Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3378 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Р.(Б.)“ ЕАД срещу
В.Д.И. за осъждането му да заплати сумата от 32 548.03 лева главница,
1 449.34 лева възнаградителна лихва за периода 20.04.2019 г. – 21.01.2020
г. и наказателна лихва в размер на 318.94 лева за периода 20.05.2019 г. –
21.01.2020 г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 23.11.2017 г. сключил с В.Д.И.
договор за потребителски кредит за сумата от 36 575 лева с краен срок на
погасяване 20.11.2027 г. и възнаградителна лихви, определени на база 5.54% за
първите 12 месеца, а след това – лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR+6.280
пункта надбавка. Погасяването на дълга следвало да се извърши чрез заплащане на
120 анюитетни вноски, дължими на 20-то число на месеца, считано от 20.12.2017
г. до 20.11.2027 г.
На 20.05.2019 г. В.И. изпаднал в забава за заплащане на
погасителните вноски.
С придружително писмо от 05.12.2019 г. чрез ЧСИ ищецът
обявил предсрочната изискуемост на кредита. В.И. не бил намерен на адреса,
поради което поканата била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 20.01.2020 г. банката осчетоводила кредита като
предсрочно изискуем.
Тъй като състав на СРС отказал издаване на заповед за
незабавно изпълнение, банката предявява иск за осъждане на кредитополучателя В.Д.И.
да заплати исковите суми.
Ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете. Възразява и за наличие на неравноправни клаузи и за редовно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Първоначално заявеното оспорване
на подписа на В.И. в договора за банков кредит процесуалният представител не е
поддържал в съдебното заседание на 15.10.2021 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 2, т. 3 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Установяван
се от приложеното по делото ч.гр.д. № 6078/2020 г. по описа на СРС, 161 състав,
че на 05.02.2020 г. заявителят „Р.(Б.)“ ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, с която на В.Д.И. да бъде разпоредено да
заплати на заявителя изискуема главница по договор за потребителски кредит от
23.11.2017 г. в размер на 32 548.03 лева, от които 2 187.55 лева
редовно падежирала главница и 30 360.48 лева предсрочно изискуема
главница, както и 1 449.34 лева договорна лихва за периода 20.04.2019 г. –
21.01.2020 г. и 318.94 лева наказателна лихва за периода 20.05.2019 г. –
21.01.2020 г.
Съдът е отказал
да издаде заповед за незабавно изпълнение, тъй като е приел, че предсрочната
изискуемост не е настъпила, тъй като липсва редовно връчено уведомление до
длъжника, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Поради наличие на основанието по чл. 415, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от ГПК, „Р.(Б.)“ ЕАД предявява осъдителни искове за заплащане на сумите по
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за потребителски кредит № 1711132266199168
от 23.11.2017 г., че „Р.(Б.)“ ЕАД е предоставила на В.Д.И. сумата от 36 575 лева,
с краен срок за погасяване 23.11.2027 г. В чл. 4 са уговорени размерите и
начина на формиране на лихвения процент, според който кредитополучателят дължи
възнаградителни лихви. За първите 12 месеца И. е ползвал промоционален лихвен
процент – 5.54%, след което той се определя според 6-месечния SOFIBOR на банката, определян ежегодно
на 1-ви март и на 1-ви септември плюс надбавка от 6.280. Преизчислената лихва
се прилага от следващата падежна дата. За прилаганите стойности на 6-месечния SOFIBOR банката се е задължила да
поддържа информация на интернет страницата си (чл. 4.2.1 от договора).
На
датата на сключването на договора за потребителски кредит – 23.11.2017 г.
сметката на В.Д.И. е била заверена със сумата от 36 575 лева. До април
2019 г. И. е извършвал плащания на дължимите от него анюитетни вноски
сравнително редовно. Върху просрочените суми са начислявани наказателни лихви,
определени в размера по договора – десет пункта годишно върху забавената
главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения (чл. 4.5 от договора). Ответникът е заплатил наказателни лихви на
обща стойност 65.03 лева.
Последното
плащане е извършено на 30.08.2019 г. и с него е погасена изцяло вноската с
падеж 20.04.2019 г. – главница и лихви и наказателните лихви за просрочие,
както и част от дължимата редовна лихва с падеж 20.05.2019 г. – 77.81 лева от 173.86
лева. Неизпълнено е останало задължението за погасяване на редовна главница от
237.82 лева, 96.05 лева възнаградителна лихва, както и наказателни лихви от
28.27 лева.
Що се
отнася до възражението на представителя на ответника за нищожност на договора
за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на норми от ЗПК,
такава недействителност настоящият съдебен състав не установява. Видът на
кредита и неговият общ размер са ясно посочени. Детайлно е описано образуването
на стойността на приложимия лихвен процент. В.И. е подписал и погасителен план,
в който отделно са посочени задълженията за главница, лихви и такси и
съответните падежи. Ищецът е действал добросъвестно, предоставяйки на кредитополучателя
цялата необходима информация, осигуряваща достатъчно данни за целите на
ползването и връщането на кредита.
Относно
лихвения процент, преференциалният размер от 5.54% през първите 12 месеца е
продължил да се прилага и през следващата година, до март 2019 г., когато е
приложен обявеният на интернет страницата на „Р.(Б.)“ ЕАД референтен лихвен
процент. Уговореният първоначално 6-месечен SOFIBOR е бил неприложим, тъй като БНБ е
престанала да поддържа информация. От 15.02.2019 г. референтният лихвен процент
по кредити на граждани е 0.13, а от 15.08.2019 г. – 0.11. Видно от неоспореното
извлечение на л. 17 от делото, заедно с надбавката от 6.280, банката е прилага
лихвени проценти съответно от 6.41% и 6.39%. Неравновесие между правата и
задълженията на ищеца и ответника липсва. Банката не се е обогатила за сметка
на потребителя неоснователно, а е спазила точно и ясно определените правила, по
които се формира стойността на възнаградителната лихва.
Плащания
на падежиралите след 20.06.2019 г. вноски И. не е правил. Действително, до
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение предсрочната изискуемост не е настъпила. В хода на производството, с
получаване на препис от исковата молба (независимо, че същата е връчена на
негов особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК),
ответникът се счита уведомен за предсрочната изискуемост на целия кредит – не
само на падежиралите вноски, но и за целия остатък от главницата. В определение
№ 112 от 22.02.2021 г. по т.д. № 2068/2019 г. на ВКС, І т.о. и цитираната в
него съдебна практика е прието, че когато връчването на исковата молба е било
извършено не лично на длъжника-ответник или на негов пълномощник, а на
назначения в исковия процес особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, при предявен осъдителен иск за вземания по договор за
банков кредит, когато изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост е материализирано в самата искова молба, извършването връчване на
препис от исковата молба на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника. Конкретният
случай е именно такъв. С получаване на препис от исковата молба от адв. М.
ответникът В.Д.И. е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Поради
това той дължи да заплати целия размер на незаплатената главница от
32 548.03 лева. Сумата от 2 187.55 лева представлява падежиралите
главници и върху тях се дължи законна лихва от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, а върху предсрочно
изискуемата част в размер на 30 360.48 лева – от датата, на която е
обявена предсрочната изискуемост – с получаване на препис от исковата молба на 12.01.2021
г. (датата, на която е получен препис от исковата молба от назначения на
ответника особен представител).
За
периода 20.05.2019 г. – 20.01.2020 г. дължимата договорна лихва възлиза на
сумата от 1 449.34 лева, а за наказателни лихви за същия период – 318.94
лева.
С оглед
основателността на предявените от ищеца искове, ответникът дължи разноски в
размер на 1 182.56 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал.
1 от ТЗ, В.Д.И., ЕГН **********, с последен известен адрес *** да заплати на „Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, Е.****сумата от 32 548.03
лева главница по договор за потребителски кредит № 1711132266199168 от
23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 187.55 лева от
05.02.2020 г., а върху сумата от 30 360.48 лева – от 12.01.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал.
2 от ТЗ, В.Д.И., ЕГН **********, с последен известен адрес *** да заплати на „Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, Е.****сумата от 1 449.34
лева договорна лихва за периода 20.05.2019 г. – 21.01.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД, В.Д.И., ЕГН **********, с последен известен адрес *** да заплати на „Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, Е.****сумата от 318.94
лева наказателна лихва за периода 20.05.2019 г. – 21.01.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Д.И., ЕГН **********,
с последен известен адрес *** да заплати на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, Е.****сумата от 1 182.56 лева разноски
за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: