№ 395
гр. П., 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500390 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателя И. Г. С. не се явява ред.пр. За него се явява адв. ММ редовно
упълномощена от първата инстанция.
Ответницата С. К. Г. не се явява ред.пр. За нея се явява адв. П. редовно
упълномощен от първата инстанция.
Адв. М.-Да се даде ход на делото.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено па гр.д.№20225220103344 по
описа за 2022 година е отхвърлен предявения от И. Г. С., с ЕГН **********,
с адрес: гр.П., ж.к.„Т.“, бл.259А, вх.Б, ап.12, със съдебен адрес: гр.П., ул.“З.а“
№1 против С. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №49 ,иск с
1
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД - за
заплащане на неплатено възнаграждение по договора, сключен между тях на
17.11.2019 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Осъден е И. Г. С., да заплати на С. К. Г., сторените от нея разноски по
делото в общ размер на 650 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. С., представляван
от адв. ММ.
Моли решението да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Съдът направил изводи, противоречащи на изложеното от него в мотивите на
решението.
В нарушение на материалния закон - установената в чл.264, ал.З от ЗЗД презумпция
и на съдопроизводствените правила съдът вменил в тежест на ищеца да докаже приемането
на работата и е заключил, че не е доказано, след като в предходния абзац от мотивите си е
посочил, че приемането е налице при изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, и изрично е цитирал разпоредбите на чл.264. ал.2 и ал.З от ЗЗД относно
задължението на поръчващия да приеме работата, да я прегледа и да направи всички
възражения, а, ако не направи такива възражения, работата се счита за приета.
Подходът на първоинстанционния съд при анализ на договора бил механичен и
повърхностен, без да отчита спецификата на неговия предмет. Първоинстанционният съд не
се съобразил при постановяване на решението си, нито с особеностите на договора за
консултантски услуги, нито с конкретното съдържание на сключения между страните по
делото договор.
В конкретния случай обучението не водело до материален резултат. Изпълнителят не
гарантирал положителен резултат или резултат с определен материален израз (като напр.
конкретна печалба или брой клиенти). Изпълнението на договора от страна на изпълнителя
не водело до задължение за възложителя да извършва електронна търговия и не зависи от
това кога, дали и как възложителят ще извършва електронна търговия. Възложителят се е
задължил да плаща възнаграждение за „предоставяните консултации“ (чл.3, ал.1 от
договора). В договора било предвидено процентното възнаграждение по чл.3, ал.1 от
договора, но ако няма приходи или възложителят не иска да ги обяви на изпълнителя, е
уговорено минимално възнаграждение в размер на исковата сума за дадените устни
консултации за извършеното обучение.
Първоинстанционният съд обвързал устните консултации - предмет на договора - със
създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя- ответницата и
нейни клиенти. Този подход противоречал на изричното съдържание на сключения между
страните по делото договор, на неговия предмет и на уредените в него права и задължения
2
на страните.
Ако изпълнителят не изпълни кое да е свое задължение от изброените в чл.5 от
процесния договор (да подпомогне създаването на акаунти, да ги свърже или да дава съвети
през договорения срок), възложителят имал изрично уредено договорно правомощие да
прекрати договора с едноседмично предизвестие. Има право и да не заплаща договореното
минимално възнаграждение, ако прекрати договора преди изтичане на едномесечния срок на
обучение (чл.6, т.3). До приключване на устните състезания ответницата само оспорила
иска, защото договорът не бил изпълнен, но не е заявила твърдение да е упражнила кое да е
от тези свои договорни и законни права.
Писмената форма на процесния договор не била форма за действителност, а за
доказване. Щом е сключен в писмена форма, неговото прекратяване трябвало също да се
извърши в писмена форма. Нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото
ответницата била изложила твърдения, че е прекратила договора , поради неизпълнение.
Направила само изявление за неоснователност на иска, защото нито тя била извършвала
електронна търговия, нито изпълнителят я е консултирал.
Свидетелката Симона П.а дала показания за обстоятелства, които и ответницата не
твърдяла по делото - че е прекратила договора, като свидетелката уведомила ищеца по
телефона, че ответницата се отказва от него в края на 2019г. или в началото на 2020г.
Прекратяването на договора следвало да стане само писмено с едноседмично
предизвестие.
Показанията на св. П.а в тази част били неотносими към спора.
Неправилно съдът обвързал дължимостта на възнаграждението по договора с
конкретен резултат от дейността на ответница, тъй като ищецът не може да наложи на
възложителя определен обем от работа или конкретни действия, а е длъжен в едномесечен
срок от сключване на договора да го обучи (чл.5, ал.1) и след първоначалното обучение да
му помага със съвети, когато извършва електронна търговия (чл.5, ал.2 от процесния
договор).
В съдебното решение била обърната презумпцията, уредена в чл.264, ал.3 от ЗЗД.
В срока на договора и до шест месеца от изтичане на договорения срок въззиваемата
не била направила възражения за неправилно или за каквато и да е форма на неточно
изпълнение по договора. По силата на закона работата на жалбоподателя се считала за
приета.
Съдът в нарушение на установената в чл.264, ал.З от ЗЗД презумпция и на
съдопроизводствените правила вменил в тежест на ищеца да докаже приемането на
работата и поради липса на доказателства за това - отхвърлил иска.
Съдът приел в мотивите си ,че не е доказано работата да е извършена и мотивирал с
това отхвърлянето на иска.
Решението било постановено в нарушение на съдопроизводствените правила ,
3
уреждащи задължнението на съда да обсъди доказателствата и да постанови решението си
въз основа на анализа им. От показанията на св. И.ова се доказало изпълнението на
процесния договор от страна на ищеца.
Дори да се приемат показанията на св. П.а, че в края на 2019г. - началото на 2020г.
ответницата вече да е нямала желание да се занимава с електронна търговия, към този
момент тя вече била получила необходимото едномесечно обучение от ищеца и му дължала
минималното възнаграждение, за което е издала запис на заповед.
Съдът не анализирал доказателствата и не изложил каквито и да е мотиви по тях и
съответно не е направил от тях нужните, според жлбоподателя, правни изводи.
Предаване на резултата от работата по процесния договор се извършвало в реално
време при онлайн общуването между двете страни (би било същото и при срещи на живо
между тях). То не се е обективирало в протокол обр. 19 или друг вид двустранно подписан
приемо-предавателен протокол. Задължението на изпълнителя е да даде на възложителя
консултации как да извършва електронна търговия. Изпълнителят ще предаде своя опит и
ще обучи възложителя, а възложителят има право да получи консултации в процеса на
работа. Работата на изпълнителя - предмет на договора - са устни съвети. Работата на
изпълнителя съвпада с резултата от работата му по процесния договор: даване на устни
консултации.
Първоинстанционният съд недопустимо приравнил резултата от работата на
изпълнителя с резултата от работата на възложителя по извършване на електронна търговия,
като напр. „връзки между възложителя-ответницата и нейни клиенти, относно предлагането
и продажбата на стоки, чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия“.
Решението било неправилно, като тази неправилност произтичала от неточното
тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата
на формалната логика при разрешаване на правния спор.
Моли решението да бъде отменено и иска – уважен, като претендира разноски и за
двете инстанции.
Писмен отговор не е постъпил.
Адв. М.:- Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските.
Адв. П.: - Оспорвам жалбата. Представям списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие за тази инстанция. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
Адв. М.:- Ув. окръжни съдии, моля да уважите жалбата и отмените
обжалваното решение на РС по съображения изложени във въззивната жалба
и писмената защита пред първата инстанция. Моля, за присъждане на
разноските в двете инстанции.
Адв. П.: - Оспорвам жалбата, считам, че решението на РС е правилно.
Относно направеното възражение за прекратен договор е направен не с
отговора на ИМ, а много по-късно. Заявявам, че в отговора на ИМ съм
възразили, че самата ИМ не е ясна и не се установява от нея какво е правното
основание дали неизпълнени договорни задължения или настъпил
менителничен ефект. В първото съдебно заседание съм уточнил, че
възразявам именно, че не се дължи плащане, поради неизпълнени договорни
задължения и от двете страни, както на възложителя, така и на консултанта.
Посочил съм, че няма и доказателства, че такива консултации са дадени. От
разпитаните по делото две свидетели се установява. От свидетеля на
ищцовата страна казва, че живеят на един адрес, но на различни етажи, всеки
работи, но само в къщи. Но тя е виждала, как С. е работил с въпросна С..
Посочва платформите, с които е осъществена комуникацията, посочва, че
вижда, че отдолу платформата изписва името С., не посочва на коя платформа
е. Твърдя, че това нещо не се е случило и съдът не е кредитирал тези
показания. Още в първото съдебно заседание уточних, че ищецът не посочва
акаунти създадени от възложителя, от консултирания. Давам един пример,
това са не само акаунти в търговските платформи и банкови акаунт. Акаунт
по смисъла на българския тълковен речник това е абонамент към компютърна
система, която дава правото на лицето срещу потребителско име и парола да
влезе и ползва системата. Както търговските системи създават акаунти така и
системите за комуникация. Ако ищецът беше осъществил контакти с
възложителя освен един единствен визуален контакт, то той щеше да може да
посочи чрез кои акаунти и платформи се е свързвал. Ако аз седна на един
компютър има регистрирана поща АБВ, но нямам акаунт аз не мога да
осъществя контакт. По същия начин е и на останалите платформи. Разпита на
свидетелката Симона Бхатра именно установява защо това не се е случило,
защото двете страни макар и да нямат формално споразумение за
прекратяване на договора и същото да не е оформен в писмен вид, то те са се
разбрали да не изпълняват своите договорни задължения, както консултанта
да не дава услуги, така и възложителя да не заплаща. От разпита на
5
свидетелката казва, че тя нямаше физическа възможност, и няма техническа
възможност трябвало е първо да се учи за на компютър да работи и после
едва ли не да осъществи търговия. Свидетелката на ищцовата страна в своите
показания това е във вторият протокол по делото, казва, че срещите в
началото се осъществяват ежедневно, а в последствие един път седмично.
Вече се разреждат. Няма такова твърдение и доказателства, че с моята
доверителка са осъществявани такива срещи. Най-малкото ищецът можеше
да посочи на тази платформа с това потребителско име съм контактувал с нея
и съм давал консултации. Такова нещо няма нито в ИМ нито в последствие са
установени такива и възражението за недължимост на плащането, което се
претендира, е именно липса на изпълнено задължение от страна на
консултанта. Моля, със съдебният акт, който ще постановите да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно. Претендирам присъждане на
разноски.
Реплика адв.М.: – В отговора на ИМ се твърди недължимост на
исковата сума, поради неизпълнение на задълженията на двете страните по
договора, но не изпълнение и прекратяване в едномесечния срок от
сключване на договора, поради неизпълнение или с предизвестие това са
различни основания за прекратяване на договора. Нито веднъж възложителя
не е заявил твърдение, нито в отговора, нито в хода на първ. производство за
прекратяване на договора. От друга страна както сме заявили в отговора щом
договора е в писмена форма, трябва и прекратяването като форма за
доказване също да е в писмена форма. Показанията на свид. Бхатра беше, че,
тъй като възложителя нямал телефон на възложителя, както стояли на
тротоара свидетелката казала „Дай да се обадим на И. и аз ще му кажа, че се
отказваш от договора“. Както се установи от показанията на св. И.ова
доверителят няма достъп до банковата сметка на възложителя, няма достъп и
до акаунтите в Ибей и други начини за извършване на ел.търговия, поради
което е договорено възнаграждение което е процентно върху постъпленията,
но в случай, че възложителя не осигури такъв достъп, за да бъде проверено
какво е действителното състояние тогава дължи минималното
възнаграждение 5 000лв., което е предмет на иска. Не е необходимо да се
доказва по ден и час извършване на срещите. Основното е, че това са устни
консултации и това е предмета на договора.
Съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 20.10.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7