Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 20.04.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 7067
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 430 ТЗ предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********против Т.Х.В., ЕГН **********, Д.Х.Г.,
ЕГН ********** и Д.Х.В., ЕГН **********, за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 203 247,49 лева, представляваща част от
задължение в общ размер на сумата от 390 931,76 лева, за периода
20.07.2015 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху исковата сума,
считано от датата на исковата молба – 16.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2012
г. между ищеца в качеството му на кредитодател и Т.Х.В.,Х.Г.В.
и Х.Л.В. е сключен договор HL
55707 за рефинансиране на потребителски кредит, с разрешен размер 220 700
лева и срок за погасяване 257 месеца. Кредитополучателите Х.Л.В. иХ.Г.В. / съпрузи / починали, съответно първия на
02.10.2013 г., а втория на 07.09.2017 г. Техни наследници по закон били ответниците Т. Х.В.,
Д.Х.Г..
Ищецът излага, че длъжниците
преустановили да плащат дължимите месечни вноски по усвоения кредит на
20.05.2014 г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията им по договора за
банков кредит, банката обявила целия остатък от кредита – главница, ведно с
допълнителните задължения за договорна лихва, наказателна лихва и такси, за предсрочно
изискуем с нарочни уведомления до кредитополучателите, реално връчени им,
според твърденията в исковата молба, на 21.12.2015 г.
Общото задължение по сключения,
но неизпълнен от ответниците договор за рефинансиране
на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012 г.,
съгласно заявеното от банката – ищец, възлизало на сума в размер на
390 931,76 лева, от които: 209 470,03 лева, представляващи главница
по договора, дължима за периода от преустановяване на плащанията – 20.05.2014
г. до 14.07.2020 г.; 22 181,51 лева
– възнаградителна лихва, дължима за периода 20.05.2014
г. до 21.12.2015 г. / датата на предсрочната изискуемост/; 158 241,04
лева, представляващи мораторна лихва, дължима за
периода 20.05.2014 г. до 14.07.2020 г. и 1039,18 лева – такси по договора,
начислени за периода от 18.01.2015 г. до 14.07.2020 г.
Ищецът заявява с исковата си молба, че от
посочените по – горе суми, претендира сумата от 203 247,49 лева,
представляваща част от общо дължимата главница за периода 20.07.2015 г. до 14.07.2020
г.
В тази връзка моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответниците
солидарно да му заплатят претендираната сума, ведно с
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва от датата на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответниците Т.Х.В., Д.Х.Г. и Д.Х.В. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват иска като
неоснователен. Оспорват съдържанието на представения от ищеца договор за
рефинансиране на потребителски кредит, като поддържат, че в същия са видни
заличавания, поправки и дописвания на сумите, за чиито размер длъжниците не са се съгласявали. Не оспорват, че са
подписали договора. Навеждат идентични възражения и относно Приложение № 1 от 20.06.2012 г. към Договор за банков
кредит № HL
55707 от 30.05.2012 г. в частта му относно сумите, които отразява.
Ответниците
излагат, че не са усвоили предвид изложеното, сумата, посочена в договора,
както и че със сума в размер на 136
276,76 лева е погасено тяхно предходно задължение по друг кредит към
същата банка. При тези доводи, поддържат, че цитираната сума е преведена по
блокирана сметка, от която те не са имали възможност да усвояват реално каквито
и да било средства. Сочат, че рефинансиран бил договор за кредит № HL 40086 от
08.08.2008 г.
Заявяват становище, че след като не са усвоили реално сумата, а
последната е отишла за рефинансиране на
тяхно друго задължение към банката ищец, то следвало да се подложи на преценка
това предходно правоотношение, защото договорът от 30.05.2012 г. нямал
самостоятелно значение, а с него се новирало едно
предходно задължение – това по договора от 08.08.2008
г.
Ответниците твърдят,
при условията на евентуалност, че не е осъществено новиране
на предходен дълг със сключването на договора за рефинансиране от 30.05.2012 г.,
тъй като липсвало валидно предхождащо
задължение по договора за кредит HL 40086 от
08.08.2008 г.
Обосновават твърденията си, че рефинансираният
договор от 08.08.2008 г., не пораждал валидно предхождащо задължение, с възражения за
наличие на неравноправни клаузи в него, изискващи прилагане на потребителската
защита по чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и по Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочат се от ответниците като неравноправни следните клаузи в договор
за кредит № HL
40086 от 08.08.2008 г. – чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2,
ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 2, ал. 5; чл. 3, ал. 1 и ал. 2; чл. 3, ал. 5; чл. 6,
ал. 2, чл. 6, ал. 4; чл. 23, ал. 1 и ал. 2.
Поддържа се с депозирания по делото писмен
отговор, че са налице неравноправни и нищожни на това основание клаузи и
от договор HL 55707 за рефинансиране на
потребителски кредит от 30.05.2012 г., които обхващат договорките относно лихвения
процент по кредита, както и уговорките
касаещи правото на банката кредитодател да увеличава
едностранно този лихвен процент и
обвързаността на останалите акцесорни вземания на
банката от лихвения процент. Определят при тези доводи като неравноправни
следните клаузи от договора от 30.05.2012 г. - чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3
и ал. 6 от същия.
Ответниците
оспорват настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на банката,
като навеждат възражения, че от една страна не са били налице обективните
предпоставки за обявяването им за
дължими, предвид редовните плащания на всички вноски по кредита, а от друга страна твърдят, че уведомленията на ищцовата банка не са достигнали реално до тях като
кредитополучатели.
Претендират присъждане на
разноски за производството.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представено
заверено за вярност / на основание чл. 32 ЗАдв. / ксерокопие
на Договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от
30.05.2012 г., сключен между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД / предишно наименование „Пощенска
Банка“ АД /, в качеството й на кредитодател, и
кредитополучателите: Т.Х.В.,Х.Г.В. и Х.Л.В.. Уговорена е, видно от клаузата на
чл. 1, ал. 2 от договора, солидарна отговорност между длъжниците,
за изпълнение на задълженията по предоставения банков кредит. Съгласно чл. 2,
ал. 1 разрешеният размер на кредита се равнява на задължението по HL 40086, което
е в размер на 218 648,52 лева, усвоявани по блокирана сметка на
кредитополучателя Т.Х.В.. Средствата, съгласно цитираната клауза на чл. 2, ал. 1 се превалутират
служебно от лева в швейцарски франкове по официално обявения курс на
Централната банка, като задълженията по рефинансирания кредит са в размер на 133 456,66 CHF /швейцарски франка /.
Договорено е падежът на всяка / анюитетна / месечна
вноска да бъде до 21-во число, след датата на откриване на заемната сметка –
чл. 7, ал. 1, като крайният срок за издължаване на кредита е 257 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита – чл. 5, ал. 1 от
договора за рефинансиране.
Неразделна част от договора е приетото по
делото като писмено доказателство Приложение № 1 от 20.06.2012 г.,
удостоверяващо, че заемната сметка по договора е открита на 20.06.2012 г. и
усвоения и разрешен размер на кредита възлиза на сумата от 218 648,52
лева.
По
делото са представени от ответниците нотариално
заверени преписи от договора за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от
30.05.2012 г. и Приложение № 1 от 20.06.2012 г. към него. В представените от ответниците
екземпляри е вписан разрешен размер на кредита от 136 276,76 лева ,
равняващи се на 83 672,62 CHF.
Съдът, с протоколно определение от
20.05.2021 г. и на основание чл. 183 ГПК, е констатирал, че представеното от ответниците и прието като писмено доказателство по
делото ксерокопие на техният екземпляр
от договора за кредит, ведно с приложението от 20.06.2012 г., което е негова
неразделна част, са идентични с представените за сравнение оригинали на
цитираните документи.
Видно от Препис – извлечение от Акт за смърт,
издадено на 02.10.2013 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Район
„Красно село“ на Столична община, длъжникът Х.Л.В. е починала на 02.10.2013 г.,
оставяйки наследници по закон –Х.Г.В. /
съпруг/; Т.Х.В. / дъщеря/; Д.Х.Г. /
дъщеря/ и Д.Х.В. / син/, съгласно представеното Удостоверение за наследници,
изх. № 122 от 07.10.2013 г. на Столична община, населено място - с. Волуяк.
От Препис – извлечение от Акт за смърт,
издадено на 08.09.2017 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Район
„Младост“ на Столична община, длъжникътХ.Г.В. е починал на 08.09.2017 г., оставяйки наследници по закон – ответниците
Т.Х.В. / дъщеря/; Д.Х.Г. / дъщеря/ и Д.Х.В.
/ син/, съгласно представеното Удостоверение
за наследници, изх. № 156 от 15.09.2017 г. на Столична община, населено място -
с. Волуяк.
От приети като писмени доказателства,
съставляващи копия на 4 броя товарителници, издадени от лицензиран доставчик на
пощенски услуги – „С.“ АД, се установява, че на 21.12.2015 г. ищцовата банка е връчила уведомления за предсрочна
изискуемост по договор HL
55707/30.05. 2012 г. В документите изрично е конкретизирано съдържанието на връчваната на получателя
пратка - уведомление за предсрочна
изискуемост по процесния договор. Видно от
товарителница с баркод 1-000
6 025 448 869 8 – 142 068 023 19 10 лицето, приело
пратката без забележки се е подписало
като „В.“, а пратката е адресирана до Х.Л.В.. Товарителница с баркод 1-000 6 025 448 503 0 –
142 068 023 19 10, също
удостоверява, че лицето, подписало се като „В.“, приело пратката доХ.Г.В. без
забележки.
Във връзка с оспореното от ответната страна съдържание
на договора за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012 г. съдът е
допуснал комплексна съдебно – графическа и техническа експертиза, чието заключение
кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице при извършеното
недеструктивно изследване на
представените от двете страни по делото екземпляри на процесния
договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от
30.05.2012 г., са налице различия в цифровите вписвания и тяхното буквено
изписване в началото на втория ред на чл. 2, ал. 1 и в долния ляв ъгъл на края
на текста, както и в оптично – физичните свойства на ползваните химикални пасти при вписванията по раздел II „Ползване
и издължаване на кредита“. При експертното изследване се установява, че е
използван „коректурен лак“ на две места в първия лист на процесния
договор за кредит , представен от ищеца по делото - на ред 2-ри от чл. 2 и последващо
изписване в същото място на цифрови и буквени вписвания - изписано е число 218 648,52 лева върху
различимо число – 134 252,21 CHF. Описаните различия вещото
лице е установило и при изследване на Приложение № 1 от 20.06.2012 г., което
съставлява неразделна част от договора за рефинансиране. Констатирано е от експерта, че изследваните
цифрови и буквени вписвания в представените екземпляри на договора и
приложението към него, са изпълнени с различни почерци и от различни лица, но
това не са представителите на банката ищец, подписали договора и приложението,
нито кредитополучателите. Не се установяват поправки в сумите по екземпляра на ответниците, в който на ред втори в чл. 2 от договора е
вписаната сумата от 136 276,76 лева, като разрешен размер на кредита.
Прието е в хода на съдебното дирене заключение
на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно изготвено, но следва да цени
съобразно с чл. 202 ГПК, предвид заключението на комплексната съдебно –
графическа и техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, съгласно
счетоводните документи на банката ищец, с които е работило, че от ответниците на 21.06.2012 г. е усвоена сума в размер на 218 649
лева / главница /, като към датата на предсрочната изискуемост – 21.12.2015 г.
банката е начислила падежирали и непогасени чрез
плащане месечни вноски по процесния договор за кредит
в размер на общо 9163,94 лева. Размера
на изцяло непогасената главница / включваща и непадежиралите,
но обявени за предсрочно дължими от банката вноски /, според заключението на ССчЕ
, се равнява на сумата от 209 501,
68 лева.
При извършване на експертното изследване,
вещото лице е работило с приети по делото като писмени доказателства общо 102
бр. вноски бележки, преводни нареждания
и разписки, представени от ответниците, които
съдът не обсъжда отделно, доколкото са били обект на експертното изследване. В Приложение № 2 към ССчЕ вещото лице е
извършило анализ на движението по заемната сметка и приложените платежни
нареждания, установявайки с кои от тях банката ищец е погасявала задължения на ответниците по процесния договор
за кредит. Плащанията са извършвани от разплащателна сметка с IBAN: ***а сметка с IBAN: *** , с титуляр – ответницата Т.Х.В..
Съгласно отразеното в колона № 10 от Приложение № 2 към ССчЕ,
за периода от 20.07.2012 г. до 04.06.2015 г., както и едно плащане от 31,65
лева от 18.07.2016 г., от посочените
сметки са преведени суми в общ размер от 49 070,04 лева. Заключението на ССчЕ е че само част от сумите / за 49 070,04 лева/ са
намерили отражение за погасяване на задължения
по договора. В тази връзка, при изслушването си по реда на чл. 200 ГПК,
вещото лице уточни, че сметката, която е обслужвала кредита е **********,
а сумите от платежните нареждания от
двете сметки, съставляващи остатък извън посочения по – горе, е отивал за
погасяване на задълженията и по друг кредит. Следователно вещото лице не е
взело предвид всички представени вноски бележки, тъй като не са отнасяни
плащанията по тях към процесния кредит.
Заключението на ССчЕ,
в частите му относно изискуемостта и размера на ацесорни
вземания за ищцовата банка за възнаградителна
лихва, наказателна лихва и такси, както и начина на определяне на лихвения
процент по договора, настоящият състав на съда не обсъжда, тъй като посочените
претенции са извън предмета на делото, обхващащ единствено вземането на ищеца
за главница.
Други
допустими и относими доказателства, извън
обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.
При
така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът основава вземането си
срещу ответниците на договор за банков кредит. Съгласно
легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. В изпълнение на сключен договор за банков кредит за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по
посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. В чл. 79, ал. 1 ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска реалното му
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Не е
спорно между страните, че на 30.05.2012 г. е сключен процесния
договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707,
като не се оспорват и подписите на лицата, подписали договора, както от страна
на кредитодателя – банката ищец „Ю.Б.“ АД, така и от
страна на кредитополучателите – Т.Х.В. и наследодателите на ответниците
– починалите след възникване на спорното материално правоотношение Х.Л.В. иХ.Г.В..
Спорно
е съдържанието на клаузите от договора, установяващи размера на предоставения и
подлежащ на връщане заем. В тази връзка
и предвид кредитираното заключение на комплексната съдебно графическа и
техническа експертиза, съдът приема, че
договорът от 30.05.2012 г. обективира съглашение между страните по делото, банката да
предостави на заемателите срещу задължението им за връщането
й сумата от 136 276,76 лева. Разрешеният и усвоен размер на отпуснатия
кредит, в размер на сумата от 136 276,76 лева, съставлява чистата стойност
на главницата, върху която банката начислява акцесорни вземания за възнаградителна
лихва, застраховка и такси, които са
част от месечната анюитетна вноска, но без да са част
от спорния предмет в процесния случай.
Налага се предвид изложеното, изводът, че
договорът от 30.05.2012 г. е породил валидни правни последици между страните по
делото за предоставяне на заем на длъжниците в размер
на сумата от 136 276,76 лева. Доколкото задължението е парично, а оттам и наследимо и не са налице доказателства сочещи на упражнено
право на отказ от наследство, то е установена документално по делото и пасивната
легитимация на ответниците, като страна по спорното
материално правоотношение. Видно от представените и приети по делото като
писмени доказателства, удостоверения за
наследници и 2 броя преписи – извлечения от акт за смърт, кредитополучателите Х.Л.В.
иХ.Г.В. са оставили за свои наследници по закон ответниците Т.Х.В., Д.Х.Г. и ДХ.В.. Допълнително следва да
се посочи и фактът, че първата ответница Т.В. е лично и солидарно задължена за
връщане на предоставения кредит, като страна по договора, заедно с първоначалните
съдлъжници.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците досежно
несамостоятелния характер на процесния договор за
кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012 г. и
поддържаното становище, че същия представлява новация.
Конкретиката на случая сочи, че не се касае за
обективна новация, както се домогват да установят ответниците, тъй като не е налице уговорка за внасяне на
нов елемент в съществуващо между страните правоотношение на основание чл. 107 ЗЗД, която уговорка да се отнася до предмета или основанието на това
правоотношение. В процесния случай обстоятелството,
че между страните по договор за потребителски кредит HL 40086 от 08.08.2008 г. – банка „Ю.И Е.Д.“ АД и длъжниците
Т.В., Х. В. и Х. В., е възникнало последващо
правоотношение, породено от договор за кредит за рефинансиране на потребителски
кредит HL
55707 от 30.05.2012 г., не променя изложените съображения, че новация не е налице. Това е така, тъй като с последващия договор за рефинансиране страните са постигнали
единствено съгласие относно целта на отпускане на кредита – за погасяване на предходни
задължения.
При тези мотиви настоящият съдебен състав не
дължи произнасяне по наведените от ответниците
възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора от 08.08.20008 г.
Не подлежи на преценка неравноправният
характер и на клаузите на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 6 от договора за
кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012 г., тъй
като същите установяват акцесорни вземания на банката
ищец за възнаградителна лихва, наказателна лихва /
неустойка / и такси, които предвид диспозитивното
начало в процеса, не са част от предмета
на делото. Исковата сума съставлява вземането ищеца само за главница.
Съдът намира,че по делото е установена по
категоричен начин, съобразно с обсъдената по – горе в изложението доказателствена съвкупност, изискуемостта на вземането на
ищеца по процесния договор. Съгласно Приложение № 2 към ССчЕ
последното редовно плащане на дължимите по договора месечни погасителни вноски, е извършено на 04.06.2015 г., като
договорът е с крайна дата на изпълнение 2033 г., или 257 месечни вноски. Последващото
неизпълнение на насрещното задължение на ответниците
– кредитополучатели да изпълняват точно свои
изискуеми задължения по процесния договор, налага извода, че същите са неизправна
страна по него, което обуславя възникване на обективните предпоставки ищцовата банка да упражни потестативното
си право с едностранно писмено уведомление да обяви и непадежиралият
остатък от заема за изцяло и предсрочно изискуем. По аргумент от т. 18 на
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, волеизявлението на банката кредитор, че счита
целия остатък от задължението за предсрочно изискуем следва да е реално
достигнало до насрещната страна, за да породи своите правни последици. В
настоящия случай се установи, че на 21.12.2015 г. уведомленията на банката
ищец, че обявява кредита по договор HL 55707 от
30.05.2012 г. за предсрочно изискуем, са връчени чрез лицензиран оператор на
пощенски услуги – „С.“ АД.
Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ, в съобразяваната от съда част – Приложение № 2, ответниците в изпълнение на задълженията си по процесния договор, са погасили за периода от 20.07.2012 г.
до 04.06.2015 г. сума в общ размер от 49 070,04
лева, която включва и еднократно платената на 18.07.2016 г. сума от 31,65 лева,
отнесена като плащане по главницата.
След приспадане на платените вноски в размер
на 49 070,04 лева от размера на вземането по предоставения кредит от
136 276,76 лева, съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера
на сумата от 87 238,37 лева – дължим и непогасен чрез плащане остатък от
главницата по договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от
30.05.2012 г. и за тази сума следва да се уважи.
За разликата над сумата от
87 238,37 лева до пълния претендиран размер от
203 247,49 лева искът не е основателен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното ответниците
дължат на ищеца и обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху
сумата от 87 238,37 лева, считано от датата на исковата молба – 16.07.2020
г. до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този
изход на спора, ответниците
следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК направените разноски в настоящото производство, съобразно с уважената
част от исковете в размер на сумата от
3618,17 лева – за платена държавна такса и депозит за вещо лице. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да се уважава, предвид липсата
на доказателства за реално плащане на адвокатския хонорар – арг.
и от постановките на т. 1 от Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дължи
на ответниците съобразно с отхвърлената част от
исковете, разноски за адвокатски хонорар и депозити за вещи лица в размер на
сумата от 3088,85 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Т.Х.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Х.Г.,ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Х.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ сумата
от 87 238,37 лева – главница по договор за кредит за рефинансиране на договор
за потребителски кредит HL55707
от 30.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.07.2020
г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер от 87
238,37 лева до предявения от 203 247,49 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
Т.Х.В., ЕГН **********,
Д.Х.Г.,ЕГН ********** и Д.Х.В., ЕГН **********
да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 3618,17 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********да заплати на Т.Х.В., ЕГН **********, Д.Х.Г.,ЕГН ********** и Д.Х.В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3088,85 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: