РЕШЕНИЕ

 

Номер 319                     14.06 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На двадесет и девети май, 2019  Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар:  Петя Цонкова

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 531 по описа за  2018  година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, твърди, че за периода 12.06.2015г. – 28.05.2018г. е предоставил на ответника „БАЛНЕОЛОЖКИ КОМПЛЕКС ХИСАР” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. “Ген. Гурко” № 1 услуга по пречистване на отпадъчни води – I –ва, II – ра и III – та степен на замърсеност.

Твърди, че на партидата на абоната с № ********** са прикачен 4 бр. водомери, единият от които се води „трайно необитаем“, т.е. не се използва за доставка на вода, а по останалите три с №№ 16401251693, 16401009528 и 16401395870 има начислени и неплатени количества пречистена вода както следва:

-         По водомер №16401009528 – 48937 м3;

-         По водомер № 16401251693 -248 м3;

-         По водомер № 16401395870 – 108 051 м3;

Или общо количество от 157 236 м3.

Ищецът посочва, че на осн. чл. 36, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 32 от Общите условия на Пловдивския ВиК оператор, количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя  питейна вода, като към това количество се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници. Поради посоченото, счита че количеството отведена и пречистена вода за горепосочения период е равна на количеството отчетена вода по трите водомера, т.е. в случая общото количество пречистени води е 157 236 м3.

Твърди, че за процесния период, след направени замервания на замърсяването на заустването на отпадъчните води в градската канализация, степента на замърсяване е била променяна няколко пъти. Така за периода от 12.06.2015 г. – 08.06.2016 г. отпадъчните води твърди да са били трета категория, за периода 09.06.2016 г. – 21.12.2016 г. отпадъчните води са били първа категория, за периода 22.12.2016 г.- 21.05.2017 г.  -  втора категория,  за периода 22.02.2017 г.-21.05.2017 г. отпадъчните води са били първа категория, за периода 22.05.2017 г. – 21.07.2017 г. – втора и за периода 21.07.2017 г. – до края на процесния период  - първа категория.

На следващо място твърди, че цената за пречистване за кубичен метър отпадъчни води за първа степен за периода 12.06.2015 г.- 31.05.2016 г. е съответно 0,48 лв. без ДДС, за втора степен  - съответно 0,72 лв. без ДДС, за трета степен  - 1.20 лв. без ДДС и за битови и приравнени на битови – 0,24 лв. без ДДС, като посочените цени са одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № Ц-7/23.02.2015 г. и са утвърдени със Заповед № 45/26.02.2015 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив в сила от 01.03.2015 г.

Твърди, че цената за пречистване за кубичен метър отпадъчни води за първа степен за периода 01.06.2016 г. – 30.06.2017 г. е съответно 0,59 лв. без ДДС, за втора степен  - съответно 0,88 лв. без ДДС, за трета степен  - 1.47 лв. без ДДС и за битови и приравнени на битови – 0,29 лв. без ДДС, като посочените цени са одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № Ц-12/31.05.2016 г. и са утвърдени със Заповед № 160/31.06.2016 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив в сила от 01.06.2016 г.

Твърди, че цената за пречистване за кубичен метър отпадъчни води за първа степен за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. е съответно 0,582 лв. без ДДС, за втора степен  - съответно 0,848 лв. без ДДС, за трета степен  - 1.115 лв. без ДДС и за битови и приравнени на битови – 0,493 лв. без ДДС, като посочените цени са одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № БП - Ц-6/20.06.2017 г. и са утвърдени със Заповед № 169/20.06.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив в сила от 01.07.2017 г.

Твърди, че цената за пречистване за кубичен метър отпадъчни води за първа степен за периода 01.01.2018 г. – до края на процесния период е съответно 0,595 лв. без ДДС, за втора степен  - съответно 0,867 лв. без ДДС, за трета степен  - 1.139 лв. без ДДС и за битови и приравнени на битови – 0,504 лв. без ДДС, като посочените цени са одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № БП - Ц-6/20.06.2017 г. и са утвърдени със Заповед № 169/20.06.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив в сила от 01.07.2017 г.

Съобразно изложеното, твърди се, че за горепосочените периоди на ответника са издадени фактури, подробно описани в исковата молба, възлизащи на общата стойност от 158 520,36 лв. с ДДС. Твърди, че по тези фактури са осъществени частични плащания, като потребителят изцяло е заплатил сумите за доставка на питейна вода, изцяло сумата  за отвеждане на отпадъчни води и частично сумите за пречистване. Така по отделните фактури има остатъци за заплащане за пречистване на отпадъчните води на обща стойност 95 757,79 лв. с ДДС, както следва по фактури с №:

-        35795495/18.12.2017 г.         остатък       за      заплащане -  425,48      лв.;

-        36226665/22.01.2017 г.         остатък       за      заплащане -  56,97        лв.;

-        36226666/22.01.2017 г.         остатък       за      заплащане -  50,45        лв.;

-        36226667/22.01.2017 г.         остатък       за      заплащане -  0,22          лв.;

-        36226671/22.01.2017 г.         остатък       за      заплащане -  243,65      лв.;

-        36226672/22.01.2017 г.         остатък       за      заплащане -  215,56      лв.;

-        36661442/28.02.2018 г.         остатък       за      заплащане -  82,33        лв.;

-        36661447/28.02.2018 г.         остатък       за      заплащане -  316,89      лв.;

-        36905626/26.03.2018 г.         остатък       за      заплащане -  65,64        лв.;

-        36905628/26.03.2018 г.         остатък       за      заплащане -  418,05      лв.;

-        37257904/30.04.2014 г.         остатък       за      заплащане -  89,32        лв.;

-        37257906/30.04.2014 г.         остатък       за      заплащане -  353,21      лв.;

-        37500256/28.05.2018 г.         остатък       за      заплащане -  531,22      лв.;

-        37500257/28.05.2018 г.         остатък       за      заплащане -  7,14          лв.;

-        37500258/28.05.2018 г.         остатък       за      заплащане -  2282,66лв.

Върху всяка от посочените главници, ищецът е начислил лихви за забава, обективирани в разписки, като общо непогасените задължения за лихви за забава върху непогасената част от главниците счита, че са на обща стойност от 13 088 лв., като същите са описани подробно в Приложение 1 към исковата молба.

Посочва, че към настоящия момент отношенията между абоната и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Твърди, че след дълга кореспонденция с ответното дружество и спор относно обстоятелството към коя група следва да се причислят отпадъчните води на същото, ответникът едностранно е определил, че следва да заплаща пречистването на отпадъчните си води по тарифата за битови и приравнени на тях потребители, а не с определената степен на замърсяване за промишлени и други стопански потребители /т.нар „производствени отпадъчни води”/, както би трябвало да бъде според ищеца.

Счита, че ответникът, който упражнява дейност като хотел, следва да бъде инкасиран като потребител, чиито отпадни води трябва да бъдат причислени към графата „Промишлени и други стопански потребители”. В тази връзка посочва, че съгласно практиката на КЕВР към категорията „Промишлени и други стопански потребители” спадат и тези, които без да осъществяват производствена дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално- битовите такива, като за тяхното пречистване са необходими допълнителни разходи от страна на ВиК оператора. Горното е по аргумент на противното чл. 16, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Т.е според ищеца, обекта на абоната формира отпадъчни води със състав и свойства, които попадат в категорията „производствени отпадни води” и ползвателите на услугата „пречистване на отпадни води”, собственици на тези обекти, не следва да бъдат третирани като битови и приравнени на тях.

Отделно от това посочва, че в параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населени места, „производствени отпадъчни води” означава отпадъчни води, които в резултат на производствена, стопанска или други дейности са различни по състав и свойства от фекално-битови отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности.

Също така посочва, че цитираната Наредба 7/2000 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.) е акт, който е въведен в законодателството преди вече повече от 15 години, на основание чл.135, т. 11 от Закона за водите и не е изменян въобще през този времеви диапазон от 2000 г. - до настоящия момент. Въведените в него условности, ищецът счита за остарели и несъотносими към действащото нормативно положение. Същевременно посочва, че приложение следва да намери и законодателството на ЕС. Посочва, че действително Директива 91/271/ЕИО  не е транспонирана в  българското законодателство, но доколкото в Регламент (ЕО) с номер 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. е посочена промяна на Директива 91/271/ЕИО (в параграф 4.2), според ищеца това директно води до извода, че въпросната директива е приложима в законодателството ни. Посочва, че съгласно дадената в чл.2, параграф 3 от Директива 91/271/ЕИО дефиниция, „промишлени отпадъчни води” са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води. Тази дефиниция е по - либерална от дадената такава за „производствени отпадъчни води” в Наредба 7/2000 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.). Това обстоятелство и съотносимостта към основния принцип „замърсителят плаща”, посочен в чл. 191 от Договора за функционирането на европейския съюз, според ищеца води неминуемо до извода, че този който „изпуска” промишлени отпадъчни води в канализационната система на населеното място следва да заплаща по определената степен, установена с анализни удостоверителни документи. Съобразно изложеното ищецът счита, че следва да се приложи чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, т.е. че обсъжданата директива следва да се прилага пряко в законодателство на РБългария и всички нормативни актове, които ѝ противоречат следва да не се прилагат.

На следващо място, ищецът счита, че е необходимо да се направи разграничение на видовете потребители.  Според ищеца хотелът, къщите за гости, стаите за гости, СПА центровете по своята същност са стопански субекти и не могат да бъдат приравнени към обикновения битов потребител, защото той потребява услугата от ВиК дружеството за стопански нужди. Посочва, че всеки един хотел, къща за гости, СПА комплекс е търговец по смисъла на търговския закон и предоставя определени видове услуги, съобразно изискванията на Закона за туризма. В допълнителните разпоредби на Закона за туризма са дадени легални дефиниции за хотел, семеен хотел, къща за гости,стаи за гости и т.н., където регламентът е, че това е сграда или функционално свързани сгради, които предлагат основни и допълнителни туристически услуги и че следва да разполагат поне с едно заведение за хранене и развлечения. В същите допълнителни разпоредби е дадена дефиниция на ресторант, основни и допълнителни туристически услуги, а също така и съотносимите към този казус дефиниции на хотел. Поради тази причина счита, че с оглед на това, че се осъществява стопанска дейност като се предоставя определен вид услуги, хотелът, къщите за гости, стаите за гости, СПА центровете не може да се класифицират и приравнят на обикновен битов потребител.

Също така посочва, че от синтактичното тълкуване на § 1, т. 1 от Наредба № 7/14.11.2000 г. става ясно, че за да бъдат определени като производствен вид отпадъчни води, същите следва те да бъдат изпускани в резултат на: 1. производствена, стопанска или друга дейност и 2. по своя произход, състав и свойства да са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат на човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности. Счита, че отпадъчните води от хотелите и в частност от хотела, опериран от ответното дружество, безспорно са в резултат от стопанска дейност, безспорно произходът им е различен от фекално-битовите отпадъчни води и не са резултат от битово-домакински дейности /понеже са изходящи от стопанска сграда, не следва да се квалифицират със същия произход като битовите и не следва да се приема, че са в резултат от домакински дейности/.

Отделно от това посочва, че в случай, че има несъгласие с определената съгласно взетите проби категория на отпадните води, то чл. 27а, ал. 5-7 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ описва подробна как следва да се процедира при несъгласие с определената степен на замърсеност. За това активната страна следва да е самия потребител. Това става с подаване на заявление за съгласуване на ден за вземане на пробата, определяне на акредитираната лаборатория. Следва да се има предвид, че при вземането на пробата трябва задължително да присъства оправомощено лице от Лабораторията при ВиК - Пловдив.

Твърди, че ответното дружество не е подало в нормативноустановения срок възражения срещу издадените фактури в седмодневния срок от изтичането на срока за плащане, съгласно ал. 2 от чл. 40 на Наредба № 4 и в тридесетдневния срок по чл. 34, ал. 1 от Общите условия на Пловдивския ВиК оператор. Това навежда на извода, според ищеца, че след като не се е противопоставил в горните срокове срещу фактурите, то същите са дължими.

С оглед всичко гореизложено, иска от съда са постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 95 757.79 лв. /деветдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от частично неплатени задължения за услугата пречистване на отпадъчни води за периода 12.06.2015 г. - 28.05.2018 г., както и неплатени мораторни лихви за периода 31.08.2015 г. - 31.05.2018 г. в размер на 13 088 лв. /тринадесет хиляди осемдесет и осем лева / за обект, находящ се в гр. Хисаря, „Хотел Хисаря”, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира и направените в производството разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева.

 

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е заплатил в цялост сумите за предоставени услуги доставка и пречистване на вода. Посочва, че спорът с ищеца е относно таксуването за пречистване на отпадни води като според него ищецът напълно неоснователно я таксува като услуга за промишлени води от 1-ва до 3-та степен замърсеност (максималната за промишлени обекти).

На първо място, твърди, че извършените анализи на проби на отпадните води не отговарят на задължителните изисквания като брой и условия, защото съгласно представените документи, за 2015г. е взета една проба, за 2016г. - две проби, за 2017г. -три проби. Посочва, че съгласно Таблица 3 на ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА на ЕО от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО), което изискване е транспонирано в Приложение № 3 на НАРЕДБА № 6 от 09.11.2000  г., за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти ( обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) минималният брой проби, които трябва да се вземат за една година през еднакви интервали, се определя въз основа на капацитета на селищната пречиствателна станция: от 2000 до 9999 еж. 12 проби през първата година; 4 проби през следващите години, ако отпадъчните води са отговаряли на изискванията на тази наредба; ако една от 4-те проби не отговаря, тогава отново 12 проби трябва да се вземат през годината, която следва, от 10 000 до 49 999 еж. 12 проби от 50 000 еж. или повече 24 проби".

Посочва, че са представени протоколи за взети проби, писма до лаборатории, но не са представени никакви документи за замерените стойности - вид и размер, за да се прецени съответствието им с търсените суми.

Твърди, че степента на замърсеност на отпадни води на промишлените предприятия се определя на база НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (, обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.), както и според Приложение № 2 към чл. 6 - Максимално допустими концентрации на вещества в производствените отпадъчни води, изпускани в канализационните мрежи на населените места или в селищните пречиствателни станции от НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000         г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води е канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.), където извън основните показатели за всички видове води НВ, БПК5 и ХПК, са дадени стойности за още 22 химични показателя, относими за производствените води, за каквито се отнася НАРЕДБА № 7/2000г.

Допълнително посочва, че съществуват нормативни изисквания относно броя на взетите проби, температура, липса на светлина и други условия, които имат значение относно легитимността на анализа.

Също така, посочва че в Заповед № 45 от 26.02.2015г. на управителя на „В и К" ЕООД Пловдив, в т.II, където се утвърждават нормите за условията и реда за заустване на производствени води в канализационните системи на населените места, стойностите на показателите НВ, БПК5 и ХПК за първа степен на замърсеност, са близки или дори по-ниски от стойностите, заложени в Таблица 1 на ДИРЕКТИВА (91/271/ЕИО), където са посочени изискванията относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, т.е. такива, каквито водите трябва да се изпускат от градските пречиствателни станции във водните басейни. Тези стойности съответстват напълно на Таблица № 1 от НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (т.е. след пречистването). Според ответника възниква въпросът, как е възможно степента на замърсеност на „производствените" отпадни води да е по-ниска от допустимата степен на замърсеност на пречистени отпадни води от градската канализационна мрежа, които се вливат във водните басейни. Поради това счита, че стойностите на замърсеност се определят в голяма степен произволно и не съответстват на нормативно заложените. Посочва също, че в тази заповед на управителя на „В и К" ЕООД, Пловдив, в т.II, където се утвърждават нормите за условията и реда за заустване на производствени води в канализационните системи на населените места е записано „в зависимост от натоварването на селищната пречиствателна станция" като това натоварване не е посочено за конкретния случай, нито относимостта му към посочените стойности.

Прави възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на претендираните суми по фактурите, издадени преди 06.07.2015г. (датата на исковата молба), а именно първите шест фактури от исковата молба - ф. N2 26934914/12.06.2015г., ф.№2693412/12.06.2015г., ф.№ 26964910/12.06.2015г., ф. № 27127947/02.07.2015г., ф.№ 27127948/02.07.2015г. и ф. № 27127949/02.07.2015г. на обща стойност 12 348 лв.

На следващо място не счита, че става въпрос за производствени отпадни води. Посочва, че доколкото съществува някакъв вид преработка, то такава има единствено в ресторанта на комплекса, като тази дейност по вид и характер не се различава от битовата готварска дейност, само е в по-голям обем. Счита, че в отношенията между страните следва да се приложи НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, която се отнася за промишлени производства, при който се отделят опасни и вредни вещества. Посочва, че тази НАРЕДБА № 6/2000г. в най-голяма степен припокрива съдържанието на цитираната в исковата молба ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО), която се отнася за някои видове промишлени производства посочени в Приложение III на нормативния акт.

Счита, че напълно неоснователно ищецът твърди, че след като в хотелите се извършва стопанска дейност от търговец по смисъла на действащото законодателство, то няма как ОВ да бъде с „питейно-битов характер". Това според него е неправилна интерпретация, защото услугата за отвеждане и пречистване на ОВ се заплаща не според вида и стопанското качество на потребителя, а според съдържанието и характеристиките на отпадните води. Аналогията с други режими на третиране на правните субекти, според това, дали са стопански, търговски субекти или физически лица, в случая е напълно неуместна защото е в противоречие с материалния закон.

Твърди също, че В и К операторът извършва пробовземане, без да е налице правно основание за това, тъй като по Наредба № 4/2004г. за реда за присъединяване към водопреносната мрежа и канализационната система не е предвидено такова замерване на замърсяването на ОВ от битово-питеен характер. Счита, че замерването се извършва при пълно нарушение на начина, по който се извършва мониторинга, предвиден в Наредба № 6/2000г. (без да е налице минимален брой проби, всяка от тях взета за период от 24 часа, при необходимите условия за температура и светлина, които следва да отчитат средностатистически стойности и да изключват екстремни такива и при които не се анализират само три показателя- Биохимична потребност от кислород (БПК5), Химично - потребен кислород (ХПК) и неразтворени вещества, относими за всички видове води, а се извършват замервания за промишлени замърсители и др. п.).

Претендира присъждане на съдебните и деловодни разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

В депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва изложеното от ответника. Посочва, че НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г.  е отменена на 04.08.2015 г., поради което същата не би следвало да намери приложение в настоящия казус. Счита направеното възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно, като посочва, че давността по трите фактури от 12.06.2015 г. е започнала да тече на 12.07.2015 г. ( т.е. след изтичане на 30-дневния срок за плащане, предвиден в чл .33, ал.2 от Общите условия на Пловдивския ВиК) и е изтекла на 12.07.2018 г. (т.е. след депозиране на исковата молба в съда). За трите фактури от 02.07.2015 г. посочва, че давността е започнала да тече на 01.08.2015 г. и е изтекла на 01.09.2018 г. 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Безспорно е по делото, че между страните е налице облигационно правоотношение по повод доставяната от ищеца услуга за пречистване на отпадни води, по договор при действащи публично известни „Общи условия“ на ВиК оператора по отношение на процесната услуга, т.е. няма сключена изрична облигация. Не се спори между страните, че за периода 12.06.2015г. – 28.05.2018г. ищецът е предоставил на ответника по партидата на абонат с № **********  пречистени води в общо количество - 157 236 м3. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът в качеството си на потребител изцяло е заплатил сумите за доставка на питейна вода, изцяло сумата  за отвеждане на отпадъчни води и частично сумите за пречистване. Също не се спори по делото, че количеството предоставена питейна вода отговаря на количеството пречистена такава, в какъвто аспект съществуват и нормативни правила. Също така е безспорно между съконтрагентите, че постъпилото от ответника плащане относно пречистване на отпадните води покрива изцяло стойността на услугата, ако се приеме, че се касае до вода използвана за битови нужди. Ищецът в тази връзка твърди, че ответникът, който упражнява дейност като хотел, следва да бъде инкасиран като потребител, чиито отпадни води трябва да бъдат причислени към графата „Промишлени и други стопански потребители”. В тази връзка посочва, че съгласно практиката на КЕВР към категорията „Промишлени и други стопански потребители” спадат и тези, които без да осъществяват производствена дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално- битовите такива, като за тяхното пречистване са необходими допълнителни разходи от страна на ВиК оператора. В случая се твърди, че пречистването на отпадните води на ответника следва да бъдат таксувано по цени за промишлени и други стопански потребители.

С оглед на изложените безспорни факти единственото, което следва да се установи в процеса е каква е природата на отпадните води на ответното дружество и по какви цени следва да бъде тарифирано тяхното пречистване от ищеца.

Действително по делото се установява, от съдържанието на приетата ССЕ, че процесните фактури са осчетоводени от ответника. Това в случая може да се приеме за доказателство, че услугата, която обективират първичните счетоводни документи е извършена от ищеца, но с оглед на постъпилите само частични плащания и образувал се правен спор между страните относно качеството на отпадните води, това обстоятелство не би могло да обоснове извод, че длъжникът се е съгласил с цената обективирана от кредитора.

Също така следва да бъде уточнено и обстоятелството, че решенията на САС, ВАС и на КЕВР, представени от ищеца в съдебното заседание на 24.04.2019г. не се считат от настоящия съд за задължителни с оглед на предмета на произнасяне на административния орган. В случая решението на КЕВР няма качеството общ административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица/чл.65 от АПК/, нито е нормативен административен акт, който да бъде респектиран от настоящия съд. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съдебното производство по проверка законосъобразността на решението на КЕВР е проведено по реда на чл. 145 и сл. от АПК, т.е. по правилата за оспорване на ИАА, като за останалите два вида – ОАА и НАА, е предвиден различен съдопроизводствен ред, който в случая не е приложен. Също така, съобразно чл.45 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред. Т.е. препращането е към състезателното производство по гражданско правен ред, каквото е именно настоящото. Т.е. преценката на административния орган относно качеството на отпадните води обективирана в мотивите на решението на КЕВР, която е споделена и от ВАС не обвързва настоящия съд.

Отношенията между ищеца и ответника във връзка с ВиК услуги се уреждат по регулаторната нормативна уредба и по реда на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, одобрени с Решение №ОУ-09от 11.08.2014 г. от КЕВР. Съгласно от чл. 8, ал. 4 на Наредба №4 потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия, различни от общите на основание на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. Такъв договор между „ВиК" ЕООД - гр. Пловдив, и „Балнеоложки комплекс Хисар" АД - гр. Хисаря за процесния период не е сключен, поради което отношенията през процесния период се регулират по ОУ. Съгласно чл. 27а, ал. 1 от Наредба Ms 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК операторът осъществява контрол върху степента на замърсеност на производствените отпадъчни води за съответствие с изискванията за максимално допустимите концентрации на вещества в заустваните в канализационните мрежи производствени отпадъчни води, определени с договора за предоставяне на услугите ВиК.

Дефиниция на понятието „производствени отпадъчни води” е дадена в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 7 от 14 ноември 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и съгласно този текст това са отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности.

Следователно към категорията „промишлени и други стопански потребители” спадат и тези, които без да осъществяват производствена или търговска дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално-битовите такива (резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности), като за тяхното пречистване са необходими допълнителни разходи от страна на ВиК оператора. Също така от дадената дефиниция следва и извода, че дори и да е налице производствена или стопанска дейност, ако същата не генерира отпадни води, които по своя произход се различават от фекално битовите води, то същите също не би могло да бъдат приравнени на промишлените.

Анализирайки съдържанието на ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води /91/271/ЕИО/ съдът не намира противоречие с изразеното по – горе съдържание на нормативната база на РБългария по темата. По смисъла на посочената директива „битови отпадъчни води“ са отпадъчните води, изпускани от жилищни помещения и учреждения и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности; „промишлени отпадъчни води“ са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води. Водещо основание за разграничението на отпадните води следва да се счита съдържанието им, като битови са тези, чието съдържание е главно с продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности, а не субекта страна по облигационното отношение с оператора, нито извършваната от него дейност. На следващо място в чл.2 при даване дефиницията на „промишлени отпадни води“ се прави също разграничението с употребяване на изключението „освен“ за битови отпадни води и дъждовни води. Несъмнено текста на цитираната разпоредба следва да се тълкува в аспекта, че ако при извършване на търговска дейност отпадните води са с битов характер, то същите не следва да заплащат като промишлени води. Ако се държи на теза, че  по директивата „промишлени отпадъчни води“ са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, то в съдържанието на същата нямаше да е налице нуждата от посоченото изключение. При неговото съществуване изводът, който според съда резонира на смисъла на разпоредбата е, че ако от един търговски обект се изпускат отпадни води със състава на битовите, то същите не могат да се квалифицират, по смисъла на директивата, като „промишлени отпадъчни води“.  Тук е мястото да се посочи, с оглед извършеното оспорване от ответника, че официалният превод на документа е несъмнено точен и правилен съобразно текста на директивата на английски и френски език. Дори и да съществуват някакви съмнения в съдържанието на думата „any“ използвана в английската версия, френският текст с използвания израз „toutes les eaux“, който еднозначно се превежда, като „всички води“, категорично обосновава направения извод.

Принципно, за да се констатира какви са процесните отпадни води се налага изслушването на съдебна експертиза, тъй като правораздавателният орган не притежава специални знания в изследваната област. По делото са изслушани две съдебни експертизи, единична и тройна, които по същество излагат сходни изводи. Изричното заключение на тройната СТЕ е, че въз основа физико-химичните показатели на отпадъчните води от процесния обект и начина на формиране показват, че същите са със замърсяване от битов характер, като не се констатират производствени по характер замърсявания и не могат да се характеризират като „производствени отпадъчни води". В аналогичен аспект е и заключението по назначената единична СТЕ. Също така експертизите правят и извод, че по делото не се установява наличие на производствени замърсители в ОВ на процесния хотел извън характерните за отпадъчни води от битов характер. ОВ на процесния хотел са формирани от стопанисване и експлоатация на хотелски комплекс. Характера на формирането им е предпоставка да се заключи, че не се различават по характер и параметри от ОВ на битовите потребители и т.н. Съвкупния анализ на събрания доказателствен материал и съдържанието на двете СТЕ води на еднозначния извод, че в случая искът се явява неоснователен, тъй като изпусканите от ответника отпадни води са с фекално- битов характер. Самият ищец в своето изложение сочи, че съгласно практиката на КЕВР към категорията „Промишлени и други стопански потребители” спадат и тези, които без да осъществяват производствена дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално- битовите такива, като за тяхното пречистване са необходими допълнителни разходи от страна на ВиК оператора. Т.е. тезата застъпена от ищеца, както и от КЕВР е в посока анализ и състояние на отпадните води и обстоятелството, че за промишлените се налага допълнителни разходи по пречистване затова цената на услугата е по – висока. Именно по – големите разходи на оператора са логичният мотив, който да повлияе на крайната цена. Ето защо и теза, че тъй като отпадните води изтичат от обект, в който се извършва търговска дейност, следва да се считат априори за промишлени, не може да бъде адекватно обоснована, нито с наличните нормативни правила, нито по правилата на формалната логика. Правилното и законосъобразно процедиране на оператора на ВиК услугите е третиране на водите съобразно техния химичен състав. В случая, както се установи по делото, същите са с фекално – битов характер и за тяхното пречистване ответникът е заплатил дължимата цена.

При този изход от спора следва ищецът да понесе сторените от ответника съдебни разноски, каквото искане е отправено до съда, въпреки че не е представен списък за разноските. При проверка обаче не се установи по делото да е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и ще се присъди направения разход по назначената единична СТЕ.  Ето защо и ПОС

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ВиК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. 6 септември № 250 против БАЛНЕОЛОЖКИ КОПЛЕКС ХИСАР АД с ЕИК 115035506115010670 със седалище и адрес на управление гр.Хисар, бул. Генерал Гурко №1 с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 95 757.79 лв. /деветдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от частично неплатени задължения за услугата пречистване на отпадъчни води за периода 12.06.2015 г. - 28.05.2018 г., както и неплатени мораторни лихви за периода 31.08.2015 г. - 31.05.2018 г. в размер на 13 088 лв. /тринадесет хиляди осемдесет и осем лева / за обект, находящ се в гр. Хисаря, „Хотел Хисаря”, като неоснователни.

ОСЪЖДА ВиК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. 6 септември № 250 да заплати на  БАЛНЕОЛОЖКИ КОПЛЕКС ХИСАР АД с ЕИК 115035506115010670 със седалище и адрес на управление гр.Хисар, бул. Генерал Гурко №1 на осн. чл.78 от ГПК сумата от 150 лева направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :