Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Варна, 09.01.20 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 645/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от Кооперация „Трудово производителна кооперация МИР“ – гр.
Разград, чрез председателя Георги Георгиев против решение № 38 от 29.05.2019
г., постановено по т. д. № 10/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, в
частта с която е осъден жалбоподателят да заплати на „Микро-67“ АД сумата над
13 760 лева до присъдените 27 950 лева, представляваща заплатена цена по
обявения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор № 61710.501.26 по КККР на гр. Разград, обективиран в нотариален
акт № ХХХХ от ХХ.ХХ.ХХХХг. на нотариус Р К, рег. № 380, с район на действие
Разградския районен съд, на основание чл. 34 от ЗЗД.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването
му в нарушение на материалния закон. Жалобоподателят счита за неправилно
отхвърлянето на възражението за прихващане. Навежда аргументи, че общата
заплатена сума по договора за покупко-продажба е 65 000 лева, от която реално е
получена сумата от 37 694.67 лева. Посочва, че плащанията от 03.04.2009 г.,
11.05.2009 г., 12.05.2009 г. и 02.12.2010 г. не са предмет на делото и следва
да бъдат изключени. Претендираната стойност от 32 000 лева счита, че следва да
бъде съобразена с 43 %, съставляващи стойността на земята. Моли за отмяна на
решението в осъдителната част над 13 760 лева. Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Микро-67“ АД,
чрез адв. М.М., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната
жалба. За доказано в производството намира плащането на сумата в размер на 65
000 лева във връзка със сключения договор за покупко-продажба. В продължение на
горното, излага доводи за дължимост на сумата от 27 950 лева, представляваща
платена цена за земята. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
В
депозираната насрещна въззивна жалба от страна на „Микро-67“ АД, чрез адв. М.М.
/инвокирана в отговора на въззивната жалба/, се излагат доводи във връзка с
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава върху предявената
част от главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
В
законоустановения срок не е депозиран отговор по насрещната въззивна жалба от
страна на Кооперация „Трудово производителна кооперация МИР“ – гр. Разград.
Постановеното
определение № 758 от 04.11.2019 г., с което е прекратено производството по
насрещната въззивна жалба депозирана от „Микро-67“ АД, чрез адв. М.М. против
решение № 38 от 29.05.2019 г., постановено по т. д. № 10/2016 г. по описа на
Разградския окръжен съд в частта за законната лихва за забава върху главницата,
не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в отхвърлителната част над 27 950 лева до претендираните
32 000 лева, както и в осъдителната част до сумата в размер на 13 760 лева,
поради което същото е влязло в законна сила в разглежданите части.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В
проведеното о. с. з., въззивникът поддържа жалбата. В писмена защита навежда
подрибни аргументи за неправилността на решението в обжалваната осъдителна
част. Претендира заплащането на разноски.
В
о. с. з. от 10.12.2019 г. и в писмена защита процесуалният представител на
въззиваемия излага доводи за основателността на претенцията и за правилността
на първоинстанционното решение.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е
сезиран посредством, предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за осъждане на „Микро-67“ АД да
заплати сумата от 32 000 лева, като част от сумата от 140 000 лева, представляваща
заплатена цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с идентификатор № 61710.501.26 по КККР на гр. Разград, обективиран в
нотариален акт № ХХХХ от ХХ.ХХ.ХХХХг. на нотариус Р К, рег. № 380, с район на
действие Разградския районен съд.
В
исковата молба се навеждат доводи за прогласяване на нищожността на
горепосочения договор за покупко-продажба с решение по т. д. № 90/2013 г. по
описа на Разградския окръжен съд в частта относно поземления имот. С решение по
т. д. № 72/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд е прогласена нищожността
на договора за покупко-продажба в частта относно построената в същия масивна
производствена сграда. Сочи, че ответникът е поканен да заплати сумата от
140 000 лева с нотариална покана с рег. № 3078, том 2, № 97 от 30.11.2015
г. на нотариус Р К, рег. № 380 на НК – гр. София. Претендира заплащане на
сумата от 32 000 лева като част от тази от 140 000 лева,
представляваща платена цена по прогласения за нищожен договор за
покупко-продажба от 03.04.2009 г..
В
депозирания писмен отговор,
ответникът оспорва предявените искове.
Излага доводи за
недопустимост на производството поради образуваното т. д. № 72/2015 г. по описа
на Разградския окръжен съд. Моли за спиране на производството до приключване на
т. д. № 72/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд. Приложената справка за
плащания счита, че е с невярно съдържание. Възразява за погасяване по давност
на вземането.
В депозираната допълнителна искова
молба се излагат доводи по наведените твърдения в отговора на исковата молба.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор на
допълнителната искова молба, в който се поддържат предходно наведените аргументи.
Настоящата съдебна инстанция
съобразява следната фактическа
установеност:
С оглед на
събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства,
приема за безспорно установено, че между Кооперация
„Трудово производителна кооперация МИР“ – гр. Разград и „Микро – 67“ АД е
сключен договор за покупко-продажба, по силата, на който Кооперация „Трудово
производителна кооперация МИР“ продава на „Микро – 67“ АД ПИ с идентификатор №
6170.501.26 по КККР на гр. Разград, с площ от 16 333 кв. м., находящ се в
гр. Разград, ул. „Троян“ № 1, ведно с построената в същия масивна
производствена сграда с площ от 1 013 кв. м., за сумата от общо
140 000 лева /изрично посочено в съдържанието на нотариалния акт - 60 000
лева за земята и 80 000 лева за сградата/.
С
решение № 32 от 23.05.2013 г. по т. д. № 90/2013 г. по описа на Разградския
окръжен съд е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба в частта относно поземления имот с
идентификатор № 61710.501.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Разград, одобрен със Заповед № РД -18-37 от 10.03.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК с площ от 16 333 кв. м. по скица на ПИ № 689 от 26.11.2008 г.,
а съгласно нотариален акт за собственост № ХХХ, т. 4, дело № 2623 от 16.12.1994
г. – с площ от 14 100 кв. м., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Същото
е потвърдено с решение по в. т. д. № 72/2014 г. по описа на Варненския
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по т. д. №
3345/2014 г. по описа на ВКС.
С
решение № 16 от 17.06.2016 г. по т. д. № 72/2016 г. по описа на Разградския
окръжен съд е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба в частта за масивната производствена
сграда на два етажа с идентификатор № 61710.501.26.6. със застроена площ 1013 кв.
м., находяща се в имот с идентификатор 61710.501.26 в гр. Разград, ул. „Троян”
№ 1, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД. В
същото производство е разгледано и насрещното възражение на ответника по реда
на чл. 34 от ЗЗД за връщане на продажната цена, заплатена за масивната
производствена сграда. С решението на окръжния съд е оставено без разглеждане
възражението по чл. 34 от ЗЗД касаещо връщане на заплатената сума за поземления
имот. С решение по в. т. д. № 615/2016 г. Варненският апелативен съд е отменил
първоинстанционното решение в осъдителната част за разликата над 37 050
лева до присъдените 62 965.69 лева, представляваща заплатена стойност на масивната
сграда по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба, на основание чл.
34 от ЗЗД. Същото не е допуснато до касационно обжалване с определение № 163 от
14.03.2019 г. по т. д. № 2257/2018 г. на ВКС.
От заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена, съответстваща на
останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните се
установява, че 1/. общият размер
на платената и прихваната сума по договора за покупко-продажба е в размер на
121 497.37 лева, 2/. налице са плащания от ищеца по фактури № 4 от
03.04.2009 г. и № 5 от 03.04.2009 г., 3/. заплатеният от ответника ДДС във
връзка с разпоредителната сделка е в размер на 11 093.69 лева. Вещото лице
в о. с. з. от 13.05.2019 г. посочва, че част от продажната цена е заплатена
чрез прихващане със сумите в общ размер на 56 497.37 лева, като останалата
част от 65 000 лева е платена безкасово.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Съдът
е сезиран посредством, предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за осъждане на „Микро-67“ АД да
заплати сумата от 32 000 лева, като част от сумата от 140 000 лева, представляваща
заплатена цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с идентификатор № 61710.501.26, обективиран в нотариален акт № ХХХХ от
ХХ.ХХ.ХХХХг. на нотариус Р К, рег. № 380, с район на действие Разградския
районен съд.
От съвкупната преценка на събраните в производството
писмени доказателства се установява, че на 03.04.2009 г. между Кооперация
„Трудово производителна кооперация МИР“ и „Микро-67“ АД е сключен договор за
покупко-продажба на поземлен имот и на находящата се в същия масивна
производствена сграда, обектививиран в горепосочения нотариален акт.
Безспорно
в производството е прогласяването на нищожността на договора за
покупко-продажба, както в частта за поземления имот, така и в частта относно
находящата се в същия производствена сграда.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Предвидените императивни последици са сведени само до благата и ценностите,
които ефективно са излезли от патримониума на едната страна и са преминали в
патримониума на насрещната. Фактическият състав за приложение на двете норми
изисква наличието на фактическо действие с предмет конкретно материално благо.
Погасяването на част от задължението чрез прихващане с
насрещен дълг не съставлява даване, респ. получаване по смисъла на чл. 34 от ЗЗД.
Компенсацията на насрещни задължения е правно, а не фактическо действие.
Липсата на активно вземане на ищеца, като участник в
прихващането на насрещно негово задължение за наемна цена и доставка на активи,
осуетява погасителното действие на компенсационното изявление по чл. 104, ал. 2
от ЗЗД.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза /вкл.
обясненията на вещото лице, дадени в о. с. з. /се установява, че реално
заплатената безкасово цена по договора от „Микро-67”АД на ТПК”Мир” е в размер
на 65 000 лв.. Остатъкът от продажната цена е погасен чрез прихващане,
осъществено с протокол от 18.11.2010 г.. Извършените плащания, както и
прихващането се отнасят общо за имота и сградата при съотношение - 43% за
земята и 57% за сградата.
Предвид горното, следва да се приеме, че фактически
полученото от продавача по общата сделка е 65 000 лева, от които 43 % или 27
950 лева –получено във връзка с разпоредителната сделка с поземления имот.
Доколкото в предходното производство по т. д. № 72/2015 г.
по описа на Разградския окръжен съд /частично отменено в решение по в. т. д. №
615/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд/ е формирана сила на
пресъдено нещо между страните, че от общия размер на реално получената сума за
разпоредителната сделка от 65 000 лева е заплатена сумата от 37 050
лева за масивната производствена сграда, следва да се приеме, за допустимо
настоящото произнасяне по частичната основателност до размера на претенцията от
27 950 лева, заплатена за самия поземлен имот.
В продължение на горното, неоснователни се явяват доводите
за съобразяване на заявения размер с пропорционалното съотношение на обектите,
поради вече формираната сила на пресъдено нещо по повод на кондикционната
претенция за връщане на заплатената стойност по масивната производствена
сграда.
Само за пълнота на изложението следва да се уточни, че наведеното
възражение за прихващане с разходите по разпоредителната сделка, е прието за
неоснователно по т. д. № 72/2015 г. по описа Разградския окръжен съд. Същата
част от решението е обезсилена от Варненския апелативен съд по съображения за
произнасяне по неоснователността на възражението за прихващане единствено в
мотивите на съдебния акт. Предвид горното, между страните е налице сила на
пресъдено нещо по наведеното възражение, поради което същото не следва да се
разглежда в настоящото производство.
Вън от горното, следва да се посочи, че във въззивното
производство не се оспорва констатацията на първоинстанционния съд, приета по
повод наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането.
По разноските:
Съобразно
изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото
макар и да е навело искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, не е представило списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за реалната направа на разноски. Предвид горното, дори такива да са сторени
остават в тежест на страната и не следва да се възмездяват в настоящото
производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 29.05.2019 г. на Разградския
окръжен съд, постановено по т. д. № 10/2016 г. в обжалваната част.
Първоинстанционното
решение е влязло в законна сила в отхвърлителната част над 27 950 лева до
претендираните 32 000 лева, като част от сумата в размер на 140 000 лева,
както и в осъдителната част на претенцията за връщане на даденото до сумата в
размер на 13 760 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.