№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав
,
в публично заседание на 9.04.
2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 3502 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и е образувано по жалба на Д.А.П.,против заповед № 18-7851/3.10.2016 г. на началника на СГКК-Варна в частта й за
изменение на одобрения
кадастрален регистър за поземлен
имот с идентификатор 10135.1503.577 и в частта за заличаване от кадастралната карта и
кадастралния регистър /КККР/ на схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1503.577.3.2. С
развити в жалбата и допълнението към нея /л.57-58/
доводи за нарушения
във формата на адм.акт поради неговата немотивираност, за допуснати от органа съществени
нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с нарушеното право на жалбоподателя за участие в адм.процес и
такива за противоречие на оспорения адм.акт
с материалния закон,предвид наличието на
неразрешен спор за материално право между жалбоподателя и Държавата в лицето на Министерство на отбраната,
се иска постановяване на съдебно решение за обявяване на обжалваната заповед за нищожна,а в условията на евентуалност за
отмяната й като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ф.Д.,като се претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - началникът на
СГКК-Варна,при
внасяне на преписката в АС-Варна изразява писмено становище за
недопустимост на жалбата /л.31 от
преписката/ , претендира за нейното отхвърляне и прави възражение за
прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна –
Държавата,представлявана в съдебния процес съгласно чл.18, ал.1 от АПК вр. с
чл.31,ал.2 от ГПК от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна Община Варна ,изразява с молба
с.д. 3176/20.02.2019 г. /л.82/ писмено
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна Р.А.З.,чрез упълномощените адвокати О.А. и М.И. изразява становище за основателност на жалбата и
претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Съставен е
акт за частна общинска собственост № 508/19.01.1998 г. /л.109/,съгласно който
Община Варна е призната за собственик на масивна едноетажна сграда със застроена площ от
60 кв.м. ,състояща се от търговска зала,склад,тоалетна и коридор,ведно с 60
кв.м. ид.части от цялото дворно място с
площ от 1380 кв.м. На 30.06.1998г. е
сключен договор за продажба на обособен обект – общинска собственост по реда и
при условията на чл.35,т.2 от ЗППДОБП
/л.16-19 от делото /, между Общински съвет-Варна от една страна като
продавач и от друга като купувачи ЕТ
„Зевс” представляван от Р.А.З. и СД
„Звезда” представлявано от Д.А.П., имащ
за предмет имота по същият АЧОС № 508/19.01.1998 г., в който последният е посочен с адрес : гр.Варна ,бул.”*********” /до Митрополията/ ,пл.№ *, кв.***, 10-ти подрайон. За имот
с пл.№ 3 в кв.404
от 10-ти м.р. на гр.Варна по кадастралния план от 1965г. - 1968г. е съставен акт за публична държавна собственост
№ 0034/12.03.1997 г. /л.14-15 от преписката/ ,в който имотът е описан като
застроен парцел с 3 бр. сгради и 1303 кв.м. застроена и незастроена
площ,предоставен за управление на Министерство на отбраната , Управление
„Държавни военни имоти”. След продажбата
извършена с договора от 30.06.1998 г. ,имотът по АЧОС № 508/1998 г. е отписан
от актовите книги за общинска собственост със заповед № 1587/23.09.1998 г. на
кмета на община Варна /л.20 от делото/. По отношение на така придобитият в
съсобственост от ЕТ „ Зевс-Р.З.” и СД „Звезда – Д.П. и сие” имот е сключен между същите договор за
доброволна делба от 27.01.1999г. /л.21 от делото/, въз основа на който е
съставен констативен нотариален акт № *,том *,рег.№ ***,дело № * от 27.01.1999 г. /л.24/ ,с който СД „Звезда-Д.П. и сие” ,представлявано от Д.А.П. е признато за собственик на магазин построен
в едноетажна масивна сграда със застроена площ от 30 кв.м. ,включваща търговска
зала,склад за амбалаж,тоалетна и коридор,заедно с дворно място с площ от 30
кв.м. ид. части от цялото
с площ от 1380 кв.м.,съставляващо имот
пл.№ 3,кв.404 по плана на 10-ти подрайон на гр.Варна,с адрес : бул.”****” / до Митрополията/,при граници : бул.”Хр.Ботев”,
Гарнизонен матроски клуб, магазин на ЕТ „Зевс-Р.З.” и Варненска митрополия. С
договор за покупко-продажба от
29.12.2002 г.,за който е съставен
нотариален акт № **,
том **, дело № *** от 2002 г. /л.25/, придобитият от
СД „Звезда – Д.П. и сие” имот е продаден
на Д.А.П. и Е.А.П.. С решение от
12.05.2004 г. по фирмено дело № 3701/1992 г. по описа на ВОС /л.75/ е
прекратена дейността на ЕТ „Зевс – Р.З.”.
При одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, имот пл.№ 3 от кв.404 по плана на 10-ти м.р. на
гр.Варна е нанесен с идентификатор 10135.1503.577 и отразен
с площ от 1367 кв.м., а в кадастралния регистър той е вписан като съсобственост на Община
Варна, ЕТ „ Зевс-Р.З.” , Д.А.П. и Е.А.П.,съответно
придобитият от последните двама магазин е нанесен като самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1503.577.3.2. С договор за покупко-продажба, за който е
съставен нотариален акт № ***,том *,рег.№ ****, дело № ** от 10.05.2013 г.
/л.26/, Е.А.П. продава на Д.А.П. своята ½ ид.част от магазина с
идентификатор 10135.1503.577.3.2 и от 30 кв.м. ид. части от
дворното място с площ от 1367 кв.м. ,представляващо имот с идентификатор
10135.1503.577. Със заявление до
СГГК-Варна с вх.№ 01-227023/27.07.2016 г. е поискано от Министерство на
отбраната изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за поземлен
имот с идентификатор 10135.1503.577 и за построените в него 5 бр. сгради. Представен
е проект за отстраняване на непълноти и грешки,ведно с материали и данни от
извършени геодезически измервания ,като по отношение на имот 10135.1503.577 се
иска заличаване в кадастралния регистър на собствеността на Община Варна и
вписване на Държавата чрез Министерство на отбраната като съсобственик на имота
с ЕТ „Зевс-Р.З.” и Д.А.П. ,а по отношение на сграда с идентификатор
10135.1503.577.3 и самостоятелен обект с идентификатор 10135.1503.577.3.2 се
иска заличаването им като обекти от кадастралната карта. За образуваното
административно производство е съставено от началника на СГКК-Варна до Д.А.П.
писмо изход.№ 24-14553/8.08.2016 г. ,съдържащо уведомление по чл.26,ал.1 от АПК
– л.45 от преписката. Същото е изпратено на адрес гр.Варна, ж.к. „*****”,бл.**,вх.*,ет*,ап.**,
който е бил посочен от П. като адрес за съобщения по друго административно
производство,приключило с издаването на заповед № 18-4588/5.06.2018 г. според данните в приложеното на л.78 от делото писмо
на началника на СГКК-Варна. На този адрес П. не е бил открит на 10.09.2016 г.
,тъй като по това време е пребивавал на своя постоянен и настоящ адрес ,който
съгласно приложената на л.56 от делото справка е гр.Варна, район „Аспарухово”
,местност „Боровец-юг” № 474. По тази причина пратката е върната от оператора
„Български пощи” ЕАД с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя” /л.46
от преписката/, след което обявлението е поставено на таблото в сградата на
СГКК-Варна за периода от 15.09.2016 г. до 27.09.2016 г. ,за което е съставен от
съответната комисия приложеният на л.49 от преписката протокол от 27.09.2016г .
Впоследствие е издадена от началника на
СГКК-Варна заповед № 18-7851/3.10.2016 г. ,с която на основание чл.54,ал.1 от ЗКИР е изменена кадастралната
карта за ПИ 10135.1503.577 чрез отреждането му за друг вид имот със специално
предназначение и ползване,собственост на ЕТ „Зевс – Р.З.” , Държавата чрез
Министерство на отбраната въз основа на акт за държавна публична собственост №
0034/ 12.03.1997 г. и Д.А.П. въз основа
на нотариални актове от 29.12.2002
г. и 10.05.2013 г. ,като същевременно са
заличени като обекти от КККР сграда с идентификатор 10135.1503.577.3 и самостоятелен обект с идентификатор
10135.1503.577.3.2, въпреки че последният реално съществува на място,съгласно
заключението по назначената и извършена по делото съдебно-техническа
експертиза. С писмо на началника на СГКК-Варна изход.№ 24-17369/3.10.2016 г.
/л.54/ е изпратено до П. на адрес ***
съобщение за издадената заповед,което на 27.10.2016 г. е върнато от оператора
„Български пощи” ЕАД с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя” –
л.56 от преписката. Съобразно тези
обстоятелства ,заповедта е поставена на таблото в сградата на СГКК-Варна за
периода от 28.10.2016 г. до 14.11.2016 г. ,за което от съответната комисия е
съставен приложеният на л.58 от преписката протокол от 14.11.2016 г. За действителното издаване на заповедта П.
научава случайно през 2018 г.,след което подава жалба до АС-Варна,която е
приета в СГКК-Варна с рег.№ 06-5605/4.12.2018 г.
При така установените обстоятелства,съдът намира жалбата
за процесуално допустима – жалбоподателят Д.П. е заинтересовано лице по смисъла на пар.1,
т.13 от ДР на ЗКИР с
вписани преди изменението права върху имот 10135.1503.577 и самостоятелен обект
10135.1503.577.3.2,поради което за него е налице правен интерес от съдебното оспорване. Искането за обявяване нищожност на оспореният
адм.акт не е обвързано със срок,но и по отношение на заявените с жалбата
основания за унищожаемост,съдът намира по съображенията изложени в
определението по даване ход на делото от 26.02.2019 г.,че оспорването не е
просрочено.
Разгледана по същество,съдът намира жалбата за частично основателна.
Обжалваната
заповед има за предмет изменение на КККР, поради допусната грешка при
одобряването им,материалната компетентност за което принадлежи съгласно
разпоредбата на чл.54,ал.4 от ЗКИР на началниците на СГКК по местонахождение на
имота. Последният се намира в гр.Варна,поради което компетентен за издаване на
оспореният адм.акт е именно началникът на СГКК-Варна. В този смисъл,оспорената
заповед е издадена от компетентен адм.орган. Що се касае до
останалите повдигнати възражения на жалбоподателя относно валидността
на оспорения адм.акт,съдът
намира,че същите по характера си не биха могли да опорочат волята на адм.орган в
нетърпимо тежка за правовия ред степен,поради което тяхната правилна
квалификация е съответна на основанията
за унищожаемост. По тези съображения,обжалваната заповед представлява според
съда валиден адм.акт.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя относно формата на оспорения адм.акт. Обжалваната заповед ясно
посочва в съдържанието си разпоредбата на чл.54,ал.1 от ЗКИР като правно
основание за издаването й,а фактическото основание се съдържа в представения и
изискуем според същата разпоредба проект за изменение на КККР. Последното изцяло съответства както на
константната съдебна практика за възможността мотивите на оспорения адм.акт да се съдържат в материалите от
адм.преписка,така и на разпоредбата на чл.54,ал.4 от ЗКИР,съгласно която заповедта
за изменение се придружава от
скица-проект. По тези съображения,съдът намира за спазена формата на адм.акт.
Основателно
е обаче възражението на жалбоподателя за допуснато от адм.орган съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. По същите съображения изложени във връзка с допустимостта на жалбата
и съобщаването на обжалваната заповед,
съдът приема,че жалбоподателят П. не е бил уведомен в съответствие с изискването на
чл.26,ал.1 от АПК за адм. производство, образувано по заявлението на
Министерство на отбраната. Резултатът е лишаването му от правото по
чл.34 от АПК на участие в адм.производство,което
според съда е дало пряко отражение
върху правилното приложение на материалния закон по отношение на
притежаваният от него самостоятелен обект с идентификатор
10135.1503.577.3.2.
По
приложението на материалния закон и съответствието на адм. акт
с целта на закона,жалбата е неоснователна в частта й касаеща оспорването по отношение изменението в
кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 10135.1503.577. Основанието за изменението е допусната грешка
при одобряването на кадастралния регистър –
за претендираното право на
собственост, заявителят Министерство на отбраната се позовава на АДС № 0034/12.03.1997 г. ,т.е. на титул
съществувал преди одобряването през 2008 г. на КККР,поради което очевидно е ,че
грешката не е настъпила след влизане в сила на КККР по смисъла на чл.51,ал.1,т.1
от ЗКИР. Същността на разпореденото с оспорения адм.акт изменение на КР за ПИ
10135.1503.577 се състои в
заличаването като съсобственик
на Община Варна и вписването като съсобственик на Министерство на отбраната. Грешка
действително е била допусната при одобряването през 2008 г. на КР с вписването
на Община Варна като съсобственик на ПИ с идентификатор 10135.1503.577 ,тъй
като към този момент Община Варна е била
загубила правото си на собственост върху
единствено притежаваните от нея 60 кв.м. ид.части от поземления имот. Отразената в КК площ на целия имот в размер на 1367 кв. м. не търпи промяна видно от съдържанието на
обжалваната заповед, от която Община Варна е притежавала само 60 кв.м. ид.части
съгласно АЧОС № 508/19.01.1998 г.,приложен на л.109 от делото. С тази
собственост Община Варна се е разпоредила преди одобряването през 2008 г. на КККР , а именно през 1998 г. с извършените две приватизационни
сделки в полза на ЕТ „Зевс – Р.З.” и СД
„Звезда- Д.П. и сие”. Продажбите не се оспорват ,видно от изразеното по делото
становище на заинтересованата страна Община Варна, според което жалбата на П.
е неоснователна. Същите са установени с
приложените по делото писмени
доказателства, както е установено и
отписването от актовите книги за
общинска собственост на имота по АЧОС № 508/19.01.1998г. ,което също е
настъпило преди 2008 г. – с издадената от кмета на община Вана заповед №
1587/23.09.1998 г. /л.107/. Установените
чрез тези доказателства данни налагат извода, че към датата на одобряване на
КККР /10.11.2008 г./ Община Варна не е притежавала каквато и да било
собственост върху ПИ 10135.1503.577,поради което същата неправилно е била
вписана в КР като съсобственик заедно с действителните съсобственици ЕТ „ Зевс-Р.З.” и СД
„Звезда- Д.П. и сие”. Съобразно тези обстоятелства, съдържанието на обжалваната
заповед не сочи на наличието на спор за
материално право по смисъла на
чл.54,ал.2 от ЗКИР по отношение на ПИ 10135.1503.577,както неправилно се твърди
от жалбоподателя,защото изменението не отрича неговото право на собственост
– видно е ,че той остава вписан в КР като съсобственик на ПИ 10135.1503.577 точно в обема на правото на собственост, притежавано
от него съгласно цитираните в заповедта нотариални
актове от 10.05.2013 г. и 29.12.2002
г. Последното означава,че вписването на Министерство на
отбраната като съсобственик на имота съвсем не
отрича и правото на собственост на праводателя на жалбоподателя - Община
Варна,както неправилно се твърди в допълнението към жалбата,защото това
вписване се отнася за разликата над притежаваните
от жалбоподателя и заинтересованата страна Р.З. общо 60 кв.м.
