Решение по дело №2978/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2637
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 27 април 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20201100502978
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№…

гр. София 27,04,2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение,  в закрито заседание в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

СЪДИЯ:  Маргарита Апостолова                                                              

Галя Вълкова

 

като разгледа докладваното съдия М.Апостолова гр. дело N2978 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

          Образувано е по жалба на А.И.Р. срещу действия на  ЧСИ У.Д., рег.№858 на КЧСИ по изпълнително дело №20198580401501, с които е насочено изпълнение върху имущество на длъжника,  чрез налагане на запор върху банкови сметки, с налични парични средства, които са несеквестируеми в Банка ДСК ЕАД и У.Б.АД, запор върху вземания от НОИ и запор върху получавано трудово възнаграждение в Пловдивски театър „Н.О.М.“. Излага съображения, че съдебният изпълнител неправомерно е наложил запор върху възнаграждението на жалбоподателя в Пловдивски драматичен театър, тъй като получавания хонорар е в размер под минималната работна заплата и изцяло несеквестируем по смисъла на чл.446 от ГПК. Незаконосъобразен е и наложения запор върху вземане за пенсия от Национален осигурителен институт, тъй като размерът на  пенсията от 508,77лв. е под минималната работна заплата, поради което е  несеквестируемо вземане. Излага доводи, че  наложения запор на вземания от трети лица по банкови сметки е незаконосъобразен именно поради постъпване на суми по тях, които са изцяло несеквестируеми.

            Предвид изложеното моли наложените запори да бъдат отменени. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока за отговор постъпил по реда на чл.436 от ГПК -взискателят Т.С.ЕАД  не излага становище по основателност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ У.Д.излага становище за допустимост на жалбата, с която се обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, но по същество счита  същата за неоснователна.

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирана страна в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК срещу насочване на изпълнението от съдебния изпълнител чрез налагане на запор върху банкова сметка ***, У.Б.АД, НОИ и Драматичен театър Н.О.М. гр.Пловдив.

Видно от преписката по делото изп.д.№20198580401501 по описа на ЧСИ У.Д.е образувано по молба на взискателя Т.С.ЕАД от 16,12,2019год. на основание издаден изпълнителен лист  от 25,11,2019год., издаден по гр.д.№59365/2016год., СРС срещу А.И.Р. за осъждане за сума 1892,24лева-главница, 62,88лв.-главница –дялово разпределение, 140,74лв.-лихва  за забава, за периода от 15,09,2015год. до 11,10,2016год., лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,91лв., ведно със законната лихва от 24,10,2016год. до  изплащане на  вземането.

В хода на изпълнението по описа на ЧСИ Д.е изпратено съобщение/ПДИ/ до  А.Р., връчено на 04,02,2020год.

            Със запорно съобщение от 23,01,2020год. е наложен запор върху вземанията на жалбоподателя в Банка ДСК ЕАД, У.Б.АД, НОИ, а на 28,01,2020год. е  наложен запор и по отношение вземането към Драматичен театър гр.Пловдив –Н.О.М. за сума в размер на общо 3372,10лв.

  С уведомление по чл.508 ГПК  трето лице У.Б.АД  е съобщило на ЧСИ -длъжникът  А.Р.  да има открита банкова сметка, ***м момента на налагане на  запора липсва свободен авоар. От Банка  ДСК ЕАД е постъпило уведомление  за открита разплащателна сметка на длъжника, по която се  изпълнява предходно наложен запор. От Драматичен театър гр.Пловдив е постъпило уведомление да се  превежда сума по предходно наложен запор. От НОИ е постъпило уведомление за  несеквестируемост на  вземането на  длъжника за  пенсия, тъй като е  в размер на 508,77лв.

 Насочването на изпълнението подлежи на преценка по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия нарушаващи несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава  несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР №2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от жалбата, с оглед твърдението за приложено изпълнителното действие/ запор/възбрана/ от ЧСИ, с което се създава възможност за удовлетворяване на взискателя, чрез накърняване несеквестируемостта на вземането или възможността вземането да бъде получено само от титуляра, което определя и защитимия правен интерес  от търсената съдебна защита.

 В конкретния случай видно от уведомлението на банка У.Б.АД сумите по сметка на длъжника имат несеквестируем характер –пенсия, която видно от уведомлението на НОИ и  приложена  справка е в размер на 508,77лв./съгласно чл.446, ал.1 от ГПК/. При постъпването им по банкова сметка ***, в случай, че не са постъпили по-рано  от един месец преди налагане на запора. Секвестируема би била наличността по сметка преди постъпилото последно по ред плащане, тъй като съставлява спестявания на длъжника-/мотиви към т.13 от ТР 2/2014год./. С оглед нормата на чл.446а, ал.2 от ГПК в тази хипотеза запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите  и обезщетенията по чл.446, ал.1 ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размер на  минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка. В този смисъл е и уточнението в запорното съобщение изпратено на банката 20,02,2020год., с което ЧСИ е посочил запорът да не се счита  наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи  от националния осигурителен институт или имащи характер на трудово възнаграждение, социални  помощи и обезщетения, с изключение на сумите имащи този характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ  месеца на налагане на  запора и обезщетение  при пенсиониране. Предвид изложеното жалбата е неоснователна, тъй като насочването на  изпълнението, чрез налагане на запор не обхваща доходите на жалбоподателя от доход от пенсия с размер под минималната работна заплата.

Аналогично е и съображението за неоснователност на жалбата по отношение на наложения запор в банка ДСК ЕАД. От друга страна  за ЧСИ възниква задължение да събере необходимата информация за основанието и размер на  сумите по банкова сметка, ***ст, ако е налице такава, което задължение възниква след получаване на  уведомлението от страна на третото лице по чл.508 от ГПК. Едва след като установи по сведение на  банката или длъжника основанието и размер на  доходите може да  зачете несеквестируемостта, евентуално да върне получени суми на длъжника, ако междувременно са  събрани, въз основа на  наложения запор. В конкретния случай в уведомленията на двете банки не е  посочено дали е имало наличност по сметка към налагане на  запора, какво е основанието и размерът на постъпленията, която информация следва да бъде събрана от ЧСИ, доколкото не се  представя и от длъжника.

Налагането на запор върху изцяло несеквестируемо вземане я нарушава, какъвто е абсолютно несеквестируемият минимум от доход от  трудово възнаграждение или пенсия в размер на минималната работна заплата. Въпреки това  по делото няма данни дали доходът на  жалбоподателя от възнаграждение при Драматичен театър гр.Пловдив е изцяло несеквестируем-под минималната работна заплата, която към налагане на запора е в размер на 610,00лв.  В уведомлението по чл.508 от  ГПК трето лице сочи да се изпълнява предходно наложен запор, но не се  сочи размер на  възнаграждението, доказателства за   това не се  представят и  към жалбата, а от приложената по делото справка от НОИ е  видно последното изплатено възнаграждение за м.10,2019год. в размер от 1320,00лв. да е  над МРЗ. В този  смисъл жабата по отношение насочване на изпълнението, чрез запор върху доход от Драматичен театър Пловдив е неоснователна.

Основателна е  жалбата по отношение насочване на  изпълнението, чрез налагане на   запор върху пенсия на  длъжника от НОИ. Видно от приложените доказателства същата е в размер -508,77лв. или под  абсолютния несеквестируем минимум –МРЗ в размер на 610,00лв. Ето защо  като последица от основателността на  жалбата насочването на изпълнението, чрез налагане на запор подлежи на отмяна, дори без да е отправено искане за това.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на  длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.  Предмет на  настоящото производство е законосъобразността на действията на  съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба вх.№5078/11,02,2020год. по описа на ЧСИ У.Д., рег.№858 от КЧСИ  на А.И.Р. по изпълнително дело №20198580401501, насочване на  изпълнението върху имущество на длъжника, чрез налагане на  запор със съобщение изх.№3166/21,01,2020год., получено от НОИ на 23,01,2020год., с оглед несеквестируемост на дохода.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№5078/11,02,2020год. по описа на  ЧСИ У.Д., рег.№858, от КЧСИ на А.И.Р. по изпълнително дело №20198580401501,  в частта, с която се обжалва насочване на  изпълнението върху имущество на длъжника,  чрез налагане на запор върху банкова сметка ***, У.Б.АД и Драматичен театър Пловдив Н.О.М. като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                                            

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           СЪДИЯ:1.

 

 

                                                                       2.