РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И E
№ 1304/4.7.2022г.
гр. Пловдив, 04 . 07 . 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
3102/2021г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във
вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
Повторно се разглежда жалбата на Е.Д.С.,***
против Заповед № 19Ю-РОА-215 от 12.04.2019г. на Кмета на Район Южен – Община
Пловдив, с която е наредено премахване на незаконен строеж жилищна сграда с
идентификатор 56784.533.68.1, разположен в ПИ 56784.533.68 по КККР на
гр.Пловдив, с административен адрес – гр.Пловдив, кв.Остромила – Беломорски.
Адресати на оспорения административен
акт са освен оспорващото лице и : И.Т.И., С.И.Т. и Д.Д.Т.. Тези лица при първото
разглеждане на жалбата в адм.д.№ 1315/2019г., АС-Пловдив и при повторното й
разглеждане – адм.д.№ 3102/2021г., АС – Пловдив, са конституирани за
заинтересовани страни в качеството на адресати на заповедта - съдебното
производство е образувано по жалба на един от адресатите на заповедта, поради
което останалите адресати са конституирани като заинтересовани лица, при
съобразяване с възприетото от ВАС разбиране, изразено в Решение № 16104/2019г.
по адм.д.№ 2836/2019г. : „Трайната съдебна практика определя като страни в
производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж
единствено адресата на заповедта и органа, неин издател, но това не игнорира
правата на останалите адресати на задължението за премахване на незаконния
строеж, в случай, че са повече от един, тъй като тези лица се явяват пряко
засегнати от оспорената заповед.”.
В Решение № 12183/2021г.
постановено по адм.д.№ 3742/2020г. на ВАС, с което е отменено Решение №
1974/16.10.2019г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 1315/2019г. са дадени задължителни
указания при повторното разглеждане на жалбата : „От съществено значение за
правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на
принципа на съразмерност по чл.6 АПК, респ. на чл.8 КЗПЧОС. Съгласно
Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради
което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката,
отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения
от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на
всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не
може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при
наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават
сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на
ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващите;
съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните им нужди; предлагала
ли е община Пловдив алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд
и др.”. В изпълнение указанията на ВАС, с р./01.12.2021г. към жалбоподател и
ответник са отправени конкретни указания /л.2/, вкл. са задължени неучастващи
по делото лица да представят относими за спора доказателства /Община Пловдив –
Дирекция „Местни данъци и такси”; ТД на НАП – Пловдив; ВиК Пловдив ЕООД; ЕВН
България Електроснабдяване Пловдив/.
В настоящото производство
се съобрази възприетото от ВАС в Решение № 12183/2021г. по адм.д.№ 3742/2020г.
: „Мотивите на съда, с които е отречена основателността на доводите за
търпимост на строежа по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., се
споделят и от настоящата инстанция. …По претендираните от касаторите разноски
следва да се произнесе АС - Пловдив при новото разглеждане на делото - чл. 226,
ал. 3 АПК.”. В съдебното производство по адм.д.№ 1315/2019г. са установени
следните факти : „Във връзка с процедура по узаконяване, инициирана от Е.Д.С.,
е изготвен проект и обяснителна записка от м. 11.1998г. за обект: жилищна
сграда, гр. Пловдив, масив 101, парцел 2, построена 1996 – 1998 г. …Застроената
площ е 63,91 кв.м., а РЗП – 129 кв.м. При така изпълненото строителство и
употребените строителни материали, в конструктивно становище от м.11.1998 г. е
дадено заключение, че сградата е устойчива на земетръсни сили до IX степен,
сеизмичен коефициент Кс = 0,27. Според разрешително № 3735/01.06.1999г. и
протокол № 3737/21.06.1996г. сградата е включена към електроразпределителната
мрежа. Видно от скица № Ф01019/15.04.1999г. в „нива“ с площ 11,882 дка,
четвърта категория, находяща се в местността „Беломорски“, парцел 2, масив 101
по плана за земеразделяне в землището на гр. Пловдив е нанесена сграда с индекс
„мж“. Съставен е констативен акт № 19 от 25.06.2002 г., в който длъжностни лица
от район „Южен“ при община Пловдив са отразили наличието на незаконно
строителство – монолитна сграда в имот 101002, кв. „Беломорски“, гр. Пловдив,
собственост на Е.Д.С. В процедурата е издадено становище на главния архитект на
района, според което, за да бъде издаден акт за узаконяване на сградата, е
необходимо изготвяне и процедиране на подробен устройствен план и промяна на
предназначението на земеделската земя със съгласието на всички собственици.
Според скица № 15-466631/28.05.2019г., издадена от СГКК – Пловдив, в регистъра
на недвижимите имоти към Кадастралната карта на гр. Пловдив, по партидата на
имот 56784.533.68 (стар. 101.2), трайно предназначение на територията –
земеделска; начин на трайно ползване - нива, като собственици са отразени:
И.Т.И. на 10/20 ид. части; Д.Д. Т. на ¼ ид.ч. и Е.Д.С. на ¼ ид.
част. В имота са отразени две сгради: 1) к.и. 56784.533.68.1 със застроена площ
69 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; …. вещото лице е установило, че за процесния имот не е налице влязъл
в сила подробен устройствен план. За територията на кв. "Беломорски",
където се намира процесния имот е приет ПУП - ПРЗ, одобрен с Решение № 419,
взето с Протокол № 30/04.11.2010 г. на Общински съвет - Пловдив за
кв."Остромила-Беломорски", гр.Пловдив. … С решение №1987/22.08.2012г.
по адм. дело №696/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в
сила с решение №1810/07.02.2013г. адм. дело №13323/2012г. на ВАС, е отменено
решение №419, взето с Протокол №30/04.11.2010г. на Общински съвет-Пловдив,
относно УПИ VIII-101002 за ЖС и ООД, кв.20, поземлен имот с №101002 по
КВС-землище, Пловдив - юг, имот с идентификатор 56784.533.68 по кадастралната
карта на гр. Пловдив и преписката е върната на административния орган за
процедиране. …. Е.Д.С. е подала искане за узаконяване на процесната жилищна
сграда с молба вх.№Ю-894-Е-113/12.10.1998г. …Няма данни да е издаван акт за
узаконяване. … От събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно, че в периода 1996г. - 1998г., в парцел
2, масив 101 по плана за земеразделяне в землището на гр. Пловдив (сега имот
к.и. 56784.533.68 по КК и КР на град Пловдив), е изградена двуетажната жилищна
сграда във вида и обема, установен като незаконен строеж в констативен акт №
8/15.10.2018г. …действащият за територията ОУП на град Пловдив предвижда жилищна
зона с преобладаващо малко етажно застрояване – в нови жилищни терени по
предвижданията на плана, а в зоната на разположение на жилищната сграда –
първостепенна улична мрежа.”.
