Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 12.04.2019
година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети март, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………А. ДОКУЗОВА…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 108 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 245 от 21.12.2018година., постановено
по гр.д. № 333/2018г. Районен съд Левски е отхвърлил предявения от В.К. ***,
против А.Й.И. от с.гр. иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, във вр. с чл.
21 ал.1 от СК (отм.) за признаване за установено по отношение на А.Й.И., че В.К.В.
е изключителен собственик поради пълна трансформация на лични средства при
придобиването на собствеността върху недвижимия имот, придобит чрез договор за
покупко – продажба - НА №103, том 3, рег. №1461, дело №325/2002 г. на нотариус Х.К.
– рег. №021, с район на действие Районен съд – Левски, вписан в АВп при РС –
Левски, с вх. рег. № 663/03.06.2002 г, Акт №40, том 3, дело №474/2002 г.,
заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение №4 и принадлежащите
идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от правото
на строеж върху държавна земя в гр. Белене, представляващ съгласно схема
№15-1333388/02.03.2018г. на СГКК Плевен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 03336.602.1563.4, с адрес: гр. **, обл. ***, ул. *** №*, бл. **,
вх.*, ет.*, ап.4. Присъдил е разноски в полза на ответницата в размер на 626лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца В.В., чрез
пълномощника му адв.С.В.Т. от ВтАК. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което въззивника
моли съда да го отмени и постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи предявения положителен установителен иск и да му бъдат присъдени разноски
за двете съдебни инстанции.Съображенията са изложени подробно в жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество – се явява и основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск за установяване спрямо ответницата – че бившият и
съпруг В.К.В. е изключителен собственик на придобитото по време на брака им
имущество – апартамент/описан подробно в ИМ/, находящ се в гр.**. Искът се
основава на твърдението, че бракът между страните от 02.05.99г. и закупуването
на жилището през 2002г. е станало при действието на Семейния кодекс от
1985г./отм. през 2009г./, като цената е заплатена единствено със средства от
възнаграждение за труд на съпруга и при липсващ принос на съпругата за
придобиването му.Средствата за закупуването му в лева, равняваща се на
договорената продажна цена от 4000долара по тогавашния курс долар/лев е ищецът
придобил като възнаграждение за участието му във две военни мисии в чужбина. В
исковата молба се твърди, че средствата от работна му заплата като военнослужещ са различни от тези паричните
средства, които е получавал за участието си във военни мисии зад граница и
които са послужили за закупуване на жилището. Със средствата от работна заплата
е разполагала ответницата, която от сключването на брака до закупуването на
жилището не е работела, а се е издържала изцяло от заплата на съпруга
си.Правния интерес от предявяването на иска се състои в това че съпругата е
предявила иск за делба на въпросния имот и е поискала от бившия си съпруг
обезщетение за ползването на една втора от него, с твърдението че имота е
придобит в СИО, като е заведено гр.д.253/2018г. по описа на РС-Левски.
В отговора на исковата молба ответницата, чрез
пълномощникът си адв. Е.Р. е взела становище, че искът е неоснователен, тъй
като имотът
е придобит от нея и ищеца в режим на СИО и в резултат на съвместния им принос,
като нейния принос се изразява във влагане на средства и труд и работа в
домакинството.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак
е сключен на 02.05.1999г. и прекратен, считано от 14.07.2009г., когато е влязло
в сила решението по гр.д. № 366/2008г. по описа на РС-Свищов. Бракът е
прекратен по вина на съпругата, а семейното жилище/процесния апартамент/ -
предоставен за ползване на съпруга.От брака си съпрузите не са имали деца. По време
на брака, при действието на Семейния кодекс от 1985г., при действащия тогава
режим на съпружеска имуществена общност е придобит недвижим имот – апартамент/описан
подробно в исковата молба/, находящ се в гр. Белене, чрез договор за покупко –
продажба, НА №103, том 3, рег. №1461/03.06.2002 г., акт №40, том 3, дело
№474/2002 г. Безспорно е, че след развода недвижимия имот е предмет на дело за
делба, заведено от съпругата, с искане за делба при два равни дяла и с искане
за заплащане на обезщетение за ползване за нейната ½ ид.ч. от имота.
Безспорно е и това обстоятелство изрично е признато от ответницата в първата
инстанция, че закупуването на имота е станало изцяло със средствата предоставени
от ищеца, които той е получил за участието си като военнослужещ във военни
мисии в чужбина.Няма спор и по това, че от сключване на брака до закупуването
на имота ответницата не е работила и не е реализирала трудови доходи. По време
на мисиите, от които ищецът е получил средствата за закупване на апартамента,
ответницата е живяла сама в семейно
жилище, под наем.
Спорно е оборена ли е презумпцията за съвместен
принос на двамата съпрузи за закупуване на имота и собственост ли е той на
ищеца, като придобит в режим на СИО, но изцяло в резултат на негов принос. За да се произнесе по спора, въззивния съд
съобрази следното:
За да отхвърли иска, районният съд правилно е
установил относимите факти и обстоятелства : че процесният имот е закупен на
името на ответницата по време на брака между страните, в режим на СИО, че
ищецът е военен и е участвал в мисии, както и че изцяло със средствата от тези мисии
е заплатена цената на апартамента. Въз основа на тях е направил следните изводи
: „Съгласно действащата към момента на придобиването на недвижимия имот
редакция на СК – чл. 19, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Доколкото
семейният принос се предполага до доказване на противното, за да бъде оборен,
съпругът, твърдящ трансформацията на лични средства в закупуването на
имуществото следва при условията на пълно и главно доказване да установи
извънсемейния характер на средствата за придобиване на имота. За да се признае
пълна трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака на съпрузите недвижим имот в режим на СИО и се уважи иска по чл. 21, ал.1
и ал.2 от СК 1985 (отм.), в тежест на претендиращия индивидуална собственост на
целия недвижим имот бивш съпруг, заявил иска, е доказването. Тежестта на
доказване е изцяло на ищеца по иска за трансформация на лични средства. Само и
доколкото заявената претенция е подкрепена с конкретни доказателства за вложени
парични средства като теглени суми като личен влог, набран преди брака или
парични суми по наследство, дарение или трансформирани лични имущества по
смисъла на чл. 20, ал.1 СК (отм.) и действително е установено влагането на тези
средства в имота - СИО, съдът може и
следва да уважи иска по чл. 21, ал.1 СК от 1985 (отм.) Ищецът не ангажира
доказателства, оборващи успешно, в условията на пълно и главно доказване
законовата презумпция на чл. 19, ал.1 от СК (отм.), действал по време на
закупуване на недвижимия имот.“
Въззивният съд намира тези изводи за неправилни. При
действието на Семейния кодекс от 1985г. в
чл.19 ал.1 е предвидено, че вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, като съгласно ал.2 съвместният принос на съпрузите може да се изрази
във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и
съгласно ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Именно
тази презумпция за съвместен принос иска да обори ищеца, като докаже, че няма
принос съпругата му в придобиването на апартамента, тъй като не е вложила
средства от труд, грижи за деца или работа в общо домакинство.
Няма твърдения при придобиването на апартамента да
са вложени лични средства на ищеца по см. на чл.20 от СК от 1985г.
Съгласно чл. 20, ал.1 от същия СК вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити преди брака, както
и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака
по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху
вещи, придобити от единия съпруг по реда
на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия
съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.Съгласно
ал.2 лични са движимите вещи,
придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено
лично ползуване или за упражняване на професия. В исковата молба липсва
твърдение за заплащане на цената на въпросния недвижим имот със средства
получени от подобни източници. Не сме изправени пред нито една от въпросните
хипотези и ищецът не се позовава на средства от лично имущество по чл.20 СК,
поради което не може да се говори за каквато и да било трансформация на лично
имущество при закупуване на апартамента в гр.Белене. Съдът е следвало да
оценява фактите, а не дадената от ищеца правна квалификация и неудачно
използвания от него термин трансформация на лично имущество. Никъде в исковата
молба не се твърди част или целия апартамент да е закупен с лични негови
средства от преди брака или получени по време на брака, но от наследство или
дарение. Произхода на средствата е ясен - от възнаграждение за участие във
военни мисии, които суми са получени за труд, т.е са в резултат на негов личен
принос.
При ясно изложени факти и обстоятелства, от които
се извлича претендираното материално право, съдът е допуснал смесване на
понятия по новия и по отменения СК, цитирайки практика, която не е приложима за
случая. В крайна сметка се е произнесъл по действително предявения иск, видно
от диспозитива на решението, като е обсъдил относимите факти и обстоятелства,
но наред с тях е обсъдил и други, които не са навеждани и за които липсва
твърдение, тъй като не е предявяван иск за трансформация на лично имущество. При
действащия сега Семеен кодекс искът за липса на съвместен принос е изрично
регламентиран – чл. 21, ал. 4, като е предвидено, че той може да се предяви
от:1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване и от 2. наследник
на съпруг.
Ищецът, видно от заглавната страница на исковата
молба, е квалифицирал иска си като такъв по чл.23 от действащия СК, вр. с
чл.22, ал.1 от СК, която правна квалификация не обвързва съда. Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.1 лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, т.е. счита
се че е налице трансформация на лично имущество, когато съответното вещно право
е придобито чрез лично имущество регламентирано в чл.22 СК. Чл.22, ал.1 СК сочи,
че вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия
съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по
реда на глава 44 от ГПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.Ето защо считаме, че е предявен иск по чл.23 СК за
трансформация на лично имущество, когато ищецът твърди, че е придобил
изключителна собственост върху вещ по време на брака, тъй като за придобиването
ѝ е използвал лично имущество по чл.22 от СК, т.е чл.23 СК е във връзка с
чл.22 СК, но не и с чл.21СК. Искът по чл.21, ал.4 СК е за случаи, при които
придобиването е със средства, които на общо основание са семейни средства/като
средствата от работна заплата/, но само
въз основа на приноса на единия съпруг. Разминаването идва от неразбирането на
понятието лични средства от страна на ищеца. Той счита, че средствата получени
за участието му в мисиите КФОР - Косово са лични средства, но те не са такива
по см. на действалия към меродавния момент чл.20 от СК/отм./, поради което не
може да се говори за трансформация на лични средства при закупуване по време на
брака на вещ със средства от такъв произход. Ако е придобито вещно право със
суми от работна заплата на единия съпруг, като същевременно другия е отглеждал
родените от брака деца, грижил се е преимуществено за домакинството или личното
стопанство на семейството, то поради съвместния принос на съпрузите,
придобитото вещно право ще е в режим на съпружеска имуществена общност, на осн.
чл.19 от СК/отм./, съотв. - чл.21 от действащия СК от 2009г., в случаите когато
в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на
общност.
Въпреки ясното разграничение направено от
ответницата в отговора на исковата молба, което показва правилното и разбиране
относно предявения срещу нея иск, тя не е представила убедителни доказателства
в какво се изразява нейния принос за придобиване конкретно на този имот и какво
в настоящия случай стои зад фразата „влагане на средства и труд и работа в
домакинството“. При изяснените обстоятелства около придобиването на имота изцяло
със средства от положения от ищеца труд при осъществяване на военните мисии, в
които е участвал, както и относно факта, че по това време, поради естеството на
упражнявания от ищеца труд, съпрузите не са живели в общо домакинство и
ответницата не се е грижила за такова, в нейна тежест е да установи в какво
точно се изразява приноса и за придобиване на имота и такива указания е
получила от РС. Няма данни за влагани от нея средства, тъй като е била без
работа през периода, когато са набирани средствата за апартамента. Нещо
повече-нейната собствена издръжка в страната е била поета от заплатата, която
ищеца е получавал по сметка и е ползвала неговата банкова карта. Семейството не
е имало деца и съответно не е налице принос от такова естество.
Посочените от ищеца свидетели са установили, че
когато съпрузите са живели в едно домакинство, ищецът се е грижил наравно с
ответницата за бита, като домакинската работа не е била приоритет за съпругата
му. Същевременно, видно от показанията на сестрата на ответницата св.Бернардова,
която е живяла за няколко месеца заедно със семейството в новото им жилище,
ответницата се е грижила за дома си като е готвила и чистила. Тези показания,
въз основа на непосредствени впечатления на сестрата, освен че следва да се
преценят през призмата на евентуалната им заинтересованост, са за период от
време, след придобиване на процесното жилище. На твърдението за липса на
принос, от ответницата не са противопоставени насрещни твърдения в какво точно
се изразява приноса и. В показанията си свидетелите на ищеца сочат, че
семейството не е имало лично стопанство или някакъв друг източник на доходи или
финансова подкрепа. Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд
намира, че е оборена презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 от СК/отм./ и следва да се приеме, че макар и да е придобит по време на брака,
имота е придобит в резултат на принос само на единия съпруг, поради което той е
негова лична собственост.
При така
изложеното следва да се отмени решението на РС – Левски, като се постанови
решение по същество от въззивната инстанция за уважаване на иска. При този
изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца – въззивник в настоящото
производство направените по делото разноски, съобразно приложените списъци и
договори за правна помощ, в размер на 1452.42лв., от които за настоящата
инстанция-660.14лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 ГПК
решение № 245 на Районен съд Левски, постановено на 21.12.2019г. по гр.д. № 333/2018г.,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Й.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** Сава Раковски” №38, че придобитото на
03.06.2002г., по време на брака и с В.К.В., ЕГН **********,***, с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том 3, рег.№ 1461, дело № 325
от 2002г. на нотариус Х.К. – рег. №021 на НК, с район на действие Районен съд –
Левски, вписан в АВ при РС – Левски, с вх. рег. № ** г, Акт №*, том 3, дело №**/**
г., имущество – АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр.***, в жилищната сграда
бл.№ ***, вх.*, построена върху държавна земя в стр.кв. 51, а по скица № **/27.05.2002г.,
изд. от ОбТС-Белене- в УПИ I-**, в стр.кв.163 по плана
на гр.Белене, на втория етаж, състоящ се от три стаи, кухня и баня и клозет,
със застроена площ от 84.56кв.м., при съседи: изток ап.3, запад ап. вх.Г,
север-двор, горе ап.6, долу-ап.2, заедно с принадлежащото към апартамента
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, със застроена площ от 3.67кв.м., при съседи :изток-мази
вх.Б, запад-коридор, юг-маза № 5, горе – жил.етаж, заедно с припадащите се
1,519% ид.ч. от общите части на сградата и съответната ид.ч. от правото на
строеж върху държавна земя в гр.**, е лично имущество на съпруга В.К.В..
ОСЪЖДА А.Й.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.К.В., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.273 ГПК, разноски по делото в размер на 1452.42лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: