Решение по дело №5585/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 133
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120205585
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д*****
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205585 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от Й. Б. АДЖ., ЕГН ********** от
гр.Г****, улица „Й.....С.....“ №.....
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №22-
0000664/29.11.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“ – гр.Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.93в, ал.15, т.3, предл.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) за нарушение на чл.34, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в
размер от 500.00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В жалбата се посочва,
че процесното НП е незаконосъобразно, не се отрича фактическата
обстановка, но се посочва, че наказващия орган не е обсъдил приложението
на чл.28 ЗАНН. Счита се, че случаят е маловажен. В с.з. се явява процесуален
представител, който моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на
разноски.
1
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на
съда се посочва, че обжалваното НП е съобразено с материалните и
процесуални правила при издаването му и се предлага да бъде потвърдено.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, в случай, че същото превишава размера, предвиден в чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.12.2021 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила в съда на
10.12.2021 г. с вх.№27980/13.12.2021 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.11.2021 г. около 16:30 часа по републикански път I-7 километър
322 след ГКПП „Лесово“ в община Елхово, област Ямбол, докато извършвал
случаен превоз на пътници с автобус „И****“ с рег.№ ЕВ ******,
жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ИА „АА“.
Процесното МПС било оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO 1324-
6010 със сериен №01313681. По време на проверката било констатирано, че
жалбоподателят, като водач, не е попълнил мястото на започване на
използване на тахографски лист от 20.11.2021 г.
В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, М.М.-Д***** (инспектор към
РД „АА“ Бургас) съставила против жалбоподателя Акт №297382/20.11.2021 г.
за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата
срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид
2
вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.34, § 6, б. "б" от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
На 29.11.2021 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, Директора на РС „АА“ – гр.Бургас издал процесното
наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено
на жалбоподателя на 02.12.2021 г.
На 10.12.2021 г. с вх.№27980/13.12.2021 г., в седемдневния преклузивен
срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК
с в съда постъпила процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно
чл.92, ал.1 и 2 ЗАП, както и на основание Заповед №РД-08-249/24.02.2020 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(т.I.6. – за издаване на наказателни постановления).
Съгласно чл. 288 от ДФЕС – Регламентът е общо приложим,
задължителен в своята цялост и пряко приложим акт от вторичното
законодателство на Съюза. Регламентът съдържа задължителни, както за
държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила
за поведение. Той се прилага пряко и директно в държавите-членки, което
означава, че не е необходимо приемането на никакви допълнителни актове от
страна на държавата (такива, които да го транспонират в съществуващото
вътрешно законодателство, което е и съществената разлика между Регламента
и Директивата, доколкото нормите на последната следва да се транспонират
във вътрешното право, за да породят действието си, освен с някои
изключения). Всяка една държа-членка е длъжна да прилага Регламента в
неговата цялост, като срещаните обективни или субективни вътрешни
трудности не са основание за неприлагане. Република България е член на
Европейския съюз, считано от 01.01.2007 г., с влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз и
следователно Регламентът е част от нормативната уредба на страната.
Твърдението, че нормите на Общностното право с пряко приложение
(каквито, както стана ясно са Регламентите) следва да се прилагат само при
празнина във вътрешното право или при необходимост от дерогиране на
3
съществуващи, но противоречащи им национални норми, противоречи на
основните принципи на законодателството на ЕС и е превратно тълкуване на
разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, поради
което и не се споделя от настоящия състав. Регламентът цели осигуряване на
еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави-членки точно
поради което се прилага директно, без да е необходимо последващо
транспониране от всяка една от страните.
Съгласно чл. 34 § 6 б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 всеки водач на
превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, въвежда следните данни
върху тахографския лист б. "б" – датата и мястото, където започва
използването на тахографския лист и датата и мястото където приключва
използването. В настоящият случай това не е сторено, поради което и
правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана.
Няма спор, че процесният автомобилен превоз е извършен на
територията на страната. Доколкото обаче територията на Република
България е част от Общността, то по силата на горепосочената разпоредба –
за същите е приложим режимът на Регламент (ЕС)№ 165/2014, поради което и
правилно АНО се е позовал на него.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. [3] Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са
по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Предвид
посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към
издаване на обжалваното сега НП.
На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че
следва процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно
издадено.
Мотивиран от посочено и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1
ЗАНН, 22. наказателен състав на Районен съд – Бургас
4
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[3] Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-
0000664/29.11.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“ – гр.Бургас.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!
М.Д.
5