Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
Гр. Силистра, 07 юли 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Павлина Георгиева-Железова
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 238 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на П.Т.Г. с ЕГН: ********** ***
срещу решение №
1040-21-1139/ 09.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- София-град,
потвърждаващо разпореждане № РВ-3-21-00986418/02.09.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което контролният орган е разпоредил
възстановяване на неоснователно изплатени 9 635,37 лв., представляващи парично
обезщетение поради общо заболяване за 255 работни дни в периода от месец април,
2017 г. до месец февруари,2019 г.
Цитираните правни основания са: чл.114,ал.2,т.2 и ал.3
от КСО във връзка с чл.40,ал.1 от КСО във връзка с чл.8,ал.1 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от ДОО, във връзка с чл. 4, ал. 10 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица.
Чрез жалбата се релевират оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушаване на
материалния закон.
Основните
възражения настоящият състав на съда систематизира и извежда в няколко насоки:
-
осигурителят „Глобал Текх“ АД не е фиктивен
осигурител, а е извършвал реално и ефективно търговска дейност и в процесния
период – април, 2017 г. – м.февруари, 2019 г. Това било така, тъй като по
преписката и по делото са налични и доказателства, сочещи за извършване на
търговска дейност – продажба на 2 автомобила на дружеството; удостоверени
изплащания на заплати, образуване на изпълнително дело срещу осигурителя, по
което има осребрено имущество и преводи на осигурителни вноски от водещия
изпълнителното производство държавен орган за работници или служители в
дружеството,сред които не е жалбоподателката;
-
жалбоподателката П.Г., в качеството си на главен счетоводител на „Глобал Текх“ АД , реално е полагала и осъществявала трудова
дейност по конкретното трудово правоотношение и в периода – април, 2017 г. –
м.февруари, 2019 г.,през който е ползвала обезщетение за временна
неработоспособност;Това било така, тъй като дружеството реално и ефективно
извършвало търговска дейност, свидетелят Н.Ж., който работел като касиер или
счетоводител в процесния период, потвърждавал, че в процесния период
жалбоподателката е посещавала офиси и помещения на дружеството и е
извършвала дейност по полагане на
подписи под документи за счетоводни операции в изпълнение на трудовия договор и
длъжностната характеристика;
-Оспорва
валидността, годността и удостоверителната сила на констативен протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09. 2020 г. /л. 77 до
л.82 /, обективиращ проверка на ТД на НОИ-Силистра по
повод сигнал от 20.12.2019 г. относно извършена ревизия по разходите на ДОО на
осигурителя „Глобал Текх“ АД, проведена въз основа на
цитираната в протокола Заповед № ЗР-5-18-00786438 от 20.07.2020 на Ръководителя
на ТП на НОИ-Силистра за иницииране на пълна извънпланова ревизия по разходите
по ДОО за периода от 04.07.2014 г. –30.04.2020
г., включващ и процесния период – месец април, 2017 г. – месец февруари, 2019
г.
Възразява
се, че вписаната в протокола резолюция
на Началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Силистра
за извършване на проверка в информационната система на НОИ във връзка с
цитирания по-горе сигнал, не оправомощавала
контролните органи да извършат тази проверка.Нарушен бил редът, регламентиран в
Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. , защото липсвала възлагателна
Заповед за извършване на проверката;
-
Според жалбопоподателката,
ответникът възприел процесният трудов договор между осигурителя „Глобал Текх“ АД и П.Г. като недействителен договор, а щом това
било така, то първо трябвало да се инициира производство пред съответния
районен съд за прогласяването му като недействителен, респ. за преценката му
като унищожаем, респ. като относително недействителен
и едва след това, да се правят изводи, основани на недействителен договор;
-
Признава, че Задължителни
предписания № ЗД-1-18-00813310 от 18.09.2020 г. на ТП на НОИ-Силистра / л.109 и
л.110 /, издадени въз основа на цитирания по-горе констативен протокол от
проверка от 18.09.2020 г., са влезли в сила като стабилен административен акт.
С посочените предписания се нарежда да се заличат от съответния регистър
данните, че жалбоподателката П.Г. е осигурено лице за процесния период, през
който жалбоподателката е ползвала обезщетение, заместващо трудовото
възнаграждение;
-
Оспорва възможността и правомощието на контролните
органи на НОИ да ползват данните, вписани в протокол № П-22221421006381 от
17.03.20121 г. на Националната Агенция по приходите, обективиращ
проверка в хипотезата на чл.77,ал.1 от ДОПК по повод на опит на
дружеството-осигурител „Глобал Текх“ АД да се заличи
като юридическо лице след ликвидация;
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуален представител гл. юриск.
Р.М. – С.-в съдебно заседание и чрез писмени бележки поддържа становище за неоснователност
на жалбата и претендира разноски.Развива подробни съображения за наличие на материална
компетентност на издателя на акта, липса на съществени нарушения на
процесуалните правила и за адекватно приложение на материалното право.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства
и приложимите норми, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предметът на делото е законосъобразност на административен акт за връщане
на добросъвестно, но неоснователно получени суми с публичен
характер.Неоснователността следва от извод, че жалбоподателката не се ползва
със статут на „осигурено лице“,тъй като в процесния период – 06.04.2017 г. –
25.02.2019 г.-не е изпълнявала ефективно задълженията си по сключения трудов
договор. В същото време, през същия период е получила обезщетение за временна
неработоспособност, заместващо аналога на трудово възнаграждение, за 255
работни дни в размер на 9 635,37 лв.
Относно обективните рамки на предмета на
делото и правно-значимите факти: Настоящият състав на съда счита, че за
процесния спор е без съществено значение обстоятелството,дали
дружеството-осигурител „Глобал Текх“ АД-София реално
е извършвало търговска дейност или не.Нормативното изискване за преценка, че
жалбоподателката П.Г. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО във връзка
с чл.4 от КСО във връзка с § от КСО, е дали по конкретния трудов договор през
процесния период от 06.04.2017 г. до 25.02.2019 г.работникът е изпълнявал
поетите с действителен договор задължения за изпълнение.Това е така, тъй като
цитираните по-горе норми изискват реално извършване на трудова дейност, за
която се следва осигуряване,независимо от спазените форми за удостоверяване на
такава. В тази връзка съдът преценява за
неотносими съответните становища на страните по делото, насочени към отстояване
на теза дали дружеството-осигурител реално е извършвало ефективна или нискорентабилна дейност.В тази връзка не следва да се
коментират и доказателствата, насочени към пряко неотносим
към предмета на делото въпрос.Неосигурено лице може да бъде както работник,
който не полага реално труд по сключен трудов договор в реално извършвана
търговска дейност, така и по сключен договор по повод на фиктивно извършвана
търговска дейност на дружеството-осигурител.
От фактическа и правна страна, съдът излага следните факти и съображения по
делото:
Във връзка с постъпил сигнал от ТП на НОИ - София град е издадена Заповед №
ЗР-5-18-00786438 / 20. 07. 2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Силистра,цитирана
в КПротокол от 18.09.2020 г. / л.77 / за извършване на пълна извънпланова ревизия
по разходите на ДОО в „Глобал Текх“ АД – София за
периода от 04. 07. 2014 г. до 30. 04. 2020 г. Резултатите от ревизията
са отразени в констативен протокол № КВ –
18-00813263 / 18. 09. 2020 г. /л. 77/ Отбелязано, че дружеството-осигурител
подава данни и информация в НАП за осигуряване с декларация образец № 1 за
физически лица,сред които е и жалбоподателката.
Жалбоподателката се е явила
пред контролните органи, подала е схематични и непълни данни във връзка с
трудовото си правоотношение с обяснение, че висящ спор я препятства да бъде
по-конкретна.
Издадени са
задължителни предписания по чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
служители на дружеството, между които и
жалбоподателката /л. 109/, като за същата заличаването е за процесния
период - м. април 2017 г. – м. февруари 2020 г. Изведен е извод, че трудовото,
респ. осигурителното правоотношение съществува формално, без съдържание за
полагане на реален труд от жалбоподателката.
Предписанията като административен акт, не са били оспорени от
дружеството–осигурител, влезли са в сила и са произвели предписаното действие.В
определения в предписанието срок задължението за заличаване не е било изпълнено
доброволно и контролните органи са осъществили правомощието си за служебно
заличаване на данните за осигурени лица по чл.5,ал.4 от КСО.
По делото не се спори, че за процесния период жалбоподателката е получила
обезщетение за временна неработоспособност за 255 работни дни в размер на 9 635,37 лв.
Ръководителят на „КР на ДОО“ на осн.
чл. 114, ал.2,т. 2 и ал.3 от КСО е издал Разпореждане№
РВ-3-21-00986418/02.09.2021 г., с което е разпоредил възстановяване на
неоснователно изплатените 9 635,37 лв.за посочения период – 06.04.2017 г. –
25.02.2019 г.
Като „нови
данни“ и документи е съобразено цитираното по-горе предписание като
административен акт, който е разпоредил заличаване на данните по чл.5,ал.4 от КСО ,касаещи жалбоподателката като осигурено лице в посочения период.
При оспорването на това разпореждане по реда
на чл. 117, ал. 2 от КСО ответникът,
възприемайки като правилни мотивите на ръководителя на "КР на ДОО", го
е потвърдил постановявайки решение № 1040-21-1139/ 09. 11. 2021 г. /л.11-л.17),
чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. София град е валиден административен
акт, издаден в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона
форма. В обжалвания акт и потвърденото с него Разпореждане от 02. 09.2021 г. са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването им,
а в производствата по постановяването им не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, които да обуславят отмяната им на
това основание. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението, че проверката
на контролните органи на НОИ, при която е съставен констативен протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09. 2020 г., въз
основа на който са издадени задължителните предписания за заличаване на данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО за служители на „Глобал Текх“
АД, между които е и жалбоподателката, е
извършена без възлагателна заповед, поради което
протоколът, като издаден в нарушение на установените правила за съставянето му,
не е годно доказателствено средство. Заповед № ЗР-5-18-00786438 / 20. 07. 2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Силистра за извършване на пълна извънпланова ревизия по разходите на ДОО в „Глобал Текх“овластява гл. инспектор по
осигуряването е източник на материална компетентност за съответното длъжностно
лице. Посоченият протокол, като издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява годно
доказателствено средство (чл. 179 ГПК).
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около материалната
законосъобразност на акта и по-конкретно дали в периода 07. 04.
2017 г. - 25. 02. 2019 г. жалбоподателката е имала качеството осигурено лице.
Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От анализа на цитираните текстове се вижда, че законодателят третира
реалното осъществяване на трудова дейност като условие за възникване на
осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност.Това е така,тъй като обезщетението замества трудовото
възнаграждение. Наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и да бъдат упражнени
произтичащите от него права.По делото няма спор, че е сключен трудов договор и
че са изпълнени формалните изисквания за декларирането на договора,за придаване
на жалбоподателката качество на „осигурено лице“ чрез вписването й в съответния
регистър, без значение дали осигурителните вноски са внесени или дължими.Но изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО е лицето да упражнява реално
трудова дейност въз основа на това правоотношение (в този смисъл Решение № 314
от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о., Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2019 г., VI о.). В
тази връзка неоснователна е тезата на жалбоподателката, че преди да
издаде предписанията за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО
административният орган е следвало да
изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и да сезира районния съд с
искане за произнасяне относно недействителността на трудовия договор на
жалбоподателката. Изводи за недействителност на посочения трудов договор нито
са формулирани от ответника, нито обосновават оспорения акт.
Следва да
се отбележи и че началният момент на заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО относно жалбоподателката не съвпада с възникването на трудовото ѝ
правоотношение с "Глобал Текх" АД /01.09.2015
г./, т.е. органът приема, че липсва осигурително правоотношение не за цялото
времетраене на трудовия договор, а само за част от периода.
В съдебно заседание разпитаният по делото свидетел Н.Ж. потвърждава, че са
се уговорили с жалбоподателката взаимно да си полагат подписи в улеснение на работатата.В тази връзка значителна документация, изискваща
подпис на жалбоподателката като счетоводител, е подписвана от цитирания
свидетел, но със сочени данни, че подписът е положен от жалбоподателката.На
голям брой счетоводна документация въобще липсва подпис на жалбоподателката в
качеството й на счетоводител.Спорадичните примери за положен подпис от
жалбоподателката в повечето случаи са на документация, по която тя е в
качеството си на лице, получаващо заплата, т.е. на служител в дружеството, а не
в качеството на длъжностно лице „счетоводител“.В тази връзка са обясними и семплите и лишени от конкретика
обяснения на жалбоподателката пред контролните органи / л.80 /, предоставили й възможност да вземе
отношение по образуваното административно производство по повод сигнал от
20.12.2019 г. от ТП на НОИ-София за неправомерно разходване на суми от ДОО, по
повод на която проверка е издадено и процесното предписание за заличаване на
данните по чл.5,ал.4 от КСО / качеството на жалбоподателката като„осигурено
лице“.
В доказателствения процес следва да се отбележи и фактът, че
значителна част от представените или документите, на които жалбоподателката
чрез процесуалния си представител се позовава, касаят времето преди месец април
2017 г.и са неотносими към настоящия процес. За времето след това приложените
доказателства не установяват безспорно, че жалбоподателката е полагала реален
труд по трудовоо правоотношение. Наличието на фишове
за получавана заплата нямат пряко отношение към установяване на факта, че
жалбоподателката реално е полагала труд. Представените разплащателни ведомости
за периода след м. март 2017 г. не носят нито един подпис на жалбоподателката -
нито като счетоводител, нито като лице, получило суми в брой. Не е налице и
яснота от кого са били изготвени тези ведомости, нито пък са подписани от
лицата, за които е посочено, че са получили суми в брой. По повод преценка за
назначаване по делото на съдебно-графологическа
експертиза, целяща установяване автентичност на подписа на жалбоподателката под
основната част от счетоводната документация,жалбоподателката ,чрез процесуалния
си представител,изрично заявява, че няма да се ползва от оспорените документи,
противопоставяйки се на положителен извод за допускане на експертизата.
Отрицателните факти прехвърлят доказателствената тежест на страната, която се позовава и черпи права от насрещния
положителен факт.При анализа на гореизложените данни, съдът счита, че жалбоподателката
не е доказала релевантния за предмета на делото факт, че реално е изпълнявала
задълженията си по трудовия договор. В тази връзка се явява и доказан фактът,
че жалбоподателката не притежава качеството „осигурено лице“ в посочения период.
В обобщение, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно от администрацията и не е налице отменително основание чл.146,т.4 от АПК.При заличени данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за качеството „осигурено“ лице на жалбоподателката,
неоснователно се явява изплащането на обезщетение поради общо заболяване за процесния
период – 255 дни в периода от месец април, 2017 г. до месец февруари, 2019 г.
В тази връзка правилно и законосъобразно е
издадено решението на Директора на ТП на НОИ- София град, с което се
потвърждава разпореждане № РВ-3-21-00986418 от 02.09.2021 г. на ръководителя на
контрол по разходите на ДОО за възстановяване на неоснователно изплатени 9
635,37 лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване за посочения
по-горе период.
Оспореното решение съответства и на целта на
закона. Целта на разпоредбата на чл. 114,ал.2,т.2 от КСО е недопускане на
неоснователно обогатяване дори и чрез добросъвестно получени суми, щом те са
недължимо платени. Посредством
решението тази цел следва да се постигне, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
В заключение на изложеното съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди
такова в размер на 100 лева в полза на Националния осигурителен институт – гр.
София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният
административен орган – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за
организацията и дейността на Националния осигурителен институт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.Г. с ЕГН: ********** *** срещу решение
№ 1040-21- 1139/09.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- София град, с което е
потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00986418/02.09.2021 г., издадено от
Ръководител „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ - Силистра, с което е
разпоредено възстановяване на неоснователно изплатени 9 635,37 лв.,
представляващи парично обезщетение за 255 работни дни поради общо заболяване за
периода:месец април, 2017 г. – месец февруари, 2019 г.
ОСЪЖДА П.Т.Г. с ЕГН:********** *** да заплати на
Националния осигурителен институт – гр. София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: