Определение по дело №15/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 256 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Л. от Г.Б.,У. планина”№4 против решение № 413 от 20.01.2011 г. постановено по Г. д. № 445/2010г. на РС-Р., с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск против „.-ООД“. с правно основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие на публикация в бр.29 от 04.05.2005г.. Оплакванията са, че обжалваното решение е неправилно, като противоречащо на основни положения от гражданското процесуално производство. Решението е порочно и необосновано . Иска се то да бъде отменено и постановен акт по справедливост.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. В дадения срок е представено и писмено становище.

Въззиваемата страна, Ч. пълномощника си в процеса поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна.При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и допустимо. Въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение се извършва в рамките, поставени от въззивната жалба. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и формираната въз основа на нея воля, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Изводите на решаващия съд са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районен съд – Р. е бил сезиран от М. Л. с искова молба , като претенцията е насочена срещу „. - ООД”ООД Б.,У.”П. Д.П.”№10, .4, П. от К. Е. И.. Изложените обстоятелства в ИМ сочат на предявен иск намиращ правната си опора в чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Цитираната норма касае отговорност на възложителя за вреди причинени при или по повод възложена работа.Елементите на юридическия състав на чл.49 са :

- елементите на юридическия състав по чл.45 плюс

-непозволеното увреждане да е извършено при или по повод възложена работа.Посочено бе , че предявеният иск черпи правното си основание в чл. 49 от ЗЗД – за ангажиране отговорността на ответника като възложител или работодател на виновен работник/служител. Възлагането е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което изпълнението е подчинено на възложителя.Работодателя по силата на чл.49 ЗЗД носи отговорност.Следователно няма възлагане когато липсва правна връзка. Деликтът трябва да е осъществен при или по повод някаква работа . Носената отговорност на възложителя е обективна невинна отговорност.Увредения има възможност за обезщетение срещу две лица – непосредствения деликвент и възложителя.Увредения може да избере от кого да получи обезщетение.Ако потърси обезщетение от възложителя – възложителя има регресно вземане срещу непосредствения деликвент за цялото обезщетение.

Безспорно е в случая , че в бр.29 от 04.05.2005 г. на вестник „.” е излязла публикация. Последната е със заглавие “Три педагожки разкриха в съда: Колегата М. Л. написа върху есе на ученичка : “Може да е без цица , но има пълна шестица”.В статията има твърдения , които създават лош имидж в обществото и представят ищеца в негативна светлина.Пред първостепенния съд е изслушана комплексна съдебно психиатрична- психологична експертиза. Експертите поддържат , че публикацията е довела до повишена тревожност и напрегнатост на ищеца. За негативния отпечатък на статията върху личността на ищеца сочат и показанията на св.М.. Посоченото обосновава правото на ищеца да възбуди исков процес. Предявеният иск е едностранно изявление на М. Л. задължаващо съдът да развие исковото производство.Изложеното в ИМ очертава правен спор и с предявяване на иска той цели разрешаването му. Законът предвижда редица условия за надлежното упражняване на иска. Ищецът Л. е предявил редовна ИМ т.е. написана на български език и отговаряща на предписанията на чл.127 и 128 ГПК . С твърденията в ИМ е очертан предмета на процеса. Искът е насочен срещу „.-ООД”О. така че той е страна в процеса посочена от ищеца. По повод на предявения срещу него иск ответника е изразил становището си в отговора по чл.131 ГПК.Ответното дружество противопоставя на твърдението на ищеца своето твърдение , като иска от съда отхвърляне(отричане ) на претенцията. За да съществува правото то трябва да е породено и да не е погасено. То не съществува , когато правопораждажият го факт не е възникнал. В случая към нито един момент не се доказва , че ответника „.-ООД”ООД е възложил на репортерката на в.“.” ( св.Т.В.) публикацията в бр.29 от 04.05.2005 г., засягаща личността на ищеца.

Въззивният съд намира, че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан по основание,поради което следва да бъде отхвърлен. Безспорно се установи липсата на елементи от фактическия състав на чл.49 във вр.с чл.45 ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже елементите на чл.45 -непозволеното увреждане и то да е извършено при или по повод възложена работа.

Доказателствата сочат , че репортера не е бил на работа към момента на публикацията в дружеството ответник. Тя е работила в “И.”ЕООД. Ответника няма качеството на възложителят, респ. работодател и не може да отговаря за вредите, причинени от публикацията. Отговорността на ответника ще бъде ангажирана, когато вредите са причинени виновно от лицето, Ч. действия, които съставляват извършване на възложената му работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето,което е било натоварено да извършва определена работа. Отговорността на юридическите лица по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително- гаранционна функция и тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативното наличие на посочените по-горе предпоставки - наличие на неимуществени вреди в патримониума на ищеца т.е. наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД плюс да бъде установено възлагане на работата от страна на ответника.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищеца следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Като не е успял да докаже наличието на релевантните за случая факти, пралилно искът е отхвърлен.Единственото правомощие на съда в случая е да преценява правното значение на фактите.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателства , съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства и е приложил правилно^ материалния и процесуалния закон,поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено,като на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния С.

При правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест и дадени указания и възможност в тази насока ищеца не е ангажирал доказателства относно това ответника ли е възложител на публикацията в бр.29 от 04.05.2005 г.. В тази връзка следва да бъде посочено , че е недопустимо пред въззивна инстанция искът да бъде насочен и срещу нов ответник.

По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №413 от 20.01.11г.,постановено по Г.д. №445/2010 г. по описа на РС-Р.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: