РЕШЕНИЕ
№ 8741
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110165879 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 425,94 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка „Имущество“ за
застрахователно събитие – авария, настъпила на 19.08.2021 г. в гр. София при извършване на
изкопни дейности от страна на служители на [фирма], застраховано по застраховка
"Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" при
[фирма], при което са нанесени материални щети на газопроводно отклонение „ГО Ф32“,
причинило и изтичане на природен газ в атмосферата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2023 г., до
окончателното изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че между него и [фирма] е сключен договор за
комбинирана застраховка „Имущество“, обективиран в полица № *** със срок на действие
от 01.03.2021 г. до 31.01.2023 г., имащ за обект на застраховка газоразпределителната мрежа
– линейна част (подземна част), надземно оборудване, технологична съобщителна кабелна
мрежа и природен газ, запълващ мрежата, за лицензирана територия [С. и Б.]. Излага, че в
срока на действие на застрахователното покритие по договора и конкретно на 19.08.2021 г. в
[адрес], при извършване на изкопни действия от представители на [фирма] са нанесени щети
на газопроводното отклонение „ГО Ф32“, собственост на [фирма], като вследствие от
аварията е настъпило изтичане на природен газ, представляващи покрит риск по сключената
между от [фирма] и [фирма] имуществена застраховка. Посочва се, че във връзка със
събитието са съставени Констативен протокол № 68/19.08.2021 г. и Протокол за отстраняване
на авария, удостоверяващ извършените ремонтно-възстановителни работи по
газопроводното отклонение. С оглед настъпилото застрахователно събитие и по заявление
на собственика на застрахованото увредено имущество, пред ищеца е заведена щета №
1
***/426-21. Твърди се, че на 05.10.2021 г. ищецът е изплатил на [фирма] застрахователно
обезщетение в размер на 425,94 лева. В исковата молба се излага, че процесното
застрахователно събитие е настъпило по вина на [фирма], между което и ответника [фирма]
към този момент е сключена застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“, покриваща отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица. Ищецът намира, че с изплащане на
застрахователното обезщетение в полза на собственика на увреденото газопроводно
отклонение, [фирма] встъпва в правата му срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Поддържа, че е изпратил покана до ответника, получена от него на 31.10.2022 г., с която е
предявил регресната си претенция, но последният не е заплатил дължимата сума. Предвид
това претендира същата в настоящия процес, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сторените
по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Л., оспорва предявения иск като допустим, но по същество
неоснователен. Намира за неизяснено от страна на ищеца във връзка с какви дейности са
предприети твърдените изкопни работи, от които се претендират вреди и кой е техният
възложител, за да се направи спазена ли е процедурата по чл. 20, ал. 3 от Наредба №
16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и била ли е налице необходимостта от
спазването й. По същество оспорва отговорността на [фирма] по основание и размер с
довод, че вредите не са причинени от служители на това дружество. Поддържа, че същите не
са извършвали изкопни строителни работи на процесното място. Оспорва констатациите в
представения по делото Констативен протокол № 68/19.08.2021 г., подписан единствено от
представители на [фирма] Оспорва посоченото в протокола лице М. Д. А. да е бил служител,
пълномощник или представител на [фирма]. Счита констативния протокол за частен
диспозитивен документ, съставен единствено за нуждите на процедурата по изплащане на
застрахователно обезщетение по заведената при ищеца щета. Твърди, че застрахователното
събитие не е реализирано, а претендираните вреди не са включени в обема на
застрахователното покритие. Намира, че ищецът неоснователно е заплатил
застрахователното обезщетение, тъй като предоставените пред него документи не
установяват безспорно реализирането на покрит застрахователен риск. Евентуално твърди,
че застрахованият при ищеца собственик на увреденото имущество [фирма] не е изпълнил
задължението си за уведомяване на изпълнителя на изкопни действия за подземната
инфраструктура, което е довело до настъпване на процесните вреди. При условията на
евентуалност [фирма] въвежда възражение за наличието на изключен риск съгласно т. 6.1 от
Общите условия към застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“, доколкото се касае за действия, извършени с груба
небрежност, изразяваща се в липсата на предприети мерки от застрахования при ответника,
който не е уведомил относно подземната инфраструктура, като е имал възможност за това.
При условията на евентуалност, ответното дружество твърди, че [фирма] е изпълнило точно
задълженията си, поради което и не са настъпили претендираните от ищеца вреди. С тези
доводи ответникът оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му във
връзка с процесните вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
2
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
С разпоредбата на чл. 469 КЗ е предвидено, че застрахователният договор за
задължителна застраховка „Професионална отговорност“ покрива отговорността на
застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на страната на
дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор, а именно за дейността,
за която застрахованият е регистриран или притежава призната правоспособност за
упражняване на съотв. професия или дейност на територията на Република България, и
дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност. Задължителната
застраховка „Професионалната отговорност“ е вид застраховка за вреди от гражданска
отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се в задължението на
застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица. Като вид
разновидност на застраховка „Гражданска отговорност“, задължителната застраховка
„Професионалната отговорност притежава присъщите санкционна, превантивна и
обезщетителна функции.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи
встъпването в правата на увредения срещу застрахователя по застраховка „Професионална
отговорност“ на делинквента, а именно: 1). наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения обект, по силата
на сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на служители при третото за
процеса лице, чиято професионална отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие – авария, изразяваща се в нанасяне на материални щети по
газопроводно отклонение и последвало изтичане на природен газ, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в
т. ч. фактите, на които основава възражението си за проявена груба небрежност от
служители на дружеството, чиято професионална отговорност обезпечава, както и, че е
погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретно проведеното оспорване от
ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта
за доклад по делото, обективиран в определението от 29.05.2024 г. и обявен за окончателен
такъв като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: 1). наличието на процесния газопровод на посоченото място към датата на
аварията – 19.08.2021 г; 2). че към датата на реализиране на процесната авария увреденото
при последната имущество – газопроводно отклонение ГО Ф32, част от разпределителната
мрежа, намираща се в [адрес], собственост на [фирма] е било застраховано при ищеца по
застраховка "Имущество"; 3). че към датата на реализиране на процесната авария между
ответника и третото за процеса лице [фирма] е сключена и действала застраховка
"Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството"; 4).
определяне от ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Имущество" в размер на 425,94 лева, което е заплатено в полза на собственика на
увреденото имущество – [фирма]; 5). отправяне от ищеца на регресна покана до ответника за
заплащане на процесната сума и отказ от ответника да извърши плащане по регресната
претенция.
За настъпването им свидетелстват и приетите по делото писмени доказателства, от
които се установява сключването на 26.02.2021 г. на договор за имуществена застраховка
3
между [фирма], като застраховател и третото за процеса лице [фирма], като застрахован,
обективиран в комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № *** (съгласно приета
по делото спецификация) със следното застраховано имущество: 1. газоразпределителната
мрежа – линейна част (подземна част); 2. надземно оборудване; 3. ТСКМ (технологична
съобщителна кабелна мрежа); 4. природен газ, запълващ мрежата и адрес на застрахованото
имущество - съгласно Лиценз за разпределение и снабдяване с природен газ, лицензирана
територия [С. и Б.]. Установява се, че договорът е сключен за срок от 01.03.2021 г. до
31.01.2022 г. включително. Изяснява се, че към обхвата на застрахователното покритие са
включени и повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица,
както и загуба на изпуснат газ вследствие на авария и/или застрахователно събитие, покрито
по полицата.
Съгласно опис на застрахованото имущество от 26.02.2021 г. към процесната полица
за Лицензирана територия [С. и Б.] отчетната стойност на ГРМ линейна част (подземна част)
възлиза на 82 392 705,71.
Установява се също, че към застрахователна полица № *** на [фирма] – Лицензирана
територия [С. и Б.] са сключени: добавък № 001/26.02.2021 г. в сила от 01.03.2021 г., с който
страните са приели, че при настъпване на застрахователно събитие, покрито по условията на
застрахователната полица, дължимото застрахователно обезщетение ще бъде изплатено в
полза на конкретно посочени субекти, чрез плащане на [фирма], в качеството му на агент по
обезпеченията, а по-нанатъшното разпределение между посочени кредитори ще бъде
извършено от тази търговска банка; добавък № 002/31.07.2021 г. и добавък № 003/15.11.2021
г., с които към застрахованото имущество се добавят новопридобити активи в периода от
началната дата на срока на застраховката до 31.07.2021 г. и от 01.08.2021 г. до 15.11.2021 г., с
предвидено начисляване на допълнителна застрахователна премия.
Съгласно Приложение № 1 към застрахователна полица № *** Процедура по
ликвидация на щети, сред документите, подлежащи на представяне пред застрахователната
компания по повод ликвидация на щети вследствие настъпили застрахователни събития по
гаразоразпределителната мрежа на [фирма], са и: 1. доклад (констативен протокол) –
отразяващ датата, часа, адреса, вида на вредата, причината за аварията, причинител на
аварията – в случай, че са известни, към който се прилагат – декларация от причинителя на
щетата, отразяваща съгласието/несъгласието му за заплащане на разходи за отстраняване на
щетите и възстановяване на повреденото имущество в нормалното му работно състояние;
калкулация на стойността на нанесените щети, отразяваща стойността и средствата за
възстановяване на повреденото имущество в неговото нормално работно състояние;
претенция за обезщетение, протокол за отстраняване на авария, калкулация на количеството
изтекъл газ – при аварии, при които е установено изтичането на природен газ; 2. сметни
норми на видовете СМР с описание на работите включени в частност при отстраняване на
аварии по ГО Ф32 (газово отклонение с външен диаметър на тръбата Ф32). Съгласно
приложението, при предварително искане от физически или юридически лица, които желаят
за извършват СМР в сервитутна зона на газоразпределителното дружество от групата на О.,
се съставя и документ – съгласие да извършване на изкопни работи, който документ се
прилага към документацията по „ликвидация на щети“ само и единствено за случаите,
когато е увредено имущество по газоразпределителната мрежа вследствие на СМР в
сервитутната зона на дружеството и същият е поискан от причинителя на щетата.
Както се изясни, между страните не се спори за наличието на процесния газопровод
на посоченото място към датата на аварията – 19.08.2021 г., че към датата на реализиране на
процесната авария увреденото при последната имущество – газопроводно отклонение ГО
Ф32 е част от разпределителната мрежа, намираща се в [адрес], собственост на [фирма] и, че
същото е било застраховано при ищеца по застраховка "Имущество".
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на процесното събитие – 19.08.2021
4
г. между ищцовото дружество и собственика на застрахованото имущество - [фирма] е
съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: доклад (констативен протокол) № 68/19.08.2021 г.,
обективиращ и декларация от същата дата, протокол за отстраняване на авария 15.10.2019 г.,
оперативно сведение за настъпило аварийно събитие по ГРМ от 19.08.2021 г., доклад по
щета № ***/426-21 от 11.10.2021 г., показанията на разпитаните свидетели, както и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, намира за установено, че
по време на действие на застрахователния договор и конкретно на 19.08.2021 г. в [адрес] е
настъпило процесното застрахователно събитие – авария вследствие от непредумишлени
действия на трети лица - при извършване на изкопни действия от служители на [фирма] с
нанесени щети на газопроводното отклонение „ГО Ф32“, собственост на [фирма] и изтичане
на природен газ.
За да достигне до този извод, съдът на първо място съобрази отразеното в доклада
/констативен протокол/ от датата на настъпване на събитието, с вписани: дата и час на
настъпване/уведомяване за аварията – 19.08.2021 г., 09:31 часа, адрес: [адрес], УПИ XVIII-
498, дата и час на пристигане/спиране изтичането на газ – 19.08.2021 г. 09:50 часа, причина
за аварията – непредумишлени действия на трети лица (изкопни работи), предприетите
действия за ограничаване на щетите и възстановяван целостта на ГРМ – спиране с аварийна
скоба, с вписан причинител на аварията [фирма] с МОЛ И.А.. Протоколът е подписан от
членове на аварийната група (представители на [фирма]) – Р. И. С. и К. В. Д.. Документът
обективира писмена декларация с декларатор М. Д. А., като представител на лицето,
причинило аварията – без конкретно декларирани обстоятелства или негов подпис.
Действително, констативният протокол няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а е частен такъв, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм на настъпване на
застрахователното събитие. Същият е съставен от служители на третото за процеса лице
[фирма] и съдържа изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола обстоятелства относно
механизма на настъпване на събитието във връзка с останалите доказателства по делото –
протокол за отстраняване на авария, показанията на свидетелите, непосредствено възприели
фактите, за които разказват, както и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
В протокола за отстраняване на авария са отразени дата на аварията и дата на ремонта
– 19.08.2021 г., обект – газификация на [адрес] с подобект УПИ XVIII-498, извършилото
ремонта лице – [фирма], вид на вложените материали, линейна схема, с удостоверено
изпитване, подписан от служителя, извършил ремонта – К. Д..
В подкрепа на достигнатия извод относно настъпване на процесната авария и начина
на реализирането й са показанията на свидетеля Р. И. С. и на свидетеля М. Д. А., допуснати
по искане на ищцовата страна.
В разказа си пред съда свидетелят С. споделя, че като служител на [фирма] на
длъжност „старши експерт в аварийна група“ в изпълнение на задълженията си и като част
от аварийната група се отзовава на адрес - на мястото, където е налице проблем, свързан с
аварии, липса на газ, мирис на газ. За конкретния случай разказва, че са извършвани изкопни
работи на обекта, а на място тръбата, по която върви газта, била скъсана и имало изтичане
на газ. Изяснява, че първо на място се спира газта с аварийна скоба, с която се стяга тръбата,
за да се спре изтичането на газ, в случай, че не може да се намери кранът. След това се
възстановява тръбата – спукана или скъсана. Разказва, че за процесния случай е постъпило
5
обаждане при „О.“, които уведомяват аварийна група за аварията, и за адреса. Свидетелят е
категоричен, че почеркът в предявения му констативен протокол е негов, посочвайки, че
този протокол се попълва след като се направи аварията и на адреса се извика лицето,
предизвикало същата, което си описва данните доброволно и се подписва. Изяснява, че
данните за лицето М. А. в процесния протокол не са писани от свидетеля, а по принцип се
пишат от лицето, предизвикало аварията – в т.ч. в графа „причинител на аварията“. Споделя,
че тръбите на „О.“ винаги са на дълбочина около 0,80 – 1 м., след което тръбата е положена
в мека засипка, а над нея, на около 15-20 см. има поставена лента с надпис: „Внимание!
Взривоопасно!“, поставена по цялата част на газопровода, след това засипване с пръст.
Когато се правят изкопни работи сигналната лента се намира преди да се удари тръбата, като
багеристът или помощниците около него следва като видят тази лента и да спрат
последващото изкопаване. Преди да се започнат изкопните дейности обикновено е налице
предварително обаждане, при което служители на „О.“ отиват на място, за да покажат
откъде минават тръбите. В конкретния случай свидетелят разказва, че на място не е
наблюдавал дали тази лента е там, тъй като вече мястото е било изкопано и имало изтичане
на газ. Изяснява, че протоколът се изготвя след отстраняване на аварията и в присъствието
на причинителя на последната. Уточнява, че всичко на лицевата част в процесния доклад е
писано от свидетеля, с изключение на данните за причинителя на аварията, които, заедно с
декларацията на гърба на доклада, се попълват от лицето, причинило аварията. Споделя, че
на място е дошъл представител на фирмата, извършваща изкопните работи, което лице е
написало имената си. В показанията си св. С. посочва, че доколкото си спомня в случая
изкопните дейности са извършени с багер. На място били екип от двама служители – той и
колегата му К.. След отстраняване на аварията същите изготвят доклада, пускат газта,
премахват скобата и тръгват от мястото.
По делото са приобщени и показанията на свидетеля М. А., който споделя пред съда,
че е служител на дружеството [фирма] от седем години, като през целия този период е
заемал длъжността „технически ръководител“, която изпълнява и към момента. Дружеството
се занимава предимно със строителство на сгради, евентуално с ремонти на пътни настилки
и пътища – при направата на комуникациите. Разказва, че длъжността му изисква да е на
обекта, като отговаря за хората и строително-монтажните работи, които се извършват там и
наблюдава процеса на работа. Свидетелят споделя, че си спомня за извършвани от
дружеството строителни работи, при които е засегнат газопровод. Конкретно разказва, че
случилото се е на обект в [адрес], при извършване на изкопни работи за направата на стъпка
на ограда на съответната сграда. Тези изкопи се извършвали с комбиниран багер, като в хода
на същите, въпреки че знаели къде приблизително се намира газопроводът, багерът го
закачил вследствие от което газопроводът бил скъсан и започнал да изтича газ. Разказва, че
на място много скоро след това дошъл екип от двама души, които изолирали тръбата и
сложили спирателен кран, за да спрат изтичането на газ, течът бил спрян, а тръбата
поправена. Свидетелят е категоричен, че е присъствал през цялото време на проверката, като
доколкото си спомня, подписал документ за посещението на мястото и за направената
поправка на газопровода. Споделя, че трите имена М. Д. А. в декларацията на гърба на
предявения на свидетел констативен протокол, приложен по делото, са писани от него.
Разказва, че не е имал други аварии в този период и това е единственият случай. Споделя, че
поначало при полагане на газови тръби, се поставя сигнална лента над съоръжението и
когато се извършват изкопни работи тази лента се вижда и съответно се внимава повече.
Свидетелят споделя, че в случая на място не е имало такава лента, защото газопроводът
минава от другата страна на улицата, но пресича същата и стига на мястото, където в случая
са извършвани изкопните работи.
Съдът, анализирайки показанията на двамата свидетели с данните, следващите от
писмените доказателства, приема за установено, че процесното събитие е настъпило по
време и вследствие на извършване на изкопни работи от служители на [фирма] при
6
строително-монтажни дейности на обект, находящ се в [адрес] в хода на които, поради
закачането му с използваната строителна техника (комбиниран багер) са причинени щети –
скъсване на газопровода и изтичане на газ.
В показанията си и двамата свидетели разказват, че се касае за извършване на изкопни
работи в хода на които е налице скъсване на тръбата, по която върви газта и последвало
изтичане на такава. Свидетелят С. е категоричен, че на място е дошъл представител на
фирмата, извършваща изкопните работи, че е писал лицевата част на констативния
протокол/доклад, а св. А., че като технически ръководител е присъствал на целия процес по
отстраняване на повредата, като само е вписал имената си в изготвения за случая доклад. В
разказа си св. С. описва принципния начин за отстраняване на такъв вид авария – от
поставяне на аварийна скоба на скъсаната тръба за спиране изтичането на газ до
възстановяване на тръбата, споделяйки за спомена си, че на мястото е изкопавано с багер и
за присъствието на хора на място на обекта. Конкретика относно събитието е налице по
отношение на причината за аварията, съставеният протокол и присъствието на представител
на лицето, извършващо изкопните дейности. Съдът кредитира показанията му като житейски
логични и последователни, вътрешно непротиворечиви, съответни на обективните данни в
процеса, внесени с анализираните писмени доказателства, намирайки, че липсата на
конкретизация в разказа на свидетеля относно извършените на място дейности от
аварийната група в конкретния случай, респ. на категоричност относно присъствието на
работещи служители на дружеството, извършващо дейностите, конкретно използваната
строителна техника е вследствие от характера на обстановката, в която свидетелят е
възприел фактите, за които разказва – настъпила авария с изтичане газ и необходимостта от
бързи действия и съсредоточаване на вниманието и усилията към отстраняването й, а от
друга срана предвид описания от свидетеля принципен начин на отстраняване на такъв вид
аварии, без същият да свидетелства, че в случая е налице отклонение от последния. Наред с
това разказът му се допълва и подкрепя от показанията на св. М. А., отличаващи се с
последователност и детайлност на разказаното, тъй като самият свидетел споделя, че това е
единственият случай на такъв тип авария при извършваната от [фирма] строителна дейност
в периода. От разказа на свидетеля се установя, както механизмът на настъпване на
събитието – извършване на изкопни работи с комбиниран багер, довели до засягане на
газопровода, така и последствията от него – скъсване на последния и последвалото изтичане
на газ, конкретно предприетите действия от пристигналите на място двама служители –
изолиране на тръбата, поставяне на спирателен кран за спиране изтичането на газ,
отстраняване на повредата по тръбата.
Фактите, следващи от разказа на свидетелите се подкрепят и от данните в
приобщеното по делото оперативно сведение за настъпило аварийно събитие по ГМР от
19.08.2021 г., 10:40 ч., изпратено чрез електронна кореспонденция от дежурен диспечер при
[фирма], в което са посочени час на настъпване на аварията – 09:31 ч., час на пристигане на
аварийния екип – 09:43 ч., час на спиране изтичането – 09:50 ч. от аварийно-спирателна
скоба, наличието на изтичане на газ, аварирал елемент от ГРМ – ГО ф32, причина за
аварията – изкопни работи, която ще бъде отстранена от авариен екип.
Същевременно, при така установения механизъм е изготвено и заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което, въз основа на материалите по
делото и при съобразяване механизма на работа на газопроводните отклонения, изяснява, че
газопроводните мрежи с налягане до 1,2 МРа се разполагат под уличното платно и под
прилежащите тротоари на дълбочина от 0,80 м. до 2,20 м., като се допуска в участъците, в
които не се предвижда преминаване на транспортни средства дълбочината на полагане да се
намали до 0,60 м. Отбелязано е, че местоположението на подземните газопроводи,
предвидени за полагане чрез изкоп, се означава трайно със сигнални ленти, поставени на
разстояние 0,3 м. над горната образуваща на тръбата, с оглед установяването им при
извършване на ремонт, земни и други строителни работи. В експертизата вещото лице се
7
позовава на изискванията, въведени с приложимата нормативна уредба. Констатирано е, че
по делото липсват доказателства за писмено съгласие от титуляря на сервитутните права
[фирма] съгласно Наредба № 16/09.06.20004 г. за сервитутите на енергийните обекти, както
и, че няма данни за дълбочината, на която е положено газопроводното отклонение с
диаметър Q32 мм, като липсва информация процесният газопровод да е бил трайно
обозначен със сигнална лента. При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че в
случая е налице причинна връзка между изкопните работи и настъпилите вреди по
газопровода, а именно, че самите изкопни работи са довели до щетите. Изяснява, че
констатацията относно причината за аварията – непредумишлени действия на трети лица и
конкретно на служители на [адрес] са от данните в процесния констативен протокол. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвено, от съответен специалист в областта, отговорило на поставените
въпроси и по същество останало неоспорено от страните.
С оглед изложеното, при анализ на събраните писмени доказателства, показанията на
свидетелите и експертните изводи, съдът намира, че процесното застрахователно събитие –
авария вследствие от повреда на газопроводната тръба е настъпило именно поради
виновното и противоправно поведение на служители на дружеството [фирма], чиято
професионална отговорност към датата на събитието по делото не се спори, че е обект на
застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството", сключена с ответното дружество, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност повреди на
застрахованото при него имущество, собственост на [фирма].
Ето защо, ответникът [фирма] носи носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди, съответно за възстановяване на платеното обезщетение от
застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия.
В тази връзка и с оглед изложения довод в отговора на исковата молба относно
неизпълнение от страна на собственика на повреденото имущество – [фирма] на
задължението си за уведомяване на изпълнителя на изкопни дейности за подземната
инфраструктура, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 3, т. 1 и т. 5 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в
сервитутната зона се допуска, след писмено съгласие на титуляря на сервитутните права,
извършване на земни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи,
електрически и съобщителни кабели и кабелни въздушни линии на други линейни обекти
или извършване на строителни работи при пресичане на газопроводи с други проводи,
извършване на строителни и монтажни работи на други линейни обекти на техническата
инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линейния енергиен обект, с
изключение на изграждането на площадкови обекти и на шахти от лица, различни от
титуляря на сервитута.
По делото не се твърди и не се установява, че преди предприемане на изкопните
дейности на процесния обект на 19.08.2021 г. дружеството, извършващо последните -
[фирма] да е поискало такова съгласие от [фирма], респ. да го е уведомило предварително за
предстоящите дейности и въпреки това от страна на [фирма] да не е дадено съгласие, рсп. да
не е изпратен екип, който да окаже съдействие чрез посочване на конкретното място, където
е разположен газопроводът.
Ето защо, в случая не е налице основание за извод, че с бездействието си
собственикът на застрахованото имущество е причинил/допринесъл за настъпване на
събитието и на вредите.
Не представлява такова основание и липсата на данни за поставена обозначителна
лента за наличието на газопровод на мястото на извършване на изкопните дейности, за
каквато се констатира в експертните изводи и за каквато свидетелства в показанията си св.
8
М. Д..
От една страна, от ответното дружество не е наведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на дружеството, собственик на увреденото имущество,
чрез това конкретно поведение – бездействие.
От друга страна, съдът съобрази, че съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от
Наредба № 6 от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане
и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на
природен газ, елементите на разпределителните мрежи се проектират за подземно или
надземно полагане така, че през срока на тяхната експлоатация да не се налага
преместването им във връзка с извършване на ново строителство, предвиждано с
действащите устройствени планове, а местоположението на подземните газопроводи,
предвидени за полагане чрез изкоп, се означава трайно със сигнални ленти, поставени на
разстояние 0,3 m над горната образуваща на тръбата, с оглед установяване на
местоположението им при извършване на ремонт, земни и други строителни работи, като: 1.
стоманените газопроводи се обозначават с пластмасова лента, а 2. газопроводите от
полиетилен или пластифициран поливинилхлорид се обозначават с пластмасова лента с
метална нишка.
В показанията си свидетелят Р. С. разказва, че тази сигнална лента се поставя на 15-20
см. над тръбата на цялата част на гозопровода с цел при изкопни работи същата да бъде
възприета от извършващите ги, за да спрат и да видят какво е на място. Споделя, че на
газопроводите на „О.“ винаги има такива ленти, като в случая на място не е търсил да
възприеме дали лентата е там, защото вече било изкопано и изтичала газ. Свидетелят М. А.
споделя, че сигналната лента се поставя над съоръжението при полагане на газови тръби, и
при извършване на изкопни работи тази лента се вижда и се внимава повече. Заявява, че на
място не е имало такава лента, защото газта минава от другата страна на улицата, след което
я пресича и стига на мястото.
Съдът, съобразявайки съответните разпоредби от Наредбата и разказаното от
свидетелите приема, че тази сигнална лента има само уведомителен ефект, доколкото се
поставя, за да се извести лицето, извършващо действия в района на газопреносната мрежа,
че под нея преминава газопровод, но няма защитна функция спрямо последния - за
предотвратяване на повреди по него в случай на удари. Наред с това, от показанията на св.
А. следва, че извършващите изкопни работи са знаели, че в този участък има газопровод,
макар и не точното му местоположение, което е предполагало възможност за извършване на
дейността при съобразяване с това обстоятелство.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание, което да опровергае достигнатия
извод относно причината и конкретното поведение, довели до настъпване на процесното
събитие.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за наличието на на
изключен риск по чл. 6.1 от Общите условия на към застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането“ поради извършени действия при груба
небрежност, изразяващи се в липсата на предприети мерки от застрахования при ответника с
липсата на уведомяване за наличието на подземна инфраструктура, въпреки възможността
за това.
Съгласно посочената клауза от процесните Общи условия застраховката не покрива
изплащането на обезщетения за вреди, произтичащи от противоречащи на професионалната
етика действия или проявена груба небрежност на застрахования респ. на негови служители,
както и техни действия, извън професионалните им задължения. В случая по делото,
въпреки разпределената доказателствена тежест и изрични указания, дадени с проекта за
доклад, от страна на ответника не се ангажираха доказателства за твърдяната форма на
небрежност от служителите на [фирма]. Не се установи същите да имат задължение да
9
уведомяват относно наличието на такава инфраструктура и кое лице е адресат на това
уведомяване, респ. да са знаели къде точно се намира газопровода и въпреки това да са
извършили изкопните работи точно в това място, както и липсата на такова уведомяване да е
причина за настъпване на аварията и за повреда на застрахованото имущество.
Ето защо, съдът намира, че не е доказано соченото основание за изключване
отговорността на ответника [фирма] като застраховател по застраховка „Професионална
отговорност“ покриваща и тази на служителите на [фирма] при настъпили събития при
изпълнение на служебните им задължения. Изложеното обуславя доказване на исковата
претенция по основание.
По отношение на действителния размер на настъпилите вреди съдът съобрази от една
страна липсата на проведено оспорване от ответната страна, а от друга събраните по делото
доказателства – калкулация на стойността на нанесените щети от 24.08.2021 г., калкулатор за
изчисляване размера на нанесени щети и пропуснати ползи, както и изводите на вещото
лице в съдебно-техническата експертиза, съгласно които необходимите дейности по
възстановяване на разпределителния газопровод ГО Q32 и изтеклия газ включват:
определяне на разходите за потвърждаване на достоверността на получения сигнал за
авария, определяне на разходите за сбор (събиране) на аварийна група и авариен щаб,
определяне на разходите за ликвидиране на аварията, локализиране изтичането на природен
газ, определяне на количеството природен газ, изтекло в резултат на аварията –181,43 куб.
м., създаване на протокол за готовност на авариралия участък от ГМР за ремонт, определяне
на разходите за възстановяване целостта на ГРМ – газопровода, създаване на доклад за
причините, довели до аварията, предприетите мерки за ремонт и възстановяване подаването
на природен газ и др., както и ликвидиране на щетите от аварията. Експертизата изяснява,
че изчисленият размер на нанесени щети и пропуснати ползи вследствие на процесната
авария е даден в Методиката за определяне на разходите за ликвидиране на щети от аварии
(л. 25 – л. 27 от делото) и е на стойност от 425,94 лева, което е и пазарната стойност по
възстановяване на нанесените щети на газопроводното отклонение, включително
количеството изтекъл газ. Констатирано е, че така изчислената цена за определяне на
разходите по ликвидиране на щетите от процесната авария отговаря на пазарната.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че дължимото застрахователно
обезщетение за възстановяване на повредите от процесното застрахователно събитие
възлиза именно на сумата от 425,94 лева. По делото не се спори, че същата е изплатена от
[фирма] на [фирма], като собственик на повреденото застраховано имущество, за което
свидетелстват и приетите по делото преводно нареждане за кредитен превод от 05.10.2021 г.
и писмено уведомление от [фирма] от 29.09.2021 г. със съгласие обезщетението и по
процесната щета ***/426-21 да бъде платено по сметка на [фирма] за отстраняване на
щетите.
Следователно, в случая са налице всички предпоставки за възникване в полза на
[фирма] на регресно вземане от ответника [фирма], равняващо се на сумата от 425,94 лева,
определено от стойността на заплатеното застрахователно обезщетение.
По делото не се твърди и не се доказва ответникът да е заплатил сумата или част от
същата в полза на ищеца.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 411, ал. 1 КЗ се явява доказан по
основание и размер и следа да бъде уважен изцяло.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
10
сумата от 1190 лева – разноски за държавна такса, депозити за съдебно-техническата
експертиза, депозит за двама свидетели (доколкото третият свидетел не е разпитан в хода на
делото и на същия не е изплащан депозит, като внесеният такъв от страната подлежи на
възстановяване при нарочна молба за това) и адвокатско възнаграждение (чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените по делото фактура №
***/22.11.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 23.11.2023 г. На присъждане
подлежи пълния претендиран размер, предвид липсата на изрично възражение на ответната
страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което да бъде преценено от съда. Сторените от ответната
страна разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 425,94 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка
„Имущество“ за застрахователно събитие – авария, настъпила на 19.08.2021 г. в гр. София
при извършване на изкопни дейности от страна на служители на [фирма], застраховано по
застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството" при [фирма], при което са нанесени материални щети на газопроводно
отклонение „ГО Ф32“, причинило и изтичане на природен газ в атмосферата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1190 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11