№ 22
гр. София , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002310 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 580 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 3138/2017 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 6с-в, е осъдил на основание чл.266 във вр. с
чл.258 и чл.79 ЗЗД „Щрабаг“ЕАД да заплати на „РВ Инженеринг“ЕООД сумата от 32 161,27
лв., представляваща възнаграждение за извършени от ищеца СМР, възложени му с договор
№ КФ007/10.04.2017 година, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 15.11.2017 година до окончателното и плащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 949,32лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 19.07.2017г. до 14.11.2017г., като е отхвърлил исковете с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Щрабаг“ЕАД, с
която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.266 ЗЗД да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила, както и че е
необосновано. Твърди се, че съдът неправилно бил преценил, че „Щрабаг“ЕАД не е имал
основание да развали сключения между страните договор за изработка, позовавайки се на
забавеното изпълнение на строително-монтажните работи от ищеца „РВ
1
Инженеринг“ЕООД, както и отказът на последния изобщо да ги изпълнява вследствие на
това, че той самоволно и окончателно е напуснал обекта. Сочи се, че неправилни били
изводите на съда, че „Щрабаг“ЕАД също бил неизправна страна по този договор, поради
което и за него не възникнало правото по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали едностранно договора
поради неизпълнение насрещните задължения на другата страна, като съображенията за това
са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Поддържа се и че необосновани били изводите на съда, че договорната връзка между
страните била прекратена, но на друго основание- че била преустановена по общо съгласие
вследствие на конклудентни действия от страна на „Щрабаг“ЕАД, а именно наемането на
нов изпълнител на мястото на този по процесния договор. Неправилни и ненамиращи
подкрепа от данните по делото, а и закона, са изводите на съда, че намирайки друг
изпълнител, който да завърши работите предмет на договора с първия изпълнител,
възложителят се бил „съгласил“ мълчаливо с последиците от предприетото от ищеца
разваляне на договора. Съответно неправилни поради противоречие с материалния закон
били и изводите на съда, че въпреки развалянето на договора „Щрабаг“ЕАД дължал
заплащане на уговореното възнаграждение за вече изпълнената и приета работа тъй като
сключеният между страните договор бил такъв с „продължаващо действие“.
На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че плащането на
описаните в приемателните протоколи било изискуемо тъй като те не били приети от
възложителя и съответно не се дължи плащане за тях. Работите по протокол №1 били
приети от лице, което не е било надлежно упълномощено да представлява възложителя в
отношенията му с изпълнителя, а работите по Протокол № 2 изобщо не били приети. Сочи
се също така, че с оглед прекратяването на договорната връзка между страните, Протокол
№2 имал характера на окончателен, поради което и съгласно договора съставянето му било
обвързано от приемането на обекта от инвеститора с протокол обр.15 и обр.16, каквито
приемателни документи, вкл. и поради закъснението на ищеца, още не били съставени.
Неправилни били и изводите на съда, че описаните в протокол №2 работи били изпълнени с
изключение на позициите по полагане на бетонова настилка и армировка, които всъщност
били извършени от привлечения от възложителя втори изпълнител, като съображенията за
това са подробно изложени в жалбата.
Неправилни били и изводите на съда, с които не е уважил предявеното от
„Щрабаг“ЕАД възражение за прихващане с уговорената в чл.15.2, изр. второ неустойка.
Съдът неоснователно е приел, че се търси неустойка за забавено, а не за пълно неизпълнение
на задълженията на изпълнителя по договора вследствие на това, че изпълнителят
самоволно и по собствена инициатива е напуснал обекта, вследствие на което е станал и
причина договорът да не бъде изпълнен.
По отношение претенцията за претърпени вреди от неизпълнението на договора,
изразяващи се в заплатени разходи за наемане на кофраж и мобилен кран за довършване на
2
неизпълнените от ищеца СМР в размер на сумата от 168 009,88 лева неправилни били
изводите на съда, че тези вреди не били предвидими съответно, че няма причинна връзка
между вредата и вината. Съдът бил приел, че при обичайно стечение на обстоятелствата
разходите за кран и кофраж не биха били настъпили, както и че същите биха били
предвидими към момента на сключването на договора, но изобщо не е отчел и
обстоятелството, че офертата на ищеца била предпочетена точно поради обстоятелството, че
той разполагал със собствен кран, поради което и били спестени първоначалните разходи на
възложителя за кран и кофраж, които ако той не беше сключил договора с ищеца е следвало
да ги осигури чрез друго лице.
Сочи се и че съдът неправилно не е разгледал и предявеният от „Щрабаг“ЕАД
насрещен иск, който е с предмет вземания със същите основания, които са и предмет на
предявеното от него възражение за прихващане.
Поради така изложените съображения са иска отмяната на първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друго с което предявенните
искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират се и направените в
производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото е постъпил писмен отговор от „РВ Инженеринг“ЕООД, с който се оспорва
основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „РВ
Инженеринг“ЕООД срещу „Щрабаг“ЕАД, в която са изложени твърдения, че страните са
сключили договор за строителство на 10.04.2017г., по силата на който ищецът се е задължил
да изпълни „груб строеж по проект „Проектиране и строителство на фабрика за
производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, съгласно
количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от същия договор.
Твърди се, че по този договор ищецът е изпълнил възложената работа. След
извършване на първата част от работите към 31.05.2017г., ищецът е съставил протокол за
приемане на СМР, който е предал на ответника, чрез техническия ръководител на обекта Б.
С. и след преглед на извършената работа е съставен и подписан от ответника окончателен
протокол №1 за изпълнени и приети СМР към 31.05.2017г. на обща стойност 22 030,73 лв с
ДДС, който включва описаните в документа работи, единичната им стойност, количество и
3
обща стойност. Сочи се, че за тази сума е издадена фактура № 617/06.06.2017г., в която
посочената сума е с ДДС и е 25 236,88лв. Фактурата била предадена на ответника, чрез
техническия ръководител Б. С..
Ищецът твърди, че след извършване на следващата част от договора - „Спринклерен
резервоар“ и допълнителни СМР, към 28.06.2017 година, съставил протокол за приемането
им №2, на обща стойност 15 648,01лв без ДДС. Същият отново бил предаден на г-н С.,
проверен е от него, забележки не са направени и е изпратен в централата на ответника за
плащане.Този протокол №2 включва описаните работи по вид, единична цена, количество и
обща стойност от 16 131,97 лв без ДДС. От тази сума се приспада 3% или сума от 483,96лв и
остава за заплащане сумата от 15 648,01 лв. Ищецът твърди, че ответникът този протокол не
е подписал, както не е уведомил ищеца за някакви проблеми по предадения трудов резултат.
Ето защо ищецът е отправил до ответника писмо с изх.№ 220/14.07.2017 година, за да
поиска подписване на този документ, но отговор отново не е последвал. Твърди, че на
03.08.2017 година, въз основа на този протокол е издал фактура №655 на стойност с ДДС 18
777,61 лв, която изпратил на ответника с куриер на 07.08.2017 година, като плащане и по
двете фактури от ответника не е извършено.
Ищецът твърди, че дължимата сума в общ размер от 45 214,49лв е следвало да бъде
заплатена на посочените дати, че ответникът е в забава и поради това дължи обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 06.07.2017 година върху
сумата от 25 236,88лв, в размер на 925,35лв и от 08.09.2017 година върху сумата от 18777,61
лв. , в размер на 354,69лв, до датата на предявяване на исковата молба. Моли съда след като
се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника
да му заплати съдебно заявените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска. Претендира разноски по делото.
В срока за отговор ответникът „Щрабаг“ЕАД е заявил, че не оспорва съществуването
на договорни отношение между него и ищеца „РВ Инженеринг“ЕООД по силата на
процесния договор №КФ007/10.04.2017г., както и че е подписал платежен сертификат №1 за
изпълнени и приети СМР към 31.05.2017г. на обща стойност 21 030,73 лв., без ДДС, както
че е получил фактура № 617/06.06.2017г., но твърди, че работите по този платежен
сертификат са били изпълнени неточно в качествено отношение. Ответникът твърди, че
ищецът не сочи на коя дата е получена от възложителя фактура № 617/06.06.2017 година,
явяваща се частична фактура, а съгласно чл.7.1 от договора частичните фактури са платими
в срок от 30 календарни дни след потвърждение на сертификата за плащане и получаване на
оригиналната фактура. Ето защо твърди, че липсва основание за заплащане на законна лихва
за периода, който следва датата на издаване на фактурата. Наред с това ответникът твърди,
че съгласно чл.9.1 от договора всички СМР е следвало да се изпълнят до 14.06.2017г., а
неспазването на срока за изпълнение има за последица дължимост от изпълнителя на
неустойка, съгласно чл.15 от договора.
4
Ответникът твърди, че поради неразбирателство между него и ищеца, последният му
е отправил предизвестие за разваляне на договора, на което той му предложил да постигнат
споразумение с което да предоговорят крайните срокове за изпълнение на договора, което
предложение не било прието от изпълнителя и след изтичане срока на предизвестието
последният напуснал обекта, считано от 28.06.2017г. Поради липса на точно изпълнение,
също и поради това, че ищецът своеволно и в нарушение на договора, е прекратил същия и е
напуснал строителната площадка, ответникът му е наложил на основание чл.15.2 от
договора неустойка, както и на основание чл.11.2 от ОУ от своя страна е предприел
прекратяване на договора поради виновното неизпълнение на ищеца.
Ето защо счита, че поради липсата на реално изпълнение от една страна, а от друга
страна- поради развалянето на договора едновременно от възложителя и изпълнителя
претенцията на ищеца за реално изпълнение по чл.266, ал.1 от ЗЗД била лишена от
основание и само на това основание следвало да бъде отхвърлена.
При условие на евентуалност, оспорва да е налице основание за разваляне на
договора от страна на ищеца, защото: ответникът не е неизправна страна по него; същият не
е страна, която не е изпълнила договора и това неизпълнение да е съществено и виновно;
самият ищец е неизправна страна по договора- престирал е частично; не е даден срок за
доброволно изпълнение, като предпоставка за възникване на правото да се развали сделката.
При възприемане на теза за договор, който не е развален, то исковете на ищеца за реално
изпълнение отново са неоснователни, защото вземането му за възнаграждение не е
изискуемо, а това е така, тъй като липсва приемане от страна на възложителя на предадения
от ищеца трудов резултат, а също и защото не са настъпили предпоставките съгласно
договора за плащане- аргумент от чл.7. При условие на евентуалност, ако съдът възприеме
тезата на ищеца за изискуемост на съдебно заявените вземания, то ответникът
противопоставя на тези искания правопогасително възражение за прихващане със свои
вземания- неустойка по чл.15.2 от договора в размер на 18 577,85лв; обезщетение за
вреди над размера на неустойката, на основание чл.92, изр.2 33Д, вземане по чл.82 във
връзка с чл.79 ЗЗД, предявено като частично в размер на 25 201,46лв от общ размер от
168 009,74лв без ДДС и с ДДС - 201 611,69лв- разходи за наемане на кофраж и мобилен
кран за довършване на неизпълнените от ищеца СМР; удръжка по ОУ към договор за
застраховка „Всички рискове на изпълнителите в размер на 345,60лв без ДДС или 414,72лв
с ДДС. При условие на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете на ищеца, ответникът
моли съда да осъди тази страна да му заплати сумите, съдебно заявени с насрещната
претенция, ведно със законната лихва, а също да му присъди и разноските по делото.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, върху
които основава становището си за неоснователност на предявените искове. Относно
протокол №2/28.06.2017г. - предаден е на г-н Б. С., приет от последния без забележки, след
извършена от него проверка- в тази връзка твърди, че именно г-н С., а не г-н К. Й. е
представителят на ответника като ръководител на строителния обект. По отношение на СМР
5
в протокол №2 - извършени са от ищеца по възлагане на ответника /г-н Б. С../- т.е. въз
основа на договор, поради технологическа необходимост - за да се извършат възложени с
договора СМР. По отношение на твърдението на ответника за това, че ищецът частично е
изпълнил възложените му СМР, ищецът твърди, че това частично изпълнение е по вина на
ответника- неговото поведение е довело до разваляне на договора от страна на ищеца.
Твърди, че реалното изпълнение на възложената работа е започнало едва на
20.04.2017г., предвид обстоятелството, че не са били приключили изкопните работи,
извършвани от друг изпълнител на обекта; метеорологичната обстановка не е позволявала
работа на обекта от 20 до 23.04.2017 г, поради обилни валежи; още три дни забава, поради
прекопаване на изкопа и преовлажняване на почвата; на 26.04.2017г. не са изпълнявани
работите, поради липсваща армировка, доставката на която ищецът е извършил на
27.04.2017г.; на 12.05.2017г. - запознавал се с писмо на възложителя от 11.05.2017г.- във
връзка с друго писмо, описващо проблемите във връзка с изпълнение на работата на обекта;
на 19.05.2017г. е уведомил възложителя за проблеми в армировката -неточно и закъсняло
изпълнение на доставките, неточни размери и геометрия на армировката, водещо да забава и
неточности при монтажа- това не довело до редовни и навременни доставки на армировка;
до 30.05.2017г. са били в невъзможност да започнат работа на подобект „спринклерен
резервоар“, поради незавършени работи от друг подизпълнител. Сочи и други писма и
твърди, че възложителят и ищец по насрещния иск е имал лоша организация и
синхронизация на работата по обекта, което е довело до непрекъснати забавяния от негова
страна на доставките на необходимите армировки, изпълнителят е бил принуден да се
занимава с работи, които не са му възложени по договора, а това е направило забавата за
изпълнение неизбежна и до разваляне на договора отстрана на изпълнителя. Ищецът твърди,
че на 12.06.2017г. възложителят е поискал незабавно да спре работата по спринглеровия
резервоар от страна на изпълнителя, до уточняване на технически детайли с проектанта и на
13.06.2017г. е било разпоредено отново да се започне работа.
Ищецът твърди, че развалянето на договора няма обратно действие, тъй като този
договор е с продължително изпълнение; твърди, че са били налице предпоставките за
възникване на правото му да развали договора, по вина на ответника. Не спори за това, че е
напуснал строителната площадка, но оспорва това да е причина за неприемане на
извършената от него работа. Оспорва въведеното при условие на евентуалност възражение
за прихващане.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
По делото между страните не се спори,а и се установява от представения по делото и
приет като доказателство Договор № КФ007/10.04.2017г. се установява, че на посочената
дата са сключили договор по силата който въззивникът „Щрабаг“ЕАД е възложил на
въззиваемия ищец „РВ Инженеринг“ЕООД извърши строително-монтажни работи на етап
6
груб строеж за проекта „Проектиране и строителство на фабрика за производство на
ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, съобразно техническите
спецификации и количествено-стойностни сметки, представляващи неразделна част от
договора.
Съобразно разпоредбата на т.5.1 договорената цена, представляваща възнаграждение
на подизпълнителя е сумата от 191 524, 25 лева, с отстъпка от 5 745,73лева и окончателна
сума за получаване – 185 778,52 лева. Страните са се съгласили, че в договорените твърди
единични цени са включени всички подлежащи на изпълнение работи, доставки,
спомагателни работи на изпълнителя, включени в офертата на този договор и неговите
съставни части, дори и да не са били изрично посочени, но се явяват необходими за
изпълнението на договора. Страните са уговорили, че цените не подлежат на промяна. В
тези цени са включени и всички допълнителни работи, които подизпълнителят следва да
извърши, както и съответните разходи за тях. Възможност за изменение на цената е налична
при писмено потвърдено и договорено съгласие с възложителя, както и ако промените са
представени навреме от подизпълнителя, преди изпълнение на възложените работи – т.5.4.
С разпоредбата на т.5.5 са се съгласили, че в цените не се включват бетон и армировка.
Съгласно т. 6.1 изпълнителят може да предоставя частична фактура веднъж в месеца
въз основа на одобрен платежен сертификат от ръководителя на проекта на
възложителя.Формата на платежния сертификат се определя от възложителя, от когото се
признават само действително извършени и доказани СМР, като възложителя има
задължение да завери платежния сертификат в рамките на 4 календарни дни след неговото
входиране, доколкото всички необходими документи и доказателства са представени. Ако
липсват доказателства възложителят има право да не приеме съответната фактура поради
тази причина. Страните са се съгласили че частичните плащания нямат отношение към
отговорността и гаранциите на подизпълнителя и тяхното извършване не се счита за
приемане на части от работата. С разпоредбата на т.7.1. страните са се съгласили, че
плащане по частични фактури става в срок от 30 календарни дни след потвърждаване на
платежния сертификат и получаване на оригиналната фактура. Окончателната фактура е
платима в срок от 30 работни дни след приемане без забележки на работите /приемане въз
основа на акт 15 и 16, при представяне на одобрен платежен сертификат, подписан приемо-
предавателен протокол и оригинална фактура, като възложителят има право да удържи
насрещни вземания, като напр. неустойка, със следваща платима фактура. Последната
фактура се изплаща след постъпване и проверка на всички документи, както и след
представяне на всички необходими тестове и разрешителни, приемателни протоколи,
дневници, сертификати, декларации и заключения и пр., които имат връзка с изпълнените от
подизпълнителя работи съгласно този договор. С разпоредбата на т.7.3 страните са приели,
че изготвянето на двустранни протоколи, респ. на протокол за установяване на финалната
сума, подлежаща на плащане по договора, е абсолютна задължителна. При всички случаи на
финално плащане, то се извършва след отстранени всички констатирани при приемането на
работата дефекти на подизпълнителя.
7
По отношение на срока на договора, с нормата на 9.1 страните са се съгласили, че
подизпълнителят приема да извърши всички възложени му работи, предмет на този договор,
най-късно до 14.06.2017 година, като неспазването на този срок е основание да плати
неустойка по т.15 – т.9.2 от договора.
При прекъсване на строителните работи, причинено от възложителя, освен в случаи
на форс мажор, в продължение на повече от 3 месеца, подизпълнителят има право да
развали договора след писмена покана за възобновяване на работите в срок от 3 дни, след
изтичане на 3-месечното прекъсване на работите. В този случай възложителят е задължен да
заплати действително извършените и признати работи до прекъсването; евентуално
надхвърлящи тези рамки претенции за обезщетение или изпълнение от страна на
подизпълнител не съществуват – т.11.2 от договора.
С нормата на т.12.3 страните са приели, че подизпълнителят има право да развали
договора, при спазване на срок на предизвестието от 10 работни дни след писмено
предупреждение, доколкото е налице съществено нарушение на договора, по- специално,
ако възложителят е в забава с повече от 10 работни дни от падежа с изплащане на
предоставена, платима и редовно издадена фактура, въпреки предупреждението и
предоставяне на допълнителен срок от 30 дни. Подизпълнителят няма право да развали
договора, ако забавата в плащането от страна на възложителя се дължи на недостатъци или
неотговарящо на техническите спецификации/ изисквания изпълнение на работата на
подизпълнителя.
Съгласно разпоредбата на т.12 възложителят има право да спре изпълнението
договора по всяко време /да спре изпълнението на възложените работи/ и да развали
договора без спазване на срок за предизвестие, ако инвеститорът „Камбро Озей“ ЕООД
прекрати договора от своя страна; ако преустановяване на дейността за извършва по
причини, независещи от подизпълнителя, подизпълнителят има право на възстановяване на
стойността на действително извършените работи, както и заплащане на всички доставени на
строителната площ материали, предназначение за възложените СМР.
С нормата на т.13 е уговорена последицата от изпълнение с недостатъци, като е
прието, че подизпълнителят носи отговорност, ако е престирал работата с недостатъци,
съгласно действащото законодателство.Страните са дефинирали какво представлява
недостатък- това е всяко отклонение от спецификациите и останалите характеристики на
строителния обект, определени от този договор или общозадължителните правни
разпоредби или общите технически изисквания към строителството.
Съгласно чл.19 при просрочие на определения съгласно т.9 срок се дължи неустойка
в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки календарен ден, но не повече от 10% от
стойността на договора. При липса на изпълнение на договорните задължения от страна
подизпълнителя, за възложителя възниква право да: превъзложи съответните работи, които
8
са в забава на трети лица, за сметка на подизпълнителя; да спре плащанията; да развали
договор като удължи всички възникнали разходи; като в случай на разваляне на договора
подизпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10% от стойността на
договора.
Към делото е приложена количествено- стойностната сметка, в която се съдържат, в
която са описани възложените СМР, тяхната единична стойност, количество и обща цена /
лист 30-32 и лист 186-190-превод, като страните не спорят относно верността на превода на
този документ/.
Ищецът е приложил към делото и действащите Общи договорни условия на дейности
от подизпълнител /изпълнители/ в България, които се явяват неразделна част от
постигнатото между страните споразумение № КФ007 от 10.04.2017 година.
В производството пред първата инстанция е приложен обектов дневник за
извършените от ищеца СМР, използвани материали и работници, спесификации на
използваното желязо за периода 24.04-26.06.2017 г.
По делото е представен и приет като доказателство протокол за приемане на
извършени СМР №1 /31.05.2017 година, двустранно подписан от страните по делото,
съобразно който посочените от него СМР са на обща стойност 22 260,21 лева с ДДС.
Представена е и фактура №**********/06.06.2017г. за стойността на СМР по този протокол,
на стойност 21 030,73лв без ДДС и с ДДС – 25 236,88лева, издадена от настоящия ищец.
Представена е и фактура №**********/12.10.2017 година на стойност 1 000 лв без ДДС и с
ДДС – 1 200лева.
По делото е представен и е приет като доказателство протокол за приемане на
извършени СМР №2 без дата, на стойност 18 777,61лева с ДДС, както и фактура
№**********/03.08.2017 година за тази сума, издадена от ищеца по делото.
Установява се, че на 14.07.2017г. ищецът е изпратил по електронен път на ответника
писмо с изх.№220, с което го е уведомил, че съгласно договора ответникът има 4-дневен
срок за проверка и подпис на Протокол №2, обр.19 за установяване на извършени СМР,
които подлежат на плащане. Сочи се в писмото, че на 28.06.2017 година е представил на
ответника Протокол №2, заедно с подробна количествена сметка на изпълнените от ищеца
работи, но до момента на това писмо протоколът не е подписан. Твърди, че този протокол е
предаден на техническия ръководител на обекта Б. С., който не е имал забележки и е
изпратен в централата на ответника. Твърди, че е налице забава в извършване на проверка и
подписването на този протокол. Изразява се желание за отговор относно това кога този
протокол ще бъде подписан и кога ще бъдат възстановени удържаните суми по Протокол
№1, тъй като е налице точно изпълнение на възложените работи. Това писмо е връчено и на
хартиен носител на ответника на 07.08.2017 година.
9
Ответникът е представил 7 броя доклади за несъответствия, придружени със снимков
материал, както и разменена кореспонденция между страните относно точно изпълнение на
възложените работи, като по твърдения на ответника такова изпълнение не е налице.
Представен е и протокол за посещение авторски надзор от 10.05.2017 година, на обекта,
извършен от проектант по част „Конструктивна“, в който са посочени забелязаните
неточности, като тези констатации са изпратени на изпълнителя по договора и настоящ
ищец. На 01.06.2017г. ответникът изпраща писмо на ищеца за констатираните неточности в
изпълнението като се противопоставя на тезата на последния, че е установената забава по
изпълнението на договора не се дължи на възложителя, а на некачествено изпълнение от
страна на изпълнителя.
Установява се, че на 10.06.2017 година с писмо изх.№ 204 ищецът по делото
уведомява ответника, че поради системни и съществени нарушения на негови задължения
по договора, изразяващи се в неоказване на дължимото съдействие за изпълнение предмета
на договора и за които го е уведомявал многократно, разваля договора.
Не се спори, а и се установява, че на това писмо въззивникът е отговорил с писмо от
22.06.2017г., с което му е отговорил по следния начин : ако изпълнителят счита, че
неспазване на крайния срок за изпълнение на договора не е по вина на изпълнителя, то моли
същия да уговорят нов срок като краен такъв, като му акцентира, че не е налице хипотеза за
разваляне на договора, която да е предвидена в самия договор. Едновременно с това на
23.06.2017 година му е изпратил анекс за подписване, с който се изменява крайният срок за
изпълнение на договора.
На 26.06.2017г. въззиваемият е изпратил писмо на въззивника, обективиращо липсата
на съгласие да подпише анекса, като го уведомява и че, ако до 16.00 часа на 27.06.2017г. не
получи подписан анекс в предложения от него вариант, окончателно ще прекрати работата
на обекта.
Не се спори, а и се установява, че в отговор на това изявление на ищеца, на
05.07.2017г. ответникът му е изпратил писмо, с което го уведомява, че на основание т.11.2
от договора прекратява действието на договора и съгласно т.15.2 от споразумението му
начислява неустойка в размер на 10% от стойността на договора, за което е издал фактура
№**********/05.07.2017 година и с което вземане прихваща вземането на ищеца по
фактура №**********/06.06.2017г. и моли това прихващане да се отрази в счетоводството
на ищеца.
Във връзка с твърдението на ищеца, че прекратяването на договора от негова страна е
поради виновно неизпълнение на задължения на ответника, както и че неспазването на
сроковете за изпълнение на възложената работа е поради причини, които не могат да му се
вменят във вина, ищецът е представил писмена кореспонденция между станите през периода
от 12.05.2017 година до 08.06.2017 година, в които твърди, че е уведомил възложителя за
10
възникналите в хода на изпълнението на работа затруднения за точното й изпълнение, както
следва: липса на приключили изкопни работи, обилен дъжд, прекопаване на изкопа и
преовлажняване на почва, липса на изпълнение на армировъчни работи, поради липсваща
армировка, проблеми в армировката, поради неточно изпълнение на заявките и неточна
заготовка, липса на изградена мивка на обекта и забавено изпълнение на обрания насип и
уплътняването му, което води до забава в изпълнението на кофражите, а оттам и на всички
останали дейности; продължаващи проблеми с армировката; до 30.05.2017 година не са
завършили изкопните работи и не е осигурена възможност да се започне работа по
спринклеровия резервоар- във всички писма моли да се отстранят причините, които забавят
изпълнението. С писмото си от 08.06.2017 година дава по дати обяснения относно
причините за липса на точно изпълнение, включително и такова по спазване на графика за
изпълнение в срок на възложената работа.
Не се спори, а и се установява, че с електронно писмо от 12.07.2017 г. ищецът
настоява ответникът да подпише протокол № 2 по обр. № 19 за установяване на извършени
и подлежащи на заплащане СМР, както и да бъдат възстановени удържаните му с протокол
№ 1 по обр. № 19 суми.
Не се спори, а и се установява, че с писмо от 14.07.2017 г. ищецът отново настоява
ответникът да подпише изпратения до него протокол № 2, обр. 19, за извършени и
подлежащи на заплащане СМР и да му бъдат възстановени удържаните с протокол № 1
суми. Писмото е получено от адресата на 07.08.2017 г.
Не се спори,а и се установява, че на 05.07.2017 г. ответникът е сключил споразумение
с третото лице „Зимнак-Строй“ ЕООД за изпълнение от последния на СМР по проект
фабрика КАМБРО срещу възнаграждение в размер на 178 175,18 лв. В приложение към
споразумението са описани видовете работи /лист 202 – 207 от делото/.
По делото са представени и приети като доказателства фактури, издадени от третото
лице „Зимнак Строй“ ЕООД до ответника за заплащане на извършени СМР на обект Камбро
за наеми на кофраж и на мобилен кран, закупуване на кофражен материал, транспорт на
арматура в рамките на обекта, а именно: фактура №**********/1.08.2017 год.; фактура
№**********/11.08.2017 год.; фактура №**********/ 4.07.2017 год.; фактура
№**********/10.07.2017 год.; фактура №90010016847/11.07.2017 год.; фактура
№90010016886/18.07.2017 год.; фактура №90010017000/ 03.08.2017 год.; фактура
№**********/ 09.08.2017 год.; фактура №**********/ 09.08.2017 год.; фактура
№**********/16.08.2017 год.; фактура №**********/11.09.2017 год.; фактура
№**********/11.09.2017 год.; фактура №**********/ 09.10.2017 год.; фактура
№**********/ 09.10.2017 год.; фактура №**********/16.10.2017 год.; фактура
№**********/ 07.11.2017 год.; фактура №**********/ 07.11.2017 год.; фактура
№**********/16.11.2017 год.; фактура №**********/ 06.07.2017 год. – от която за разход
следва да се вземат само позиция №1 - кофражен шперплат на стойност 2145 лв. и позиция
11
№3 - греди на стойност 921,60 лв., или общо на стойност 3 066,60 лв. без ДДС, или 3
679,92 лв. с ДДС; фактура №**********/12.07.2017 год.; фактура №**********/14.07.2017
год.; фактура №**********/ 24.07.2017 год.; фактура №**********/ 03.08.2017 год.;
фактура №**********/ 05.08.2017 год.; фактура №**********/ 07.08.2017 год.; фактура
№**********/ 23.08.2017 год., от която за разход следва да се вземе само позиция №2 -
греди на стойност 480 лв. без ДДС, или 576 лв. с ДДС; фактура №**********/ 07.07.2017
год.; фактура №**********/10.07.2017 год.; фактура №**********/ 20.07.2017 год.; фактура
№**********/27.07.2017 год.; фактура №**********/ 31.07.2017 год.; фактура
№**********/ 24.07.2017 год.; фактура №**********/ 31.07.2017 год.; фактура
№**********/ 07.08.2017 год.; фактура №**********/14.08.2017 год.; фактура
№**********/ 21.08.2017 год.; фактура №**********/ 31.08.2017 год.; фактура
№**********/ 31.08.2017 год.; фактура №**********/ 08.09.2017 год.; фактура
№**********/ 08.09.2017 год.; фактура №**********/18.09.2017 год.; фактура
№**********/ 06.10.2017 год.; фактура №**********/ 25.09.2017 год.; фактура
№**********/31.10.2017 год. и фактура №**********/ 21.07.2017 год.
От показанията на свидетеля Р. И., работещ в дружеството-ищец от 2014 г. на
длъжност техник строителство и архитектура, се установява, че през 2017г. сключили
договор, като подизпълнител, с фирма „Щрабаг“ ЕАД за изпълнение на два подобекта в
Индустриален парк - гр. Шумен. Те следвало да изпълнят конструктивната част от
административната сграда и спринклерен резервоар. Не ги изпълнили и поискали
прекратяване на договора след ред организационни неуредици, изразяващи се в
несвоевременно доставяне на материалите, което било задължение на фирма „Щрабаг“ ЕАД,
неточно изпълнени заготовки за арматура, несвоевременно предоставяне на площадката за
започване на работа. На няколко пъти били карани да преместват материали от едно място
на друго, което било загуба на време. От управата на Индустриален парк - Шумен ги
предупредили да не работят там, тъй като не била изградена мивка за почистване на колите,
а това било задължение на „Щрабаг“ ЕАД и те се принудили след многократните сигнали да
предприемат действия по прекратяване на договора. По време на действащия договор са
изпълнили фундаменти на административната сграда, настилка и бетон в основите на
спринклерен резервоар. Останала голяма част недовършена, тъй като прекратили договора.
По първия акт им платили, а по втория не е сигурен дали има плащане. Реално започнали
работа, но не веднага след сключване на договора, а 10 дни по-късно, тъй като не били
изпълнени земните работи, за да могат да подготвят изпълнението на основите на сградата.
Имало неточност в геодезията и не била довършена изкопната работата от страна другия
подизпълнител, работещ на обекта – „Автомагистрали Черно море“- гр. Шумен.
Технологично работата на другия подизпълнител предхождала тяхната работа, тъй като това
са изкопни работи за основите, а те след това трябвало да наливат фундамента на сградата.
По искане на техническия ръководител на „Щрабаг“ЕАД на обекта- Б. С., били разработили
график на работа на двата обекта. Те започнали след месец, месец и нещо, по-късно били
изпълнени. Доставките на строителните материалите армировка, бетон, били задължение на
12
„Щрабаг“ ЕАД, доставката на кофража била задължение на ищеца. Неуредиците с
армировката били почти ежедневни. Първо доставили армировка за горните етажи, а не за
фундаментите. После липсвало армировката за един вид от фундаментите и се наложило да
поръчват на техен доставчик от Шумен да я изработи тази армировка, за да може да
изпълнят фундаментите и да върви работата напред. После донесли отново грешни
армировки за фундаменти, като се наложило да се преправят кофражи по няколко пъти, тъй
като не била спазена геометрията на самата армировка и размерите и не можели да изпълнят
проектните изисквания. На три пъти изискали от техен доставчик да им изработи
армировката и да я достави, тъй като идвали сгрешени доставки с армировка. Постоянно е
подавана информация към „Щрабаг“ ЕАД за тези организационни проблеми. Тези
организационни проблеми се отразили на графика и това доведело до неговото забавяне. До
последния момент, докато били на обекта, не се получила положителна реакция за
подобряване на тези проблеми. Имало и допълнителни дейности за тях. Накарали ги да
стоварят, подредят кофраж и армировка и се оказало, че това не е по плана „Безопасност и
здраве“. По искане на представител на възложителя тези материали трябвало да се
преместят на място, определено за открит склад за складиране на тези материали. Това
довело до три пъти прехвърляне на материалите от едно място на друго и за тях било загуба
на време и финансова загуба. Десет човека участвали в това прехвърляне и механизация
допълнително. Това се извършило по искане на „Щрабаг“ ЕАД и техен представител бил Б.
С., който контактувал с техния технически ръководител Б. Б.. Допълнителни строителни
работи, които си направили били подложка от пясък под фундаментите, поставили
изолация от фибран и полиетиленово фолио, които не били по техния договор. Това било по
допълнително искане на възложителя. Възложителят е преценил, че са необходими, не били
предвидени по техния договор за изпълнение. В началото на започване на работата имало
проливни дъждове, те довели до преовлажняване на почвата и до невъзможност за
изпълнение на строително- монтажни работи на обекта и понеже се разкаляла изключително
много строителната площадка, затова от Индустриалния парк забранили тази дейност,
докато не се изгради мивка и това било задължение на главния изпълнител „Щрабаг“ ЕАД.
Това ги забавило с още няколко дни в изчакване, не можели да влезнат в обекта и да
започнат работа. Забраната продължила 4-5 дни до направата на тази мивка. 10 дни - 2
седмици била причината и препятствието лошо време за работа. По принцип тази мивка е
трябвало да бъде изградена още със започване на изкопните работи на обекта. Констатирани
недостатъци имало - пукнатини във фундаментите на сградата, образувани в бетона, те се
получили от това, че вибрационните валяци на другия подизпълнител уплътнявали в
съседство съседни маси, бетонът още не бил достигнал поне 70% от якостта си и се появили
пукнатини в самия бетон. По предписание на проектант - конструктора те запълнили
пукнатите с химия на „Хилти“. Това се извършило веднага след като получили указанията
от проектанта. След това била направена една удръжка от първия акт, докато не бъдат
отстранени и след указанията на проектанта ги отстранили и са им указали, че тези пари ще
бъдат възстановени, след като изпълнят предписанието. За образец 19 се изготвили 2 акта.
Акт 1 бил предаден с подробна количествена сметка на Б. С. за проверка, след
13
проверяването този акт е бил съставен и по бланка образец на „Щрабаг“ ЕАД. Бил подписан
от техен представител на обекта – чужденец, а преди това от Б. С.. Нямало възражения от
двамата по първия акт. Вторият акт бил предаден от Б. Б., техническия ръководител на
обекта от тяхна страна на Б. С.. Забавила се проверката на акта. Писали писма по този
въпрос, че по договора за срок от 4 дни срок следвало да получат отговор за одобрението
или неодобрението на акта, но не последвал такъв отговор. Казали им да не кореспондират с
Б. С.. Той водил разговор с представители на „Щрабаг“ ЕАД и те нямали възражения. В акта
били отразени кофражни работи, армировки, бетонови дейности и допълнителните неща за
изолация от фибран, фолиото, пясъчна подложка и преместванията на материалите.
Проблем в работата на обекта според свидетеля било, че не идва навреме съответната
армировка необходима за този ден на обекта като този проблем бил ежедневен. Наложило се
дори техническия ръководител на ищеца Б. Б. да ходи до Шумен в арматурния цех, за да
поръчва армировка на отделни елементи за един ден, тъй като те по тази причина спирали
работа, че я няма армировката или грешно е изготвена. В един момент „Щрабаг“ ЕАД
направили предложение за подписване на анекс, с изменение срока на договора, поради
изоставането на обекта. Тях не ги устройвал този нов срок. Възложителят предложил
допълнителен вариант на споразумение, което не било изгодно за тях, срокът за удължаване
не бил нормален - технологично невъзможно било за изпълнение.
Според показанията на свидетеля ищецът започнал работа на обекта едва на 20 април.
Това било поради причина, че не били изпълнени изцяло изкопните работи, те били
сбъркани геодезически,т.е. не били довършени геодезически изкопните работи в обекта, в
който те следвало да изпълняват дейности. Изпълнявал подизпълнителят
„Автомагистрали Черно море“. Пет дни проектантът не можал да даде становище какво да
направят, с какъв материал да го обработят. След като им дал становището, те заявили
материалите и го изпълнили. Затова уведомили с писмо „Щрабаг“ ЕАД - главния
изпълнител с писмо и снимков материал. Имало пукнатини по фундаментната плоча, които
изглеждали като косъм, това били недостатъците. След като дошъл инвеститорски контрол
на обекта имало изпратени снимки с констатираните недостатъци на обекта, които се
уточнявали на място, че това е още в процес на работа.
След даденото предписание в рамките на един ден установили пукнатините и отстранявали
недостатъците. Нямало други недостатъци, било в процес на работа, от нефиксирана
армировка, нефиксирани кофражи, за което били изпратени снимките, че са в
несъответствие.
От показанията на свидетеля Б. Б., технически ръководител в „РВ Инженеринг“
ЕООД, се установява, че ищцовото дружество работило на обекта през периода април – май
2017г. Още в самото начало констатирали наличието на редица проблеми като например
липсата на своевременно направен изкоп, който бил ангажимент на друг изпълнител и без
направата на който те не могли изобщо да работят. Впоследствие започнали да докарват
14
арматурата и те работели, но завалял проливен дъжд, впоследствие после 2 дни не могли да
работят. След това пристигнала много арматура с тирове. Първо започнали с фундаментите.
Нямало строителна площада, където да разтоварват другата арматура. После била
разхвърляна арматурата и това ги забавило във времето и в процес на работа се установило,
че липсвала арматурата за някои фундаменти и изчакали няколко дни да дойде другият тир.
Трябвало също така да има водоноска за измиване на колите, пак спирали работа, не можели
да работят на обекта, тъй като камионите изнасяли много кал. Докато направили бетонна
мивка, пак не се работело. Пак отделили от техните работници, за да върви работата. Това ги
забавило. После докарали арматура за 3 и 4 етаж, а те работели още долу. Премествали
арматурата. После закъснели фундаментите за резервоара, като ответникът не бил изкопал
масовия изкоп. В процес на работата трябвало и него да започнат да работят. Направили
фундаментите на сградата и тогава изкопали фундамента за резервоара. Възникнали
проблеми, те започнали фундамента. Оказало се, че имало арматура, но била объркана -
липсвали елементи, заливали фундамента, а направената заготовка не била огъната на
точните размери. Появили се и проблеми и с кофража поради това, че доставените
арматурни железа били по-дълги и поради това нямало как да ги поставят в кофража. Това
от своя страна довело до забавяне на работата тъй като се налагало ищецът да отстранява
несъответствията в арматурата като ги пригажда за предназначението им за обекта.Със
започване на обекта трябвало да има мивка за измиване на строителната техника, но такава
нямало. „Щрабаг“ я построили, но това допълнително забавило работата на
обекта.Проблемът с изкопите ги забавил в графика. Нямало геодезисти, те трябвало да
забиват колчета, но се объркало 2-3 дни в началото имало забавяне, после с арматурата
имало забавяне. На обекта имало други изпълнители арматуристи, които да направят
обратен насип на сградата. Дъждовете също оказали влияние. Докато направят и изкопите
от тяхна страна започнали да работят. Настилката, пясъкът, фибранът и арматурата,
изолация, които правили не било писано в план-проекта. Сулая устно им ги възложил, той
купил фибран, пясък и фолио, заляли, актували до половината плоча и арматурата. Акт
образец № 19 имало два акта. Първият акт Б. С. го подписал и вторият - до резервоара,
фундамента и кофраж, бетон на стените, бил написан. Вторият акт до кота нула включвал
нива, колко тонаж арматура са връзвали, колко кофраж е направен и количества бетон. Б. С.
се подписал на първия акт. Втория акт, свидетелят му го занесъл, но не бил подписан от
него и до там приключили. Първият го подписал. След една седмица Б. С. казал, че ще го
подпише. Обещавал до последно. След неуредиците с арматурата, закъсненията, не се
извършило подписването. Те продължавали да работят, независимо, че не бил подписан
акта. След една седмица го питал какво става с подписа, той пак му казал, че ще се оправи
всичко. Спрели заради тези неуредици на "Щрабаг", заради желязото, поради което ги
забавили. „ Щрабаг“ си дали заявка за това на друга фирма и при тях идвало неогънато
дебело с фи-22 желязо, което те не можели да го оформят и направили друга поръчка в
арматурен цех Шумен - поръчали 2 000, където те си поръчвали тяхното желязо. Б. С. им
казал да поръчват от Шумен. Това отнело време, 2-3 дни докато го заготвят. Веднъж
правили кофраж, после го разваляли. Имало несъответствие. Имало бетонен и ежедневен
15
дневник. За „Щрабаг“ ЕАД имало по тяхна схема формуляр, в 2 екземпляра го попълвал -
относно това колко човека работят, с каква техника се работи и на следващия ден до 10.00
часа го предавал на Б. С.. На втория ден получавал подписан формуляра отнего и от страна
на „Щрабаг“ ЕАД.
От показанията на свидетеля Б. С., работил от м. февруари 2017 г. като технически
ръководител на процесния обект, се установява, че с „РВ Инженеринг“ ЕООД контактували
от 10.04.2017 г. когато направили първоначални преговори с разискване на основни
параметри по договора, който подписали по-късно и работили заедно на обекта. Признава,
че действително започнали да строят със закъснение по отношение откриване на строителна
площадка и разрешение за строеж, което било по чисто организационни причини.
Откриването на тази строителна площадка се извършва след разрешение за строеж, което е
отговорност на инвеститора. Строителната фирма изпълнител няма общо със разрешението
за строеж. След това започнало да се действа с изкопните дейности. Това е първият етап на
строителството като цяло. Фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД била наета за груб строеж -
бетонови работи, те можели да започнат работа след изкопните дейности, които се движили
в график с изключение на моментите с метеорологичните проблеми. Това било през м.
април, когато поради обилни валежи не можело да се бетонира в началото на изкопната
дейност. После като започнали самото строителство имало забавяне по доставките на
арматура на обекта, тъй като се нуждаели от много големи количества арматура и
подизпълнителят, въпреки, че бил една от най-големите фирми в България, не смогвал с
доставките. Това според свидетеля не попречило толкова много организационно на работата.
Забавянето било в дни, в целия строителен процес, в последствие наваксали изоставането,
строяли усилено и в даден момент се стигнало до актуване, което минава с проверка и от
страна на инвеститора. Те няма как да актуват нещо от подизпълнителя и да го признаят
като извършена работа без инвеститорът да им е казал, че са си свършили работа. При
извършените съвместни обиколки от инвеститорския контрол на обекта, който се
представлявал от фирма „Доратек“, той представлявал „Щрабаг“ ЕАД, имало и технически
ръководител от страна на „РВ Инженеринг“ ЕООД, който правил замерване на количество и
качеството. Неговата длъжност не позволява той да приема работата, а констатира само
извършени количества работа на обекта. Неговата работа е организационна. Това, което
констатира се проверява в неговата фирма от хората на по-високо ниво, които се занимават с
цялостното одобрение на документацията и качеството на съпътстващата работа. По първия
протокол нещата били одобрени. Първият протокол не е бил предаден по надлежен ред.
Вторият протокол не са го получили официално в централата в София. Инвеститорът
държал основно на качественото изпълнение на работата. При обиколките установили
недостатъци в качеството, изразяващи се в недостатъчно бетоново покритие на арматурата,
което значи, че няма достатъчно бетонова дебелина, която да покрие армировката. Това в
дългосрочен план води до корозиране на арматурата, конструкцията става неефективна и
застрашава. На база на тези дефекти те имали официална кореспонденция с инвеститора,
която е била предадена по надлежния ред и на подизпълнителя „РВ Инженеринг“ ЕООД да
16
поправят тези дефекти, защото те били гранични и проектантът не искал да ги приеме. При
проверките в хода на работата било констатирано наличието на доста грешки в
изпълнението на армировъчните работи и бетонирането, които били отстранени, но тези
дейности забавили допълнително изпълнението на договора.Тази забава е била някъде от
порядъка на 2-3 седмици. В началото на работата на „РВ Инженеринг“ ЕООД имало лошо
време, което довело до забава от 3-4 дни. Тяхната забава в изпълнението била на база
качество на изпълнение на работите, защото те реално не можели да вървят напред, без да
се отстранят некачественото изпълнено. Ответникът се опитвал да запази добрите
отношения с подизпълнителя, срещали се, предложиили да направят нов график, който не
бил приет от изпълнителя. Впоследствие след като „РВ Инженеринг“ ЕООД напуснали
обекта и за завършването на работата по договора бил нает друг изпълнител- „Зимнак
Строй“ се установили и ред други технически несъответствия и недостатъци в работата на
ищеца, като напр. грешки в полагането на кофража и армировката, които се наложило да
бъдат отстранявани от втория изпълнител.
От показанията на свидетелката П. Б., работеща в „Зимнак Строй“, като технически
ръководител, се установява, че на 28.06. 2017 г. „РВ Инеженеринг“ ЕООД напуснали обекта
и нейната фирма поела тяхната работа на 05.07.2017 г. Подписан бил анекс към договора със
„Щрабаг“ ЕАД. Те трябвало да поемат кофраж, бетона на административна сграда и кофраж
бетон, арматура на спринклерен резервоар. Те ги поели и ги извършили. На спринклерен
резервоар направили армировка, кофраж и бетон, имали малко преправяне на армировката,
защото не била по проект направена армировката от страна на ищеца. Като извършили
поправката на „РВ Инженеринг“ ЕООД, разрушили монтираната армировка, направили я
наново. Причината била неправилно монтиране, имало разменени позиции. Една армировка
трябвало да бъде външна, а една вътрешна, а тя била монтирана обратно. По тази причина
разрушили тази на „РВ Инженеринг“ ЕООД армировка и направили нова монтирана
армировка. На другия обект имало малко за поправка. Това било, защото нямало нужното
бетоново покритие, понеже по проект бетонът е зададен да излиза извън армировката 2,5 см.
Там нямало това. Армировката се виждала от бетона и те допълвали бетона. „РВ
Инженеринг“ ЕООД били направили фундаменти на административната сграда, рамбалки,
това са стени, обвързващи фундамент с фундамент и това използвали като свършено от „РВ
Инженеринг“ ЕООД. „Щрабаг“ ЕАД им осигурил мобилен кран. Техният инвентар бил за
изпълнение на част от халето, за което си предвидили този кофраж. Скелето не могло да се
използва за спринклерен резервоар, понеже той е подобект и не могло да се изпълни с този
кофраж, с който те разполагали в момента на този обект. Трябвало да се използват предимно
метални в случая на Пери. Месец октомври 2017г., в края на месеца, изпълнили договора,
въпреки всичко изпълненото те не успели да спазят срока.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Румен Стоянов се установява, че фактура №**********/06.06.2017 г. на
стойност 25 236,88 лв. с ДДС / данъчна основа 21 030,73 лв. и 4 206,15 лв.; фактура
№**********/03.08.2017 г. на стойност 18 777,61 лв. с ДДС / данъчна основа 15 648,01 лв. и
17
3 129,60 лв. начислен ДДС за продажби/ и фактура №**********/12.10.2017 г. на стойност 1
200,00 лв. с ДДС /данъчна основа 1 000,00 лв. и 200,00 лв. начислен ДДС за продажби/ са
осчетоводени от ищеца по сметка Клиенти, по партидата на ответника. Ищецът е
декларирал процесните три броя фактури за продажби в дневниците за продажби по ЗДДС в
месеците, в които са издадени трите фактури, съгласно приложените към делото
уведомления на НАП за приети справки-декларации и дневници по ЗДДС, справки-
декларации и дневници на продажби. По предоставени счетоводни данни на ответника, от
процесиите три фактури ответникът е осчетоводил само първата - фактура
№**********/06.06.2017 г. на стойност 25 236,88 лв. с ДДС /данъчна основа 21 030,73 лв. и
4 206,15 лв. начислен ДДС за продажби/.
Съгласно експертизата размера на гаранционната отговорност е - 5% по отношение
на изпълнените и приети СМР съгласно чл. 8, ал. 3, изр. 2 от договора за строителство
между ищеца и ответника, която следва да се задържи от ответника за срок от 2 години след
цялостното приемане на обекта и подписването на финалния протокол. По делото не е бил
намерен финален протокол за окончателно приети СМР. Съгласно чл. 5.1 на процесния
договор за строителство между страните, договорения размер на възнаграждението след
приспадане на 3% отстъпка е 185 778,52 лв. без ДДС. Изчисления размер на уговорената в
чл.8 на договора гаранционна отговорност - 5% върху размер на възнаграждението по
договора (185 778,52 лв. без ДДС) е 9 288,93 лв. (185 778,52 лв. * 5% = 9 288,93 лв.).
По счетоводни данни на ответника се констатирани от вещото лице осчетоводени
разходи за транспорт на материали, наем на кофраж, наем на мобилен кран за обект „Камбро
- завод за пластмаса“- гр. Шумен на обща стойност 168 009,88 лв. Тази сума е била
заплатена изцяло. Издадените на ответника фактури от различните доставчици приложени
по делото, за стоките и услуги са осчетоводени при ответника, по счетоводна сметка
доставчици по партидите на отделните доставчици. Съгласно представени на вещото лице
платежни нареждания се констатира, че сумите по фактурите са платени изцяло на
отделните доставици. Съгласно представени справки-декларации, дневници на покупки,
дневници на продажби по ЗДДС и уведомления на НАП за приети справки-декларации и
дневници се констатира, че фактурите са включени в дневниците на покупки по ЗДДС на
ответника, съобразно срока за деклариране на получени доставки по ЗДДС.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Д. М. по допуснатата съдебна
техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че всички
видове СМР, описани в Протокол № 1 от 31.05.2107 г., подписан двустранно от
представители на страните по делото, са били изпълнени в процесния обект. Стойността на
същите, съгласно договорените от страните със сключеното помежду им Договорно
споразумение от 10.04.2017 г., единични цени, е съответно 22 260,21 лв. без ДДС.
По отношение на видовете СМР, описани в Протокол № 2, техническата експертиза е
намерила, че същите са били изпълнени от ищцовото дружество в процесния обект, с някои
18
изключения. Според вещото лице основание за този извод е че количествата СМР,
договорени за изпълнение от „Зимнак Строй“ ЕООД, представляват разлика в количествата
на същите СМР, договорени с КСС, представляваща приложение №5 към договора от
10.04.2017година, сключен между страните по делото и количествата, посочени в протокол
№2, съставен от ищеца.
От приложените по делото 17 броя копия от обектовия дневник на строежа, е видно,
че след съставяне на протокол 01 през месец юни 2017 година на процесния обект са
извършвани кофражни, декофражни, армировъчни и бетонови работи по изпълнението на
фундаментите, настилката и цокъла на административната сграда от обекта, както и по
фундаментите и стените на спринклеровия резервоар.
След извършена съпоставка между приложените по делото копия от обектовия
дневник на процесния строеж и копията от листовете – извадки от бетоновия дневник, ТЕ е
установила, че отразените в обектовия дневник положени количества бетон, по дати, по
количества и местоположение, напълно съответстват на отразената полагане на бетон, в
извадките от бетоновия дневник. В него е отбелязано, че на 26.06.2017 година е извършено
подравняване на настилката и полагане на фибран на административната сграда, какъвто
вид работа е описан в допълнителните СМР в Протокол №2, който е съставен от ищеца.
Вещото лице е констатирало и това, че в обектовия дневник е отразено, че на
06.06.2017 година на обекта е извършено пренареждане на материали, товарене на арматура
и разтоварване на обект, за административна работа, какъвто вид работа е описан в
Протокол №2, но липсва отбелязване в обектовия дневник, че на 09 и 10 юни 2017 година е
извършено измиване на транспортни средства, каквото е актувано в Протокол №2.
Ето защо вещото лице е направило заключение, че видовете СМР, описани в
Протокол №2 са били изпълнени от ищцовото дружество в процесния обект, като
изключение правят последните две позиции от договорените СМР, за количествата, на които
не е възможно да бъде извършена проверка към момента на изготвяне на експертизата, а
това са следните СМР: бетонова настилка и контурни цокли за администрация - кофраж с
материал на Изпълнителя - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 2- 172,79 кв.м.,
армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 2 - 2,02 т.
От приложените по делото 6 бр. Протоколи обр.19, съставени от „З.-С.“ ЕООД в
изпълнение на цитираното по-горе Допълнително споразумение № 1, техническата
експертиза е установила, че по двете позиции, които се дублират като видове работи с тези,
актувани с Протокол № 2, съставен от ищеца по делото, в Протокол обр.19 от 15.06.2017 г. -
14.07.2017 г., означен с № 5, са описани изпълнени количества по същите, които са както
следва: Бетонни подови настилки и цокли администрация - кофраж - 154,73 кв.м. по КСС, а
актувани с Протокол № 5 - 21,00 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с
Протокол № 5 - 2,67 т.
19
Според вещото лице „Зимнак Строй“ ЕООД са изпълнили част от възложеното с КСС
количество СМР по цитираните две позиции. По отношение на горепосочените кофражни
работи, доколкото фирмата „Зимнак Строй“ ЕООД е изпълнявала неизвършените от ищеца
видове СМР на процесния обект, СТЕ е намерила, че останалото количество на кофражните
работи в размер на 133,73 кв.м. от първоначално договорените с КСС 154,73 кв.м., е било
изпълнено от ищцовото дружество. Доколкото обаче армировъчните видове работи
предхождат полагането на бетона, вещото лице счита, че част от армировъчните видове
работи са били изпълнени от ищеца, но какво точно количество са тези извършени работи,
експертизата не е дала отговор.
Според заключението по експертизата стойността на видовете СМР, описани в
Протокол № 2, съгласно договорените от страните със сключеното помежду им Договорно
споразумение от 10.04.2017 г., единични цени, без последните две позиции, е съответно 12
183,97 лв. без ДДС. Ако се приеме, че част от актуваните кофражни работи в размер на
133,73 кв.м. е било изпълнено от ищеца, то общата стойност на изпълнените от същия
видове работи, би била 14 557,81 лв. без ДДС. Стойността на допълнително извършените
видове работи на процесния обект е 3 335,25 лв. без ДДС. Тези допълнителни СМР
представляват: полагане на фибран по подове 60мм с материали на възложителя; полагане
на PVC фолио с материал на възложителя; подравняване основа, пренасяне и разстилане на
пясък/труд и механизация/ и изработени човекочасове на обекта, както следва: на 05.06.2017
година – 10 работника /преместване на материали и арматура/; на 06.06.2017 година – 11
работника /преместване на материали и арматура/; на 09.06.2017 година – 4 работника
/измиване на транспортни средства/ и на 10.06.2017 година – 4 работника /измиване на
транспортни средства/. Вещото лице е посочило, че първите три позиции са свързани с
полагане на хидро и топлоизолация под подовата ст. бет. настилка на
административната сграда и представляват видове СМР, които е технологично
необходимо да бъдат изпълнение преди изпълнение на възложените с договора СМР,
конкретно- видовете работи по КСС по изпълнението на ст. бет. настилка на
административната сграда. Четвъртата позиция представлява положен труд за обща
работа на обекта и не е свързан технологично с изпълнението на договорената ст.бет.
настилка на административната сграда.
Вещото лице е дало становище, че с 46 бр. фактури, издадени от фирма „Пери
България“ ЕООД са заплатени разходи по доставката, съответно връщането на кофражни
елементи от специализиран кофраж за стени и плочи, както и наем за същите. В тези
фактури са описани по отделни елементи доставените/върнати кофражни елементи и
консумативите за тях, като са посочени и датите на съответните Протоколи за
доставка/връщане. Посочени са и размерите на наема за наетите кофражни елементи за
периода на наемането им. Като отчита вида и количеството на наетите кофражни елементи
от специализирания кофраж, техническата експертиза счита, че същите са били използвани
за изпълнението предимно на кофражните видове работи по изграждането на спринклерния
20
резервоар на процесния обект от „Зимнак Строй“ ЕООД. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че част от описаните във фактурите кофражни елементи, по вид и по брой
напълно отговарят на кофражните елементи, описани в представените на техническата
експертиза 2 бр. приемно - предавателни протокола, с които същите са предоставени от
ответното дружество на „Зимнак Строй“ ЕООД. С 9 бр. фактури са заплатени разходи по
закупуването на кофражни платна, греди и др. материали за направата на кофраж. Тези
фактури са издадени от фирма „Г. Строймаркет“ ООД. Закупените с тези фактури
материали, техническата експертиза ТЕ счита, че са използвани от „Зимнак Строй“ ЕООД
при изпълнението на кофражните работи по изграждането на административната сграда от
процесния обект. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че всички описани във
фактурите материали, по вид и по количество напълно отговарят на кофражните материали,
описани в представените на техническата експертиза 2 бр. приемно - предавателни
протокола, с които материалите за кофраж са предадени на „Зимнак Строй“ ЕООД.
Извършените видове СМР приложените по делото 6 бр. Протоколи обр.19
от „Зимнак Строй“ ЕООД същата фирма са били приети като изпълнени, в периода от
15.06.2017 г. до 19.10.2017 г. След извършената съпоставка между периода на издаване на
фактурите, приложени по делото и периода, през който са били извършени и приети
изпълнените от „Зимнак Строй“ ЕООД видове СМР на процесния обект, СТЕ установява, че
фактурите, които са издадени от фирма „Пери България“ ЕООД след датата 19.10.2017 г., са
за заплащане на наем на върнати кофражни елементи, като крайната дата на връщане,
посочена във фактурите е 30.10.2017 г. Още една фактура е издадена след датата 19.10.2017
г., на дата 31.10.2017 г., от фирма „Строителна механизация“ АД, за заплащане на услуга с
автокран. Съгласно горното, техническата експертиза намира, че закупените/наетите
материали и техника с приложените по делото фактури, са извършени през периода на
строителството, извършено от „Зимнак Строй“ ЕООД на процесния обект.
Вещото лице, по изложени причини, е приело, че закупените/наетите материали и
техника с приложените по делото фактури, са извършени през периода на строителството,
извършено от „Зимнак Строй“ ЕООД на процесния обект.
Според допълнителната СТЕ видовете работи, извършени от „Зимнак Строй“ ЕООД,
за отстраняване на констатираните от инвеститорския контрол недостатъци при
изпълнението на някои от видовете СМР, извършени от ищцовото дружество на процесния
обект, и техните цени, са: разрушаване на колони 30 см. - NCR 076/04.07.2017 г. и NCR
077/04.07.2017 г. - 195,58 лв.; фибран – 3 395,86 лв.; разрушаване на колони МК 9 и МК 12 -
50,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 21,00 лв.; бетон 20/25 за монолитни цокли -
145,00 лв.; кофраж монолитни цокли - 2655,84 лв.; армировка В500В за монолитни цокли -
168,00 лв; спринклерни поправки – 1 000,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 53,90 лв.;
бетон 20/25 за монолитни цокли - 54,00 лв.; кофраж монолитни цокли - 880,00 лв.; армировка
В500В за монолитни цокли - 84,00 лв.; спринклерни поправки – 1 500,00 лв. Стойността на
видовете работи, извършени от З.-С.“ ЕООД за отстраняване на некачествено изпълнените
21
от ищцовото дружество СМР, е 10 203,18 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
От представения по делото и приет като доказателство Договор № КФ
007/10.04.2017г. се установява, че между страните е бил сключен договор за изработка,
съгласно Чл.258- Чл.269 от ЗЗД, по силата на който съгл. Чл.1 ищцовото дружество е
следвало да извърши строително-монтажни работи с предмет „проектиране и строителство
на монтажни работи на етап груб строеж за проекта „Проектиране и строителство на
фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове”,
съобразно техническата спецификация и количествено-стойностните сметки,
представляваща неразделна част от договора. За изпълнението на така възложените работи
възложителят съгл. чл.5.1 е следвало да заплати възнаграждение в общ размер на 185 778, 52
лева, което е било платимо по следния начин : поетапно след съставяне на междинен
сертификат и издадена частична фактура, в която са описани изпълнените и подлежащите на
заплащане СМР и което е платимо в 30 дневен срок от потвърждаването на междинния
сертификат и получаване на оригиналната данъчна фактура и окончателно плащане, което
се извършва след приемането на строителство обекта въз основа на акт обр.15 и акт обр.16,
съставени по реда на Наредба №3/2003г. и потвърждаване на платежен сертификат,
подписан приемо-предавателен протоктол и оригинална данъчна фактура. Плащането по
окончателната фактура се извършва в 30 дневен срок от получаването й от възложителя и
след представянето му от изпълнителя на всички необходими тестове за разрешителни,
приемателни протоколи, дневници, сертификати и пр.
Срокът за изпълнение на възложените СМР е 14.06.2017г., като при неспазване на
така уговорения срок изпълнителят има правото да превъзложи изпълнението на
съответните работи, които са в забава на трети лица, за сметка на изпълнителя, както и да
развали договора като в последния случай изпълнителят дължи на възложителя неустойка в
размер на 10 % от стойността на договора.
В настоящия случай основателна и доказана е претенцията на ищеца в уважения от
първата инстанция размер за сумата от 32 161,27 лева, представляваща възнаграждение за
изпълнени СМР по междинен сертификат №1 и междинен сертификат №2 за които ищецът е
издал фактура № 617/06.06.2017г. и № 655/7.08.2017г. Както се посочи по-горе, съгласно
клаузата на чл.5 от договора е предвидено разплащането на уговореното възнаграждение да
22
се осъществява, като извършените СМР се заплащат поетапно на изпълнителя след
съставяне на междинни сертификати за извършената съответна част от работата, като след
окончателното й завършване и приемане от възложителя се извършва окончателното
разплащане при което се приспадат извършените междинни плащания. Неоснователно е
възражението на въззивника за неизискуемост на задължението за междинно плащане тъй
като извършените работи по междинните сертификати не били приети от представител на
възложителя. Няма спор, а и се установява, че Междинен сертификат № 1 е приет от
представителя на възложителя на обекта- г-н Б. С., който е направил това в качеството му на
технически ръководител. Видно от приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
издадената въз основа на междинния сертификат №1 данъчна фактура № 617/06.06.2017г. е
осчетоводена при ответника и последният се е възползвал от правото си на данъчен кредит
въз основа. Следователно по отношение СМР по междинен сертификат №1, които са
фактурирани по фактура № 617/06.06.2017г. с оглед възражението на ответника, че
техническият ръководител на обекта не е оправомощен да приема изпълнението на работата
от името на възложителя, съдът намира, че ответникът не е опровергал произтичащата от
разпоредбата на Чл.301 от Търговския закон оборима презумпция, че лицето, посочено като
представител на възложителя в междинния сертификат е разполагал с представителна
власт,респ.,че ако не е притежавал такава действията му са били потвърдени веднага след
тяхното узнаване.
По отношение на работите, които са предмет на неподписания от представител на
ответника междинен сертификат №2 се установява от приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. М. и чието заключение съдът
кредитира изцяло, се установява че по отношение на видовите работи, описани в този
сертификат, експертизата е намерила, че същите са били изпълнени от ищцовото дружество,
с изключение на работите, които поради некачественото изпълнение са били разрушени и
изпълнени повторно от привлечения от възложителя втори изпълнител „Зимнак
Строй”ЕООД. Установява се от заключението на вещото лице, че при анализа на
представените му 17 броя копия от обектовия дневник на строежа, че след съставянето на
междинен сертификат №1 до окончателното преустановяване работа от изпълнителя на
обекта, от последния са били положени количества бетон, които по дати, количество и
местоположение, напълно съответстват на отразените видове работи в междинен
сертификат №2. Същите съответстват на позициите по този сертификат с изключение на
тези които поради некачествено изпълнение са превъзложени от ответника на друг
изпълнител, но които поради уваженото от първата инстанция възражение за намаляване на
цената, съгл. чл.265 ЗЗД с приспадане на възражението за некачествено изпълнените СМР и
поради липсата на жалба от насрещната страна не следва да бъдат обсъждани от въззивния
съд.
По отношение на работите, които са описани в междинния сертификат №2 и за които
ищецът твърди, че са чу били допълнително възложени от заключението на вещото лице се
23
установява, че те са на стойност от 3 335, 25 лева и представляват дейности свързани с
полагане на хидро и топлоизолация под подовата стоманено бетонова настилка на
административната сграда и представляват видове СМР, които са технологично необходими
да бъдат изпълнени преди изпълнението на възложените с договора строително-монтажни
работи. Тъй като с тях не се надвишава общата стойност на цената на договора възлизаща на
185 778,52 лева, по отношение на тях не е налице предвидената в чл.5.5 забрана за възлагане
на нови СМР освен с изрично писмено споразумение тъй като чрез тях не се изменя общата
цена по договора.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора като е извършило посочените в междинни
сертификати № 1 и №2 етапни строително-монтажни работи и съответно има правото да
получи предвиденото в чл.5 от договора възнаграждение, дължимо след приемането на
съответния етап от работите и което е определено от първата инстанция в размер на сумата
от 32 161, 27 лева след приспадане на плащането за признатите за некачествено изпълнени
СМР и възражението за прихващане в уважения от първоинстанционния съд размер.
Ирелевантно за предмета на спора за дължимостта на възнаграждението за етапно
изпълнените строително-монтажни работи е дали договорът впоследствие е бил развален от
възложителя и изпълнителя поради неизпълнението на насрещните задължения на всяка от
тях по договора. Действително прекратяването, респ. развалянето на даден договор, като
цяло ще има за последица преустановяване на създадената облигационна връзка, като
следствие на това страните престават да бъдат носители на съответните права и задължения.
Но основанието за плащане на процесната сума е сключеният между страните договор,
който дори и да се приеме, че е надлежно развален в даден по-късен момент, ги е обвързвал
в определен период от време и по който възложителят ще дължи заплащане на извършените
работи от изпълнителя преди развалянето на договора, доколкото се касае и за договор с
продължително изпълнение, а изработената част ползва възложителя. След като договорът е
за продължително изпълнение, както между впрочем правилно е приел и първостепенният
съд макар и без да има нужда с оглед основателността на претенцията за реално изпълнение
да е изследвал наличието на предпоставките за правомерно разваляне на договора по чл.87,
ал.1 ЗЗД, развалянето му е възможно само за в бъдеще- чл.88, ал.1 ЗЗД, и за полученото до
момента на развалянето възнаграждение не може да получи правилото на чл.55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД ако такова действително е било заплатено.
По възражението за прихващане :
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане със
следните суми : неустойка по чл.15.2 от договора в размер на 18 577, 85 лева; обезщетение
за вреди над размера на неустойката, на основание чл.92, изр.2, ЗЗД, вземане по чл.82 във
вр. с чл.79 ЗЗД, предявено като частично в размер на 25 201,46 лева от общ размер от 201
611,69 лева- разходи за наемане на кофраж и мобилен кран за довършване на неизпълнените
24
от ищеца СМР; удръжка по ОУ към договор за застраховка „Всички рискове на
изпълнителите” в размер на 414,72 лева. Възражението за прихващане е средство за защита
срещу първоначалния иск. Предмет на възражението за прихващане са насрещното вземане
на ответника, компенсационното му право и компенсационното възражение.
От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Р. И. и Б.
Б.- технически ръководители при ищеца и на Б. С.- технически ръководител на обекта от
страна на ответника, се установява безспорно наличието на организационни неуредици,
намиращи израз в несвоевременно предоставяне на площадката за започване на работа,
както и закъснение в доставянето на строителни материали- арматура, доставката на които
според уговорката на страната е било ангажимент на възложителя. Установява се от
показанията на свидетелите, че работата на обекта е започнала със закъснение повече от 10
дни поради забавата в направата на изкопа от другия привлечен от възложителя
подизпълнител – „Автомагистрали Черно море”АД, което допълнително се е усложнило от
несвоевременното и неритмично доставяне на арматура, както и че вече доставената
арматура била негодна за използване, което налагало да се изчака доставянето на нова, годна
за употреба арматура. Изпълнението на СМР допълнително се забавило и предвид
обстоятелството, че от управлението на „Индустриален парк Шумен”, на чиято територия се
намирал обекта, била издадена забрана за извършването на СМР до изграждането на
автомивка за товарните автомобили на ищеца, изграждането на която било ангажимент на
възложителя, което допълнително забавило строежа. Свидетелят Б. С. не отрича казаното от
свидетелите на ищеца, но според него основната причина за закъснението е некачественото
изпълнение на СМР от страна на ищцовото дружество и обстоятелството, че те не са могли
да продължат с работата докато не отстранят изпълнената с недостатъци работа и че това
била основата причина за влошените отношения между страните. Дори и това да е така,
налице е безспорно установения факт на неоказване на дължимото съдействие от страна на
възложителя за изпълнение на дължимия резултат, намиращ израз в липса на фронт за
работа, което наред със забавата на длъжника е станало причина за невъзможността
договорът да бъде изпълнен в уговорения срок. От предварителната, текуща и последваща
съгласуваност и контрол върху обекта произтича и необходимото съдействие от нейна
страна за изпълнение на работите на обекта и за осигуряване на непрекъснат фронт за
завършване на възложените СМР-та в срок. Съответно разглеждана в този аспект липсата
на създаден непрекъснат фронт за работа представлява една от формите на цивилистичия
институт – „забава на кредитора” в едно от проявните му форми- неоказване на съдействие
на длъжника за осъществяването на дължимия резултат. А основната и най-важна последица
от кредиторовата забава е, че длъжникът се освобождава от последиците на собствената си
забава, т.е не отговоря за вредите от забавеното изпълнение на задължението си, вкл. и
отговорността му за неустойка, намираща основание в разпоредбата на чл.15.2 от договора.
По отношение на другото насрещно вземане на ответника за претърпени вреди и
понесени разходи от наемането на кофраж и мобилен кран за довършване на неизпълнените
от ищеца строително-монтажни работи е налице и допълнителен аргумент за отхвърляне на
25
възражението на прихващане. А това е, че въпреки, че от приетата и неоспорена от страните
ССЕ безспорно се установява, че възложителят е извършил такива разходи, не се установява
по делото те да се намират в причинна връзка с неизпълнението на ищеца. Причинната
връзка между противоправното поведение и вредата очертава границите на отговорността
на длъжника. Кредиторът може и да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да
реализира различни ползи от неизпълнението, но на обезвреда ще подлежат само тези от тях,
които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението само когато то се явява
необходимо и достатъчно условие за него. Само когато без това неизпълнение вредата не би
настъпила, т.е само когато неизпълнението е необходимо условие за нейното настъпване –
когато то би причинило вредата при обичайното стечение на обстоятелствата.
А в разглеждания случай не може да се приеме, че макар и неизпълнението да е
наложило да е наложило сключването на нов договор за довършване на неизвършените и
некачествено изпълнените работи от ищеца, то е предопределило параметрите на сделката
точно при тези условия с наем на кофраж и мобилен кран в размер на сумата от 201 611,69
лева, която е частично предявена за 25 201,46 лева. В хода на делото пред първата инстанция
ответникът нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства, че сключването на договора с
ищеца е продиктувано именно според обстоятелството, че той е разполагал с такава
строителна техника, вследствие на което ответникът си е спестил извършването на такива
разходи, като такива твърдения са изложени едва за пръв път пред въззивната инстанция.
Следователно, както правилно е посочил и първостепенният съд самото неизпълнение не
води до пораждане на задължението за доставка на кран и кофраж, а само до необходимост
от сключването на нов договор за довършване на неизпълнените СМР-та. Самото
неизпълнение не се явява необходимото и достатъчно условие за пораждане на това
задължение за ответника, поради което и не може да се приеме, че направените от него
допълнителни разходи от такъв характер се явяват пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договора от страна на ищеца. Изводите на първостепенния съд са
правилни и законосъобразни, изцяло се споделят от настоящия съд, поради което и на
основание чл.272 ГПК изцяло препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част.
С оглед на така изложените съображения съдът приема,че искът с правно основание
Чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен в уважения от първата инстанция размер за сумата
от 32 161,27 лева, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени строително-
монтажни работи, извършени по Договор № КФ007/10.04.2017г. за извършени строително-
монтажни работи с предмет „проектиране и строителство на монтажни работи на етап груб
строеж за проекта „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани
табли за сервиране и пластмасови съдове”, както и акцесорната претенция с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 949, 32 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за исковия период, ведно със законната лихва
от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният от ответника насрещен иск е предявен от ищеца при условията на
26
евентуалност и поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, поставено от ищеца
по насрещния иск, а именно отхвърляне на първоначалните искови претенции, то
насрещният иск не подлежи на разглеждане, поради което и правилно не е бил разгледан от
първата инстанция, като по същите съображения и въззивният съд не дължи произнасяне по
него.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 580 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело №
3138/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,6 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27