Р Е Ш Е Н И Е    № 82

Гр. Сливница, 22.10.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на тридесети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 590 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С.Г.Б.,***, ЕГН **********, чрез адв. Р.Хаджиева от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4379а-41/28.07.2017г. на Началника на ГПУ „К.”, с което за нарушение на чл. 64 ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. чл. 53 от ЗАНН и чл. 257 ал. 1 от ЗМВР и чл. 34 от ЗЧРБ, му е наложена глоба в размер на 500 лева, затова, че на 23.07.2017г. около 05.40 часа на ГКПП „К.”, на влизане в страната не е изпълнил полицейско разпореждане, да не напуска лекия автомобил в който пътува и отправя нецензурни изрази и закани към граничен служител.

Моли да бъде изменено обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуалният си представител адв. Куюнджиев от САК, който поддържа жалбата и не  ангажира доказателства.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установено е безспорно, че на 23.07.2017 г., около 05.40 часа жалбоподателят действително се намирал с автомобил на трасе входящи в страната товарни автомобили на ГКПП-К., между АРМ-3 и кантара на Митницата на трасето. Тъй като автомобилът в който пътувал жалбоподателя се насочил към трасе различно от указаното и на практика било опорочено извършването на гранична проверка на пътниците, автомобилът бил спрян от полицейските служители и им било разпоредено да се върнат на трасе „входящи автомобили“, което не било изпълнено. За случая бил уведомен свидетеля - ст. инспектор В.И.М. на длъжност ВПД началник гр. 01-ГКПП-К. при ГПУ К.. Той, заедно с още няколко колеги тръгнал към мястото на което му било обяснено, че се намирал автомобила с лицата пътуващи в него, който поради невъзможност да продължи пътя си напред бил спрял на място. Установено било, че лицето жалбоподател не се държал агресивно, но не изпълнил разпореждането да остане на място при автомобила. Той нарушил разпореждането, като казал, че отива при приятелите си, които били задържани от полицейските служители.

Тогава св. М. съставил в присъствието на св. М.Л. и В.Б. АУАН № УРИ 4379А-41, бл. № 724391 за това че на 23.07.2017 г., около 05.40 часа на трасе входящи в страната товарни автомобили на ГКПП-К., между АРМ-3 и кантара на Митницата на трасето, лицето не изпълнява полицейско разпореждане от граничния служител - да не напуска автомобила, с който пътува, отправя закани и използва нецензурни изрази, подробно описано в докладна записка по случая, с което нарушил чл. 64, ал. 2 и 4 ЗМВР.

 Въз основа на този АУАН, на 28.07.2017 г. началника на ГПУ- К. издал обжалваното наказателно постановление, в което възприел фактическата обстановка от АУАН и квалифицирал деянието като нарушение по чл. 64, ал. 2 и 4 ЗАНН, като на основание чл. 53/22/ ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл. 34 ЗЧРБ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на адм. нак.п-во и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай, съдът приема, че в така съставения АУАН липсва описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които същото е било извършено, който реквизит е задължителен съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН.

Посоченото в акта нарушение е било автоматично пренесено в обжалваното наказателно постановление, въпреки че АНО е разполагал с процесуалните средства да установи фактите, от значение за установяване на нарушението, доколкото законът изрично в чл. 52, ал. 4 ЗАНН е предписал правомощието, т.е. правото и задължението за АНО да провери акта от гледна точка на неговата обоснованост и законосъобразност, като при необходимост извърши и разследване на спорните обстоятелства. В настоящия случай както АУАН, така и обжалваното НП се явяват необосновани, доколкото липсват съставомерни елементи, както от обективна, така и от субективна страна. В цитираните актове, нарушеното е описано по следния начин: „на 23.07.2017 г., около 05.40 часа на трасе входящи в страната товарни автомобили на ГКПП-К., между АРМ-3 и кантара на Митницата на трасето, лицето не изпълнява полицейско разпореждане от граничния служител - да не напуска автомобила, с който пътува, отправя закани и използва нецензурни изрази.“ Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 2 и 4 ЗМВР. Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР не може да бъде нарушена, доколкото същата разписва правомощията на полицейските органи да издават и устни разпореждания. Вероятно същата е била посочена, доколкото АНО е счел, че се касае до дадено от полицейския служител устно разпореждане, макар и данни в тази насока да липсват както в АУАН, така и в НП. Обстоятелството, че в АУАН е дописано (видно от различния почерк), че нарушението е подробно описано в докладна записка по случая, не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение, доколкото същата не се свежда до знанието на нарушителя, а се ползва единствено за служебни цели. Нещо повече, въпреки че АНО е разполагал с информация относно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, той е пренебрегнал правомощието си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и не установил фактите, от значение за произнасяне по административната преписка. Представянето на посочената в АУАН докладна записка по делото, също не може да санира това процесуално нарушение, доколкото съдът, който действа като  въззивна инстанция, може да приеме и различни фактическите констатации, от тези, посочени в НП, но само доколкото с това не се нарушава правото на защита на жалбоподателя, т.е. не се разширява обемът на правнорелевантните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение. Съществен елемент от обективна страна е в НП да бъде посочено кой е издал полицейското разпореждане, доколкото само така съдът би могъл да установи имал ли е последният право да издава такива, респ. имал ли е наказаният задължение да ги изпълнява. Тук е мястото да се отбележи, че това не беше установено и в хода на съдебното следствие. Наред с това в НП е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането да не напуска автомобила, в който пътува, но липсва твърдение, че го е напуснал, както и твърдения при какъв повод е станало това, от което съдът би могъл да съди и за формата на вина на жалбоподателя, за която липсва въвеждане на каквито и да било фактически твърдения. Доколкото разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН предписва, че административните нарушения, извършени непредпазливо се наказват само в изрично предвидените от закона случай, настоящият съдебен състав намира, че нарушението на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР може да бъде извършено само умишлено, в който смисъл в НП следва да се съдържат и конкретни твърдения в тази насока. 

Наред с това, видно от посоченото в мотивната част на НП, като обстоятелства, при които е било извършено нарушението е посочено още, че жалбоподателят е използвал нецензурни думи и закани към граничния служител, което е самостоятелно нарушение, но за което не е била наложена санкция, нито пък е налице друго произнасяне на АНО, което от своя страна води до неяснота, бил ли е деецът санкциониран и за това деяние или не и следва ли се въобще такава санкция.отделно от това, в хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят не е извършвал такива действия.

На следващо, но не по значение място, съдът намира, че обжалваното НП, съдържа противоречие относно санкционната норма, по която е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото на едно място е посочено, че глобата се налага за нарушение на чл. 64, ал. 2 и 4 ЗМВР, а на друго по чл. 34 ЗЧРБ, която разпоредба е неприложима по отношение на български граждани. Цитираната норма буквално гласи : „Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му”.

Посочените нарушения, съдът намира за съществени и водещи до невъзможност да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, което от своя страна води до отмяна на обжалваното НП. Горното не означава, че лицето жалбоподател не е извършило нарушение на предписаните правила за поведение, но действията на АНО предпоставят невъзможността за ангажирането на предвидената отговорност, именно поради допуснатите и подробно описани по – горе съществени процесуални нарушения.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4379а-41/28.07.2017г. на Началника на ГПУ „К.”, с което на С.Г.Б.,***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 64 ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. чл. 53 от ЗАНН и чл. 257 ал. 1 от ЗМВР и чл. 34 от ЗЧРБ, му е наложена глоба в размер на 500 лева, затова, че на 23.07.2017г. около 05.40 часа на ГКПП „К.”, на влизане в страната не е изпълнил полицейско разпореждане, да не напуска лекия автомобил в който пътува и отправя нецензурни изрази и закани към граничен служител.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: