№ 94
гр. Габрово, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600107 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба
от М. АС. ЯНК. от с. Сенник, общ. Севлиево, в качеството на пострадал, против
определение № 73 от 10.05.2022 г. по ЧНД № 164/2022 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Габрово, ТО
– Севлиево от 08.04.2022 г. за прекратяване, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, на
наказателното производство по досъдебно производство № 117/2021 г. по описа на РУ
на МВР - Севлиево, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В частната жалба се излага, че атакуваното определение е неправилно,
постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и събрания по делото
доказателствен материал. Навежда се довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил
в пълнота направените възражения по доказателствата и тяхното тълкуване – относно
частичното и едностранно обсъждане от страна на прокурора на показанията на
групата свидетели, които имат отношение към преките закани за убийство, без да
обсъди в пълнота и в противовес свидетелските показания на останалите свидетели;
както и възражението досежно изготвения социален доклад. На следващо място, в
жалбата се твърди, че не били обсъдени противоречията в показанията на свидетелите,
водени от М.А., а именно – според Б. му били нанесени няколко удара с юмрук, а
според сестра му Здр. – два шамара и хващане за врата. Противоречивото поведение на
тази група свидетели се отнасяло и до установените от свидетеля Д.Т. обстоятелства.
Не били единни свидетелските им показания и за развилата се ситуация пред дома на
жалбоподателя, а от друга страна липсвали каквито и да е противоречия във връзка със
заявеното от пострадалия, от жена му, дъщеря му и свидетеля К.. По-нататък, в
жалбата се обръща внимание, че не били събрани доказателства относно впечатленията
1
на дошлите полицейски служители – дали М.А. и обкръжението им са били с брадви и
други спомагателни оръдия, какво им е било обяснено от самите присъстващи. На
следващо място, в жалбата се посочва, че можело да се изпита съмнение във
фаворизиране на част от свидетелите за сметка на други. Нямало как да се твърди, че са
извършени всички действия по разследването, когато липсвало надлежно привличане в
качеството на обвиняемо/обвиняеми лица, от които да бъдат снети вече не показания, а
обяснения. Отправя се упрек към първоинстанционния съд, че едва ли не е
разсъждавал на плоскостта, че никоя присъда не може да се базира на предположения,
което било един твърде далечен факт, а в случая ставал въпрос за „работно
обвинение“. В жалбата се претендира за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на прокурора за доразследване и предприемане на необходимите
действия по реализиране на наказателна отговорност.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за
прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП –
Габрово, ТО – Севлиево, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение
и доводите от частната жалба, установи следното:
Частната жалба е процесуално допустим, като подадена от лице, имащо
качеството на пострадал. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от
07.04.2021 г., за това, че на 06.02.2021 г., след обяд, в с. Сенник, общ. Севлиево, на ул.
*********, спрямо М. АС. ЯНК. са били отправени закани за извършване на
престъпление против личността – убийство, които са могли да възбудят основателен
страх от осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
При провеждане на досъдебното производство не е привличан обвиняем.
С постановление от 08.04.2022 г. на РП - Габрово, ТО – Севлиево, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението,
наказателното производство е прекратено. Основното съображение на прокурора, за да
прекрати производството, е, че, въпреки извършените възможни действия по
разследването, при анализа на събраните доказателства не се установяват по несъмнен
начин признаците от обективния състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК, както и неговия автор, поради което не са налице предпоставки за
привличане на конкретно лице като обвиняем, както и за изготвяне на обвинителен акт.
За да потвърди постановлението за прекратяване на производството
първоинстанционният съд е споделил направените от прокурора фактически и правни
изводи за недоказаност на обвинителната теза. Приел, че по делото са извършени
възможните процесуално-следствени действия, но въпреки това събраните
доказателства не обосновават категоричен извод за извършено престъпление против
2
личността на М.Я.. В атакуваното определение са обсъдени наведените в частната
жалба от пострадалия възражения, които са счетени са неоснователни.
Въззивният съд споделя направените в атакуваното определение изводи, които
са мотивирали първоинстанционния съд да потвърди постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
От фактическа страна се установя, че на 06.02.2021 г., след обяд,
непълнолетният свидетел Б. Ил., малолетната му сестра Здр. Ил.а и други деца били в
района на училището в с. Сенник, общ. Севлиево. Покрай тях минал свидетелят М. Я.,
който влязъл в словесен спор с непълнолетния свидетел Б. Ил., при което двамата си
разменили обиди. Малко след това Б. и сестра му Здр. се прибрали в дома си и
съобщили на родителите си за поведението на свидетеля М. Я., като им споделили и че
последният ударил Б. Ил. по лицето. Тогава бащата на непълнолетния свидетел –
свидетелят М.А., неговият брат – свидетелят А. А., синовете му – Б. и А., както и
майката на Б. и съжителстваща със свидетеля М.А. – свидетелката Ф.Т., се отправили
към дома на М. Я., за да му искат обяснения за поведението му спрямо техния син и
сродник Б.. След като пристигнали пред къщата му, свидетелят М. Я. излязъл на
улицата. Там били и неговите роднини – свидетелите Ив. Я.а (съпруга), Ф. Я.а
(дъщеря) и Р. Я. (син), както и свидетелите Д.М. и Е. К.. Свидетелите М. А. и М. Я.
започнали да се карат помежду си, като словесния им конфликт се допълвал от взаимна
размяна на обиди от страна и на останалите членове на двете фамилии. Известно време
след това напрежението утихнало и всички се прибрали по домовете си.
Междувременно свидетелят Б. Ил. подал сигнал на ЕЕН 112 за това, че М.Я. го е
ударил по лицето. На място бил изпратен екип на МВР – Севлиево, в състава на който
били свидетелите Ив. К. и Д. Д.. Двамата полицаи се срещнали поотделно с М. Я. и М.
А., при което им връчили предупредителни протоколи да не влизат в спорове и
пререкания помежду си.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства не
позволяват извеждането на фактически изводи, които да се различават от
горепосочените. Видно е, че при провеждане на разследването са положени дължимите
усилия, като са установени и разпитани всички лица, които са възприели или се
предполага, че са възприели факти и обстоятелства, свързани с основния предмет на
делото; приложени са писмени доказателства, както и два аудиозаписа от ЕЕН 112.
Правилно районният съд е преценил, че събраните доказателства не обосновават извод
за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, което го е мотивирало
да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Основното възражение в жалбата се свежда до виждането на частния
жалбоподател за частично и едностранно обсъждане на показанията на групата
свидетели, които имат отношение към преките закани за убийство, без да се обсъдят в
3
пълнота и в противовес свидетелските показания на останалите свидетели. Настоящият
състав приема това оплакване на неоснователно. Видно е, че прокурорът е основал
акта си на всички доказателствени източници, които е обсъдил, за да достигне до
заключението за недоказаност на обвинението. Първоинстанционният съд е изложил
съображенията си, поради които възприема изводите на държавното обвинение и на
свой ред е изразил позицията си по доказателствената информация, които се извлича и
от показанията на свидетелите Р. Я., Ив. К. и Д. Д.. В отговор на наведеното и пред
тази инстанция оплакване за неправилен анализ на доказателствата, въззивният съд
следва да посочи следното:
Наказателното производство е водено по обвинение за престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – за закана с убийство против М.Я.. Основните
доказателствени източници са гласни. Очертани са две групи свидетелски показания –
от една страна са показанията на свидетелите М.А., Б. Ил., А. А., Здр. Ил. и Ф.Т., а от
друга – тези на свидетелите М.Я., Ив. Я.а, Ф. Я.а, Д. М., Е. К. и частично Р. Я..
Свидетелите от първата група са последователни и категорични в твърденията си, че
никой не е оправял закани за убийство по отношение на М.Я.. Според свидетелите от
втората група, с изключение на свидетеля Р. Я., е имало закани против М.Я., че ще
бъде убит докато върви по улицата. При оценка на доказателствената стойност на
гласните доказателства съдът отчита, че горепосочените свидетели са заинтересовани
от изхода на делото, тъй като развилото се производство пряко засяга личните им
интереси или тези на членове на техните семейства или фамилии, или приятели.
Вземайки под внимание тази особеност, съдът подложи на анализ поотделно и в
тяхната съвкупност показанията на втората група свидетели, които, според
жалбоподателя, са в подкрепа на обвинението. Свидетелят М. Я. е в основата на
образуваното наказателно производство, като депозираният от него „Сигнал“ от
11.02.2021 г. (л. 5 от ДП) съставлява законния повод за започването му. Съпоставката
на изложените в сигнала фактически твърдения с депозираните на 27.04.2021 г.
показания сочи на съществени разминавания. Така в показанията си свидетелят Я. за
първи път съобщава, че дошлите пред дома му лица носели „колове и брадви“, а по
отношение на непълнолетния свидетел Б. Ил. заявява: „Б. само ме псуваше, като той не
ме е заплашвал с убийство, а само баща му М.“, което противоречи на посоченото в
сигнала му, че заплахите били от Б. и баща му М.. Вярно е, че сигналът няма
доказателствена стойност, но констатираната промяна в позицията на този основен
свидетел по отношение на обстоятелствата на деянието и личността на неговия автор
пряко рефлектира върху достоверността на показанията му. При обсъждане на
показанията на останалите свидетели от тази група прави впечатление, че само
свидетелката Ив. Я.а посочва конкретно свидетеля М. Ил. за лице, което е отправило
към мъжа й закана, че ще го убие. При разпитите си останалите свидетели – Д. М., Ф.
Я.а и Е. К., първоначално излагат твърдения, че „те“ или „всички“, които дошли пред
4
къщата на М. Я., се заканвали с убийство, както и че ще му запалят къщата и/или
склада, в който работи. Едва след това поясняват, че заканите били „най-вече“ от
свидетеля М.А., а според свидетеля К. закани отправял и свидетелят А. А.. Не става
ясно кой и с какво се е заканвал – с убийство или с други действия, които обаче се
преследват по реда на частното обвинение. Изводът, до който достига настоящия
състав е, че показанията на свидетелите, подкрепящи тезата на пострадалия, са
непоследователни и неубедителни, което поставя под съмнение обективността на
възпроизвежданата от тях информация. Това заключение се потвърждава и при прочит
на показанията на свидетеля Р. Я., който съобщава, че свидетелят М.А. заплашвал
баща му, като му казал, че ще го бие, но няма спомен да му е казвал нещо друго, т.е.
синът на пострадалия не е възприел заплаха с убийство. По-нататък, показанията на
свидетелите Ив. К. и Д. Д. съставляват косвен доказателствен източник. Във връзка с
изложението в жалбата следва да се направи уточнението, че двамата полицаи са
пристигнали в с. Сенник, след като двете групи спорещи лица се били прибрали по
домовете си, поради което от тези свидетели не може да се очаква да кажат дали преди
това свидетелят М.А. и роднините му, които са го придружавали, са били с брадви и
други спомагателни оръдия. В показанията си служителите на МВР не съобщават
някоя от спорещите страни, включително свидетелят М. Я., да е съобщил за отправени
закани с убийство. На следващо място, в показанията на разпитания свидетел Д.Т. не
се съдържа информация във връзка с воденото производство за престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Обстоятелства във връзка с обвинението не е установяват и
от приложения по делото социален доклад, както и в аудиозаписите от ЕЕН 112.
Неоснователно е възражението за необсъдени противоречията в показанията
на свидетелите Б. Ил. и Здр. Ил.а. Констатираните от жалбоподателя несъответствия
касаят твърденията на двамата свидетели за нанеси от свидетеля М.Я. удари по
свидетеля Б. Ил.. Установяването на тези обстоятелства е извън предмета на
настоящото производство, като от постановлението на прокурора става ясно, че за
причинени на Б. Ил. телесни увреждания е водено друго наказателно производство за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
В обобщение, въззивният съд се солидаризира с извода както на
контролирания съд, така и на прокурора, че обвинението за престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. с ал. 1 от НК не е доказано. По делото са събрани всички възможни
доказателства, но те не установяват в дължимия според процесуалния закон стандарт
обективните и субективните признаци от състава на престъплението. Не може да се
сподели виждането на частния жалбоподател, че след като не е привлечен обвиняем,
значи не са извършени всички действия по разследването. Привличането на обвиняем е
възможно при наличието на основанията по чл. 219, ал. 1 от НПК. В случая
прокурорът е счел, че не са изпълнени тези предпоставки, който извод напълно от
споделя от съдебните състави. На следващо място, в случая не се касае за „работно
5
обвинение“, а за приключило досъдебно производство. Пренасянето на делото в
съдебна фаза е едно от правомощията на прокурора, очертано в нормата на чл. 242, ал.
1 от НПК, но само когато са събрани необходимите доказателства за разкриване на
обективната истина. Разглежданият случая не е такъв, поради което и отправеният
укор за приложения от прокурора и след това от съда стандарт при оценка на
доказателствата се явява изцяло неоснователен.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Обвинението за
престъпление по чл. 144, ал 3, вр. с ал. 1 от НК не е доказано и са изчерпани
възможностите за събиране на нови доказателства. Не са налице фактически и правни
основания за квалифициране на деятелност по други престъпни състави, изискващи
провеждане на производството по общия ред.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 10.05.2022 г. по ЧНД № 164/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, с което е потвърдено Постановление на Районна
прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево от 08.04.2022 г. за прекратяване, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, на наказателното производство по досъдебно производство
№ 117/2021 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево, водено за престъпление по чл. 144,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6