Присъда по дело №802/2016 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 88 от 22.11.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 802 по описа за 2016 година.

 

          Производството по НЧХД № 802/2016 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от П.Б.А. *** против М.П.А. и Д.А.А.,***, с която последните са привлечени към наказателна отговорност и с Разпореждане на съдията – докладчик от 04.07.2016 г. са предадени на съд съответно за това, че на 02.05.2016 година в с. Е*****, обл. Хасково в съучастие с Д.А. ***, като съизвършител, причинила на П.Б.А., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване: град Х************* лека телесна повреда, изразяваща се в страдание, без разстройство на здравето - а именно: контузия в областта на шията, гърдите, лявата тазобедрена става, поясната област – престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс и за това, че на  02.05.2016 година в с. Е*****, обл. Хасково в съучастие с М.П. ***, като съизвършител, причинил на П.Б.А., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване: град Х************* лека телесна повреда, изразяваща се в страдания, без разстройство на здравето - а именно: контузия в областта на шията, гърдите, лявата тазобедрена става, поясната област - престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс.

          С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимите граждански иск за сумата от 2000 лева, солидарно, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 02.05.2016 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. В.Г. ***, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против подсъдимите граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. В.Г. заявява, след направения анализ на доказателствените източници и заключението на вещото лице, че безспорно били установени както датата, така и мястото на извършване на деянието, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал.2 от НК. Моли съда, да признае всеки от подсъдимите за виновен по повдигнатото обвинение, като същите бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, доколкото били налице предпоставките за това, включително и от гледна точка съдебното минало на подс. М.П.А., с оглед факта на настъпила реабилитация за осъждането й, вписано в справката за съдимост. Моли също да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено обезщетението, в размер, близък до този, който били поискали за причинените болки и страдания, както и в полза на неговия доверител да бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Защитникът на подсъдимите М.П.А. и Д.А.А.,*** – адв. Д.С. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че самото обвинение не било доказано и след обстоен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници по делото и на фактите, установени в хода на съдебното следствие, заявява, че не било доказано подзащитните му да са осъществили деянието, за което са предадени на съд. При обосноваване на тази си теза сочи, че обясненията на подсъдимите били логически обосновани и последователни и същите следвало да се ценят наравно с останалите доказателства, а освен това били подкрепени и от показанията на свид. П.Д.А., който действително бил в близки родствени отношения с подсъдимия, но в такива отношения били и свидетелите, ангажирани от частното обвинение. Свидетелят П.Д.А. обаче давал достоверни показания, без вътрешни несъответствия с обясненията на подсъдимите, каквито обосновава, че били допуснати в другата група свидетелски показания, като в подкрепа на доводите си, подлага на интерпретация и заключението на вещото лице и дадените от него разяснения при изслушването му в съдебно заседание от гледна точка възможния механизъм на настъпване на описаните телесни увреждания, както и най – вече материалите от приложената прокурорска преписка. Моли съда да постанови присъда, с която да признае М.П.А. и Д.А.А.,*** за невинни по повдигнатото им обвинение, а като последица от това, предявената против тях гражданскоправна претенция от страна на частния тъжител – отхвърлена и да им бъда присъдени направените по делото разноски.

          Подсъдимата М.П. *** заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. Д.С.. В даденото й право на последна дума изразява позицията си, че не се приема и не се признава за виновна моли да бъде оправдана.

          Подсъдимият Д.А. *** заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие също дава подробни обяснения по случая, а в своя защита отново се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. Д.С.. При упражняване на правото му на последна дума изразява моли да бъде оправдан от съда.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимата М.П.А. е на на 48 г., родена е на *** ***, ********************, регистрирана е по постоянен адрес ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 693, издадена от Районен съд – Харманли на 03.10.2016 г. подсъдимата М.П.А. не е осъждана, след като е настъпила реабилитация по право за осъждането й по НОХД № 735 по описа на Рс – Хасково за 1986 г. за престъпления по чл. 251, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 210, ал. 1 от НК, извършени през периода м.09.1986 г. и не са вписани данни да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За същата са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че не е криминално проявена и няма криминалистически регистрации, освен за посочените по – горе деяния. Няма данни да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични и други упойващи вещества, нито за извършвани нарушения на обществения ред.

          Подсъдимият Д.А.А. е на 53 г., роден е на *** ***, ********************, с адрес с. Е*****, обл. Хасково.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 824, издадена от Районен съд – Хасково на 30.09.2016 г. подсъдимият Д.А. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково характеристична справка в е вписано, че не са налице регистрирани криминални прояви и няма данни да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични и други упойващи вещества, нито за извършвани нарушения на обществения ред.

          Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител П.Б.А. живеела със сина си – свид. О.Т.Е. и снаха си – свид, С.Ф.Е. ***, като на същата улица, но в друга къща по – нагоре по хълм в селото, живеела и дъщерята на частния тъжител – свид. Б. Т.Ю.. В съседство с имота на тъжителя бил този на подсъдимите М.П.А. и Д.А.А., но двамата от дълги години живеели и работели в Република Гърция и се връщали по – рядко в къщата им в с. Е*****, обл. Хасково. Там, към месец май 2016 г. живеела майката на подс. М.А., а имотът бил посещаван и от синовете им и в частност П.Д.А., също разпитан в производството пред първоинстанционния съд в качеството на свидетел. Занятието на домакинството на тъжителя и конкретно дейността на сина й – свид. О.Е., с която се издържали, била животновъдство, като отначало отглеждали едър рогат добитък – около 200 крави в имота, в който била построена къщата им. По този повод възниквали непрекъснати конфликти с подсъдимите, които били недоволни и се възмущавали от факта на оставяната мръсотия по улицата от преминаващите животни и от щети по съседните имоти, които причинявали, поради многочислеността им и габаритите на добитъка. По този повод подавали непрекъснати жалби до кмета на селото и до различни институции, компетентни да се произнасят по сигнали за нарушения по ЗУТ и ЗКИР. Били инициирани и многобройни проверки, а така също и водени дела, което обусловило възникването и съществуването трайно във времето на силно влошени отношения между частния тъжител П.Б.А. и подсъдимите М.П.А. и Д.А.А. и между членовете на техните семейства и близки родственици. Конкретният резултат от инициираните проверки пък бил премествано на едрия рогат добитък, отглеждан в имота на тъжителя от нейния син, в обор в района на бившето ТКЗС край селото, извън населеното място. Независимо от това обаче, стадото с крави продължавало да преминава през улиците на с. Е***** при извеждане на животните, което предизвиквало недоволство и оплаквания и от други жители на селото. 

          На инкриминираната дата – 02.05.2016 г., следобед, в около 15:30 часа – 16:00 часа, частният тъжител П.Б.А. отишла да занесе ключове, оставени й от техни съседи, които този ден се били прибрали от Република Турция, а снаха й – свид. С.Е. останала в къщата, където приспивала двете й малки деца. На връщане частният тъжител се обадила на внучка си Е.  да предаде на майка си и дъщеря на тъжителя – свид. Б. Т.Ю., че иска да я види и да излезе да я посрещне по пътя, тъй като страдала от диабет и кръвно и било трудно за нея да се изкачва по хълма. В този момент обаче, по пътя преминал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, черен на цвят. В него пътували подсъдимите М.П.А. и Д.А.А., които този ден се били прибрали от Република Гърция, тъй като получили обаждане от майката на подс. М.А., че кучето им било убито. Подозренията били хвърлени върху свид. О.Т.Е., който на няколко пъти се бил заканвал, че щял да умъртви кучето, тъй като лаело и хапело преминаващия добитък. Освен това били Великденските празници и щели да използват случая за семеен обяд със синовете им, които също били в къщата им в с. Е*****, обл. Хасково и приготвяли агнешко. Лекият автомобил, посочен по – горе бил управляван от подс. Д.А., а до него пътувала съпругата му – подс. М.А.. При вида на вървящата по улицата П.Б.А. обаче, подс. М.А. накарала съпруга си да спре превозното средство, след което слязла от него, приближила се към тъжителя и влязла в пререкание с нея, докато й търсела сметка за умъртвеното куче. Възникнала разправия, която прераснала във физическа саморазправа между двете, като подс. М.А., ръкомахайки в желанието си да я хване за косата, бръкнала с пръст в окото на тъжителя, започнала да я „друса“, а в този момент в конфликта се намесил и подс. Д.А., който също слязъл от колата, заобиколил от другата страна и нанесъл с юмрук удар в лицето на тъжителя, а след това със съпругата си я съборили на земята и бутнали в канавката, край пътя. В същото време, след като била вече приспала децата, С.Е. била започнала да чисти и отворила прозореца на къщата, откъдето, възприемайки случващото се, веднага сигнализирала на ЕЕН 112 и поискала да бъдат изпратени полиция и линейка, тъй като имало нужда и от двете. За обратна връзка дала номера на свид. Б.  Ю., понеже била сама с двете малки деца в къщата, а те можело да се събудят. Обадила се по телефона и на съпруга си – свид. О.Т.Е., който бил при животните, в обора край селото.

          Случилото се било отчасти възприето и от самата Б. Т.Ю., която по време на разигралите се събития била в дома си, но чула викове и разпознала гласа на майка й – тъжителя П.Б.А. и се показала на улицата. Видяла майка й, паднала в канавката и я чувала да охка и пищи подсъдимите М.П.А. и Д.А.А. да я оставят. Последните, при вида на свид. Б. Ю., се качили в автомобила и отпътували с него. Свидетелят Б. Ю. помогнала на майка си да се изправи и установила, че окото й сълзи, било възпалено, бузата й била почервеняла и се оплаквала, че й се повръща. Отвела я в дома си и я оставила да легне на земята.

          След като получил обаждането от съпругата си, свид. О.Т.Е. веднага тръгнал с управлявания от него лек автомобил към къщата в която живеела сестра му – Б. Ю. и като пристигнал забелязал, че майка му – тъжителя П.Ю. лежала на двора и след като възприел състоянието й, също се обадил на ЕЕН 112, но му било отговорено от диспечера, че сигналът бил вече приет и към селото пътувала линейка. Скоро след това на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и тъжителят впоследствие била откарана в ЦСМП в град Хасково, както и патрул на МВР, съставът на който предприел действия по изясняване на случая. На място пристигнал и свид. Р.С.К. ***, който с личния си автомобил пътувал от град Харманли, когато свид. Н.П. му се обадила по телефона и го уведомила за случилото се. Впоследствие обаче, поради конфликтно поведение на сина на пострадалата П.А. – свид, О.Т.Е., помолил полицейските служители да бъде освободен да напусне мястото и си тръгнал. Същевременно свид. О.Е. също за малко напуснал мястото, на което към онзи момент се намирала майка му, тъй като било станало 17:00 часа – времето за доене на кравите и трябвало да се върне до обора, за да разпредели задачите на работниците. По пътя на връщане обаче се срещнал със синовете на подсъдимите и влязъл в конфликт с тях, прераснал във физическа саморазправа. 

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят П.Б.А. е получила следните увреждания: контузия в областта на шията, гърдите, лявата тазобедрена става, поясната област с възможен механизъм на причиняване – действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледаната, а след дадените в съдебно заседание разяснения, включително и при единично въздействие, респ. падане. Причинено е според вещото лице страдание, като срокът за пълно възстановяване е до 15 дни.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията и на двамата подсъдими  - М.П.А. и Д.А.А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с характера на създадените с тъжителя и нейните близки лични отношения, в това число и относно хвърлените съмнения за умъртвеното куче върху сина на тъжителя, който факт обаче от обясненията им не може да бъде потвърден, поради това, че в тях се съдържат не възприятия, а предположения за авторството на това деяние. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимите и относно фактите, свързани с връщането им Република Гърция, датата на която това е станало и за фактите осъществили се в момента, непосредствено преди срещата им с тъжителя. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал, както уместно сочи и защитникът по делото. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимите в посочената част и конкретно за фактите, че на инкриминираната дата, във времето, визирано в акта на частното обвинение са се намирали в с. Е*****, обл. Хасково и с управлявания от подс. Д.А. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ са преминавали по улицата, където забелязали да върви тъжителя П.Б. и са спрели до нея, като подс. М.А. излязла от автомобила, за да й търси сметка за умъртвеното куче и че първоначално между двете възникнал конфликт, а впоследствие от колата слязъл и другият подсъдим. В този ред на мисли обясненията им в тази им част са логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели  Б. Т.Ю., О.Т.Е. и Н.П. и най – вече на тези на свидетеля – С.Ф.Е.. Тук е мястото да се отбележи,, че не всички от изброените свидетели са очевидци на случилото се, като само последната съдът намира, че има лични, преки и непосредствени впечатления за конфликта при прерастването му във физическа саморазправа и за кръга от участници в него. Що се касае до свид. Б. Т.Ю. настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че тя е успяла да възприеме пряко само част от конфликта в момента, в който майка й в лицето на тъжителя е била вече повалена на земята в канавката до пътя и за времето след това, както и кръга на останалите присъствали на място, а именно двамата подсъдими. За предхождащите събития, същата, макар да твърди обратното, след като коригира стила си на изразяване в хода на разпита й, няма качеството очевидец и всъщност възпроизвежда разигралите се събития опосредено най – вече въз основа на разказа на самата пострадала в последващ момент. Това обаче не отрича истинността на показанията й, включително и в последната част като съответни на изложеното от свид. С.Е.. Двете имат ясен спомен за случая и възпроизвеждат в детайли събитията на посочената в акта на обвинението дата, като с изключение на отделни нюанси в поведението на участниците в разигралите се събития, не е налице съществено разминаване в информацията, съдържаща се тези доказателствени източници, които да отричат тяхната истинност. Досежно основния момент от предмета на доказване, а именно налице ли нанасяне на удари от страна на подсъдимите спрямо частния тъжител, начина по който това е станало и механизма, действително се обособяват две групи доказателства, чиито анализ предполага и изграждането на фактическите изводи на съда по отношение на релевантните факти, включени в предмета на доказване, формиран от повдигнатото обвинение. Касае се за гласни доказателствени средства, посредством разпита на подсъдимите и свидетелите по делото, проведен в хода на съдебното следствие пред районния съд, обособени в две групи на база насочеността на твърденията, съдържащи се в тях относно предмета на доказване, включваш въпросите за наличието на деяние по чл. 130 НК, начина на осъществяването му и авторството. От една страна са показанията на свидетелите Б. Т.Ю., О.Т.Е., Н.П. и С.Ф.Е., а от друга - тези на свидетеля П.Д.А. и обясненията на подсъдимите М.П.А. и Д.А.А.. При анализа на тяхната достоверност следва да се отбележи изрично, че с изключение донякъде на свид. Н.П., за всички останали лица от изброените е установено наличието на близки родствени връзки със страна по делото, съответно с частния тъжител по отношение на свид. Б. Т.Ю. нейна дъщеря, О.Т.Е. – син и С.Ф.Е. – снаха и с подсъдимите, които са съпрузи - по отношение на свидетеля П.Д.А., който пък е техен син. Тези връзки предполагат възможен извод за тяхна заинтерисованост от изхода на делото. Независимо от това обаче, всички свидетели са се съгласили да свидетелстват, разяснени са правата и задълженията им, предупредени са за отговорността им за лъжесвидетелстване и са обещали да говорят истината. За възприемане на установените по делото фактически положения настоящият съдебен състав е кредитирал с доверие показанията на първата група свидетели, като абстрахирайки се изцяло от въпроса за числеността на свидетелите, е взел предвид вътрешната безпротиворечивост и логическата последователност на изложеното от свидетелите Б. Т.Ю., О.Т.Е., Н.П. и най – вече С.Ф.Е., от чиито показания по недвусмислен и категоричен начин се установяват фактите, свързани с наличието на деяние, начина, механизма на осъществяването му и авторството. Изложеното от тях в настоящото производство следва да се отбележи при преценка достоверността му, че се явява еднопосочно и в този смисъл житейски и юридически аргументирано с факта на причинените на тъжителя нанраняваня. Обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно – медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза консолидират достоверността на показанията именно на свидетелите С.Е. и Б. Ю. относно очертаната група факти. Още повече, че както в заключението си, така и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя и съответстващ на изложеното от посочените свидетели и по – малко вероятно е да се стигнало до нараняванията вследствие съприкосновение на тъжителя с отглежданите от тях крави. Последното впрочем, независимо от обстоятелствата, свързани с особености на мястото на деянието напрактика изглежда логически и правно изключено, преценено от гледна точка на развитието и динамиката в отношенията между подсъдимите и частния тъжител на инкриминираната дата в светлината на установените силно и трайно влошени лични отношения между тях и възникналата разправия. Всъщност не друг, а именно подс. М.А. е подходила с вербална агресия към тъжителя, прераснала във физическа саморазправа, в която впоследствие участие е взел и нейният съпруг в лицето на подс. Д.А.. В този смисъл житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе възприет и описан от съда, а в случая всъщност са налице убедителни гласни доказателствени средства, чрез които същата да може да се възпроизведе в детайли и в необходимата конкретика. Показанията на свидетелите С.Е. и отчасти на Б. Ю. почиват на техни лични възприятия за случилото се, като свид. С.Е. е имала и онази логически обоснована житейска реакция на свидетел – очевидец да позвъни веднага на ЕЕН 112 и да потърси както медицинска помощ за свекърва си, така и полицейска намеса, а свид. Б. Ю., веднага след като е чула виковете и възприела ситуацията, състоянието на своята майка и присъствието на подсъдимите, е предприела поведение да манифестира присъствието си и по този начин да осуети по – нататъшни прояви на насилие от страна на подсъдимите. Достоверността на показанията на тези свидетели не би могла да се подстави под съмнение и дори се затвърждава от останалите гласни доказателствени източници, включително и от обясненията на подсъдимите от гледна точка на динамиката на отношенията между страните по делото и тяхното направление на развитие на инкриминираната дата, включително и в аспекта на мотив за деянието и косвено от показанията на свид. О.Е. и свид. Н.П.. Последната, макар и да не присъствала на мястото на инцидента, е разбрала за него и впоследствие лично е възприела тъкмо тъжителя като пострадала, което е заявила по телефона и на кмета на селото – свид. Р.С.К.. Всичко от изложеното по - горе преценено от гледна точка и на житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните събития сочи на аргументите за възприемане на една част от доказателствените източници по делото като достоверни, а друга – не. Във втората група попадат обясненията на подсъдимите в насока липсата на физическо съприкосновение с тъжителя и показанията на техния син – П.А., чието присъствие в момента на инцидента пък е изключено категорично. Наистина тези доказателствени източници като цяло са еднопосочни помежду си, с изключение на отделни противоречия за косвени факти, като конкретния повод за връщането на подсъдимите от Р. Гърция и за участието на подс. Д.А. в конфликта, но те, наред с противоречието им с останалия събран доказателствен материал и преценено в аспекта на предходните събития, създадените лични отношения и обективните находки по делото през призмата на правилата на житейската логика, консолидират извода на съда, че тази група гласни доказателства в посочените части, не съответстват на обективната истина и единствено обслужват защитната теза на подсъдимите по делото.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че всеки от подсъдимите М.П.А. подс. Д.А.А. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същите са привлечени към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което на подсъдимата е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които без да бъде увредено здравето на друг човек, е причинено на пострадалия страдание, като в случая съставомерният резултат се изразява именно в това, което квалифицира деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.

          В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че всеки от подсъдимите М.П.А. и Д.А.А. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на частното обвинение действия, като на посочената дата – на 02.05.2016 година в с. Е*****, обл. Хасково, движейки се собствения им и управляван от подс. Д.А. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, забелязали тъжителя и подс. М.А. поискала да спрат. След като това станало, слязла от автомобила, приближила се към тъжителя и влязла в словесен конфликт с нея, а разправията бързо прераснала във физическа саморазправа, в което се включил и другият подсъдим – Д.А.. В резултат, по отношение на тъжителя било осъществено физическото въздействие, описано в изложението на фактическата обстановка. В случая тези действия на подсъдимия са възприети от свид. С.Е. и отчасти от свид. Б. Ю., а така също напрактика не се отричат, а потвърждават и от част от останалите доказателствени източници – съдебно – медицинско удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза от които се установяват и закрепят по делото и обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието контузия в областта на шията, гърдите, лявата тазобедрена става, поясната област. С това не буди спор, че е причинено нараняване на пострадалия, което макар и да не е довело конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, е причинило на пострадалата страдание, обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от тъжителя в депозираната тъжба. В случая налице е доказателствена обезпеченост и на тезата на частното обвинение, че се касае за съвместна, съставомерна по посочения текст от Особената част на НК, дейност на двамата подсъдими, поради което признаването им  за виновни в извършване на деянието в съучастие като съизвършители, е обосновано и съответства на материалния закон с оглед изискванията на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК, доколкото всеки от тях е взел съответно участие в изпълнителното деяние.

          На следващо място, макар да не са формулирани от защитника на подсъдимите или самите подсъдими конкретни възражения, дори и в хипотезата на евентуалност, с оглед заетата защитна позиция, задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Следва да се отбележи, че действително налице са трайно и силно влошени лични отношения между страните по делото и членовете на техните семейства, но липсват каквито и да е доказателства, тъжителят да е предприела определено поведение, спрямо подсъдимите или техни близки родственици, с което да обоснове ответна тяхна реакция, още по – малко свързана с физическа интервенция по отношение на нея. Ясно от фактическа страна е, че е възникнало пререкание и най – напред подс. М.А. и тъжителят са имали възможността да си разменят реплики и са сторили това, но в този момент не само не се установява да е имало някакво нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимата М.А., но дори не се твърди обосновано такова /с изключение на визираното хващане на якето, сутчъра на подс. М.А./. Особено показателно в случая е и това, че конкретният повод, който е предизвикал инкриминираните събития, е не друг а тъкмо соченият от подс. Д.А., който спрял автомобила при вида на тъжителя, за да може съпругата му – М.П.А. да й потърси сметка за умъртвено куче, при това подозирайки не пострадалата, а  нейни родственици, което действие, ако е предполагал до какви последици ще доведе, не би извършил отново, както сам споделя. Въобще, начинът по който са се разиграли и липсата по делото на каквито и да е данни за наличие на предшестващо противоправно поведение на пострадалата, което да може да се квалифицира като нападение, при това пряко и непосредствено, не обосновава подвеждане на действията на дееца, визирайки най – напред тези на подс. М.А., а след това и на подс. Д.А. под хипотезата на разпоредбата чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната отбрана. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние сама по себе прави лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана, а оттам и необходимост да се изследва състоянието, в което е действал всеки от подсъдимите – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 2 НК. Възможно е и най – вероятно действително е било налице състояние на силно раздразнение у подсъдимата М.П.А. от факта на умъртвеното им куче на фона на силно негативното й отношение към пострадалата, подхранено и у другия подсъдим, но това им състояние не е било предизвикано от пострадалата с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия, още по – малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки последици за който и да е виновните или негови ближни, за да се възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Такива възражения от страна на защитата не са и правени конкретно, но задължение на съда е да изследва цялостното поведение на участниците  в инкриминираните събития не само от гледна точка квалификацията на деянието, но и от гледна точка последващия анализ на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с предявения граждански иск.

          По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност и на двамата подсъдими – М.П.А. и Д.А.А. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с тяхното посочване като съизвършители на престъплението. Същите са действали от субективна страна при пряк умисъл, който  за подсъдимия Д.А. е възникнал на по – късен етап, но при ясното съзнаване на умисъла на другия участник в инкриминираното деяние. Двамата действайки в хипотезата на общност на умисъла, са целяли настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалата. Причинените в резултат на това наранявания, довели до страдание на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка  причинно – следствена връзка с тези действия.         

          При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на анализа относно вида и размера на наказанието, че всъщност са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимата М.П.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба в съответния размер. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимата към инкриминирания момент не е осъждана, след като е настъпила реабилитация по право за осъждането й по НОХД № 735 по описа на РС – Хасково за 1986 г. за престъпления по чл. 251, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 210, ал. 1 от НК, извършени през периода м.09.1986 г.  и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд определи „глоба” в размер съобразно установения минимум, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимата – същата е със средно образование, с необременено съдебно минало и с положителни характеристични данни с изключение на факта на цитираното по – горе осъждане, което следва да бъде приет за негативен атестат за личността. В хода на съдебното следствие, макар да не се признава за виновна, дава подробни обяснения за случилото, с което в известна степен спомогна за разкриването на обективната истина. С оглед на това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е необходимо да се отбележи и това, че всъщност отегчаващи вината такива не бяха установени в хода производството. Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оценят и семейното и обществено положение на подсъдимата, а обществената опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, в размер на 1000 лева. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с оглед факта, че същото макар и да е по вид „глоба”, по своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му, подсъдимата, от гледна точка на въпроса за нейната съдимост, е поставена в по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид липсата и на юридическо основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.

          Налице са положителните предпоставки и в същото време липсват материалноправни пречки за реализиране на института по чл. 78а от НК и по отношение на подсъдимия  Д.А.А., който към инкриминирания момент не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд, воден от целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката, определи „глоба” в размер, съобразно установения минимум, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимия – същият е със средно образование, с необременено съдебно минало и с положителни характеристични данни. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения за случилото, с което също спомогна за разкриването на обективната истина от гледна точка обрисуването на цялостната картина по случая и при липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Преценени в съвкупност, изложените факти, обосновават размер на административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, в размер на минимума от 1000 лева.       

          Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:

          Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимите М.П.А. и Д.А.А., при това в съучастие спрямо тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимите са признати за виновни в извършване на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимите, намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителите, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму при това в хипотеза на солидарност. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимите иск е установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 400 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място отчетен бе и срокът за възстановяване на пострадалата – до 15 дни. От особена важност е да се акцентира на това място, че извън обхвата на частното обвинение са останали други установени в хода на съдебното следствие увреждания, причинени на пострадалата с бъркането в окото от подс. М.А. и с удара в лицето от подс. Д.А., които не могат да бъдат възмездени по гражданскоправен ред в настоящото производство, тъй като не са предмет на претенцията, приета за съвместно разглеждане. Нейният обхват, освен това, не може да надхвърля пределите на изследване в наказателния процес, очертан с акта на обвинението, а и бе формулирана така, че фактическото й основание и резултат да са тъкмо тези, визирани в частната тъжба. По същите съображения и при липса на доказателства и всъщност въобще на твърдения за пряка причинно- следствена връзка с деянието, не може да бъде присъдено обезщетение и за влошеното като цяло здравословно състояние на пострадалата, страдаща от диабет и високо кръвно налягане, като може да се предполага, но липсват и доказателства, че в резултат на инцидента се е стигнало до допълнително влошаване. Не без значение за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав по този пункт от анализа вече би се явявало вече и поведението на тъжителя. Тя обаче в случая не е предприела каквито и да е било действия, които по своя характер да доведат съда до извода за съпричиняване на вредоносния резултат. Изложеното в този аспект от дейността на съда, мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, претенцията се явява недоказана и бе отхвърлена, като неоснователна.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимите М.П.А. и Д.А.А. са признати за виновни в извършване на престъплението, за което всеки от тях е привлечен към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото и същите бяха осъдени да заплатят в полза на тъжителя сумата в размер на 612 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавна такса, на възнаграждение за вещо лице и на адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник, както и да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Доколкото, съгласно цитирания текст, липсва основание за солидарна отговорност за разноските, а съдът не е определил съответната част, която да заплати всеки от подсъдимите, правилата на юридическата логика изисква да се приеме, че всеки е задължен за половината от възложените им разноски.          

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  Председател:            /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.