ид.части от имота до цялата площ
в размер на 1367 кв.м. – по отношение на тази разлика
Община Варна никога не е била собственик. При тези данни, сочещи на зачитане на притежаваните от жалбоподателя
права ,спор за материално право би могъл да възникне именно по отношение на въпросната разлика и то
между Министерство на отбраната и Община Варна,
но не и при участието на жалбоподателя – в случая никой не спори за неговите
30 кв.м. ид.части от поземления имот. От заявеното по делото становище на
Община Варна е видно,че такъв спор за материално право няма между нея и
Министерство на отбраната. Жалбоподателят П. също не претендира права на
собственост за разликата над неговите 30 кв.м. ид. части
до цялата площ на имота,която
всъщност е предмет на изменението в КР,при което за
него е без значение кой е субекта вписан като съсобственик на имота за тези ид.части ,тъй като както вече бе посочено,въпросната разлика няма
отношение към сделката чрез която той придобива права. Липсата по изложените съображения на спор за
материално право по смисъла на чл.54,ал.2 от ЗКИР, прави разпореденото с обжалваната заповед
изменение в КР за ПИ 10135.1503.577
материално законосъобразно и съответно на целта на закона, състояща се в отстраняване на съществуващата грешка. В тази част жалбата на П. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на изменението изразяващо в заличаване от КККР на схема на самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1503.577.3.2,
обжалваната заповед е материално незаконосъобразна. Понятието за схема на самостоятелен обект в
сграда е дадено в пар.1,т.4 от ДР на ЗКИР – то представлява графическото изображение на самостоятелния обект в
сградата и даването на идентификатор на същия. В този смисъл, изложеното в тази
част на обжалваната заповед волеизявление на адм.орган е за заличаване на самостоятелния
обект в сградата с идентификатор 10135.1503.577.3.2 , а не за заличаване на схемата
за него, което е видно от другото волеизявление в обжалваната заповед за
заличаване на самата сграда 10135.1503.577.3 като обект от КККР. С неоспореното от страните заключение от извършената по
делото съдебно-техническа експертиза е установено,че самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1503.577.3.2
съществува на място,поради което разпореденото с обжалваната заповед
заличаване от КК както на обекта,така и
на сградата в която той се намира, противоречи на чл.2,ал.1 от ЗКИР. Същевременно,разпореденото
заличаване от КР на данните за правото на собственост върху същият
обект,противоречи на чл.2,ал.2,т.1 от ЗКИР – няма данни жалбоподателят П. да е
загубил правото си,както и не е налице претенция неговото право да е придобито от Министерство на отбраната. Като материално-незаконосъобразна по
изложените съображения,обжалваната заповед подлежи на отмяна в частта й,с която
е разпоредено заличаване от КККР на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1503.577.3.2 и на
сградата в която той се намира,имаща идентификатор 10135.1503.577.3.
При този
изход от делото,сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл.143,ал.1
от АПК да му бъдат възстановени в съответствие с уважената част от жалбата – за
отхвърлената част не е налице претенция от ответника за разноски. Сторените от
жалбоподателя разноски са в общ размер на 1 460 лв. от които 10 лв.
платена държавна такса, 250 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие на
л.146. От страна на ответника е отправено възражение за прекомерност на
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,при което нормата на
чл.78,ал.5 от ГПК дава възможност за намаляването му до минималния размер по чл.8,ал.2,т.1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,който
е 600 лв. – неправилно в писмената
защита на адв.Ф.Д. с.д.6325/15.04.2019 г. , минималният размер е определен по
чл.8,ал.1,т.4 от Наредбата. Съдът намира,че действителната фактическа и правна
сложност на делото е съответна на близък до посоченият в Наредбата минимален размер ,а именно размера от 720 лв. ,до който следва да бъде намалено
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,при което общият размер на
сторените от него разноски се определя на 980 лв. Имайки предвид отхвърлената част от жалбата и съобразно
уважената част от нея ,на жалбоподателя следва да се възстановят разноски в
половин размер ,а именно 490 лв.
Претенцията
за разноски на заинтересованата страна Р.З. е неоснователна. Съобразно предмета
на делото,същият е конституиран като страна в процеса единствено във връзка с
оспорването касаещо изменението на КККР за ПИ с идентификатор 10135.1503.577,по
отношение на който същият притежава ид.части от правото на собственост. В тази
част,подкрепяното от З. оспорване е отхвърлено ,т.е. изразеното от него
становище по делото е незаконосъобразно,поради което разноски не се дължат.
Същевременно,обжалваната заповед в тази
й част не представлява благоприятен за З. адм.акт по смисъла на чл.143,ал.3 от АПК,поради което същият няма право на разноски и на това основание.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като материално-незаконосъобразна заповед № 18-7851/3.10.2016 г. на началника на СГКК-Варна в
частта й,с която се
заличават като обекти от КККР сграда с идентификатор 10135.1503.577.3 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1503.577.3.2.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Д.А.П.,против
същата заповед в частта й,с която е разпоредено изменение в кадастралния
регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.1503.577.
ОСЪЖДА СГКК - Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.П. ***, ЕГН ********** за разноски по делото сумата от 490 лв.
/четиристотин и деветдесет лв./.
Решението е постановено при
участието на заинтересованите страни Държавата представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството , Община Варна и Р.А.З.
и подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :