Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 10.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 6742 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Х.Б.Х. срещу Застрахователно дружество „Б.и. "АД
иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 60000,00лв., частично от 100000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 17,08,2015г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, обезщетение за забава в
размер на 13259,80лв. за периода от 17,08,2015год. До 18,10,2017год., сума в размер
на 3692,80,00лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 17,08,2015год., около
11,45часа, в гр.Горна Оряховица, на ул.Васил
Левски е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Фолксваген
Голф“, с рег. №*******, управлявано от Ц.Т.С.и Х.Б.Х., в качеството на
пешеходец. Произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил С., чиято деликтна отговорност е призната с
постановена присъда № 81/25,10,2016год.
по НОХД №20164100200388 по описа на ОС Велико Търново. Релевират се доводи гражданската отговорност на делинквента да е застрахована при
ответното дружество ЗД „Б.и. “АД, поради
което за увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента. Въпреки отправена молба за извънсъдебно уреждане
на спора претендираното обезщетение е отказано от застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски по делото.
Ответникът- ЗД„Б.и.“АД в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище, с което оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност
към датата на ПТП, осъществен деликт от водача Ц.С..
Оспорва от описаното ПТП да са причинени сочените неимуществени и имуществени
вреди и връзката им с деликта. При условията на евентуалност релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца-неуточнено.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства -констативен
протокол рег.№1808 /17,08,2018год. на ПП ОД МВР Горна Оряховица се установява
реализирано ПТП на 17,08,2015год. С участието на МПС Фолксваген Голф, с рег.№*******, управлявано
от Ц.С. и Х. Б.Х.-пешеходец.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност на водача Ц.С. с ответното дружество за релевирания период видно от
застрахователна полица №02114002202771 и справка от база данни на ИЦ към ГФ на
база подадени данни от застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите/стр.65
СРС /. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника за липса на
застрахователно правоотношение. На първо място съдът съобрази Реш.№211/14,12,2015год.
по т.д.№2782/2014год., по описа на І ТО, ТК на ВКС постановено по реда на
чл.290 от ГПК, съгласно което първото пряко доказателство относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение е установеното от длъжностното лице в
протокола за ПТП. В тази част протокола се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените факти от длъжностното лице,
включително представена застрахователна полица. От ответната страна не е проведено насрещно доказване оборващо
представените доказателства.
От присъда №81/25,10,2016год. На Великотърновски
окръжен съд, постановена по НОХД №388/2016год. НО, е видно Ц.Т.С.да е признат
за виновен в това, че на 17,08,2015год.
В гр.Горна Оряховица на ул. Васил Априлов към село
Арбанаси, при управление на лек автомобил, Фолксваген Голф, с рег.№******* е
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДВП, не намалил с
готовност да спре, а увеличил скоростта си на движение, въпреки съществуваща
опасност за движение- наличие върху платното за движение на пешеходеца Х.Б.Х. и
чрез насочване посоката на движение на автомобила към пешеходеца умишлено
причинил средна телесна повреда на Х. Б.Х.-престъпление
по чл.342, ал.3, б.“б“, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116, пр.1 от ЗДВП, вр.чл.36 НК и чл.54 НК.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицИ.ка експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване с разместване на
голям пищял и малкопищялна кост в
областта на дясна коленна става.
Проведено е
комплексно лечение в болнични и домашни условия. По спешност хоспитализиран в МОБАЛ
Велико Търново. Опериран на 24,08,2015год. Извършено е наместване на медиалната
и латералната част на фрактурата и чрез
Т плака същата е фиксирана. Костния дефект е запълнен с костно заместващо вещество. Изписан е с препоръка за
медикаментозно лечение е носене на ортеза за период
от 28 дни. Провеждана е рехабилитация в периода от 28,09,2015год. до 07,10,2015год.
При извършения личен преглед на пострадалия е констатирана накуцваща походка,
наличие на оперативен белег с дължина от
24 см. По предната част на коляното като металната остеосинтеза не е извадена и
предстои нова оперативна интервенция за изваждането й. Ползвал е помощни
средства-патерици за период от около 9 месеца. Възстановителния период е около
1 година и 9 месеца, с най-интензивни болки и страдания през първите 30 дни. За
в бъдеще се очакват болки при нотаварване и промяна на времето. При изслушване на
заключението в с.з. проведено на 14,03,2018год. вещото лице е изразило
становище разходите в размер на 3318лв. да са били необходими за лечение на
пострадалия.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Дамянов, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди.
По делото са представени фактури и фискални бонове
от които се установява да се извършени разноски по лечението в общ размер от
3692,80лв., които са в пряка връзка и необходими за лечение на ищеца, както
следва:
Фактура №16166/21,08,2015год.-3318,00лв. метална
остеосинтеза и костно вещество; фактура №1958/21,08,2015год.
-18,20лв.-лекарства; фактура №80/25,08,2015год. -128,00лв.-патерици и коленна ортеза; фактура №16270/03,09,2015год.-58,00лв.
потребителска такса; фактура №477/04,09,2015год.-45,15лв.-медикаменти; фактура
№479/05,09,2015год.-39,60лв.-медикаменти; фактура №480/05,09,2015год.
17,85лв.-медикаменти; фактура №484/11,09,2015год—18,00лв.медикаменти; фактура
№1307/14,11,2015год.-
25,00лв.-физиотерапия и фактура №1312/04,12,2015год.
-25,00лв.-физиотерапия;
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал и влязла в сила на 03,11,2017год. присъда №81/25,10,2016год. и на осн.чл.300 от ГПК, съдът намира да е осъществено виновно противоправно деяние от водача на МПС-Фолксваген голф, съобразно чл.20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. Лимитите на застрахователно обезщетение към датата на
застрахователното събитие съобразно чл. 266, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ (в
сила от 11.06.2012 г.) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт са 2
000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице;
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки
и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 35000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания- счупване на
голямопищялна и малкопищялна кост в областта на дясна коленна става,
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, обстоятелството, че периодът на възстановяване е около 1 година и 9 месеца, възрастта на пострадалото лице/46години към датата на ПТП, активна трудоспособна
възраст препятствана по причина на произшествието/, извършената оперативна
интервенция за наместване на фрактурата и необходимата втора такава за
изваждане на имплантите, обстоятелството, че пострадалия се е нуждаел от чужда
помощ за период от около 9месеца, / докато е ползвал ПС, установено и от
свидетелските показания/, фактът, че за период от около 1 месец е бил с
поставена ортеза на коляното, както и възможността за
в бъдеще да се очакват болки и дискомфорт при натоварване и промяна на времето. Съдът
съобрази и установения от вещото лице функционален дефицит на коляното,
констатиран при извършения личен преглед на пострадалия. Следва да бъде отчетено
и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- /при
всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално
отражение върху пострадалия/. Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че
накуцващата походка се очаква да бъде
възстановена с отстраняване на металната остеосинтеза при пострадалия.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. От една страна не са
изложени конкретни обстоятелства сочещи на съпричиняване от пострадалото лице,
а и по делото не са ангажирани никакви доказателства в този смисъл.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -17,08,2015год. до окончателното изплащане
на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо
претенцията за забава от датата- 17,08,2015год. год. е основателна като до
датата на исковата молба размерът на лихвата определен по чл.162 от ГПК е 7723,87лв.
По претенцията за имуществени вреди в общ размер от 3692,80лв.:
Установи се че в резултат на осъщественото противоправно деяние ПТП от 17,08,2015год.,
за ищеца са възникнали имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение и мед.услуги, които са в причинна
връзка с ПТП. Същите подлежат на обезщетяване в пълния заявен размер, тъй като
по делото са представени доказателства за извършването им, а от СМЕ се установи
да са били необходими. Настоящия състав намира, че съобразно чл.235 от ГПК
следва да бъдат съобразени всички извършените разходи, вкл. потребителска такса,
медикаменти и физиотерапия, тъй като се установи да са във връзка с провежданата
рехабилитация.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета
на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 1577,71лв., от които –1487,71лв. / 1547,71лева
–дължими д.т., от които се приспадат 60,00лв.-платени от ищеца д.т./ за държавна такса, и 90,00лв. от общо 150,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 60,00лв. от общо 100,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 117,00лв. от общо 300,00лв.-адв.възнаграждение.
/ Настоящия състав намира, че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК- за
прекомерност на адв.хонорар за ответника е неоснователно. Видно от цената на
исковата претенция минималния размер на адв.възнаграждение е 2440,78лв./
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокатско дружество „Г. и п.“ се дължи адв.хонорар определен по
чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска в размер на 1464,46лв. от общия размер-2440,78лв. Върху
дължимото възнаграждение с оглед данните за регистрация по ЗДДС се начислява
ДДС в размер на 20% /292,89лв./ или общото възнаграждение е 1757,35лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на Х.Б.Х., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сумата
от 35 000
лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.08.2015г.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2015г.
до окончателното изплащане на вземането, /която за периода от 17,08,2015год. до
18,10,2017год. е в размер на 7723,87лв./ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 35000,00лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв.-частично от 100000,00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на Х.Б.Х., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сумата
от 3692,80лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 17.08.2015г. ПТП
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на Х.Б.Х., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 60,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД,
с ЕИК: *******, адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1577,71лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на управление:***
да заплати на АД“Г. и партньори“ на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1757,35лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.Б.Х., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 117,00лв.
-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: