Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. София 27,04,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа докладваното съдия М.Апостолова гр.
дело N2978 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на А.И.Р. срещу действия на ЧСИ У.Д., рег.№858 на КЧСИ по изпълнително
дело №20198580401501, с които е насочено изпълнение върху имущество на
длъжника, чрез налагане на запор върху
банкови сметки, с налични парични средства, които са несеквестируеми в Банка
ДСК ЕАД и У.Б.АД, запор върху вземания от НОИ и запор върху получавано трудово
възнаграждение в Пловдивски театър „Н.О.М.“. Излага съображения, че съдебният
изпълнител неправомерно е наложил запор върху възнаграждението на жалбоподателя
в Пловдивски драматичен театър, тъй като получавания хонорар е в размер под
минималната работна заплата и изцяло несеквестируем по смисъла на чл.446 от ГПК. Незаконосъобразен е и наложения запор върху вземане за пенсия от
Национален осигурителен институт, тъй като размерът на пенсията от 508,77лв. е под минималната
работна заплата, поради което е
несеквестируемо вземане. Излага доводи, че наложения запор на вземания от трети лица по
банкови сметки е незаконосъобразен именно поради постъпване на суми по тях,
които са изцяло несеквестируеми.
Предвид
изложеното моли наложените запори да бъдат отменени. Претендира разноски в
настоящото производство.
В срока за отговор постъпил по реда на
чл.436 от ГПК -взискателят Т.С.ЕАД не излага становище по основателност на
жалбата.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ У.Д.излага становище за допустимост на жалбата, с която се обжалва насочване на изпълнението върху
имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, но по същество счита същата за неоснователна.
Депозираната жалба е подадена от
активно легитимирана страна в изпълнителното производство, в законоустановения
срок по чл.436, ал.1 от ГПК срещу насочване на изпълнението от съдебния
изпълнител чрез налагане на запор върху банкова сметка ***, У.Б.АД, НОИ и
Драматичен театър Н.О.М. гр.Пловдив.
Видно от преписката по делото
изп.д.№20198580401501 по описа на ЧСИ У.Д.е образувано по молба на взискателя Т.С.ЕАД
от 16,12,2019год. на основание издаден изпълнителен лист от 25,11,2019год., издаден по гр.д.№59365/2016год.,
СРС срещу А.И.Р. за осъждане за сума 1892,24лева-главница, 62,88лв.-главница
–дялово разпределение, 140,74лв.-лихва
за забава, за периода от 15,09,2015год. до 11,10,2016год., лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 10,91лв., ведно със законната
лихва от 24,10,2016год. до изплащане
на вземането.
В хода на изпълнението по описа
на ЧСИ Д.е изпратено съобщение/ПДИ/ до А.Р.,
връчено на 04,02,2020год.
Със запорно съобщение от 23,01,2020год. е наложен запор
върху вземанията на жалбоподателя в Банка ДСК ЕАД, У.Б.АД, НОИ, а на
28,01,2020год. е наложен запор и по
отношение вземането към Драматичен театър гр.Пловдив –Н.О.М. за сума в размер
на общо 3372,10лв.
С
уведомление по чл.508 ГПК трето лице У.Б.АД е съобщило на ЧСИ -длъжникът А.Р.
да има открита банкова сметка, ***м момента на налагане на запора липсва свободен авоар. От Банка ДСК ЕАД е постъпило уведомление за открита разплащателна сметка на длъжника,
по която се изпълнява предходно наложен
запор. От Драматичен театър гр.Пловдив е постъпило уведомление да се превежда сума по предходно наложен запор. От
НОИ е постъпило уведомление за
несеквестируемост на вземането
на длъжника за пенсия, тъй като е в размер на 508,77лв.
Насочването на
изпълнението подлежи на преценка по реда на
чл.435, ал.2 от ГПК, когато в жалбата длъжникът се позовава
на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия нарушаващи
несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с несеквестируемостта и в
този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което
нарушава несеквестируемостта.
Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е
последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено
искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР
№2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от
жалбата, с оглед твърдението за приложено изпълнителното действие/
запор/възбрана/ от ЧСИ, с което се създава възможност за удовлетворяване на
взискателя, чрез накърняване несеквестируемостта на вземането или възможността
вземането да бъде получено само от титуляра, което определя и защитимия правен
интерес от търсената съдебна защита.
В конкретния
случай видно от уведомлението на банка У.Б.АД сумите по сметка на длъжника имат
несеквестируем характер –пенсия, която видно от уведомлението на НОИ и приложена
справка е в размер на 508,77лв./съгласно чл.446, ал.1 от ГПК/. При
постъпването им по банкова сметка ***, в случай, че не са постъпили
по-рано от един месец преди налагане на
запора. Секвестируема би била наличността по сметка преди постъпилото последно
по ред плащане, тъй като съставлява спестявания на длъжника-/мотиви към т.13 от
ТР 2/2014год./. С оглед нормата на чл.446а, ал.2 от ГПК в тази хипотеза запорното
съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл.446, ал.1 ГПК изцяло,
както и спрямо пенсията до размер на
минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка. В този
смисъл е и уточнението в запорното съобщение изпратено на банката 20,02,2020год.,
с което ЧСИ е посочил запорът да не се счита
наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от националния осигурителен институт или
имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на сумите
имащи този характер, но оставени за съхранение в банката в период,
предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране. Предвид изложеното жалбата
е неоснователна, тъй като насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор не обхваща доходите на
жалбоподателя от доход от пенсия с размер под минималната работна заплата.
Аналогично е и съображението за неоснователност на
жалбата по отношение на наложения запор в банка ДСК ЕАД. От друга страна за ЧСИ възниква задължение да събере необходимата
информация за основанието и размер на
сумите по банкова сметка, ***ст, ако е налице такава, което задължение
възниква след получаване на
уведомлението от страна на третото лице по чл.508 от ГПК. Едва след като
установи по сведение на банката или
длъжника основанието и размер на
доходите може да зачете
несеквестируемостта, евентуално да върне получени суми на длъжника, ако
междувременно са събрани, въз основа
на наложения запор. В конкретния случай
в уведомленията на двете банки не е посочено
дали е имало наличност по сметка към налагане на запора, какво е основанието и размерът на
постъпленията, която информация следва да бъде събрана от ЧСИ, доколкото не
се представя и от длъжника.
Налагането на запор върху изцяло несеквестируемо
вземане я нарушава, какъвто е абсолютно несеквестируемият минимум от доход
от трудово възнаграждение или пенсия в
размер на минималната работна заплата. Въпреки това по делото няма данни дали доходът на жалбоподателя от възнаграждение при
Драматичен театър гр.Пловдив е изцяло несеквестируем-под минималната работна
заплата, която към налагане на запора е в размер на 610,00лв. В уведомлението по чл.508 от ГПК трето лице сочи да се изпълнява предходно
наложен запор, но не се сочи размер
на възнаграждението, доказателства за това не
се представят и към жалбата, а от приложената по делото
справка от НОИ е видно последното изплатено
възнаграждение за м.10,2019год. в размер от 1320,00лв. да е над МРЗ. В този смисъл жабата по отношение насочване на
изпълнението, чрез запор върху доход от Драматичен театър Пловдив е
неоснователна.
Основателна е
жалбата по отношение насочване на
изпълнението, чрез налагане на запор
върху пенсия на длъжника от НОИ. Видно
от приложените доказателства същата е в размер -508,77лв. или под абсолютния несеквестируем минимум –МРЗ в
размер на 610,00лв. Ето защо като
последица от основателността на жалбата
насочването на изпълнението, чрез налагане на запор подлежи на отмяна, дори без
да е отправено искане за това.
Разноски в настоящото производство не се дължат.
Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените
разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№5078/11,02,2020год. по описа на ЧСИ
У.Д., рег.№858 от КЧСИ на А.И.Р. по
изпълнително дело №20198580401501, насочване
на изпълнението върху имущество на
длъжника, чрез налагане на запор със
съобщение изх.№3166/21,01,2020год., получено от НОИ на 23,01,2020год., с оглед
несеквестируемост на дохода.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№5078/11,02,2020год. по описа на ЧСИ У.Д.,
рег.№858, от КЧСИ на А.И.Р. по изпълнително дело №20198580401501, в частта, с която се обжалва насочване
на изпълнението върху имущество на
длъжника, чрез налагане на запор върху
банкова сметка ***, У.Б.АД и Драматичен театър Пловдив Н.О.М. като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ:1.
2.