РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103133 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3133/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на Д. А. Ф., ЕГН **********, с
адрес в гр.Б против „Е, със седалище и адрес на управление гр. С представлявано от всеки
двама от членовете на управителния съвет заедно, за признаване за установено, че ищецът Д.
А. Ф. не дължи на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД поради погасяването им по
давност сумите по Изпълнителен лист от 21.10.2011г. по ч.гр.д.№2521/2011г. по описа на
Районен съд-Благоевград, както следва: сумата от 3 956.28 лв., формирана от сбора на
следните суми: главница в размер на 3 296.95 лв., представляваща стойността на доставена,
но неплатена ел. енергия за периода от 14.11.2008г. до 09.02.2011г., лихва в размер на 505.29
лв. за периода от 06.03.2009г. до 08.08.2011г., държавна такса в размер на 76.04 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2011г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че в полза на „Чъс сегашно наименование „Е, е издаден
Изпълнителен лист от 21.10.2011г. по ч.гр.д.№2521/2011г. по описа на Районен съд-
Благоевград, по силата на който ищецът е осъден да заплати посочените в него суми. Сочи
се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на „ЧЕЗ Електро България“
ЕАД е образувано изп.дело №16/2012г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева.
Твърди се, че по образуваното изпълнително дело не са извършвани действия, насочени
към принудително събиране на вземането, като последното извършено действие е насрочен,
но нереализиран опис на движими вещи на 21.03.2012г.
Тъй като в продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са
извършвани от ЧСИ никакви изпълнителни действия, с Постановление на ЧСИ В от
24.02.2022г. изпълнителното дело е прекратено.
Сочи се, че след прекратяване на изпълнителното дело кредиторът не е предприемал
никакви действия за принудително събиране на вземането си, поради което вземането било
погасено по давност.
Твърди се в исковата молба, че ищецът направил искане да му бъде възстановено
електроподаването, но получил съобщение с изх.№********** от 04.09.2024г. от ответното
дружество, в което твърди, че фигирират задълженията по процесния изпълнителен лист.
Гореизложените обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца да установи по
съдебен ред, че вземането на ответника е погасено по давност.
В отговора на исковата молба ответникът „Е оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан.
1
Не се оспорва, че по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№2521/2011г. на Районен съд-
Благоевград, ищецът е осъден да заплати на кредитора „Ч посочените в същия суми.
Не се оспорва, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.
дело №16/2012г. при Ч което е било прекратено осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди се, че към настоящия момент сумите по изпълнителния лист не са платени.
Навежда се още, че по посоченото изпълнително производство кредиторът е предприемал
активни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността относно вземането, в резултат на
което се настоява, че до завеждане на настоящия иск погасителната давност относно
процесното вземане не е изтекла.
В съдебно заседание ищецът Д. А. Ф. не се явява лично. Представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответната страна „Е се представлява от юрисконсулт Л
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба вх.№00170/05.01.2012г. на „ЧЕкато взискател, на 05.01.2012г. с Постановление е
образувано изпълнително дело №16/2012г. по описа на ЧСИ В, рег.№795, срещу длъжника
Д. А. Ф., въз основа на Изпълнителен лист от 21.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№2521/2011г. по
описа на Районен съд-Благоевград, с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора „Ч
следните суми: главница в размер на 3 296.95 лв., представляваща стойността на доставена,
но неплатена ел. енергия за периода от 14.11.2008г. до 09.02.2011г., лихва в размер на 505.29
лв. за периода от 06.03.2009г. до 08.08.2011г., държавна такса в размер на 76.04 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2011г. до окончателното
плащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде насрочен
опис на движимите вещи на длъжника, както и да бъде наложен запор върху трудовото му
възнаграждение респ. банковите сметки.
На 30.01.2012г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, който да се проведе на
21.03.2012г. от 15.00 часа в жилището му. На 21.03.2012г. е постъпила молба от взискателя за
отлагане на описа на движими вещи, поради постъпили суми по изпълнителното дело. С
Протокол от 21.03.2012г. насроченият опис е отложен до постъпване на нова молба от
взискателя.
С Постановление на ЧСИ от 24.02.2022г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изпълнителното производство по изп.д.№16/2012г. по описа на ЧСИ В
С писмо изх.№**********/04.09.2024г. „Е е уведомило Д. А. Ф., че към 04.09.2024г. по
клиентски номер 300146584911 фигурират задължения, предмет на съдебно събиране: -
главница – 3296.95 лв., съдебни разноски – 368.04 лв., лихви в размер на 4 528.22 лв., както
и че електроподаването ще бъде въстановено след заплащането им.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
допустим.
По въпроса за допустимостта на предявявен отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване
на кредитора-ответник с изпълнителен лист, при липса на висящо изпълнително
производство за събирането му, е формирана практика на ВКС, според която ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането
е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете. Приема се, че правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи, съответно ищецът има интерес да осуети възможността за иницииране
2
на ново изпълнително производство /Определение №367 от 11.05.2021г. на ВКС по гр.д.
№903/2021г., III г.о.; Определение №513 от 24.11.2016г. по ч.т.д.№1660/2016г. на І т.о;
Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д.№1812/2015г. на ІV г.о., Решение № 31 от 09.09.2010г.
по т.д.№400/2009г. на ІІ т.о. и др./.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 21.10.2011г., когато е започнала да тече 5 годишна
давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.
Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. По молба на взискателя от
05.01.2012г. е образувано изп.д.№16/2012г. по описа на ЧСИ В. Давност не е текла по време
на образуваното изпълнително производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД,
съобразно действащото към онзи момент Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г.
на Пленума на ВС. Извършената с т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на
Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.;
Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Следователно до
26.06.2015г. давността е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015г.
След 26.06.2015г. не са извършвани действия, прекъсващи давността, поради което и към
датата на образуване на настоящото производство 5-годишната давност е била изтекла.
3
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна /Решение № 42 от
26.02.2016 г. по гр.д.№1812/2015г. на ІV г.о./.
По списък ищецът претендира следните разноски – 158.25 лв. държавна такса, 10 лв.
разноски за копие от изп.дело, 1500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид
приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. размери на
адвокатските възнагражения не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с
правото на ЕС, настоящият състав съобразявайки предмета на делото, материалния интерес,
вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа
сложност на делото, обстоятелството, че се касае за искове, по които има формирана трайна
съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2
от ЗАДв е адвокатски хонорар от 500 лв., до който размер възнаграждението следва да се
намали. Поради това ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер от 668.25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. А. Ф., ЕГН
**********, с адрес в гр.Бл, не дължи на „Е...предишно наименование „Ч, със седалище и
адрес на управление гр. С №, представлявано от всеки двама от членовете на управителния
съвет заедно, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, сумите по
Изпълнителен лист от 21.10.2011г. по ч.гр.д.№2521/2011г. по описа на Районен съд-
Благоевград, както следва: главница в размер на 3 296.95 лв., представляваща стойността на
доставена, но неплатена ел. енергия за периода от 14.11.2008г. до 09.02.2011г., лихва в
размер на 505.29 лв. за периода от 06.03.2009г. до 08.08.2011г., държавна такса в размер на
76.04 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 78 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2011г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е /предишно наименование „Ч, със седалище и адрес на управление гр. С,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, да заплати на Д.
А. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.Б сумата от 668.25 лв. /шестстотин шестдесет и осем
лева и двадесет и пет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4