признаци на монтаж,
както и на представените записи, фотографирано ли е лицето на подсъдимата Г.И.И..
Видно от изготвеното заключение, става ясно, че снимковите кадри са с
такова качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи заснетото лице / подс.Г.И./, като причината за това била
ниската разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с
недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и неподходящото
разположение на камерите.
Назначена е била и повторна лицево-идентификационна /портретна/ експертиза,
която дава същото заключение.
В хода на досъдебното производство е било извършено и разпознаване на лица,
при което пострадалият И.Т.П. е разпознал подсъдимата.
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, а
именно-обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите по делото,
веществените доказателства по делото, съдебно-оценителната експертиза, съдебно
дактилоскопната експертиза, както и заключенията по изготвените
лицево-идентификационна /портретна/ експертиза и повторна такава, справка за
съдимост и характеристични данни на подсъдимата.
Съдът приема обясненията на
подсъдимата. Същата заявява, че не се признава за виновна. Излага фактическа
обстановка, според която действително е била в пощата на гр.*** от където си е
закупила билет за лотария и спечелила 5,00 лева. След това си взела друг билет
и когато решила да си вземе печалбата била пренасочена към друго гише, на чиято
опашка се бил наредил пострадалия. Телефона й звъннал и това наложило тя да
излезе от пощенската станция заедно със своите спътници. Не отрича, че е била
по това време в пощата, но категорично отрича да е извършителка на
престъплението, в което е обвинена.
В подкрепа на тази нейна теза
са показанията на св.А.Г.Х., която е била с месторабота Пощенка станция-*** на
длъжност касиер-гише и същата е продала билет от националната лотария на
подсъдимата. Последната спечелила и поискала да се вземе печалбата, но поради
наличието на друг клиент, тя я насочила към друго гише на което да си вземе
печалбата. В същия дух са и показанията на св.И.М. Борисова, която е работила
на същата длъжност на другото гише. И двете свидетелки не са разбрали за
инцидента. За случилото се разбрали на по-късен етап.
Разпитан в съдебно заседание,
св.И.Т.П. излага фактическа обстановка, според която първоначално седял на
пейката на пощенската станция и чакал да се опразни гишето за плащане на ток.
Пред масата имало едно младо момиче, което се завъртяло и седнало до него от
лявата му страна. Подсъдимата в този момент била на първото гише, в ляво и си
купувала билет.
След като последната жена заминала от опашката
той станал и отишъл на касата, за да си
плаща тока и водата. Портфейла му бил в левия джоб. Бил с кожено яке. В този момент, когато си
изкарвал парите, на гишето около него нямало други хора освен тях –
подсъдимата, момиченцето и едно момченце. Той като застанал на касата,
момиченцето и момченцето били зад него. Подсъдимата била на касата за билети,
на първо гише.Той изкарал портфейла си от якето, като имал вътре 200 лева,
изкарал 50 лева, дал парите и тъкмо да си вземе рестото и подсъдимата дошла до
него. Той изчакал да си вземе рестото, а портфейла му бил в левия джоб през
това време. Взел си рестото, бръкнал си в джоба за портфейла, а него го нямало
и казал на касиерката, че са го обрали.
Излязъл веднага на вън и не видял никой. Като
видял, че отвън няма никой, отишъл в полицията. Ходили да търсят из градинките
да не са му хвърлили портмонето с документите, но нищо нямало.
В полицията гледал записите, като след това дал
показания.
Тези обстоятелства дават основание на съда да
смята, че на базата на гледания от пострадалия запис от охранителните камери,
същият е формирал своите свидетелски показания, които с изключителна подробност
описват действията на всяко едно лице намиращо се в помещението на пощенската
станция в гр.***. Именно след, като свидетелят П. е изгледал въпросните записи
и е възприел, като най-близко до него лицето оприличено на подсъдимата Г.И.,
същият е насочил своето обвинение именно към нея.
Тези
негови показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото и
най-вече от заключението на изготвените лицево-идентификационна /портретна/
експертиза и повторна такава.
В хода на досъдебното производство е бил
извършен оглед на веществени доказателства „DVD-R марка
„hp“ 16х4,7 GB 120 mm Video по време на който разследващия полицай в
присъствието на поемни лица е описал съдържането на записа и действието на три
лица, обозначени, като Обект 1, обект 2
и обект 3. Съдържанието на това веществено доказателство е било
обективирано в протокол за оглед на веществени доказателства, като това
процесуално следствено действие е било извършено в отсъствието на експерт или
технически помощник, като отново в този протокол са описани възприятия за
действия на определени лица, които не са идентифицирани за което има заключение
по изготвените лицево-идентификационна /портретна/ експертиза и повторна
такава.
В хода на съдебното следствие до разпит бе
допуснато и разпитано вещото лице Г.Г.Ж., който дава становище, че въпросният снимков материал извадил от диск -
DVD. Не му било дадено обяснения по какъв начин е
взет този диск. Предоставеният запис който изследвал е бил копие от запис или
презапис от такъв носител, който е записал оригиналните записи в дадено
устройство – DVR или каквото е необходимо за
съхранение на информация. Копирания запис който му е бил изпратен, съдържал
информация в себе си, която показвала самото съдържание като данни на този
запис – „мета данни“, които се съдържали във всеки един файл и всяка една
промяна в тези данни би се отразила в записа. Същият заявява, че ако се
използва софтуерна техника за промяна в тази информация би могло да бъде
установено софтуера който е използван – начина на заснемане, по скоро резолюция
и всичко което съхранява тази промяна, ако има такава. Не е установил промяна в
този запис. По отношение на качеството на записа, заявява, че същото не е
добро.
По отношение на заключението на изготвената
съдебно-дактилоскопна експертиза, съдът счита, че същата не следва да бъде
коментирана. Няма спор, че подсъдимата се е намирала в пощенската станция на
гр.***, което не се оспорва от самата нея. Това доказателство обаче не води на
извода, че тя е извършила престъплението в което е обвинена.
Съдът прие изцяло и приобщи към доказателствата
по делото изготвената по досъдебното производство-съдебно оценителна.
Съдът приема всички събрани и
приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на
досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимата
дадени на досъдебното производство и в съдебната фаза безпротиворечиви и следва
да бъдат изцяло кредитирани.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът счита, че не се установи по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимата Г.И.И. е реализирала обективните и субективни признаци на
състава на чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимата, показания на свидетелите по делото,
веществените доказателства по делото, съдебно-оценителната експертиза, съдебно
дактилоскопната експертиза, както и заключенията по изготвените
лицево-идентификационна /портретна/ експертиза и повторна такава, справка за
съдимост и характеристични данни на подсъдимата.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимата показания.
Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства,
както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя,
че заедно с обясненията на подсъдимата са взаимно допълващи се, правдиви и
следва да бъдат изцяло кредитирани. По отношение на показанията на св.И.Т.П.,
съдът не кредитира неговите показания с оглед на изтъкнатите по-горе
съображения.
Авторството на деянието,
съдът не намери за доказано по безспорен и категоричен начин.
Действително подсъдимата се е
намирала на мястото на извършване на престъплението, което не се отрича и от
самата нея, но не са налице безспорни и категорични доказателства, че именно тя
е извършила престъплението за което е обвинена.
Предвид събраните по делото
доказателства не може да се направи обосновано предположение, че от субективна
и обективна страна подсъдимата е отнела посочените в обвинителния акт вещи.
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери, че подсъдимата Г.И.И. не е извършила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
пр.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК същите
бе оправдана.
На осн. чл.190 от НПК съдът
присъди, направените по делото разноски в размер на 432,57лв. да останат в
тежест на държавата. Предвид
изложеното съдът намира, че приетият за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск по реда на чл.45 от ЗЗД за сумата от 170,00 лева
предявен от И.Т.П. не следва да бъде уважен.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :