РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Л. Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Л. Нинов Гражданско дело № 20213110111174
по описа за 2021 година
Ищецът Н.П. излага, че през м.март 2018г. страните са сключили
договор за разпространение на книгата му „Денят на инвикта", като на
ответника „Николови ритейл“ ЕООД са предадени 200бр. от нея. Съгласно
чл.9, ал.2 от договора разпространителят-длъжник е следвало да продава
книгите на цена 14лв., като заплаща на ищеца като автор 50% от цената.
Договорът, съгласно чл.3, е срочен и е сключен за 2 години. Поддържа, че
през времетраенето на договора, след изтичането му, а и към днешна дата, все
още не е получил цялостен отчет - колко точно бройки от книгата са
продадени, колко са налични при длъжника, колко са повредени и негодни за
търговско разпространение. Твърди, че до длъжника са отправяни
многократни покани за представяне на отчет, предаване на книги и
прекратяване на отношенията извънсъдебно. От 10.12.2020г. активно кани
писмено длъжника да изпълни поетите ангажименти, но запитванията му
защо няма отчет и никакви постъпления остават без съдействие от страна на
длъжника. Посочва, че на 27.05.2021г. получил частичен отчет - 75
нереализирани бройки от книгата, от които 11 в изключително лош търговски
вид, негоден за реализация на книжния пазар. Съставил протокол, с който
върнал към длъжника негодните за продажба 18 бройки, а останалите 57
запазил. Съгласно чл.16 от договора за негодните за реализация или
липсващи бройки се дължи заплащане като за продадени. Твърди, че
1
дружеството продължавало да продава без отчет бройки от книгата до
момента на получаване на известие за образувано дело. Длъжникът нито
заплащал стойността на продаваните книги, нито контактува, нито е предал
остатъка от бройките, повече от година и половина, след като договорът е
изтекъл, както и не е предоставил пълен финансов и стоков отчет за 143бр. от
книгата. Претендира да бъде установено между страните, че ответникът му
дължи сумата от 1001лв., формирана от продадените, повредените и/или
липсващи 143бр. книги „Денят на инвикта“, с автор – ищеца, предоставени на
за продажба, умножени по тяхната дължима стойност 7лв., както и сумата от
6лв., представляваща куриерски разходи за връщане на върнати на ищеца
останали бройки поради лошото им търговско състояние, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№8165/2021г. по описа на ВРС, и да се присъдят сторените в
заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 от
ГПК е подал отговор в който оспорва иска по основание и размер, като
твърди, че не е налице писмен договор със соченото в исковата молба
съдържание. Посочва, че представеният от ищеца договор не е подписан от
представител на ответното дружество, видно от надлежно обявения в
Търговския Регистър образец от подписа на представляващият и управляващ
дружеството и релевира искане по реда на чл.193 ГПК. Не оспорва, че е имал
търговски отношения с ищеца, но същите възникнали въз основа на устни
договорки. Възразява, че липсва негово писмено или устно съгласие за
поемане на задължение, аналогично на соченото от ищеца в чл.16 от
договора. Оспорва сочената сделка да е търговска по см. на ТЗ и да е налице
хипотезата на чл.301 от ТЗ, тъй като не всеки подпис на служител ангажира
отговорността на търговеца. Поддържа, че ако подписът е положен от лице,
изпълняващо служба на материално изпълнение, то този подпис няма
правните последици на подписа на представляващия и управляващ
дружеството. Счита, че ищецът е упражнил превратно правото си да върне
процесните книги, като твърди, че е получил същите в изряден търговски вид.
Твърди, че книгите са върнати в добър търговски вид, което сочи, че ищецът
злоупотребява с материалните си права - очевидно с цел да получи цената на
книгите. Оспорва да са му отправяни покани в продължение на половин
година. Поддържа, че процесната сума е платена в брой, лично на ищеца, без
да поиска разписка за заплатената сума. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.183 ЗЗД.
По делото е приложено ч.гр.д.№8165/2021г. на ВРС в рамките на което по
2
заявление подадено от настоящия ищец в негова полза срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за заплащане на сумите от 1 001лв. главница
по задължение за плащане на стойността на 143бр. книги „Денят на инвикта“
с автор заявителя предоставени на ответника за продажба, 6лв. разноски за
връщане на върнати на заявителя останали бройки поради лошото им
търговско състояние и 20.02лв. заплатена държавна такса за водене на делото.
По настоящото дело е представен в копие и оригинал писмен договор за
разпространение от 2018г. без конкретна дата съгласно който ищецът в
качеството си на издател/автор е предоставил на ответника в качеството му на
разпространител 200бл.книги „Денят на инвикта“ чиито автор е той, като
разпространителят се е задължил да продава книгите и да отчита пред него
ежемесечно сумите от продажбите чл.2. Договорът е сключен за срок от две
години считано от неустановената му дата на сключване чл.3. Съгласно ал.2
от същия текст на договора всяка от страните чрез писмено изявление може
да го прекрати предсрочно с едномесечно предизвестие. Ал.2 от същия чл.3
от договора също съдържа уреждане на начина на предсрочното му
прекратяване, като сочи, че след изтичане на дадения срок с предсрочното
прекратяване се изготвя двустранен протокол, в който се отразява наличната
стока към момента на изтичане на предизвестието, дължимото се
възнаграждение и стоките подлежащи на връщане, като въз основа на това
разпространителя заплаща на издателя извършената реализация.
Договорът е бил оспорен от ответната страна, относно автентичността
на подписа положен за нея в договора, но въпреки падащата върху нея
доказателствена тежест и дадената и възможност да ангажира СГЕ, тя не е
проявила активност, което е довело само до отлагане на делото и трупане на
лихви.
Предвид липсата на успешно проведено оспорване автентичността на
подписа на ответника в представения договор съставът намира, че той е
редовен и е доказал наличието на договорно отношение между страните по
делото, като наличието му прави безсмислено твърдението на ответника за
липса на същия.
По същество коментираният договор сочи, че на ответното дружество
се предават 200бр. книги, като съдът приема, че той инкорпорира изявление
на ответника, че получил книгите предвид изричното записване, че „издателя
предоставя на разпространителя 200бр. напечатани на български книги“.
Съставът намира, че не следва да обсъжда водената между страните
кореспонденция, тъй като тя е във форма различна от формата в която е
възникнало договорното отношение. Не следва да се обсъжда и
представеният от ищеца протокол за изписване на стоки, до колкото той е
3
изготвен едностранно от него и съдържа негови изявления в собствена полза.
Съгласно съдържанието на договора, той е срочен за две години от
датата на подписването му, като при липсата на посочена в самия него дата
съдът приема, че това е най-късният момент на сигурната година 2018г.-31
декември. При това положение срокът на договора изтича на 31.12.2020г.,
като подаденото на 31.01.2020г. заявление се явява предсрочно подадено,
въпреки това следва да се има предвид, че крайният срок е настъпил в хода на
процеса. От друга страна самият ищец прави изявление, че 143бр. от книгата
са му били върнати, но той е отказал приемането им поради лошото им
състояние.
Съставът намира, че е на лице нарушение на договорните задължения от
страна на ответното дружество, тъй като то не е доказало, че е предприело
действия за връщане на книгите при реда определен с договора-двустранен
протокол или при евентуален отказ за участие в съставянето на такъв от
издателя при съставяне на протокол за този отказ с записани свидетели на
отказа. При това положение действието на ищеца изразяващо се във връщане
на получените книги-отказ да ги приеме е законосъобразно, а от там
произтича и доказаността на претенцията, като следва да се приеме, че
ответника не е изпълнил договорното си задължение да предаде книгите по
реда установен от страните и поради това дължи плащане на стойността им.
Що се отнася до конкретната сума, то в чл.9 от договора е записано, че за
реализирана книга разпространителят ще заплаща на издателя 7лв., което при
липсата на други доказателства следва да се приеме като определящо
дължимото се обезщетение и възлиза на 1 001лв., колкото е размера на
претенцията като към тази сума следва да се причисли и разхода от 6лв. за
връщане на пратката, който не е оспорен от ответника. Ответникът не е
представил доказателства, че сочените 143бр. книги са налични и са в добър
търговски вид, което води на извода, че те са или погинали напълно или си
увредени до степен която ги прави непродаваеми и при това положение на
ищеца се дължи заплащане на стойността им.
Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумите от 296лв. разноски по заповедното
производство и 296лв. по исковото производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Н. Н. П.
ЕГН********** от гр.Пловдив, ** и ответника „Николови ритейл“ ЕООД,
ЕИК204227524 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
4
жк.“Вл.Варненчик“, бл.216, вх.1, ет.3, ап.11, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 1 001лв. представляваща стойност останали непродадени
143бр. от предоставени за продажба общо 200бр. от книгата „Денят на
инвикта“ по силата на договор за разпространение от 2018г. и 6лв. куриерски
разходи, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
9.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите, всички присъдени по
заповедното гр.д.№8165/2021г. на ВРС, на осн. чл.422 оот ГПК.
ОСЪЖДА „Николови ритейл“ ЕООД, ЕИК204227524 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“, бл.216, вх.1, ет.3, ап.11 да
заплати на Н. Н. П. ЕГН********** от гр.Пловдив, *** сумите от 296лв.
разноски по заповедното производство и 296лв. по исковото производство, на
осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5