Становища на страните :
- Жалбоподателката се представлява от
адв.В.Т. и поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед. Заявено бе в ход
по същество и в писмени съображения, че относно идентичността на сграда с
идентификатор 56784.533.68.1 /68.1/ по КККР на гр.Пловдив с обозначен адрес – ***
е доказано в съдебното производство, че жилищната сграда с идентификатор 68.1 по КККР на гр.Пловдив
няма административен адрес, поради което С. не е адресно регистрирана по лична
карта на посоченото място. Лично направената от семейството табела, обозначаваща
ул.Д.Т. № 105 е съответствала на други такива с номера 103 и 107, но няма
съмнение, че имотът е разположен на същата улица, чиито четни номера са
поставени административно по надлежен ред, а нечетните са поставени от живущите
в съответната поредност. В тази вр. е посочено, че от представените медицински
документи за карантиниране на адрес /Предписание от 30.11.2020г./, от
доказателствата за поставяне на сигнално-охранителна техника /договор с ВИП СОД
ЕООД/, гласни доказателства и експертно заключение, следва извод за идентичност
на адреса *** с идентификатор на имота 56784.533. 68 и сграда в имота
56784.533.68.1. Именно тази сграда е обитавана от жалбоподателката повече от 20
години и досега. С. придобива законосъобразно имота и строежа от родител през
1996г., съобразно нот.акт № 195/1996г. и към момента на придобиване постройката
е заварена в имота, изградена от праводателя, а в периода 1996-1998г. е
довършена за обитаване. По отношение гражданския спор по предявен иск с правно
основание чл.109 ЗС против С. - с влязло в сила Решение по гр.д.№ 14542/2018г.
на ПРС е отхвърлен като неоснователен искът по чл.109 ЗС, предявен от И. И.
/първоначална заинтересувана страна по настоящото дело/ против С. и съпруга й
относно преустановяване на действия, с които пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост, чрез премахване на постройките в имот 56784.533.68.
Гражданският съд е изследвал въпросът за премахване на сградата и не е намерил
това за основателно, приемайки, че не се създават пречки за упражняване
собствеността на други лица, което следва да бъде съобразено във вр. със
съпоставимост на личния с обществения интерес, доколкото правата на
съсобствениците са част от обществения интерес. Относно факта, че
жалбоподателката не притежава друго жилище се твърди да е доказано, че
оспорващото лице не притежава друго жилище към момента на издаване на
заповедта. В тази вр. е посочено, че семейството е притежавало апартамент в
гр.Пловдив, ж.к.Тракия, продадено поради финансова нужда преди да започнат
административни процедури спрямо процесния имот, поради което е помолено да се
приеме, че не е налице злоупореба с права. В това жилище е живяла неомъжената им дъщеря и когато се е наложило да заживеят
заедно поради парични затруднения и продадат имота поради финансова нужда, явно
е, че самостоятелен апартамент се продава по-лесно от съсобствен имот. Към
момента на издаване на заповедта и много години преди това, жалбоподателката е
живяла в процесната сграда заедно със съпруга си, а впоследствие и дъщеря й,
която също не притежава имот. С. продължава да живее в същата сграда заедно с
дъщеря си и след смъртта на съпруга си. Според доказателствата по делото към
момента на издаване на заповедта жалбоподателката не притежава друго жилище.
Понастоящем притежава по наследство от съпруга си 1/6 ид.ч. от имот в
с.Красново, отдалечен на повече от 50км от гр.Пловдив, който имот е съсобствен
и не следва да бъде разглеждан въпросът как жалбоподателката би се „настанила“
до обитава ид.ч. от паянтова сграда. Имотът е изследван от СТЕ с извод, че не е
годен за обитаване без основен ремонт, какъвто не е възможен поради характера
на старото строителство. Сградата в с.Красново е в крайно отчайващо
битово-хигиенно и конструктивно състояние, пропукана, пропаднала, с влага, с
яма в двора, наречена тоалетна и ремонти не биха могли да я превърнат в жилище
освен невъзможен основен ремонт. От изложеното следва извод, че при евентуално
премахване на сградата, жалбоподателката остава бездомна с дъщеря си. По
отношение възраст и здравословно състояние е заявено, че С. е на 70 години,
пенсионер и поради недостатъчност на парични средства работи като санитар на
минимална заплата. Понастоящем получава допълнение заради работа на първа линия
в Covid отделение,
което е временно подпомагане. Здравословното състояние и огромният стрес след
смъртта на съпруга са причини С. да разчита изцяло на помощ от дъщеря си за
поддръжка на дома и всякакви битови въпроси. Относно пропорционалност на принудителната
мярка, принципа на съразмерност и неприкосновеността на жилището е изтъкнато,
че е доказано придобиване на имота и строежа от родител на жалбоподателката
преди повече от 20 години, ведно с предприемане на действия по издаване на
строителни книжа /архитектурен проект, конструктивно становище/, поради което
следва, че лицето е добросъвестно. Сградата е жилището на С. от десетилетия и
досега. Собствеността е законосъобразно придобита, данъчно декларирана със
заплащане на данъци и снабдяване с вода и ел.енергия. В случая сградата е
изпълнена в собствен имот за жилищни нужди и в по-голямата си част е заварено
положение отпреди придобиването. Администрацията е бездействала две
десетилетия, след което е предприела крайна мярка – премахване на жилище.
Поддържа се, че по см. на закона и морала добросъвестността и равновесието
следва да са налице както от страна на собственика, така и от администрацията.
В периода от 2002г. до 2018г. администрацията не е предприела действия, при
което се е установило трайно фактическо положение на необезпокоявано ползване
на единствено жилище. В случая принудителната мярка не е пропорционална и
съразмерна спрямо поведението на жалбоподателката – С. е добросъвестен
гражданин, придобил имот от родител и надградил започнатото от родител през
1998г. със съгласие на другите съсобственици към онзи момент, като заплаща
данъци, ел.енергия и вода и крайната мярка не е подходяща. За съпоставимостта
между личния и обществения интерес е посочено, че крайно неблагоприятната намеса
в личната сфера на жалбоподателката с нищо не би допринесла за запазване на
обществения интерес, при положение, че на обществения интерес е присъща
закрилата и на членовете на обществото.
- Ответникът Кмет на Район Южен -
Община Пловдив с пълномощник гл.юрисконсулт Е.А. оспорва жалбата като
неоснователна. Поискано е да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С молба от 17.12.2021г. /л.51 и сл./ е заявено, че към настоящ
момент липсва алтернативно настаняване в жилище от общински жилищен фонд за
жалбоподателката, тъй като съдебното производство касае единствено установяване
наличие или липса на незаконно строителство и едва след ката има влязъл в сила
административен акт, установяващ наличие на незаконно строителство и при започване
на неговото изпълнение – възниква необходимостта от алтернативно настаняване в
жилище от общински жилищен фонд. Поддържа се за безспорно установено незаконно
строителство, като процесната сграда не е търпим строеж, поради отсъствие на
предпоставките по §16 ал.2 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ЗИД ЗУТ. Счита се, че необходимостта
от осигуряване на алтернативно жилище на жалбоподателката е последващ въпрос
спрямо настоящото производство и касае изпълнението на заповедта, което е
самостоятелно производство по принудително изпълнение на влезли в сила
административни актове за премахване на незаконни строежи съгл. Наредба за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях на община Пловдив. При
определяне начина на изпълнение се събират данни дали лицата-адресати на
заповедта разполагат с друго жилище или подслон, дали в обекта живее голяма
семейна група и малолетни деца, през кой сезон стартира принудителното
изпълнение. Твърди, че в производството по чл.225а ал.1 ЗУТ административният
орган няма законоустановено задължение да извършва проверка за съразмерност на
изпълнението. Посочено е, че според трайната съдебна практика относно
нарушаване на изискванията за пропорционалност предвид чл.8 от ЕКЗПЧОС, след
като в ЗУТ се допуска хипотеза, при която отпада възможността за узаконяването
на незаконни строежи, очевидно е налице засилен обществен интерес от
предварителен контрол върху сигурността, хигиената и естетиката на
строителството, което прави нареденото премахване на спорния строеж, изграден
без разрешение за строеж, съответстващо както на чл.6 АПК, така и на чл.1 от
Протокола към ЕКЗПЧОС. Пропорционалността вр. с ЕКЗПЧОС следва да се прецени
към всеки конкретен случай с оглед наличието на легитимна цел, връзката между
тази цел и предприетите мерки, необходимостта на тези мерки в демократичното
общество и балансът между интересите на държавата и индивида. Извършването на
незаконно строителство по принцип е правонарушение, засягащо сериозни
обществени отношения и нетърпим за демократичното общество факт и съответно –
отстраняването му е легитимна цел. Изискването за извършване на строеж след
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж цели
защита на живота и здравето на гражданите, при което се проявява балансът между
интересите на държавата и индивида.
В писмени съображения по същество се
поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена при съобразяване с
разпоредбите на чл.6 ал.1 – ал.5 АПК относно съразмерност на преследваната цел
на закона. Поддържат се и посочените по-горе доводи относно пропорционалността
във вр. с чл.8 от ЕКЗПЧОС. Заявено е, че в случая жалбоподателката и дъщеря й
притежават къща в с.Красново и според СТЕ няма пречка сградата да се ползва
като жилищна – керемидите са здрави и покривът е сравнително запазен, осигурено
е електрозахранване и водозахранване. Счита се за безспорно установено, че
лицата има къде да живеят. Освен това, няма малолетни деца, болни и възрастни
хора, многочленно семейство, които да обитават процесната сграда. Твърди се, че
жалбоподателката не е доказала, че живее в процесната сграда, в която няма
регистрирани лица – посредством справка в НБД Население е установен настоящ
адрес на С., който не е в сградата за премахване. Посочено е, че ЗУТ позволява
запазване на незаконен строеж в случай, че е търпим, какъвто не е процесния.
Счита се, че в случая няма нарушение принципа на съразмерност по чл.6 АПК,
както и на принципа на неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3
вр. с ал.5 от Конституцията на РБ и на принципа на неприкосновеност на дома по
чл.8 ал.1 от ЕКПЧОС. Въведените с нормата на чл.6 АПК принципи могат да бъдат
прилагане от административния орган само в случаите при които съществуват две
или повече законосъобразни възможности, като при издаване на заповеди по чл.225
ал.1 и чл.225а ЗУТ административните органи действат служебно и не съществува
друга възможност освен разпореждане за премахване на незаконен строеж. По
отношение границите на допустимата намеса на Държавата по см. на §2 от чл.8 на
Конвенцията са цитирани решение на ЕСПЧ по делото „И. и Ч. срещу България, „Ч.Й.
и другите срещу България“. Счита се, че в конкретния случай намесата е законна
и целта е от една страна да се защитят живота и здравето на обитателите,
предвид, че правилата и разрешителния режим на строежите са с оглед осигуряване
на здравина и устойчивост на строежите, а от друга страна – възстановяване
върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята за
попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ по см. на мотивите в
решението по делото И. и Ч. срещу България.
Посочено е, че липсват данни за предприети действия за узаконяване на
сградата и жалбоподателката и съпругът й са притежавали жилище, което са
продали, за да построят и живеят в процесната незаконна сграда. От изложеното
следва извод, че заповедта би постигнала справедлив баланс между интереса на
жалбоподателя и общия интерес за гарантиране ефективно прилагане на забраната
срещу строителство без разрешение – мярката следва да е подходяща за
постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел по см. на §1
от чл.1 на Протокол №1. Заповедта цели да върне нещата в положението, в което
биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона.
- Заинтересованата страна И.Т.И.,*** с
пълномощник адв. Д.П. се е разпоредил със собствената си 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.533.68 в хода на съдебното производство /нот.актове от 15.04.2022г.,
л.125 и сл./, като адв.П. представлява и приобретателя Пимк Билд ЕООД,
гр.Пловдив. Счита жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
законосъобразна. В ход по същество изрази становище за отхвърляне на жалбата с
присъждане на разноски по представен списък.
В писмени съображения по същество е
заявено, че във вр. с указанията на ВАС в Решение № 12183/2021г. по адм.д.№
3742/2020г. на ВАС по делото са събрани доказателства, категорично
установяващи, че сградата не се обитава от малолетни и непълнолетни деца, като
жалбоподателката не установи периодът, през който е обитавала процесната
сграда. Установено бе, че С. никога не е била адресно регистрирана на мястото,
на което се намира сградата. Не са представени доказателства за начални дати на
ползване на ел.енергия и вода. От представения договор с ВИП СОД ЕООД за охрана
на имущество също не може да се направи обоснован извод за ползване на имота от
жалбоподателката, тъй като е сключен на 25.10.2021г. До 2017г. жалбоподателката
е живяла в апартамент в гр.Пловдив, с който семейството се е разпоредило през
2017г. и в случая те са отчуждили свой законен недвижим имот само за целите на
настоящия процес. Е. и Иван С. вече са знаели за започналата проверка относно
незаконността на процесния имот и са се разпоредили със своя апартамент само, за да остане незаконната
жилищна сграда тяхно единствено жилище. Тоест, не бе категорично доказано, че
жалбоподателката владее и живее трайно в процесния имот. Освен това, според
доказателствата по делото, процесната сграда не представлява единствено жилище
за С., тъй като същата притежава друг жилищен имот в с.Красново. Според СТЕ
сградата е годна за обитаване, макар и стара, поради което не следва да се
кредитират свидетелските показания на дъщерята на жалбоподателката, дадени в
съдебно заседание на 15.03.2022г. Поддържа се, че съгласно трайната съдебна
практика, общината е длъжна да предложи алтернативно общинско жилище за
ползване, ако са налице условия за това, но едва след влизане в сила на
заповедта за премахване на незаконния строеж. В тази вр. е цитирана Наредбата
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях. Предвид изискванията
за пропорционалност по см. на чл.8 от ЕКЗПЧОС и чл.6 АПК, вкл. чл.1 от
Протокола към ЕКЗПЧОС, следва да се отчитат правата на останалите членове на
обществото да живеят в благоустроена среда и у тях да не се буди чувство за
несправедливост. В случая се засягат интереси на дружеството като съсобственик на
поземления имот, в който е построена сградата, тъй като не може да ползва имота
по предназначение – със статут на земеделска земя. В случая жалбоподателката
претендира права от неправомерното си поведение – същата при ползване на имота
като жилищен и още в периода на строеж на сградата е знаела, че извършва
незаконосъобразни действия, като построяването на сграда в земеделска земя е
инкриминирано деяние по чл.323а НК. Поискано е жалбата да бъде оставена без
уважение.
- Заинтересованата страна С.И. *** не
изрази становище по жалбата и по същество.
- Заинтересованата страна Д.Д.Т.,***
не изрази становище по жалбата и по същество.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
1. В настоящото съдебно производство
са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел на жалбоподателката и са
приети СТЕ.
Ответникът представи и са приети : удостоверение
за съпруг и родствени връзки на оспорващото лице, според данните от което има
две пълнолетни дъщери – Е.С. и Н.С.; удостоверение за семейно положение;
удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Е.С. *** от 14.11.2017г.;
удостоверение за постоянен адрес на Н.С. *** от 22.09.2000г. и удостоверение за
настоящ адрес *** от 11.03.2002г.
Жалбоподателката представи и са приети
: молба от 15.12.2021г., в която е заявено, че от 2002г. и до момента
непрекъснато и постоянно обитава жилищната сграда, разпоредена за премахване,
като от 2002г. до 14.10.2021г. тази сграда е обитавана и от съпругът на
оспорващото лице И.С., починал на 14.10.2021г., вкл. в сградата от години живее
и Е.С. – неомъжена дъщеря на Е.С.. По отношение адрес е посочено, че сградата,
разпоредена за премахване е с адрес – ***, който адрес в някои книжа се
отбелязва като кв.***9, като при издаване на лични карти не е имало
удостоверение за идентичност на ул.Д.Т. № 105 и кв.***9 /в представени копия от
лични карти е отразено за Е.С. *** – 01.12.2017г., Е. С. *** – 01.12.2017г./. В
договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни
патрули от 25.10.2021г. адресът на охраняемия обект е – *** /къща, л.70/. В
предписание за поставяне под карантина по отношение И.С. адресът е гр.Пловдив, ***,
л.71; Относно имотно състояние на жалбоподателката е представено Разпореждане
от 01.07.2021г., издадено от ТП – Пловдив към НОИ, за осъвременяване на размера
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – в размер
на 445,42лв. Представено е и удостоверение от МБАЛ Св.Мина Пловдив ЕООД от
10.12.2021г. във вр. с твърдението за осъществявана трудова дейност от Е.С. на
длъжност „санитар”, за която към момента получава към минималната заплата
допълнение заради работа на първа линия в Covid – отделение, което е временно
положение. За здравословното състояние на оспорващото лице е представена
Епикриза, изд. от МБАЛ Св.Мина ЕООД, удостоверяваща заболяване с диагноза Covid
19, за периода от 28.11.2000г. до 04.12.2020г. /л.62 и сл./.
Представени са и допълнителни писмени
доказателства /л.88 и сл./, част от които се съдържат в делото при първото
разглеждане на жалбата. С окончателно Решение № 60107/08.11.2021г. по гр.д.№
4143/2020г. на ВКС е отменено Решение № 260119/24.09.2020г. по в.гр.д.№
937/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която Е.С. и И.С. са осъдени
да премахнат построените в имота сгради, за да може И.И. да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 56784.533.68 по КК на
гр.Пловдив, кв.Беломорски и е отхвърлен предявения от И.И. против Е.С. и И.С.
иск с правно основание чл.109 ал.1 З за премахване на сградите в ПИ
56784.533.68 с площ 11 882 кв.м., съставляващи : жилищна сграда на два
етажа със застроена площ 69 кв.м. и идентификатор 56784.533.68.1 и
селскостопанска сграда на един етаж – ПИ 56784.533.68.2 с площ 59 кв.м. и останалите.
Според информация от АВп. Е.С. и съпругът й имат една сделка – покупко-продажба
на апартамента в гр.Пловдив, ЖК Тракия, през 2017г. През 1997г. Е.С. е
придобила по ¼ от две ниви с площ 8,542 дка и 1,1997 дка в землището на
с.Брани поле и на гр.Пловдив. През 1998г. съпругът на жалбоподателката и Д.М.а
са признати за собственици по обстоятелствена проверка на дворно място от 440
кв.м. с построена в него едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 68 кв.м. В декларация
от 19.06.2002г. лицата Щ.А. и М.М. от гр.Пловдив от гр.Пловдив декларирали, че
Е. и И. С. от гр.Пловдив през 1998г. построили в земеделска земя на ул.Д. *** –
жилищна сграда на два етажа около 63,91 кв.м.
Според информацията от Община Пловдив
– Дирекция Местни данъци и такси /л.38/ : Е.С. е декларирала недвижим имот в гр.Пловдив,
район Южен, кв.Беломорски /декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.номер от 12.01.1999г.;
нот.акт № 195/10.01.1996г./, както и един лек автомобил с рег.№ **** и едно
товарно ремарке за лек автомобил с рег.№ ****. С нот.акт № 195/10.01.1996г. Д.Т.
е дарил на Е.С. ¼ ид.ч. от недвижим имот – нива от 11, 882 дка в кв.Беломорски,
масив 101, по плана за земеразделяне на гр.Пловдив /л.39, дело 1315/2019г./.
ТД на НАП – Пловдив представи справка
актуално състояние на всички трудови договори на оспорващото лице : от
05.04.1995г. до 24.06.2012г. в УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр.Пловдив; от
29.06.2012г. в МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД, л.33.
В уведомително писмо от ВиК ЕООД е
отразено, че на посочения адрес няма абонат с име и ЕГН на жалбоподателката,
както и че това лице няма партида за вода в област Пловдив. Освен това – същата
може да ползва вода на друго основание – като наследник, съсобственик в режим
на СИО и др., без да е отразена като потребител в системата на ВиК ЕООД /л.34/.
Задължението към ВиК ЕООД бе по отношение адрес, посочен в жалбата –
гр.Пловдив, кв.***9. Тъй като по отношение адреса са събрани допълнителни
доказателства, вкл. че жилищната сграда с идентификатор 68.1 по КККР на
гр.Пловдив няма административен адрес, поради което С. не е адресно
регистрирана по лична карта на посоченото място, се съобрази, че с жалбата са
представени : обяснителна записка за част Архитектура – Заснемане за
узаконяване / м.11.1998г.; конструктивна експертиза / м.11.1998г., в която е
посочено, че жилищната сграда няма ВиК инсталация и не е свързана с уличната
ел.мрежа, като в тази вр. са представени и фактура, изд. от ВиК ЕООД от
19.02.1999г. за разрешително за проектиране на ВиК отклонение с получател Е. д.С.
/л.8, дело 1315/2019г./, вкл разрешително от 01.06.1999г., изд. от НЕК-АД, клон
Електроснабдяване – Пловдив, по молба от 31.05.1999г. на Е.С. за многофазна
мощност при условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа /л.9,
дело 1315/2019г./. От описаните данни може да бъде направен извод за обитаване
на жилищната сграда от 1999г., като в документа на НЕК-АД е посочен адрес –
Пловдив, кв.Беломорски /имот 101002/, до хаджията Груев, като „Захранването да
стане с рекордомафт най-близкия стълб на ****. В тази вр. са представени и
Протокол от 21.06.1999г. на името на Е.С. за измерване на заземителна
инсталация – кв.Беломорски. Освен посочени извод, следва да бъде прието, че през
1999г. има данни за ****, тъй като е отразена в официален документ.
В уведомително писмо от EVN е
посочено, че Е.С. има една партида с измервателна точки за обект, намиращ се на
адрес – гр.Пловдив, кв.*** при период на ползване от 21.05.2004г. до момента
/няма налични съхранени документи за откриване на партидата, л.36/. Тук се
отбелязва наличието на информация от 1999г. вр. с описаните по-горе документи,
представени с жалбата.
Район Южен – община Пловдив представи
информация за адресната регистрация на жалбоподателката и според данните не
може да бъде удостоверена идентичност между адресите в гр.Пловдив – **** и кв.***
/л.41 и сл./. По отношение административен адрес се съобрази местоположението
на сградата – предмет на премахване, посочено в оспорената заповед. Жилищната
сграда не е индивидуализирана с административен адрес, а с кадастрален
идентификатор – 56784.533.68.1 в ПИ 56784.533.68 и квартал в гр.Пловдив –
кв.Остромила-Беломорски. Сградата с площ 69 кв.м. е отразена в скица на СГКК –
Пловдив, л.91, дело 1315/2019г. с адрес – гр.Пловдив, кв.Беломорски.
През 2002г. е констатирано незаконното
строителство – Констативен акт № 19 от 25.06.2002г. /л.148, 149 и сл. от дело 1315/2019г./
- жилищна сграда с адрес – гр.Пловдив, кв.Беломорски имот 101002. Съставен е
АУАН / 25.06.2002г. , изпратен на РДНСК-Пловдив. Няма данни за издаден
предходен административен акт и следва извод, че от 2002г. до 12.04.2019г. –
дата на издаване на заповедта, администрацията не е предприемала действия
относно строежа.
Представените удостоверения за настоящ
и постоянен адрес на жалбоподателката и двете й дъщери /гр.Пловдив, кв.***9 от
13.11.2017г./ се съпоставят с твърдението /л.62/, че адресът в гр.Пловдив кв.***9
е на братовчеди на жалбоподателката, тъй като при издаване на лични карти не са
разполагали с удостоверение за идентичност на *** и кв.*** и приоритетно с
отговор от гл.специалист КРВП – район Южен /л.82/, според който за ПИ 68 не е
издаван административен адрес. От друга страна е налице извадка от КАД – л.83,
според която има данни за пътна артерия **** с номера от 1 до 158, като
отсъства № 105.
Свидетелят Е.С. /дъщеря на жалбоподателката/
поддържа, че майка й живее в къщата заедно с баща й от 2002г., като тя живее
също там от 2018г. В апартамента в Тракия не помни колко са живели родителите
й, а там били тя и сестра й.
СТЕ /л.130 и сл./ - Адресът на
сградата и имота, на който се монтира съоръжението по договора с ВИП СОД ЕООД
/л.68/, се вписват по информация на клиента. Тъй като на дворната врата на ПИ с
идентификатор 56784.533.68 се намира табела с надпис ***, служителите са
вписали този адрес като адрес за монтаж на СОТ. Експертът е посочил, че именно
в сграда с идентификатор 56784.533.68.1 по КК на гр.Пловдив е монтирана
електронна система за сигурност – СОТ.
Предвид данните за табела с надпис ***
на дворната врата на ПИ 68, посочени в СТЕ, може да бъде прието, че
свидетелските показания на дъщерята на жалбоподателката са достоверни вр. с
преценката по чл.172 ГПК, предвид възможната заинтересованост. Следователно,
може да бъде прието твърдението за период, в който майката на свидетелката е обитавала
къщата в ПИ 68, независимо от административния адрес в удостоверенията и
независимо от данните за отсъствие на административен адрес по отношение ПИ 68.
СТЕ /л.146 и сл./ - Сградата в
с.Красново е описана в нот.акт от 1998г. /л.99/ - едноетажна паянтова жилищна
сграда. Изпълнена е изцяло от кирпичени тухли, с дървен покрив и керемиди. Има
външна и вътрешна мазилка. По всички фасади и вътре по стените има вертикални и
наклонени пукнатини, част от които достигат и до терена. Дългата стена по
имотната граница е леко наклонена навън, а в единия край на нейната основа има
пропадане. Основите са поддали с наклон в едната част от сградата. Дългата
стена е и без външна мазилка и кирпичът се е овлажнил от дъждове, като водата е
проникнала в основите. В сградата има две спални, дневна, кухня и килер, но
няма санитарен възел. Сградата е с осигурено електрозахранване и
водозахранване. За да се обитава сградата е необходим ремонт, включващ
укрепване на конструкцията и следва да се спре пропадането и укрепят стените.
Тоалетната е дупка в земята /яма/ и е в двора.
При изслушване на заключението
експертът заяви, че в къщата може да се живее след ремонт, като основният
ремонт на кирпичена сграда е „много трудно нещо“, защото тя би се срутила.
Трябва да се спре пропадането, защото е пълзящ процес, който ще продължи и в
бъдеще.
2. Във вр. с указанията на ВАС се
съобрази, че нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС - чл. 8, § 1/ е обвързано със задължението на
административния орган за прилагане принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.
Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице,
поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката,
отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения
от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на
всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси. Тази оценка би
могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя
на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни
такива; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на
оспорващите; съществуването на друго жилище за задоволяване на жилищните им
нужди; предлагал ли е район Южен - община Пловдив алтернативно настаняване в
жилище от общинския жилищен фонд и др. /в този смисъл Решение №
10329/03.07.2019г. по адм. дело 14131/2018г.; Решение № 6783/08.05.2019г. по
адм. дело № 14679/2018г.; Решение № 11118/19г.; Решение № 8940/19г. на ВАС и др./.
Задължението на административния орган за прилагане принципа на съразмерност по
чл. 6 АПК не е ограничено само за изпълнението на влязъл в сила административен
акт, тъй като съгласно чл.6 ал.2 АПК :”Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.”. Административното
производство по реда на чл.225а ЗУТ е служебно, но чл.6 ал.5 АПК е приложим за
всички административни актове : „Административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.”. Следователно и при издаване на
административния акт следва да бъде съобразявана съизмеримост между акт и цел,
както и да е търсим баланс между личен и обществен интерес. „Правилността по
принцип на тезата за превеса на обществения, над частния интерес, не изключва
по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за
съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството
на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е
допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на
административния акт – чл. 6, ал. 2 АПК.”
- Решение № 12741 от 14.12.2021г. на ВАС по адм. д. № 7668/2021г., II О, в
което е възприето прилагането на чл.6 АПК в производство по реда на чл.225а ЗУТ
по отношение заповед за премахване на незаконен строеж – беседка в частен имот,
неурбанизирана територия.
Според доказателствата по делото -
ид.част от недвижимия имот, в който е построена сградата, е придобита от
жалбоподателката на 10.01.1996г. чрез дарение от баща. Същата е построена в периода 1996 – 1998г., като през 1998г.
жалбоподателката е предприела изготвяне на книжа за узаконяване – според конструктивно становище от м.11.1998г. сградата е устойчива
на земетръсни сили до IX степен, сеизмичен коефициент Кс = 0,27. Налице са документи
от ВиК ЕООД и НЕК – АД от 1999г., предвид които следва, че жилищната
сграда е обитавана от 1999г., като през 1999г. има данни за ****, тъй като е
отразена в официален документ. Както бе посочено, в уведомително писмо от EVN е
посочено, че Е.С. има една партида с измервателна точки за обект, намиращ се на
адрес – гр.Пловдив, кв.*** при период на ползване от 21.05.2004г. до момента.
От 1999г. сградата е декларирана с редовно заплащане на данъци. През 2002г. е
констатирано незаконното строителство, като се отбелязва, че през 1998г. в
администрацията е имало данни за строежа във вр. с молбата за узаконяване от 12.10.1998г. Преписката не съдържа информация за
дадени указания към лицето във вр. с молбата за узаконяване и за приключило с
акт съответното административно производство. От друга страна не се поддържа
обжалване на мълчалив отказ на главния архитект на район Южен, при което следва,
че такъв е влязъл в сила. В случая няма съмнение за местоположението на
сградата – предмет на премахване с оспорената заповед, предвид наличието на
кадастрален идентификатор, вкл. отразяването й в плана за земеразделяне през
1999г. Установи се, че за ПИ 68 не е издаван административен адрес, поради
което обективно такъв адрес не следва да е търсим по отношение
жалбоподателката. От друга страна е налице извадка от КАД /л.83 и сл./, според
която има данни за пътна артерия **** с номера от 1 до 158, като отсъства №
105. Този номер присъства през 1999г., тъй като **** е отразена в официален документ,
издаден от НЕК – АД. Наличието на табела с надпис *** на дворната врата на ПИ
68, посочена в първата СТЕ, е основание за възприемане като достоверни
свидетелските показания на дъщерята на жалбоподателката по отношение период на
обитаване на къщата в ПИ 68, независимо от административния адрес в
удостоверенията за настоящ и постоянен адрес и от данните за отсъствие на
административен адрес по отношение ПИ 68. Предвид и отговора от EVN за партида
с измервателна точки при период на ползване от 21.05.2004г. до момента и
несъхранени документи за откриване на партидата, обективно доказателствата
ориентират към извод за обитаване на сградата от 2002-2004г. и към момента на
издаване на заповедта. От констатацията за незаконно строителство през 2002г. до
12.04.2019г. – дата на издаване на заповедта, администрацията не е предприемала
действия относно строежа, тъй като няма данни за издаден предходен
административен акт. Към дата на издаване на оспорената заповед, жилищната
сграда е обитавана от оспорващото лице, съпруг и едната дъщеря /пълнолетна/ - съпругът
И.С. е починал на 14.10.2021г.
През 2017г. е извършена продажба на
апартамент в гр.Пловдив, ж.к. Тракия, но не са налице доказателства,
обосноваващи извод за продажба за целите на административното производство по
чл.225а ЗУТ. Вярно е, че не са представени и доказателства за имотното
състояние на жалбоподателката преди и към 2017г., както и за съпруг, но към
2017г. Е.С. е била на 65г. В тази вр. според Разпореждане от 01.07.2021г., издадено
от ТП – Пловдив към НОИ за осъвременяване на размера на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – същата е в размер на 445,42лв.
Осъществяването на трудова дейност и след пенсиониране подпомага средствата за
издръжка и живот, като допълнителната компенсация за работа на първа линия като
санитар действително е временно състояние. По отношение имотното състояние на
оспорващото лице, вкл. съпруг е информацията от АВп., според която съпрузите
имат една сделка – тази от 2017г. В цялост доказателствата ориентират към извод
за минимум средства за издръжка и живот към дата на издаване на заповедта, а
имотното състояние на съпрузите и към момента на Е.С. не предпоставя финансова
осигуреност, гарантираща спокойна пенсионна възраст.
По отношение доказателствата за
паянтовата сграда в с.Красново се съобрази, че през 1998г. съпругът на
жалбоподателката и Д.М.а са признати за собственици по обстоятелствена проверка
на дворно място от 440 кв.м. с построена в него едноетажна паянтова жилищна
сграда с площ 68 кв.м. Към момента имотът в с.Красново е съсобствен /придобит
по наследство от съпруг/, като от значение е обективно установеното посредством
СТЕ състояние на сградата. От една страна – в сградата може да се живее след
ремонт и същата е с осигурено електрозахранване и водозахранване, макар без
санитарен възел и тоалетната е външна /яма/. От друга страна – сградата е
изпълнена изцяло от кирпичени тухли, като по всички фасади и вътре по стените
има вертикални и наклонени пукнатини, част от които достигат и до терена.
Дългата стена по имотната граница е леко наклонена навън, а в единия край на
нейната основа има пропадане. Основите са поддали с наклон в едната част от
сградата. За да се обитава сградата е необходим ремонт, включващ укрепване на
конструкцията и следва да се спре пропадането и укрепят стените. Експертът
заяви, че в къщата може да се живее след ремонт, като основният ремонт на
кирпичена сграда е „много трудно нещо“, защото тя би се срутила. Пропадането
трябва да се спре, защото е пълзящ процес, който ще продължи и в бъдеще. При
конкретните факти може да бъде прието, че за да се живее в паянтовата сграда е
задължително необходим ремонт, който не гарантира устойчивост на конструкцията,
тъй като сградата е кирпичена и би се срутила. Следователно, не е безсъмнено
доказана възможността паянтовата сграда в с.Красново да може да изпълнява
функциите на жилищна сграда. Посоченото ориентира към извод за липса на друго
жилище, като се съобрази възрастта на оспорващото лице – 70 години и
финансовата възможност.
Двуетажната масивна сграда е довършена
през 1998г. – съществува повече от 20 години спрямо дата на издаване на
оспорената заповед. По отношение здравина на строежа се отбелязва, че
административният акт не съдържа фактическа установеност за компрометирана
конструкция. Отсъства информация за издаван административен акт по чл.195 ЗУТ,
възлагащ заздравяване или поправяне на сградата. Вярно е, че при спазване на
строителните правила и норми, гаранция за което е издаването на РС, се
осигурява безопасност на строежа, при съобразяване с правилата за стабилност,
здравина и устойчивост на същия. Но както бе посочено, отсъствието на одобрени
проекти и издадено РС не е основание да се отрече търпимостта на строеж, тъй
като по дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа.
Следователно, балансът между интереса на държавата и индивида не следва да бъде
търсен в тази насока, тъй като при установена търпимост на строеж, не би било
от значение възражението за нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС. Затова преценката за
пропорционалност следва да се основава на всички конкретни факти и
обстоятелства, а не само на доводи за отсъствие на търпимост на строежа, както
и на узаконяване.
От значение за спора в
частта за нарушение на КЗПЧОС
- чл. 8, § 1 е и фактическата установеност от предходното съдебно производство,
част от която се налага да бъде повторена : Предвид липса на урегулиране на ПИ 56784.533.68 във вр. с данните
от СТЕ при първото разглеждане на жалбата - незаконния строеж не е разположен в
улична регулация. Констатирано е, че с Решение №1987/22.08.2012г. по адм. дело
№696/2012г., АС – Пловдив, оставено в сила с Решение №1810/07.02.2013г. адм.
дело №13323/2012г. на ВАС, е отменено Решение № 419, прието с Протокол
№30/04.11.2010г. на Общински съвет-Пловдив, относно УПИ VIII -101002 за ЖС и
ООД, кв.20, поземлен имот с №101002 по КВС-землище, Пловдив - юг, имот с
идентификатор 56784.533.68 по КК на гр. Пловдив и преписката е върната на
административния орган за процедиране. Действащият за територията ОУП на град
Пловдив предвижда жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване – в
нови жилищни терени по предвижданията на плана, а в зоната на разположение на
жилищната сграда – първостепенна улична мрежа, но ОУП не е ПУП по см. на чл.21
ал.1 ЗОС във вр. с възможността за принудително отчуждаване.
ПИ 68, в който е построена
сградата е съсобствен, като според окончателното
Решение № 60107/08.11.2021г. по гр.д.№ 4143/2020г. на ВКС, в конкретния случай
сградата не представлява пречка за упражняване на правата на останалите
собственици. ВКС е приел, че двете постройки в имота са изградени от
праводателя на Е.С. и „Трайната съдебна практика приема, че основание за защита
при незаконно строителство се поражда само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от
упражняване на правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия
правната защита …Такива факти по делото не са установени. Освен това - данните
по делото сочат, че ответниците са заградили и ползват площ от имота в размер
на 1 386 кв. м., която е по-малка от полагаемата се на ответницата С. според
правата ѝ в съсобствеността, при площ на целия имот от 11 882 кв. м.
Заградената площ е обособена в единия край на имота и е с дължина откъм улицата
22 кв. м., при което, видно от скица - приложение № 2 към основното заключение
на вещото лице /л. 99 от първоинстанционното дело/, за ищеца остава достатъчно
пространство, което да му осигури достъп и със селскостопанска техника, при
положение, че би искал да засее нивата съобразно правата си в съсобствеността,
както твърди свидетелката С. Р…”. В хипотеза на защитаван обществен интерес –
интересът на заинтересованите по настоящото дело лица, вкл. новоконституираната
страна Пимк Билд ЕООД – придобило права след издаване на заповедта, следва да
бъде прието, че този интерес не е засегнат с вредно и смущаващо въздействие от
ползването на жилищната сграда, предвид съдебно установените факти за
ползваната площ от имота от страна на останалите съсобственици.
В случая е допуснато
жилищната сграда да съществува от 1998г. до 2019г., в който период отсъства информация за
констатирани от контролните органи неизправности и дефекти в сградата.
Оспорващото лице е на 70 години и в пенсионна възраст. Макар да осъществява
трудова дейност, финансовото положение не гарантира възможност за ремонт на
паянтовата сграда в с.Красново, който пък не бе доказано да възстанови
конструкцията и би могъл да е причина за срутване на сградата. Следователно,
премахването на сградата би причинило трудно поправима вреда на
жалбоподателката, несъизмерима с целта на закона – отстраняване на незаконно
строителство. Оставането на 70 годишната жена без дом би представлявало
несъразмерна мярка, предвид липсата на доказателства от страна на
административния орган за противопоставим интерес, обуславящ необходимостта от
принудителната мярка /в тази насока Решение № 3967/21г. по адм.д.№ 758/2021г.,
ВАС/. Действително, няма доказателства за наличие на живущи в сградата уязвими
лица – малолетни или непълнолетни, както и с влошено здравословно състояние, но
това не следва да преодолява събраните доказателства за наличие на останалите
критерии за преценка относно пропорционалност на мярката.
При тези данни конкретният
случай изисква отговор на въпроса необходима ли се явява намесата спрямо
преследваната от законна цел, като преценката е за всяко засегнато лице –
независимо дали принадлежи към уязвима група или не, тъй като не се следва
превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или
социален признак пред защитата на отделния индивид. При прилагане на критериите
за пропорционалност на
мярката, освен посочените по-горе, произтичащи от тях са и обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното
незаконно жилище и в частност - законно и добросъвестно ли е придобита
собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен
незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са
нарушени устройствените изисквания; върху собствен, чужд – частен или
държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на
неотложни жилищни нужди ли е изпълнен строежът; притежавало ли е други законни
жилища лицето и разпоредило ли се е с тях, преди да извърши строежа и др. В
този аспект съществено нарушение на ЗУТ и респект. аргумент за необходимост от
държавна намеса биха били : строителство в територии - изключителна държавна
собственост, публична държавна и общинска собственост, както и в територии с
абсолютен забранителен режим /охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни
обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др./, вкл.
строителство при наличие на изричен административен акт за забрана на строежа и
достъпа до него. Според конкретиката на установените факти – жилищната сграда е
разположена в частен съсобствен имот, без да засяга друг имот – общински,
държавен или частен, вкл. без да е в императивно
забранена територия. Строежът е заявен от
оспорващото лице пред контролите органи преди 20 години. В този продължителен
период общинската администрация не е предприела действия спрямо незаконния
строеж, ползван от жалбоподателката като
жилищна сграда. Собствеността върху строежа е придобита законно. Собственикът е
осъществил действия за узаконяване на строежа, вкл. се е снабдил с разрешителни
за прокарване на ток и вода, декларирал е сградата пред общинската приходна
администрация и е заплащал дължимия данък. Към датата на изпълнение на строежа
е била предвидена възможност за жилищно застрояване в земеделски земи и
съществуването на жилищната сграда от 1998г. до одобряване през 2010г. на плана
на кв. „Остромила- Беломорски“, гр. Пловдив – не се явява в крайно нетърпима
колизия със защитаваните обществени интереси. В този аспект частният интерес на
жалбоподателката и семейството й да запазят жилищната сграда се явява противопоставим
на целта на закона - земеделската земя е включена в границите на населеното
място с цел застрояване, а по отношение предвидената инфраструктура
интензитетът на общинската нужда не е доказан, предвид отсъствие на информация
за действия след цитираните по-горе съдебни решения. Тоест, след отмяната на
регулационния план в частта за имота не е осъществено административно
производство за одобряване на нов последващ план и към дата на издаване на
заповедта отсъства правно основание за отчуждаване на имота като предпоставка
за реализиране на бъдещи инвестиционни намерения по разширяването на
съществуващата първостепенна улица. В хода на делото /вкл. при първото
разглеждане на жалбата/ не са представени доказателства, разкриващи визия на
администрацията за развитието на процесната територия, което допълнително отрича
да е налице непосредствена необходимост от премахване на незаконния строеж в
защита на особено важни публични интереси.
В обобщение следва да бъде
прието, че в случая не е обоснована необходимост от крайно неблагоприятната
намеса в правната сфера на оспорващото лице, при което следва извод за издаване
на оспорения административен акт в противоречие с принципа за съразмерност по
чл. 6 АПК и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Не се установи местоположението на
жилищната сграда да засяга интереси на останалите членове на обществото, които
следва да доминират над личния такъв на определено лице или лица, поради което
намесата по см. на чл.8 ал.2 от КЗПЧОС в случая не би могла да бъде определена
като пропорционална и съразмерна по см. на чл.6 ал.2 АПК.
По изложените съображения заповедта се
приема за незаконосъобразна с присъждане на направените
разноски от жалбоподателката / адм.д.№ 1315/2019г. – 10лв. държавна такса;
600лв. адв.възнаграждение, л.96 от дело 1315/2019г.; 350лв. – СТЕ или общо
960лв.; адм.д.№ 3742/2020г. на ВАС - 500лв. адв.възнаграждение, л.36;
настоящото дело – 800лв. адв.възнаграждение и 195 лв. за СТЕ – списък, л.153/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № 19Ю-РОА-215 от
12.04.2019г. на Кмета на Район Южен – Община Пловдив.
Осъжда Район Южен – Община Пловдив да
заплати на Е.Д.С.,***, ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 2
455лв .
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :